№ 33
гр. Велико Търново, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110101700 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за присъждане на неимуществени вреди по чл. 432 ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 07.12.2018г. около 20:00
часа на гл. път I-4, при км. 124+100, застрахованият при ответника водач на МПС по
застраховка „Гражданска отговорност”, при управление на л.а. „***” рег. № ***,
поради неправилно извършена маневра обратен завой, предизвиква сблъсък с
управлявания от него л.а. „***” с рег. № ***. Ищецът твърди, че в резултат на ПТП е
получил контузна рана по предната повърхност в горната една трета на лявата
подбедрица. Уточнява, че лечението на същата наложило болничен престой за времето
от 08.12.2018г. до 11.12.2018г., вкл. оперативна интервенция, като поставената му
окончателна диагноза била – травма на мускул и сухожилия от предната мускулна
група на ниво подбедрица. Допълва, че вследствие проведеното оперативно лечение
получил оперативен белег с дължина 12-15 см. в областта на лявото коляно, както и
малък оток и палпаторна болка по седловидните стави и ограничение в движението на
палците на ръцете. Ищецът изтъква, че наред с физическите травми е претърпял и
психически такива, изразяващи се в нарушения на съня и на апетита, главоболие,
постоянна тревога, фобиен страх и рецидивиращо депресивно разстройство. Допълва,
че във връзка с ПТП е проведено наказателно разследване, в хода на което безспорно е
установено, че виновен за настъпването му е застрахования при ответника водач на
МПС. Уточнява, че ДП е прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор на
1
23.09.2020г. на основание чл. 343 ал. 2 НК. Ищецът твърди, че за обезщетяване на
търпените от него увреждания на физическото и психическото му здраве е подал
писмена претенция до ответния застраховател, който е образувал преписка по щета №
**********, но е отказал изплащането на застрахователно обезщетение. По тези
съображения ищецът отправя искане до съда да осъди ответника да му заплати сумата
от 9000 лв. /увеличен размер на иска по реда на чл. 214 ал. 1 ГПК/, представляваща
обезщетение за търпените от него неимуществени вреди, изразяващи се гореописаните
болки и страдания в резултат на процесното ПТП, ведно със законната лихва от
29.10.2020г. до окончателното му изплащане.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва да са налице всички елементи
от фактическия състав на деликтната отговорност. Оспорва да е налице виновно и
противоправно поведение на застрахования при него водач при настъпване на ПТП и
възразява, че е налице случайно деяние. Оспорва да е налице причинна връзка между
твърдяните вреди и процесното ПТП. Оспорва механизма на реализирането му и
възразява за липсата на доказателства по отношение на него. Възразява, че част от
твърдените от ищеца вреди не са причинени от процесното ПТП и че представената от
него документация сочи на получена единствено разкъсно-контузна рана, за
обезщетяването на която, без прилагане на процент съпричиняване, са достатъчни 1000
лв. В условията на евентуалност ответника възразява, че ищецът е допринесъл за
вредоносния резултат, тъй като е управлявал МПС с отнето СУМПС, с несъобразена
скорост и без поставен предпазен колан. С тези доводи моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
От представеното по делото заверено копие на констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 616/07.12.2018г. /лист 6/ се установява, че на същата дата около
20:00 часа на гл. път I-4, км. 124+100м, е настъпило ПТП между л.а. „***” с рег. № ***
и л.а. „***” с рег. № ***, управляван ищеца, в резултат на което са причинени
материални щети по автомобилите и травматични увреждания на двамата водачи и
един пътник. В КП е вписано, че ищецът е получил прорезна рана на лявото коляно,
както и че причините и обстоятелствата за ПТП са в процес на изясняване, за което е
образувано досъдебно производство. В КП е отразено, че водачът на л.а. „***” е
застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност” със
срок на валидност до 16.03.2019г. По реда на чл. 190 ГПК съдът е задължил
застрахователят да представи заверен препис от застрахователната полица като го е
предупредил за последиците по чл. 161 ГПК. В указания му срок ответникът не е
представил поискания му документ.
От постановление за прекратяване на наказателно производство от 23.09.2020г.
се установява, че разследването на процесния пътен инцидент е прекратено по искане
2
на пострадалото лице на основание чл. 343 ал. 2 НК. В прокурорският акт е посочено,
че виновен за настъпване на ПТП е застрахованият при ответника водач на МПС, който
предприема маневра „завиване в обратна посока” на забранено за това място, без да
сигнализира за нея и без да се увери, че не създава опасност за другите участници в
движението. В постановлението е отразено, че към момента на ПТП ищецът е
неправоспособен водач с временно отнето СУМПС до заплащане на наложената му
глоба.
От епикриза на МОБАЛ гр. В. Търново се установява, че непосредствено след
ПТП пострадалият е приет за болнично лечение в периода 08.12.2018г. – 11.12.2018г. с
окончателна диагноза травма на мускул и сухожилие от предна мускулна група на ниво
подбедрица. При постъпването под местна упойка му е извършена оперативна
интервенция за зашиване на увредените тъкани послойно. Извършен е кожен шеф и е
поставена стерилна превръзка. От лист за преглед на пациент от 29.01.2019г. е видно,
че на посочената дата ищецът е посетил лекар с оплакване за главоболие, който му е
предписал медикаментозно лечение и го е насочил за консулт към специалист. При
прегледа от последния е констатирано повишено кръвно налягане и е изписан прием на
лекарства /лист 8-9/. От амбулаторен лист от 16.10.2020г. е видно, че ищецът се е
оплакал от болки в основата на двата палеца, които се засилват при захват. Лекарят е
констатирал малък оток и силна палпаторна болка по седловидните стави, по изразени
в ляво, както и че лявото коляно е с пълен обем на движение. След назначено
рентгеново изследване е поставил диагноза „първична артроза на първа карпо –
метакарпална става, двустранна” /лист 11-12/.
По заявление на ищеца в ответното дружество за процесния инцидент е
образувана преписка по щета № **********, но с писмо от 29.10.2020г.
застрахователят е отказал да му изплати застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от пострадалия /лист 16/.
От показанията на свидетеля М. А.а – майка на ищеца се установява, че след
ПТП видяла сина си в Бърза помощ. Имал рана на коляното, натъртвания и синини по
палците на двете ръце, кръв по палеца на дясната ръка и около устата. Бил ударен по
носа и имал голямо натъртване в гърдите. Бил контактен, но много изплашен. Оплакал
се от болки и в болницата приемал обезболяващи. След изписването му бил с шина на
крака, не можел да си сгъва коляното, да става от леглото и да ходи до тоалетна, като
ползвал подлога. Свидетелката, както и неговата приятелка му помагали в
домакинството и в грижите за децата. Това продължило около месец. Не можел да спи
и все преживявал катастрофата. Сепвал се на сън и викал, като правел движения с
крака си все едно натиска спирачка. Около четири месеца ищецът не бил ходил на
работа, а чак на 7-8 месец според свидетелката се възстановил физически. Все още
изпитвал трудности да кляка, да вдига и да свива палците си. След катастрофата
3
започнал да приема лекарства за високо кръвно.
От показанията на свид. Т. *** – колега на ищеца се установява, че го е посетил
в болницата и разбрал, че има рана на коляното. Видял автомобила му след
катастрофата и че чудел как ищеца е оцелял. Същият не можел да се обслужва сам и
два месеца не бил ходил на работа. В последно време двата по – често се срещали и
ищеца му споделял, че се буди нощем и преживява ПТП. Ходил на санаториум заради
коляното и знае, че ръцете му се подуват, което му пречи да работи качествено.
От заключението на изслушаната по делото СМЕ се установява, че в резултат на
ПТП ищецът е получил разкъсно – контузна рана на ляво коляно, хирургично
обработена с наложен шев на меките тъкани, чийто нормалния срок за възстановяване
и лечение е около 25 дни за острия период и около 2 месеца за възстановяване и
раздвижване. Според вещото лице ищецът ще се възстанови напълно от тази травма и
липсват данни за усложнения в процеса на лечението й. Относно травмата на двата
палеца на китките, за която съобщава свид. А.а, вещото лице посочва, че няма
достатъчно медицински данни за характера й, но нормалните срокове за
възстановяване са около 20 дни. Според вещото лице през първите 15-20 дни болките
на ищеца са били със значителен интензитет, като постепенно са намалявали и
затихвали. Възможни са преходни поносими болки в коляното при определени
условия, а относно травмата в палците са възможни ограничени и болезнени движения
при захват на китките и физическо натоварване. На капачката на лявото коляно е
налице травматично – оперативен белег. По пострадалият липсват характерни видими
травматични увреждания по гърдите и корема, говорещи по категоричен начин за
поставен предпазен колан. Травмата на коляното е в резултат от удар и притискане
върху вътрешните части на купето /лява врата и предно табло/, а травмата в палците е
най – вероятно от силно притискане на китките във волана. Вещото лице обяснява пред
съда, че теоретично е възможно травмата в палците да е в резултат на ПТП, като от
удара се набиват седловините ямки на дланите и настъпва артроза или артропатия.
Последните не пречат на хватателната функция на ръката, но при по – силен захват
създават болка. Допълва, че белегът на коляното е голям и има шити мускулни групи,
поради което през първите 10 -15 дни ищецът е можел да се предвижва само с
помощни средства и поставена шина. Възстановяване на травмата на коляното е
продължило над 30 дни, но от съдебномедицинска гледна точка няма трайно
затруднение на движението на този крайник.
От заключението на СПЕ се установява, че ищецът преживява интензивни и
продължителни негативни емоции и чувства като неудобство, срам, вина, безсилие,
безпомощност, поради загубата на самостоятелност и активност като пострадал от
ПТП. В резултат на преживяната травматична ситуация са останали трайни последици
върху психо – емоционалното му състояние и личност – нарушения на съня, нощни
4
кошмари, натрапливи мисли свързани с травматичната ситуация, увереност, че тя може
да се повтори, повишена тревожност, чувство на страх, безпокойство, нервност,
раздразнителност, неувереност и др. В съдебно заседание вещото лице – психолог
разяснява, че в началото силата на емоциите е много интензивна, но с течение на
времето е станала поносима и ищецът може да говори спокойно и без вълнение за
преживяното. Смята и че към момента продължават да съществуват смущения в тази
сфера у ищеца, поддържани и от обстоятелството, че по време на инцидента децата му
са били с него в автомобила.
От заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че от
експлоатационно – техническа гледна точка основната причина за възникване на ПТП е
предприетата от водача на л.а. „Фолксваген” маневра завой наляво, с цел завиване в
обратна посока и разположението му напречно върху платното за движение на л.а. на
ищеца, който не е имал техническа възможност /не му достига време и разстояние/ да
спре преди мястото на удара. За ищеца удара е челен с предна лява част, а за
застрахованият водач – страничен в лявата му част. В района на ПТП пътното платно в
посока София от две пътни ленти преминава в една пътна лента с широчина – 4 метра,
като застрахованият водач започва маневрата от дясната пътна лента, заема напречно
преминалото в една лента платно за движение и пресича при извършването й
маркировка М15 /мащабна скица на ПТП/. Пред съда вещото лице обяснява, че по
делото липсват достатъчно данни, за да се изчисли точната скорост на автомобила на
ищеца и дали е било възможно да предотврати ПТП с разрешената за участъка скорост.
Допълва обаче, че основната причина за настъпване на ПТП е засичане на траекторията
на движение на л.а. „Фиат” от л.а. „Фолксваген”.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
В разпоредбата на чл. 432 ал. 1 КЗ законодателят е уредил прекия иск на
увреденото лице за обезщетяване на претърпените от него вреди срещу застрахователя
на деликвента, който по силата на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” обезпечава деликтната отговорност на прекия причинител на вредата.
Уважаването на прекия иск по чл. 432 ал. 1 КЗ е предпоставено от установяване по
делото, че между деликвента и застрахователя съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, че в срока на
застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие - ПТП, че то е
причинено виновно от застрахования, че е налице причина връзка между
противоправното поведение на деликвента и причинените от него на пострадалия
имуществени и неимуществени вреди, както и размера на тези вреди. Тежестта на
доказване на тези обстоятелства е на ищеца. В тежест на ответника е да установи
наведените от него възражения за съпричиняване на вредоносния резултат.
5
В случая следва да се приеме за доказано, че към датата на процесното ПТП
/07.12.2018г./ между ответният застраховател и собственика на л.а. „***” с рег. № *** е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”. Обстоятелство, което следва да се приеме за доказано на
основание чл. 161 ГПК, с оглед установените по делото факти. Ответникът е създал
пречки за събиране на доказателства за установяването на този факт, като не е
изпълнил задължението си по чл. 190 ГПК и не е представил по делото в указания му
срок заверен препис от застрахователната полица № BG/02/118000844277 с валидност
до 16.03.2019г. Същата е била вписана в КП за ПТП от посетилия го на място
полицейски служител, като в тази си част протокола се ползва с материална
доказателствена сила, тъй като отразява обстоятелства непосредствено възприети от
длъжностно лице в кръга на службата му. Отделно от това ответникът по същество не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение със собственика на
горепосоченото МПС. Напротив извънсъдебно признава този факт с отговора си от
29.10.2018г. по заведената щета по тази застрахователна полица. По силата на
застрахователния договор застрахователят се е задължил да покрие в границите на
определената между страните застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение
или престой /чл. 493 ал. 1 КЗ/.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства безспорно сочи на
извод, че водачът на застрахованото при ответника МПС е причинил виновно
процесното ПТП, което е довело до възникване на неимуществени вреди в чужда
правна сфера. Протоколът за ПТП, постановлението за прекратяване на наказателното
производство и САТЕ в своята цялост безпротиворечиво установяват, че настъпването
на пътния инцидент се дължи на негово противоправно поведение, тъй като при
управление на л.а. „***” предприема маневра завиване на наляво, с цел завиване в
обратна посока, от дясната пътна лента като по този начин заема напречно
разположение на платното за движение към гр. София и пресича траекторията на
движение на автомобила на ищеца, който не е имал техническа възможност да спре
преди мястото на удара, поради липсата на достатъчно време и разстояние за реакция.
КП за ПТП има официален удостоверителен характер по см. чл. 179 ГПК за
възприетите от полицейския служител факти за мястото на инцидента, пътната
обстановка, разположението на МПС в пространството и видимите щети по тях.
Причинените по автомобилите вреди дават информация за начина на настъпване на
ПТП и за вида на удара между участниците в него. В тази връзка съдът кредитира
заключението на САТЕ относно експертния извод, че за ищеца удара е челен с предна
лява част, а за застрахованият водач – страничен в лявата му част. Това разположение
на щетите по МПС-тата съответства на изложения от вещото лице механизъм на ПТП и
6
посочен по – горе, като в негова подкрепа е и постановлението на прокурора от
23.09.2020г. Макар и да няма задължителна за съда сила /арг. чл. 300 ГПК/, същото в
характеристиката си на официален диспозитивен документ, преценен с оглед на
всички събрани по делото доказателства, е в унисон с установените от тях факти,
обосноваващи извода, че от експлоатационно – техническа гледна точка основната
причина за възникване на ПТП е поведението на застрахования при ответника водач на
л.а. „***”. При предприемането на процесната маневра същият е нарушил правилата
по чл. 38 ал. 1 и ал. 3 ЗДвП. Съгласно тези разпоредби обратният завой да се извърша
от най – лявата пътна лента по посока на движението, с пропускане на попътно
движещите се от лявата страна ППС, при недостатъчна широчина за завиването му, е
започнал процесната маневра от дясната пътна лента. В нарушение на установените
правила за движение застрахованият водач е започнал да завива на ляво и да извършва
обратен завой от дясната пътна лента и то без да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него и без да съобрази тяхното
положение, посока и скорост на движение, което представлява нарушение на чл. 25 ал.
1 ЗДвП. Освен това при извършването й, същият е пресякъл пътна маркировка М15,
която е забранена за движение на ППС, съгласно чл. 65 т. 6 ППЗДвП. Предвид на
изложеното съдът намира, че е налице виновно и противоправно поведение на
застрахования при ответника водач на МПС и предприетото от него оспорване в тази
насока е напълно неоснователно. В тази връзка не е налице и твърдяното от
застрахователя случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. При последното деецът не е
бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните
последици. По аргумент от чл. 20 ал. 2 ЗДвП, за да е налице случайно деяние /събитие/
при управление на МПС, следва водачът да е бил поставен в невъзможност да
предвиди и предотврати ПТП, поради внезапно възникнала пряка и непосредствена
опасност, която не може да се преодолее по начините предвидени в закона. В случая е
безспорно, че настъпването на пътния инцидент се дължи изцяло на неправомерното
поведение на застрахования при ответника водач, доколкото същият е предприел
маневра в нарушения на предписаните в закона правила за нейното извършване и без да
се увери, че може да я довърши без да създаде опасност за останалите участници в
движението. Ако бе съобразил поведението си с предписаното от закона, не бил
настъпил вредоносния резултат.
От събраните доказателства категорично се установи, че в резултат на
процесното ПТП на ищеца е причинено противоправно засягане на физическото и
психическо здраве. Безспорно същият е получил разкъсно – контузна рана в областта
на лявото коляно, което травматично увреждане е установено още при настъпване на
пътния инцидент и е отразено в КП за ПТП, а непосредствено след него е претърпял
оперативна интервенция за лечението му. Не така стои въпроса с нараняванията в
седловидните ямки на дланите и установените при медицинския преглед на ищеца от
7
16.10.2019г. оток и силна палпаторна болка с артрозни изменения. Такива наранявания
не са установени веднага след пътния инцидент нито на място, нито при последвалия
болничен престой. Показанията на свид. А.а, майка на ищеца, поради
заинтересоваността й от изхода на делото, не могат да са сигурен източник за тези
наранявания. От една страна показанията й за синини по палците на ръцете не се
подкрепят от другите доказателства, а от друга звучат недостоверно, тъй като
непосредствено след ПТП, когато свидетелката твърди да ги е видяла, те не биха имали
външно проявление. Дори показанията й за наранявания по палците на ръцете да се
възприемат като достоверни, не може да се приеме за безспорно доказано, че
установените близо година по – късно артрозни промени в тези части на ръцете на
ищеца, намалената сила на захвата, отоците и т.н. се дължат на ПТП. Вещото лице
сочи, че това е теоретично възможно, но не дава категоричен отговор за наличието на
причинна връзка с пътния инцидент. Изнесеното от свид. ***, че знае, че ръцете на
ищеца се подуват, също не може да допринесе за сигурното установяване на факта, че
нараняванията на палците са в резултат на ПТП. Безспорно ищецът, като водач на МПС
при сблъска със застрахования автомобил може да получи наранявания по дланите на
ръцете, но извън обичайните за това натъртвания, за които данни изнася само свид.
А.а, по делото не се доказа установените при прегледа му от 16.10.2019г. по – тежки
увреждания да се дължат на процесната катастрофа. Освен уврежданията на
физическото здраве в резултат на ПТП ищецът е претъпял и душевни страдания, който
се установяват от заключението на СПЕ. Уврежданията на физическото и
психическото здраве са настъпили вследствие на реализираното от водача на
застрахования автомобил ПТП, което изрично е подчертано от вещите лица по СМЕ и
СПЕ, поради което е налице изискуемата от закона причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на деликвента и причинените от него вреди.
Очевидно е, че процесната увреда на здравето не би настъпила за ищеца, ако не бе
причинен пътния инцидент.
Възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца, поради управление на МПС с отнето свидетелство за управление, с
несъобразена скорост и без поставен предпазен колан са напълно неоснователни.
Доказването на тези възражения е в тежест на ответника и следва да е пълно и главно.
При съпричиняване поведението на увредения всякога трябва да е противоправно и
обективно да допринася за настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в
някаква стенен. По делото не е спорно, че към момента на ПТП ищецът е бил с
временно отнета шофьорска книжка по административен ред, заради неплатени глоби
/постановление за прекратяване на наказателното производство/. Безспорно
управлението на МПС при отнето СУМПС е противоправно, но в случая не се
установява това поведение на ищеца обективно да е довело до настъпване на
уврежданията му. В случая се касае за временно лишаване от правоуправление, а не се
8
касае за случай на неправоспособен водач на МПС, който няма придобити по
съответния ред умения да управлява автомобил. Относно доказване на второто си
възражения за съпричиняване ответният застраховател изобщо не е ангажирал
доказателства до релевантния за това момент – приключване на съдебното заседание, в
което делото е докладвано. Макар и да е навел това възражение още с отговора на
исковата молба, същият не е поискал изслушване на САТЕ в тази насока, нито
събирането на някакви други доказателства. По изложените от съда доводи в
последното съдебно заседание е налице ненадлежно процесуално действие по
оспорване заключението на допусната САТЕ, а и на вещото лице подобен въпрос не му
е бил поставен. Още повече, че същият разясни, че липсват необходимите данни, от
които да се заключи както дали скоростта на движение на ищеца е съобразена с
пътната обстановка, така и дали тя обективно има принос към настъпване на ПТП.
Освен това вещото лице е категорично, че основната причина за сблъсъка е
пресичането на траекторията на ищцовия автомобил от този на застрахования водач.
Липсата на описани в медицинските документи наранявания по гърдите и в областта на
корема също не може да доведе до несъмнения извод, че ищецът е бил без поставен
предпазен колан. Тези наранявания са индиция за използването на такъв, но само
поради това, че в случая не са описани, още повече, че за наличието им се споменава в
показанията на свид. А.а, не може да се приеме за доказано, че ищецът не е използвал
предпазен колан. Дори да е така, по делото не се установи, че именно липсата на
предпазен колан е допринесла за настъпване на травматичните увреждания. По тези
съображения съдът намира, че по делото не се доказа ищецът да е имал поведение,
което да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат в каквато й да е била
степен.
Безспорно установените по делото телесни увреждания на ищеца са съпътствани
от болки и страдания, които представляват неимуществени вреди по смисъла на чл. 51
ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД. По отношение размера на тези вреди съдът съобрази дадени
задължителни указания с ППВС № 4/1968г. и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД повеляваща,
че размера им следва да се определи по справедливост, като се съобразят конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства - характер на увреждането, начин на
извършването, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените
морални страдания, социално – икономическата обстановка в страната към момента на
увреждането и установените застрахователни лимити. Във връзка с последното са
решения № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. и Решение № 121/09.07.2012г. по т.д. №
60/2012г., двете на II т.о., ВКС. При формиране на изводите си досежно справедливото
обезщетение съдът кредитира показанията на свидетелите А.а и ***, при съобразяване
на разпоредбата на чл. 172 ГПК. Свидетелите изнесоха пред съда факти и
обстоятелства за търпените от ищеца неимуществени вреди базирани на
непосредствените им впечатления относно последствията от инцидента върху здравето
9
му, които са в унисон със заключението на СМЕ и на СПЕ.
От посочените доказателства и доказателствени средства безспорно се
установява, че причинената на ищеца разкъсно – контузна рана на коляното има
медико – биологичните характеристики на лека телесна повреда. Вещото лице по СМЕ
е категорично, че въпреки претърпяната хирургична интервенция, в случая нямаме
трайно затруднение движението на долния ляв крайник, а е налице временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. От показанията на свидетелите и СМЕ
се установи, че в първите 15- 20 дни болките на ищеца са били със значителен
интензитет, като постепенно са намалявали и затихвали. Безспорно най – силни
болките са били непосредствено след инцидента и при извършената операция, при
която послойно са шити мускулни групи и е извършен наложен кожен шев. Това е
налагало ищецът да приема болкоуспокояващи. След операцията същият е бил с
поставена шина и не е не можел да си сгъва коляното си. За около месец не е ставал от
леглото и е ползвал подлога, за да ходи до тоалетна. Не е можел да се обслужва и е
разчитал на помощ в домакинството от майка си и приятелката си, включително за
децата, за които полагал грижи /показанията на свид. А.а/. Пълното възстановяване и
раздвижване на коляното е продължило около 2 месеца, като движението на този
крайник е възстановено напълно, но при определение условия е възможно да се появят
преходни поносими болки в коляното /вещото лице по СМЕ и лист от амб. преглед от
16.10.2019г./. По вече изложените съображения съдът намира, че в резултат на ПТП
ищецът е получил единствено натъртвания на дланите, вследствие стискането на
волана при удара, с нормален срок на възстановяване от около 20 дни. Не се доказа
обаче с нужната за това сигурност, че в резултат на тези наранявания е настъпила
установената при прегледа му на 16.10.2019г. артроза, която води до подуване на
ръцете, намалена сила на захвата и болки при по – големи натоварвания. Наред с
физическите травми на репариране подлежат и преживяните от ищеца в резултат на
ПТП психически стрес и душевен дискомфорт. Веднага след инцидента същият бил
много уплашен, а по – късно се появили нарушения в съня. Не можел да спи, сънувал
кошмари и преживявал отново катастрофата. Според вещото лице – психолог в
началото негативните емоции и чувства като неудобство, срам, вина, безсилие,
безпомощност са били с много силен интензитет, но с течение силата на емоциите е
станала поносима и ищецът може да говори спокойно и без вълнение за преживяното.
Последното обаче е оставило видими последици върху психо – емоционалното му
състояние, свързани и с обстоятелството, че по време на инцидента децата му са били
с него в автомобила.
При съобразяване на изложеното относно характера на телесните увреждания,
продължителността и интензитета на търпените от ищеца болки и страдания,
психически стрес и емоционален дискомфорт съдът намира, че изискването за
справедливост по чл. 52 ЗЗД ще бъде задоволено с присъждане на обезщетение за
10
неимуществени вреди в размер на 7000 лв. При отмерването на този размер на
обезщетение съдът съобрази още, че ищецът е в сравнително млада възраст /35 г./,
което преполага по – бързото му и пълно възстановяване, за което свидетелства и
вещото лице по СМЕ. Освен това травмата на долния крайник не е довела до трайно
затрудняване на движението му, нито ще доведе до необратими последици за
здравословното му състояние. В нито един момент увреждането на здравето на ищеца
не е поставило в реална опасност неговия живот, а извършената интервенция е била
под местна упойка. И към момента долния крайник е с напълно възстановен обем от
движения, а извън натъртванията на дланите, болката от които е отшумяла за около 20
дни, не се доказа по делото артрозните промени на ръцете на ищеца да се дължат на
ПТП. Макар и още да се забелязват следи в душевния мир на ищеца от претърпяната
психическа травма, същият вече се е върнал към нормалния си начин на живот и е
започнал отново да работи, включително и да шофира.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че заместващо обезщетение в размер
на 7000 лв. е достатъчно за репариране на неблагоприятните морални последици
настъпили в патримониума на ищеца в резултат на увреждащото събитие.
Следователно предявения иск с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 07.12.2018г..
ПТП следва да се уважи до размера на 7000 лв., като основателен и доказан. За
горницата над тази сума до пълния предявен размер от 9 000 лв. иска подлежи на
отхвърляне, като неоснователен и недоказан. По аргумент от чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ
законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да се
дължи от 29.10.2018г., от която датата е отказа на застрахователя да изплати
следващото се на ищеца застрахователно обезщетение.
При този изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски, съразмерно с уважената част от иска. Същият е доказал извършването на
разноски в общ размер на 2930 лв., поради което в негова ползва следва да се присъдят
съразмерно с уважената част на претенцията – 2278, 88 лв. Възражението на ответника
по чл. 78 ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно,
тъй като не държи сметка за фактическата и правна сложност на делото, обема на
подлежащите на доказване факти и броя на проведените съдебни заседание В полза на
ответника, с оглед отхвърлената част от иска, следва да се присъдят разноски в размер
на 199, 77 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер” № 87 ДА ЗАПЛАТИ на
11
Й.В.А.., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ал. 1
ЗЗД, СУМАТА от 7000 лв. /седем хиляди лева/ - главница, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на
07.12.2018г. пътнотранспортно произшествие на гл. път I-4, км. 124+100м, причинено
от застрахования при ответника водач на лек автомобил „***” с рег. № ***, ведно със
законната лихва върху тази сума от 29.10.2018г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за разликата над уважения размер от 7000 лв.
до пълния предявен размер от 9 000 лв. или за сумата от 2 000 лв., като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер” № 87 ДА ЗАПЛАТИ на
Й.В.А.., ЕГН: **********, с адрес *** СУМАТА от 2278, 88 лв. /две хиляди двеста
седем десет и осем лева и 88 стотинки/, представляваща сторените от ищеца разноски
по делото, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Й.В.А.., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ
ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Лозенец, ул. „Джеймс Баучер” № 87 СУМАТА от 199, 77 лв. /сто деветдесет и девет
лева и 77 стотинки/, представляваща сторените от ответника разноски по делото,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
12