Р Е Ш Е Н И Е
№377
от 22.05.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на трети май,
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретар Ангелина Латунова и прокурор Валентина Радева-Ранчева, като
разгледа АНД /К/ № 140/2023 г. по описа на Административен съд -
Хасково, докладвано от съдия Икономова, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на В.Д.Б.,
подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 370/20.12.2022 г. по АНД № 1109/2022
г. по описа на Районен съд – Хасково.
Изложени са съображения за отмяна на оспореното
съдебно решение. При постановяването му били допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в липсата на доказателства за извършването на деянието
от касатора и определянето на глоба за същото. Твърди, че сключването на
застраховката „Гражданска отговорност“ се отразява в информационната система на
ПП и Гаранционния фонд, като често това не се случвало по едни или други
причини. Посочва, че деянието, което е формално, не е застрашило или увредило
обществени отношения, като е създадена само потенциална възможност, изразяваща
се в липсата на заплащане на обезщетение при настъпване на ПТП. Мотивира
твърдение за маловажност на случая. Моли за отмяната на съдебния акт и
потвърденото с него наказателно постановление /НП/.
В съдебно заседание касаторът - В.Д.Б.,
редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа
изложеното в жалбата, като твърди, че не всички застраховки се отразяват в
административно-информационната система, както и, че несключването на
застраховка не е застрашило или увредило обществените отношения, нито е довело
до настъпването на обществено опасни последици, каквото е и пътно-транспортно
произшествие. Нарушението било формално. Моли за отмяна на решението и
потвърденото с него НП. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в
минимален размер за двете съдебни инстанции.
Ответникът – Началник сектор към
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, сектор „Пътна
полиция“ - Хасково, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд - Хасково, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна
страна:
Касационната жалба е депозирана в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на
оспорване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
Решението
на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по
подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като
произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
Районният съд е установил следната
фактическа обстановка: на
13.10.2019 г., в 23:06 ч., в *** в посока към ***,
В.Д.Б.
управлява собствения си лек автомобил *, рег. № *,
като при проверка, извършена от полицейски инспектори с таблет online
в база данни на Гаранционен фонд, се констатира, че за управляваното МПС няма
застрахователно покритие и няма сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“. За извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е съставен
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA
№73287/13.10.2019 г., връчен на провереното лице. С НП № 19-1253-002197 от
16.03.2020 г. на Началник на сектор „ПП“ към ОД на МВР – Хасково на собственика
на МПС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева на
основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ. Тази фактическа обстановка е установена
въз основа на събрания и кредитиран от РС-Хасково доказателствен материал
Съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по
силата на чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ /заповед от 05.12.2018 г. на Директора
на ОД на МВР - Хасково/. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН,
както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Не са допуснати съществени процесуални
нарушения и противоречие с материалния закон, основание за отмяна на съдебното
решение.
Обективираното в АУАН не се опровергава
и от събрания и проверен по делото доказателствен материал. Едностранни и
безпротиворечиви са изслушаните свидетелски показания, от които ведно с
писмените доказателства се установява соченото за извършено деяние, съставомерно
по смисъла на чл. 6 ЗАНН. Налице е пълно съответствие между отразената в АУАН
фактическа обстановка и възпроизведената такава в НП въз основа на цялата
административнонаказателна преписка. По безспорен начин са посочени елементите
от обективната и субективната страна на нарушението. В АУАН и НП се съдържат
задължителните реквизити по чл. 42, т. 3-т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5-т. 6 от ЗАНН: описание на нарушението, датата и мястото на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават,
както и законните разпоредби, които са нарушени виновно.
Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ „договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи
всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно
средство, да сключи застрахователния договор“.
Съгласно чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ „на
лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага
глоба от 250 лв. - за физическо лице“.
В конкретния случай се
установява безспорно управление на МПС от неговия собственик, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като
не е изпълнено задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, въведено с императивните разпоредба на чл.
461, т. 1 и чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Недоказано е твърдението на касатора, че
сключената задължителна застраховка „ГО“ не е отразена в информационната
система на ПП и Гаранционния фонд. За да се приеме, че това в действителност се
е случило, водачът на МПС, в качеството му на собственик на МПС, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, е
следвало, с оглед разпределената доказателствена тежест, да представи
доказателства, въз основа на които да се обуслови извод за изпълнението на
задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ – сключване на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Твърдение, че в действителност е сключен договор
за застраховка „ГО“ на автомобилистите, нито е изложено в съдебното
производство, нито за установяването на този спорен факт са обективирани
доказателствени искания. Нещо повече, към делото е представено копие на
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, сключена от жалбоподателя за
собствения му автомобил със срок на действие от 15.10.2019 г. до 15.10.2020 г.,
с дата на издаване – 15.10.2019 г., т. е. след датата на извършване на
процесното нарушение.
Законосъобразно и явно справедливо
административнонаказващият орган е наложил предвиденото административно
наказание - „глоба“ в неговия абсолютен размер от 250 лева за деяние, което
съставлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, спазвайки нормите на чл. 27,
ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя /чл. 12
от ЗАНН/, при липсата на предпоставки за освобождаване от отговорност поради
маловажност на случая.
Касае се за нарушение с висока степен
на обществена опасност предвид характера на обществените отношения, които
засяга. Този извод се обуславя от разпоредбите на чл. 477, ал. 1 и чл. 493, ал.
1 – ал. 2 КЗ, в които е посочено, че „обект на застраховане по задължителната
застраховка „ГО“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата“, и в какво се изразява конкретно застрахователното покритие
на този вид застраховка. Не са налице достатъчно смекчаващи обстоятелства, които
да обосноват извод за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното
нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Отделно,
нарушението е формално, като за осъществяването му не е необходимо настъпването
на определен противоправен резултат. Не може да се приеме, че след като не е
реализирано ПТП, от което да са причинени вреди и което не е единствена
хипотеза за реализиране на института гражданска отговорност на автомобилистите
по смисъла на чл. 493, ал. 1 – ал. 2 КЗ, то липсата на сключен договор за
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите безспорно представлява
административно нарушение, но същото може да бъде квалифицирано като маловажен
случай. Дори деянието да не е извършено умишлено, а по непредпазливост, за него
следва да се понесе административнонаказателна отговорност, тъй като съгласно
чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в предвидените
от закона случаи, а за нарушение като процесното наказуемостта не е изключена.
Доколкото направените от Районен съд –
Хасково изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице
основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния
кодекс, то съдът намира, че постановеното съдебно решение следва да бъде оставено
в сила.
Въпреки изхода от спора разноски в
ползва на ответника по касация не се присъждат, доколкото такива не са
поискани.
По изложените съображения и на
основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК Административен
съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
370/20.12.2022 г. по АНД № 1109/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.