Определение по дело №378/2025 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба от Г. Ж. К. [ЕГН] против мълчалив отказ на кмет на О. А. по заявление вх. № ОС68-6/22.01.2025 г. от Г. Ж. К. за заверяване на молба – декларация за обстоятелствена проверка относно имот с ид. *** по КККР на [населено място], **, обл. Варна. Жалбоподателят с молба от 17.03.2025 г., чрез адв. Д. П. е посочил, че не поддържа жалбата срещу мълчаливия отказ, поради издадено Удостоверение № */21.02.2025 г. от кмет на О. А. и е отправил искане за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за един адвокат. Представил е списък на разноските.

Ответник – кмет на О. А. с молба от 07.03.2025 г. е представил Удостоверение № */21.02.2025 г. издадено от кмет на Община Аксаково. Посочва, че липсва мълчалив отказ, защото административния акт е издаден в срок. Относно искането за разноски изтъква, че делото е образувано на 24.02.2025 г., а договора за правна защита и съдействие представен от жалбоподателя е от 17.02.2025 г. и в него е посочен номера на делото, поради което счита, че договора е антидатиран. Жалбата е подадена лично от Г. Ж. К., без да са представени доказателства за положен труд от адв. П.. С тези съображения счита искането за присъждане на разноски и възнаграждение за адвокат за неоснователно.

Жалбата е недопустима, поради следното:

Удостоверяване конкретен имот дали е общинска собственост или не, както и мълчаливия отказ да се извърши такова удостоверяване, в молба - декларация за извършване на обстоятелствена проверка е индивидуален административен акт по чл.21, ал.3, вр.58, ал.1 от АПК и подлежи на оспорване по реда на чл.145 и сл. от АПК.

При подаване на заявление № ОС68-6/22.01.2025 г. от Г. К. до кмет на О. А. му е предоставена от ответника на хартиен носител информация за дата на приключване на заявлението - 21.02.2025 г. и жалбоподателят потвърждава този факт.

Едномесечния срок, който е въвел ответника за извършване на административната услуга е различен от предвидения 7 – дневен срок с чл. 57, ал.2 АПК. След като при подаване на заявлението жалбоподателят е приел, че до 21.02.2025 г. ще се издаде административния акт, следва че този срок трябва да е определящ за издаване на административния акт, за преценяване налице ли е мълчалив отказ и подадена ли е жалбата в срок. Не е налице удължаване на срока за издаване на административния акт, защото с писмо № ОС68-61/27.01.2025 г. зам. - кмет на О. А. е уведомил жалбоподателя, че е молбата - декларация е допустимо да бъде заверена и след изтичане на едномесечния срок, но не е направено изявление, че срока се удължава и до коя дата. В настоящия случай срока за издаване на административния акт е бил до 21.02.2025 г. включително. На тази дата е издаден административния акт – Удостоверение №*/21.02.2025 г. от кмет на община Аксаково, поради което не е налице мълчалив отказ и жалбата е недопустима на основание чл. 159, т.1 АПК.

Към момента на насрочване делото за разглеждане в открито съдебно заседание – 04.03.2025 г. съдът е нямал информация или писмени доказателства, че е издаден искания административния акт. С молба № 3992/07.03.2025 г. ответникът е представил на съда Удостоверите № 8/21.02.2025 г. издадено от кмет на Община Аксаково, от което се установява, че искания административен акт е издаден в срок, тоест не е налице мълчалив отказ. Жалбоподателят е имал информация, че срока за издаване на искания административен акт е до 21.02.2025 г., поради което е нямало пречка да извърши проверка в Община Аксаково, към тази дата издаден ли е административния акт, но не го е сторил. Поради бездействие на жалбоподателя, той не се е информирал, че е издаден искания административен акт. Ответникът не е причина за проявеното бездействие на жалбоподателя. На 17.02.2025 г. е сключен договор за правна защита и съдействие между жалбоподателя и адв. П., за процесуално представителство по настоящото дело, но към тази дата не е бил налице мълчалив отказ, както и към момента. Процесуално представителство е извършено от адв. П., чрез подаване на молба от 17.03.2025 г., в която посочва че жалбоподателят не подържа жалбата и моли за присъждане на разноски, но както беше отбелязано в случая липсва мълчалив отказ за издаване на административен акт, съответно не е налице оттеглен административен акт и не са налице предпоставките по чл.143, ал.2 АПК. От изложеното се налага извод, че ответникът не е станал причина за подаване на жалбата, съответно за извършване на разноски за заплатена такса и възнаграждение за адвокат. Претенцията на жалбоподателя за присъждане на заплатената държавна такса и възнаграждение за адвокат е неоснователна и съдът следва да я остави без уважение.

В случай, че се приеме, че договорът за правна защита и съдействие, поради това, че е сключен на 17.02.2025 г. е за процесуално представителство пред административния орган, в настоящото производство съдът няма компетентност да присъди стореното възнаграждение за адвокат, поради следното: Съгласно чл.8, ал.4 /ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г./ от Наредба № 1/09.07.2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи. Законодателният пропуск относно присъждане на разноски, сторени в административното производство, не може да се запълни с прилагането на чл.143 от АПК по аналогия, тъй като тези разпоредби регулират разпределяното на разноските, направени само в съдебното производство, поради което нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ /Когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага/ се явява неприложима. Следователно, ако жалбоподателят претендира, че адвокатското възнаграждение е сторено за процесуално представителство в административното производство, единствения начин да се търси възстановяване на заплатено адвокатско възнаграждение е по реда и при условията на ЗОДОВ.

Предвид горното и на основание чл. 159, т.1 АПК Административен съд – Варна

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от Г. Ж. К. [ЕГН], против мълчалив отказ на кмет на О. А. по заявление вх. № ОС68-6/22.01.2025 г. от Г. Ж. К. за заверяване на молба – декларация за обстоятелствена проверка относно имот с ид. *** по КККР на [населено място], общ Аксаково, обл. Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО от Г. Ж. К. [ЕГН] да бъде осъдена О. А. да му заплати държавна такса в размер на 10 лева и възнаграждение за адвокат в размер на 600 лева.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. дело № 378/2025 г. на Адм. съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.