№ 1512
гр. Плевен, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20234430102678 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод на депозирана от А. Д.
А. ЕГН **********, с постоянен адрес с. *** срещу П. В. Р. ЕГН **********
с постоянен адрес в гр. П. иск правно основание чл.439 ГПК да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 12 244.65 лева - представляваща остатък от главницата,
за която е издаден изпълнителен лист от 28.05.2009 г. от Районен съд - гр.
Плевен въз основа на Заповед за изпълнение по ч.гр.д № 3034/2009 г по
описа на Районен съд - гр. Плевен и предмет на изпълнително дело №
10016/2016 г. при СИС при ПлРС, поради погасена по давност или при
условията на евентуалност да се приеме за установено, че ответникът не
дължи сумата от 14 000 лева, представляваща главница по договор за заем от
28.05.2005г, за която е издаден процесния изпълнителния лист.
Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че на 28.05.2009 г. е издаден
изпълнителен лист, на основание заповед за незабавно изпълнение от
28.05.2009 г., по ч. гр. д. № 3034/2009 г. по описа на Районен съд – Плевен, по
силата на който ищецът в качеството си на длъжник по сключен на 07.09.2005
г. договор за заем, е осъден да заплати в полза на П. В. Р. сумата от 14 000,00
лева - главница, сумата от 286,00 лева за сторените разноски и сумата от
400,00 лева за адвокатско възнаграждение. Излага, че е заплатил на
взискателя следните суми: сумата от 779,60 лева - на 19.08.2009 г.; сумата от
779,60 лева на 23.09.2009 г. и 682,15 лева - на 01.12.2009 г. Сочи, че въз
основа на горепосочения изпълнителен лист и молба от взискателя е
образувано изпълнително дело № 10016/2016 г. при ДСИ за събиране на
процесните вземания. Твърди, че с депозираната от страна на ответника
1
молба не са направени искания за предприемане на изпълнителни действия,
като е изготвена е покана за доброволно изпълнение, връчена на А. А. на
07.07.2016 г., с която същият е уведомен за образуваното изпълнително дело.
Излага, че преди образуването на изпълнително дело № 10016/2016 г. ищецът
е извършил три доброволни плащания в полза на взискателя, а именно: на
19.08.2009 г., на 23.09.2009 г. и на 01.12.2009 г., които са довели до
прекъсване на погасителната давност, като последната е започнала да тече от
02.12.2009 г. Навежда доводи, че в периода от 02.12.2009 г. до 02.12.2014 г.
давностният срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е текъл и изтекъл, без да е бил
спиран или прекъсван, поради предприемането на предвидените в закона
действия от страна на взискателя или от страна на съдебния изпълнител. С
оглед на изложеното счита, че след 02.12.2009 г. - датата на последното
доброволно плащане, извършено от страна на А. А. на 02,12.2014 г., е изтекла
общата 5-годишна погасителна давност, поради е недопустимо както
образуването на изпълнителното дело, така и последвалите изпълнителни
действия, изразили се в налагането на запори на банкова сметка на ищеца.
Сочи, че заповедта за изпълнение се приравнява по правните си последици на
влязло в сила съдебно решение, като същата се ползва със сила на пресъдено
нещо. Излага, че погасителната давност за процесното вземане, установено с
влязла в сила заповед за изпълнение е общата 5-годишна давност по смисъла
на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че с изтичането на давностния срок се
свързва с бездействието на кредитора, носител на правото да инициира
принудително изпълнение за удовлетворение на законния си интерес, като
непредприемането на действия по изпълнението в регламентирания 5-
годишен срок от страна на носителя на субективното право да го упражни
води до погасяване на правото да се търси защитата му. Излага, че пасивното
поведение на взискателя е довело до пораждането на потестативното право на
длъжника да претендира прогласяването за изтекла на погасителната давност
по отношение на процесното вземане. Сочи, че съобразно разясненията,
дадени в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. но т. д. № 2/2013 г. на ВКС
в изпълнителния процес давността не спира да тече, защото кредиторът може
да избере дали да действа или да не действа с оглед искането или не да бъдат
осъществени изпълнителни действия, насочено към съдебния изпълнител.
Твърди, че като не е упражнил правото си в законово уредения срок от 5
години, в правната сфера на ищеца е възникнало правото да бъде погасено по
давност претендиралото вземане. Излага, че доколкото към момента на
образуването на изпълнителното дело давността вече е била изтекла, по
отношение на него е неприложим правният институт на прекъсването на
давността. Счита, че тъй като петгодишният давностен срок по чл. 117, ал. 2
от ЗЗД, по отношение на процесиите вземания, е бил вече изтекъл и същите са
били погасени към момента на иницииране на горепосоченото изпълнително
производство, то всички действия предприети действия по принудително
изпълнение, както от страна на кредитора-взискател, така и от страна на
частния съдебен изпълнител са незаконосъобразни, недопустими и съответно
2
не са породили никакъв правен ефект.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск, да постанови неприсъствено решение и
да му присъди разноски.
В дадения от съда срок ответникът не е депозирал отговор на ИМ
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не се явява и не се
представлява.
Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява
неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна
даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за
последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения: вземането на ответника по издадения изпълнителен лист е погасен
по давност преди образуването на изпълнително дело 16/2016 г. по описа на
СИС към РС Плевен, тъй като след направеното доброволно плащане на
01.12.2009 г. до 22.01.2016 г. не са извършвани валидни изпълнителни
действия, които да прекъснат давността.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл.439 ГПК ищецът, е представил писмени
доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната
съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на
претенцията. Съдът намира, че предявения иск следва да се уважи за сумата
от 12 244.65 лева - представляваща остатък от главницата, за която е издаден
изпълнителен лист от 28.05.2009 г. от Районен съд - гр. Плевен, тъй като
същата е погасена по давност. За горницата над 12244,65 лева до 14 000 лева
същата е погасена чрез плащане, поради което и не е предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Ответникът от своя страна не е оспорил твърденията на ищеца за
погасяване на процесната сума по давност. Същият е предупреден за
последиците от своето бездействие, съобразно дадените от съда указания в
разпореждане № 8452/24.07.2023 г. Ответникът не е представил отговор на
исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният
с определение № 3820/31.08.2023 г., проекто-доклад по делото, не е изпратил
представител в първото по делото заседание, и не е направил искане делото
да се разглежда в негово отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и
претенцията следва да се уважи по този ред.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъдат
възложени по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените от ищеца в
производството в размер на 1810,00 лева, от които 1250 лева адвокатско
3
възнаграждение и 560,00 лева за държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на
основание чл.439 ГПК, че А. Д. А. ЕГН **********, с постоянен адрес с. ***
не дължи П. В. Р. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Плевен сумата от
12 244.65 лева - представляваща остатък от главницата, за която е издаден
изпълнителен лист от 28.05.2009 г. от Районен съд - гр. Плевен въз основа на
Заповед за изпълнение по ч.гр.д № 3034/2009 г по описа на Районен съд - гр.
Плевен и предмет на изпълнително дело № 10016/2016 г. при СИС при ПлРС,
КАТО ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА П. В. Р. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Плевен да
заплати на А. Д. А. ЕГН **********, с постоянен адрес с. *** сумата от
1810,00 лв., представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1
ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4