Решение по дело №449/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 95
Дата: 22 октомври 2021 г. (в сила от 22 октомври 2021 г.)
Съдия: Калина Стоянова Пенева
Дело: 20212000500449
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Бургас, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска

Калина Ст. Пенева
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212000500449 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.463, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 98/14.07.2021 год. по в.гр.д.№313/2021 год. по описа на
Сливенския окръжен съд е оставена без уважение частната жалба на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, вписана в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1463, район „Триадица“, бул.“Витоша“ № 89Б срещу
разпределение изх. № 10818/28.05.2021 г. , издадено от ЧСИ Миглена
Минкова, с peг. № 768 от КЧСИ, район на действие - ОС Сливен по ИД №
20197680400235, в частта за разпределени суми по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Срещу решението е постъпила жалба от „Обединена българска
банка“АД-София, чрез процесуален представител юрисконсулт С.И. Твърди
се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди
се, че окръжният съд не се е произнесъл по всички възражения посочени в
жалбата, с която е бил сезиран. Сочи се, че ЧСИ не е привилегирован
кредитор, поради което неправилно сума посочена в разпределението като
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е разпределена в негова полза. Твърди се, че
1
вземането на ЧСИ по т.26 не попада в обхвата на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, не е
привилегировано и не следва да бъде събрано с първа поредност за сметка на
привилегирования взискател – ипотекарен кредитор. Твърди се също, че
разпределението е незаконосъобразно, тъй като ЧСИ не е разпределил с
привилегия в полза на банката разноските в изпълнителното производство,
които са били платени авансово от нея в качеството й на взискател.
Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено, като бъде
отменено и обжалваното разпределение, а в полза на банката бъдат
разпределени авансово платените разноски в изпълнителното производство и
сумата предвидена за плащане в полза на ЧСИ по т.26 от ТТРЗЧСИ.
В указания срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
присъединения взискател „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД-София, чрез
процесуален представител юрисконсулт Л.Н. Твърди се, че възраженията на
жалбоподателя относно неправилно разпределение на сумата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ са неоснователни, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена, а обжалваното решение – потвърдено. Направено е искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 350 лв.
Бургаският апелативен съд като взе предвид горното и събраните
доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, срещу акт на
окръжния съд, който подлежи на обжалване пред настоящия съд и е
допустима.
Сливенският окръжен съд е постановил обжалваното решение по жалба
подадена от „Обединена българска банка“АД-София. В обстоятелствената
част на подадената жалба и в петитума на същата е посочено, че се обжалва
разпределение изх. № 10818/28.05.2021 г. , издадено от ЧСИ Миглена
Минкова, с peг. № 768 от КЧСИ, район на действие - ОС Сливен по ИД №
20197680400235, в частта за разпределени суми по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В
жалбата се твърди, че разпределението на сумата от 3322 лв. по т.26 от
ТТРЗЧСИ като привилегия в полза на ЧСИ е неправилно, тъй като това е
вземане на ЧСИ което следва да бъде удовлетворено след привилегиите на
банката, следователно сумата от 3322 лв. трябва да бъде разпределена в нейна
полза, в която част е поискано отмяна на разпределението.
За да постанови обжалваното решение Сливенският окръжен съд е
изложил съображения, че както последователно се приема в съдебната
2
практика, вземането на ЧСИ по т.26 от ТТРЗЧСИ е привилегия за съдебния
изпълнител, която следва да бъде удовлетворена по реда на чл.136, ал.1, т.1 от
ЗЗД, поради което възраженията на жалбоподателя срещу разпределението на
тази сума са счетени за неоснователни.
Настоящият съд споделя горепосочения решаващ извод на окръжния
съд.
Видно от приложената преписка обжалваното разпределение е
извършено след като с постановление изх.№5334/11.03.2021 год. по
изпълнително дело №20197680400235, недвижимия имот находящ се в обл.
С., общ. Н. З., с. С., ул. „С. п.“ № * представляващ дворно място с площ от
1350 кв.м. съставляващо УПИ II-*** отреден за жилищни нужди в кв.13 по
подробния устройствен план на с. С., общ. Н. З., ведно с построените в него:
жилище с площ 88 кв.м. и второстепенна сграда с площ от 114 кв.м., e
възложен в полза на „ОББ“АД-София, за сумата от 42 481 лв. – платена
изцяло от купувача. Ипотеката в полза на банката-кредитор и първоначален
взискател е учредена от длъжниците по изпълнителното дело Х. В. Д. и И. Й.
Д.
При разпределянето на постъпилата от осребряване на имуществото на
длъжниците по изпълнителното дело сума от 42 481 лв., с разпределението в
обжалваната част, като привилегия преди привилегията на първоначалния
взискател и ипотекарен кредитор – жалбоподателя по делото, в полза на ЧСИ
е разпределена сумата от 3322 лв. с ДДС, представляваща такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ /л.255/, срещу което жалбоподателят е възразил.
Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е дължимото на ЧСИ възнаграждение за
положения от него труд по осъществяване на изпълнителния способ
постъпленията от прилагането на който се разпределят, като в този смисъл
ЧСИ се явява своеобразен кредитор за разноски в изпълнителното
производство, за които не е предвидено задължение за предварително внасяне
от взискателя. С обжалваното разпределение тази такса е разпределена като
привилегировано вземане в полза на ЧСИ преди останалите привилегии по
чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Горното е в съответствие с целите на изпълнителното
производство и тези по ЗЧСИ, поради което разпределянето на тази такса в
полза на ЧСИ преди привилегията на банката по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД, не е
незаконосъобразно, а възраженията на жалбоподателя в този смисъл са
неоснователни.
3
Настоящият съд констатира, че действително в отклонение от приетото
с ТР №2/26.06.2015 год. по ТД №2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, с
обжалваното разпределение ЧСИ си е разпределил с привилегия преди тази на
ипотекарния кредитор-банка вземания за дължими от взискателя, но
неплатени авансово такси, за които съдебният изпълнител е обикновен, а не
привилегирован кредитор /т.11 от цитираното тълкувателно решение/ и не е
разпределил в полза на първоначалния взискател заплатени от него авансово
такси за образуване на изпълнителното производство и по осъществяване на
изпълнителния способ, които се ползват с привилегия по т.136, ал.1, т.1 от
ЗЗД /т.6 от цитираното тълкувателно решение/, но предвид заявения от
жалбоподателя предмет на обжалване и настоящата фаза от процеса е
недопустима отмяна на разпределението на тези, незаявени в петитума
на жалбата сезираща окръжния съд основания. При заявеното в петитума
на жалбата частично обжалване на разпределението - само относно
разпределянето на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, липсва надлежно сезиращо
съда искане, което да е обвързвало окръжния съд за произнасяне срещу
разпределението и в други части. От друга страна, настоящият съд не би
могъл да се произнесе по различен предмет от този, по който се е произнесъл
окръжният съд с обжалваното решение. В диспозитива на обжалваното
решение липсва произнасяне по друго искане на жалбоподателя -
произнасянето с обжалваното решение е само за разпределението в
частта по т.26 от ТТРЗЧСИ. Дори в хипотеза, при която окръжният съд не
се е произнесъл по цялото искане заявено с петитума на жалбата с която е бил
сезиран, този пропуск не би могъл да се преодолее с обжалване пред горната
инстанция, а жалбоподателят би могъл единствено да поиска в срока посочен
в закона допълване на решението по чл.250 от ГПК. Ето защо наведените
възражения в жалбата, с която е сезиран настоящия съд за допуснати с
разпределението други нарушения, са извън предмета на обжалване, по тях не
се дължи произнасяне и те не се отразяват на решаващите изводи на съда по
делото.
При горните констатации обжалваното решение е правилно като краен
резултат, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
В полза на присъединения взискател „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“
ЕАД-София в качеството му на ответник по жалбата следва да се присъди
4
юрисконсултско възнаграждение определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, в размер на 50 лв., което следва да бъде заплатено от
жалбоподателя.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД, вписана в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район
„Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б чрез юрисконсулт С.И., против решение
№ 98/14.07.2021 год. по в. гр. д. № 313/2021 год. по описа на Сливенския
окръжен съд.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район „Триадица“, бул.
„Витоша“ № 89Б да заплати на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД -
София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център Люлин-6, ет. 2, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5