Решение по дело №3509/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  260930                            23.12.2020 г.                                      Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                         Х граждански състав

На девети декември                                                                              Година 2020

В открито заседание в следния състав:

 

                        Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Станка Атанасова

 

като разгледа докладваното гр.д. № 3509 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявената от Т.Г. П. против „МЕГА БОКС 1” ЕООД и допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде отменено като незаконосъобразно уволнението на ищцата, тя да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „***“ в ответното дружество, да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение в размер на 6 000 лв. за оставането й без работа поради уволнението през периода 11.05.2020 г. – 11.11.2020 г. (по 1 000 лв. месечно), ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. При условията на евентуалност, а именно ако се установи, че не се касае за уволнение, а за недопускане на ищцата до работа, се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищцата обезщетение за недопускането й до работа в размер на месечното й брутно трудово възнаграждение, считано от 11.05.2020 г. Ищцата твърди, че е работила по трудов договор в ответното дружество на длъжността „***“, като в началото на м. май 2020 г. служител на ответника, отговарящ за обекта в гр. Бургас, й е казал, че трудовият й договор следва да бъде прекратен по взаимно съгласие. Ищцата не се съгласила, след което са последвали заплахи за дисциплинарно уволнение. Няколко дни по-късно с нея по телефона се свързало непознато лице, което се представило за счетоводител на фирмата и отново се опитало да я убеди да прекратят договора по взаимно съгласие, като след последвалия отказ от нейна страна й било казано, че договорът й ще бъде прекратен, без значение какво иска тя. В началото на следващата работна седмица ищцата отишла на работа, но не била допусната до работа, а й било казано, че е уволнена, като до момента заповед за прекратяване на трудово правоотношение не й е връчена. Ищцата твърди, че ако е налице такава заповед, то тя е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Ако пък не се касае за уволнение, ищцата счита, че недопускането й до работа е без правно основание, поради което следва да й бъде платено обезщетение, считано от датата на недопускането й да престира труд до датата на реалното й допускане до работа. В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален представител, поддържа предявените искове, ангажирани са доказателства. 

Така предявените главни искове са с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. чл. 225 от КТ, а евентуално предявеният иск е с правно основание чл. 213 от КТ, като същите са допустими.

Ответникът не е депозирал отговор в законоустановения срок, не е изразил становище по съществото на спора, не е представил доказателства, не е направил доказателствени искания. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответника, като липсва искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е приложено копие на трудов договор от 17.09.2019 г., сключен между „МЕГА БОКС 1” ЕООД и Т. П., с който ищцата е била назначена на длъжността „***“, на 8-часов работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лв. и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % от основното трудово възнаграждение за всяка година придобит стаж. Съгласно чл. 3 на договора, същият се сключва за неопределено време, а в чл. 4 е уговорен 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя.

Ищцата твърди, че в началото на м. май 2020 г. представител на работодателя й е казал, че трудовият й договор е прекратен и тя не е била допусната до работа, но до момента не й е връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това по искане на ищцата съдът е извършил служебна справка за актуалното състояние на трудовите й договор, от която е видно, че в НАП е регистрирано прекратяване на сключения между страните трудов договор на 29.04.2020 г.

Предвид горното и тъй като данните в НАП се попълват въз основа на подадено от работодателя уведомление, съдът намира, че ответното дружество действително е прекратило трудовия договор с ищцата. В случая обаче ищцата твърди, че не разполага с копие на заповед за прекратяване на трудово правоотношение, а ответното дружество не е изпълнило дадените от съда указания да представи копие на трудовото досие на ищцата, в което би следвало да се съдържа и тази заповед. Поради това и тъй като в случая не е ясно нито фактическото, нито правното основание за прекратяването на трудовото правоотношение, нито ответникът е доказал законността на уволнението, а това е в негова тежест, съдът намира, че следва да се приеме за доказано твърдението на ищцата, че уволнението й е незаконно и същото следва да бъде отменено.

Предвид гореизложеното съдът намира, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Като последица от признаването на уволнението за незаконно следва да бъде уважен и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и ищцата да бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност „***“ в „МЕГА БОКС 1” ЕООД.

По отношение на иска по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, съдът намира следното:

Видно от приложената справка за актуално състояние на трудовите договори на ищцата, след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника за нея няма регистриран нов трудов договор. С оглед на това съдът намира, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е доказан по основание и на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за период от 6 месеца.

Ищцата претендира горното обезщетение да бъде определено в размер на 6000 лв., изчислено на база месечно трудово възнаграждение в размер на 1000 лв., но по делото липсват доказателства за размера на полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение през последния отработен от нея месец. С оглед на това съдът намира, че обезщетението следва да бъде определено на база уговореното в трудовия договор трудово възнаграждение, а именно 600 лв., с оглед на което искът следва да бъде уважен за сумата от 3 600 лв., а в останалата му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На осн. чл. 86 от ЗЗД на ищцата следва да бъде присъдено и обезщетение за забавено плащане върху главницата от 3 600 лв., считано от подаването на исковата молба на 08.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Предвид уважаването на главните искове, съдът не следва да се произнася по предявения евентуален иск.

С оглед основателността на предявените искове и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея съдебно-деловодни разноски, които са в размер на 600 лв. - платено адвокатско възнаграждение.

Тъй като настоящото производство е безплатно за работника, то предвид уважаването на исковете работодателят следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС дължимата държавна такса по делото, която е в общ размер от 244 лв. (по 50 лв. за двата иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, и 144 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ).

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, съдът

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Т.Г. П., ЕГН **********,***, извършено на 29.04.2020 г. от работодателя „МЕГА БОКС 1” ЕООД, ЕИК: *********.

         ВЪЗСТАНОВЯВА Т.Г. П., ЕГН **********, на заеманата от нея преди уволнението длъжност „***“ в „МЕГА БОКС 1” ЕООД.

ОСЪЖДА „МЕГА БОКС 1” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. „Васил Левски” № 73, представлявано от А.Б., да заплати на Т.Г. П., ЕГН **********,***, сумата от 3 600,00 лв. (три хиляди и шестстотин лв.), представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставането й без работа поради уволнението през период от 6 месеца, като за разликата над уважения до предявения размер от 6 000,00 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск.

ОСЪЖДА „МЕГА БОКС 1” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. „Васил Левски” № 73, представлявано от А.Б., да заплати на Т.Г. П., ЕГН **********,***, сумата от 600,00 лв. (шестстотин лв.), представляваща направените от нея разноски по делото.

ОСЪЖДА „МЕГА БОКС 1” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. „Васил Левски” № 73, представлявано от А.Б., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС държавна такса в размер на 244,00 лв. (двеста четиридесет и четири лв.).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от обявяването му на 23.12.2020 г.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: НД