РЕШЕНИЕ
№ 3460
гр. Варна, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110118062 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от "У.Б." АД, ЕИК ***, гр. С.
срещу П. П. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК за установяване
съществуване на следните вземания, както следва:
1. / за сумата от 5 653,80 лв., претендирана като предсрочно изискуема главница по
договор № *******/21.10.2020г. за кредитна карта и Общи условия за банкови карти за
физически лица и за предоставяне на платежни инструменти чрез използване на банкови
карти като електронни платежни инструменти, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК - 06.08.2021г. до окончателното изплащане
на задължението;
2. / за сумата от 261,65 лв., претендирана като лихва върху редовна главница за
периода от 16.12.2020г. до 22.03.2021г. /вкл./;
3. / за сумата от 256, 30 лв., претендирана като лихва върху просрочена главница за
времето от 23.03.2021г. до 05.08.2021г. /вкл./, за които суми е издадена заповед №
4038/09.08.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417,
т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 11509/2021г. на Районен съд – Варна.
В исковата молба се излага, че страните по делото са обвързани от правоотношение
по договор № ******г. за кредитна карта, неразделна част от който са и Общи условия за
банкови карти за физически лица и за предоставяне на платежни инструменти чрез
използване на банкови карти като електронни платежни инструменти, по силата на който
банката е поела задължение да предостави на П. П. кредитен лимит до размера на сумата от
5 850 лв., чрез кредитна карта за периода до 31.10.2022г., а потребителят да възстанови
ползваните суми по кредитния лимит или поне минимална погасителна вноска в размер на 3
% от кредитния лимит, равняваща се на 175 лв. или минимално дължима сума при уговорен
месечен лихвен процент от 1 %.
Твърди се, че банката е предоставила сумата от 5 850 лв. чрез кредитна карта, с
което същата се явява изправна по правоотношението страна.
1
Считано от 16.12.2020г. ответникът е изпаднал в забава, поради неизпълнение на
задълженията да заплаща месечна погасителна вноска или минимално дължима сума, което
е дало основание на банката да обяви с нарочно изявление вземанията за предсрочно
изискуеми, на осн. чл. 10.1.1 вр. чл. 10.3.5, включващи усвоената главница, лихва върху
редовната главница и лихва за просрочие върху целия дълг, формиран от теглените пари в
брой и безкасовите плащания.
Изявлението на банката е достигнало до адресата преди подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417, т. 2 ГПК, който не е възстановил на банката дължимите суми.
Правният интерес от предявяване на установителните искове се обосновава с
връчване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 415, ал. 4 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П. П., оспорва предявените искове по
основание и размер.
Оспорват се твърдения, че банката е изправна по правоотношението страна, която е
предоставила уговорения размер на кредитен лимит. Релевирано е възражение за
нищожност на уговорения месечен лихвен процент, поради накърняване на добрите нрави, а
клаузата за ГПР, противоречаща на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като такъв в договора не е
посочена методиката за неговото изчисляване.
Оспорват се и твърденията, че банката е обявила вземанията за предсрочно
изискуеми преди подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, поради което исковете
следва да се отхвърлят, тъй като изискуемостта им, не е настъпила. Настъпването на
окончателния падеж на вземания в хода на процеса не е факт, който може да се съобрази по
чл. 235, ал. 3 ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в
преклузивния срок след издаване на заповед № 4038/09.08.2021г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. №
11509/2021г. на Районен съд – Варна в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Като основание, от което вземането произтича се сочи договор № CCIR – 302 – 00165
– 2020/21.10.2020г. за кредитна карта на физическо лице, сключен на 21.10.2020г. и носещ
подпис на страните по него.
При сключването му, "У.Б." АД е поела задължение да предостави на
кредитополучателя, който е и оправомощен ползвател на основната кредитна карта, да
усвоява в рамките на периода за клиентски плащания (ПКП) – всеки календарен месец от
първо до последното календарно число с изключение на първия след сключването на
договора и последния при изтичане на срока му, които месеци обхващат реални дни /чл.
3.1.1/ и при условията на договора кредитен лимит до размера на сумата от 5 850 лв., а П. П.
се е задължил да възстанови суми по кредитния лимит или поне минимална погасителна
вноска в размер на 175, 50 лв., равна на 3 % от кредитния лимит /чл. 3.1/.
Уговорено е в чл. 7.1 от договора, че върху усвоената сума (ползваната част от
усвоената сума в т.ч. и върху надвишения кредитен лимит), кредитополучателят да заплаща
на банката ежемесечно определената договорна месечна лихва от 1 % за всеки отделен
месец, през срока на действие на договора, начислявана ежедневно от датата на всяка
транзакция, извършена в рамките на ПКП.
Годишният процент на разходите /ГПР/ се определя в рамките на лихвения процент
на банката.
2
Срокът на действие на договора е до 31.10.2022г., който съвпада със срока на
действие на кредитния лимит /чл. 3.4 и чл. 3.2/.
На 21.10.2020г. е съставен протокол, носещ подпис на потребителя, с който П. П., е
декларирал получаването на кредитна карта UNCR MasterCard Standard Revolving AC,
валидна до 31.10.2024г., съгласно договор за предоставяне на платежни услуги чрез
използване на банкови кредитни карти като електронни платежни инструменти от
21.10.2020г., ведно с пин код.
Въз основа на така ангажираните доказателства, съдът приема, че "У.Б." АД се явява
изправна по облигационното отношение страна, която е предоставила кредитната карта,
валидна до 31.10.2024г., както и парични средства, съставляващи кредитния лимит от 5 850
лв., който факт, следва да се счита доказан от неоспореното и кредитирано от съда в цялост
заключение по допуснатата СсчЕ, установяващо, че уговорената сума е усвоявана
многократно за времето на валидността на картата в рамките на периода за клиентски
плащания.
Последното плащане от потребителя в размер на сумата от 700 лв. е извършено на
17.11.2020г., след която дата редовното обслужване на договора, е преустановено.
След посочената дата, потребителят не е заплащал минимални погасителни вноски,
което е дало основание на кредитора да пристъпи към обявяване на вземанията за
предсрочно изискуеми, на осн. чл. 10.1.1 вр. чл. 8.12, поради нарушение условията на
договора, а именно допусната забава от 90 дни.
На 28.04.2021г., П. П. е получил покана за доброволно изпълнения и уведомление по
чл. 60, ал. 2 ЗКИ, с която е уведомен, че „предоставеният кредит“ е обявен за предсрочно
изискуем на 23.03.2021г. В титулната част на документа е посочено, че се касае за договор за
кредитна карта от 23.11.2016г. и анекси към него при одобрен кредитен лимит от 5 850 лв.
Действително по делото е представен и договор за кредитна карта от 23.11.2016г. и
анекс № 1/10.03.2017г. и Анекс № 2/23.07.2018г., с последния от който е уговорен кредитен
лимит от 5 850 лв., чиито срок на действие е изтекъл на 30.11.2018г.
Вземанията по това правоотношение от 23.11.2016г. и следващите анекси, не са
предмет на специалните установителни искове по реда на чл. 422 ГПК. Изявлението на
банката за обявяването им за предсрочно изискуеми, не може да бъде отнесено към тези,
произтичащи от договор № *****г. за кредитна карта на физическо лице, макар да е налице
идентичност в сумите, формиращи кредитните лимити. Вземанията по правоотношението от
21.10.2020г. не са обявени за предсрочно изискуеми, поради отсъствие на волеизявление от
страна на банката, което е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 06.08.2021г., към който момент не е настъпил и окончателния падеж –
31.10.2022г.
Настъпването на окончателния падеж по договор № ****г. за кредитна карта на
физическо лице от дата 31.10.2022г., е факт, настъпил в хода на производството, който има
значение за спорното право и следва да се съобрази, на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК.
Или, считано от 01.11.2022г., потребителят дължи на банката ползваната, но
невърната част от кредитния лимит, чиито размер, според заключението на ССчЕ, възлиза на
сумата от 5 653, 80 лв., доколкото ответникът не е извършвал никакви плащания след
17.11.2020г., поради което искът по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК, се
явява основателен до заявения размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК – 06.08.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
Годишният процент на разходите, изчислен от вещото лице по допуснатата на ССчЕ,
е 14, 605 %.
Така сключеният договор се явява недействителен, тъй като не е спазено изискването
3
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Договорът не съдържа конкретния размер на годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин от закона. Непосочването им в договора влече недействителността му, на осн. чл. 22
ЗПК в редакцията на закона към момента на сключването му / ДВ бр. 17 от 26.02.2019 г./.
В този случай, потребителят дължи чистата стойност на кредита, съобразно чл. 23
ЗПК, но не и лихвите или други разходи по кредита.
Предвид изложеното, претенциите за установяване дължимостта на сумите, заявени
като лихва върху редовна главница и лихва върху просрочена главница за посочените
периоди, следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора, в полза на "У.Б." АД, следва да се присъдят разноски за
уважената част от претенциите в размер на 1 839, 14 лв. за настоящото производство и 603,
38 лв. за производството по ч.гр.д. № 11509/2021г. на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноски за отхвърлената част не се присъждат на ответната страна поради липса на
искане и доказателства за извършването на такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. К. П., ЕГН
**********, гр. **************** ДЪЛЖИ на "У.Б." АД, ЕИК ***, гр. С. сумата от 5 653,
80 лв. /пет хиляди шестстотин петдесет и три лева и осемдесет ст./, представляваща
предсрочно изискуема главница по договор № *****г. за кредитна карта и Общи условия за
банкови карти за физически лица и за предоставяне на платежни инструменти чрез
използване на банкови карти като електронни платежни инструменти, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК - 06.08.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед №
4038/09.08.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417,
т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 11509/2021г. на Районен съд – Варна по предявения
от "У.Б." АД, ЕИК ***, гр. С. срещу П. К. П., ЕГН **********, гр. ****************, иск
по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "У.Б." АД, ЕИК ***, гр. С. срещу П. К. П., ЕГН
**********, гр. ****************, искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1
ЗПК за установяване дължимостта на следните вземания: 1./ за сумата от 261,65 лв. /двеста
шестдесет и един лева и шестдесет и пет ст./, представляваща лихва върху редовна
главница за периода от 16.12.2020г. до 22.03.2021г. /вкл./; 2. / за сумата от 256, 30 лв.
/двеста петдесет и шест лева и тридесет ст./, представляваща лихва върху просрочена
главница за времето от 23.03.2021г. до 05.08.2021г. /вкл./, за които суми е издадена заповед
№ 4038/09.08.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 11509/2021г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА П. К. П., ЕГН **********, гр. **************** ДА ЗАПЛАТИ на
"У.Б." АД, ЕИК ***, гр. С. сумата от 2 442, 52 лв. /две хиляди четиристотин четиридесет
и два лева и петдесет и две ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, от които 1 839, 14 лв. за настоящото производство и 603, 38 лв. за производството
по ч.гр.д. № 11509/2021г. на Районен съд - Варна, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5