№ 925
гр. Варна, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110201955 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „
Лазара” ЕООД, представлявано от Р.Н.Л. против Наказателно постановление № 03-
2200009 / 02.02.2022г. на И.Д. Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда"
- Варна, с което на „ Лазара” ЕООД е наложено административно наказание
„Имуществена санкция" в размер на 1 600 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414
ал.1 от КТ.
С жалбата се твърди, че в хода на производството са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като депозираното срещу акта възражение
не е било взето предвид и не са били разследвани спорните обстоятелства, оспорва се
компетентността на актосъставителя и на наказващият орган и др.Оспорва се и
фактическата обстановка, като се сочи, че дори и да се приеме, че сключеният трудов
договор е вид споразумение по силата на нарушената наредба, то работодателят е
изпълнил изискванията на КТ.Навеждат се доводи и за това, че не е било взето
предвид, че работникът, подал сигнала до ИТ е бил уволнен дисциплинарно поради
неявяване на работа в два последователни дни, че фирмата е оказала пълно съдействие
на проверяващите и че това нарушение е първо за дружеството.Поради тези и други
съображения се иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, представлява се
1
от управителя Р.Л., който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По
същество въз.Л. описва начина, по който управляваното от него дружество
осъществява дейността си, като заявява, че по силата на сключен договор работниците
на „Лазара“ ЕООД сключват френски трудови договори, както и че самото дружество е
регистрирано и плаща осигуровки във Франция.Поради това и той счита, че е налице
отделно трудово-правоотношение , респективно че описаното нарушение не е
извършено.Въз.Л. описва и действията, които са били предприети по отношение на
работниците , подали жалба до ИТ-Варна, които в са били и дисциплинарно уволнени.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от упълномощен
представител, който оспорва жалбата и пледира постановлението да бъде потвърдено
като правилно, обосновано и законосъобразно.Направено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През м.12.2021г. служители на Д „ИТ”-Варна, една от които св. Н.З. , в
изпълнение на служебните си задължения и след постъпил сигнал , извършили
проверка за спазване на трудовото законодателство от страна на „ Лазара” ЕООД,
управлявано от Р.Л.. От представените документи станало ясно, че „Лазара „ЕООД
извършва търговска дейност в Р.Франция, като чуждестранно юридическо лице с
регистрация в България.Между „Лазара“ ЕООД и френското дружество – „Група
SNEF“ имало сключен договор, съгласно който това дружество било ползвател на
услуги, предоставяни от българското дружеството, свързани с полагане на кабели в
новостроящи се круизни кораби , като работното място било ШД Атлантик. Всички
данъци и осигуровки по изплащаните възнаграждения на работниците се заплащали в
Р.Франция.
Св.З. установила , че на 01.02.2021г. между дружеството като работодател и Б.Б.
е бил сключен трудов договор № 133/01.02.2021г.,, по силата на който работникът
следвало да работи като „ електромонтьор“ в предприятие „Лазара“ ЕООД с
месторабота обектите на фирмата, код по НКПД 74122009, като икономическата
дейност, в която било заето лицето била „ търговия на дребно с мебели, осветителни и
други стоки за бита , некласифицирани другаде“. Договорът бил безсрочен, със срок за
изпитване за 6 месеца в полза на работодателя.Било уговорено работно време от 8 часа
на ден, пет дни в седмицата и трудово възнаграждение в размер на 650лв.
месечно.Съгласно направеното отбелязване, работникът постъпил на работа на
08.02.2021г. Св.З. установила, че на 01.02.2021г. между „Лазара“ ЕООД и Б.Б. бил
подписан документ, наименован „безсрочен трудов договор“.Съгласно неговите клаузи
, той се сключвал по повод извършване на електромонтажна дейност, като работникът
се задължавал да спазва инструкциите и указанията, които ще му бъдат дадени за
2
изпълнение на задълженията му.Било посочено, че договорът става окончателен едва
при изтичане на срока от изпитване от 90 дни.Било уговорено още пълно работно
време , което било 35 часа седмично, възможността да се полага извънреден труд и
размера на брутното месечно възнаграждение, което възлизало на 10,15 евро на
час.Към датата на наемане на работа,Бъчваров се причислявал към ШД Атлантик и
работното му място можело да бъде променяно всеки един момент съобразно
географския сектор. В последствие този работник бил дисциплинарно уволнен, защото
на 16 и 17.02.2021г. не се явил на работното си място - корабостроителница „Шантие
де Атлантик“ , Сент Назер.
След запознаване с всички документи и с писмените обяснения на управителя на
„Лазара“ ЕООД, св.З. приела, че с представения документ , наименован „безсрочен
трудов договор“ всъщност се променя трудовото правоотношение на работника, който
е следвало да полага труд в Р.Франция.Поради тези и други съображения св.З. приела,
че реално е налице командироване на Б.Бъчваров в друга държава и в подписаното
двуезично споразумение не са били посочени данни за дневната, междудневната и
седмичната почивка, както и за дните на официални празници в приемащата
държава.За резултатите от проверката бил съставен протокол № ПР 2141194 /
14.01.2022г., с който били дадени и съответните предписания, като с това под № 6
дружеството, в качеството на работодател било задължено при изменение на
съществуващо трудово правоотношение с цел командироване на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги на територията на друга държава-
членка на Европейския съюз за своя сметка и под свое ръководство въз основа на
договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите, в споразумението да
се определят данни за дневната, междудневната и седмичната почивка, както и дните
на официалните празници в приемащата държава.Всички предписания били със срок
на изпълнение 01.02.2022г., като протоколът бил връчен на въз.Л. на 14.01.2022г. и не
бил обжалван по реда на АПК.
С оглед резултатите от извършената проверка, на 14.01.2022г. св.З. съставила
против „ Лазара” ЕООД акт за установяване на нарушение за това, че в качеството му
на работодател е изменил съществуващото трудово правоотношение , като е
командировал в рамките на предоставяне на услуги на територията на друга държава-
членка на Европейския съюз-Франция, за своя сметка и под свое ръководство въз
основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите „Група
SNEF“ , Б.Б., на длъжност „ електромонтьор“ с двуезично споразумение от
01.02.2021г-., наречено „ безсрочен трудов договор“, като то не съдържало данни за
дневната, междудневната и седмичната почивка , както и за дните на официалните
празници в приемащата държава. Нарушението било квалифицирано като такова по
чл.2 ал.2 т.5 от Наредба за условията и реда за командироването и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги , вр. чл.121 „а“ ал.1 т.1
3
б.“а“ и ал.8 от КТ и било прието, че е извършено на 01.02.2021г.При предявяване на
акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и
депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
административно – наказващият орган издал наказателно постановление № 03 –
2200009 / 02.02.2022г. , с което изцяло възприел фактическите констатации на
актосъставителя , правната квалификация на нарушението и наложил на „ Лазара ”
ЕООД представлявано от въз. Л. наказание “Имуществена санкция” в размер на 1 600
лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от КТ.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана св. Н.З. –
актосъставител, чиито показания съдът кредитира..От тях се установи, че нарушението
е било констатирано при проверка по повод постъпил сигнал от работник, както и след
запознаване с представените от дружеството документи , договори, заповеди , фишове
, обяснения и др.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на гласните
доказателства и писмените доказателства по административно-наказателната
преписка , които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима , като е подадена в предвидения в закона срок
и от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 03-2200009 /02.02.2022г. е издадено от
компетентен орган- от И.Д. Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда"
гр.Варна , съгласно заповед № 0280/03.08.2010г. на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” – София.Актът също е съставен от компетентно лице на
основание чл. 416 ал.1 от КТ, доколкото св.З. е гл.инспектор в Д „ИТ“-Варна, което се
явява контролен орган по смисъла на КТ. Поради това възраженията относно
компетентността на актосъставителя и наказващият орган са неоснователни.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок , като в
него са посочени и доказателствата по преписката. То, както и актът, съдържат всички
минимално изискуеми от закона реквизити.Нарушението е описано с необходимата
конкретика, като са описани всички му съставомерни признаци, а наказанието е
индивидуализирано.Срещу акта не са били направени и депозирани възражения, в
които да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване, поради
което и не е налице и нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН. С оглед на изложеното до тук
4
съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са
ограничили правото на защита на наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че
правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Безспорен
факт е, че между „ Лазара” ЕООД и Б.Б. е бил сключен трудов договор, както и че
работника е бил командирован да изпълнява трудови функции на „ електромотьор“
във Франция. Разпоредбата на чл.121 „а“ ал.1 т.1 б.“а“ от КТ сочи, че командироване
на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато
български работодател командирова работник или служител на територията на друга
държава-членка на Европейския съюз за своя сметка и под свое ръководство въз основа
на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите. В случая всички
обективни характеристики , визирани в чл.121 „а“ ал.1 т.1 б.“а“ от КТ са налице-
между „Лазара“ ЕООД в качеството на работодател и „Група SNEF“ като ползвател на
услугите има сключен трудов договор , като дружеството е сключило трудов договор
с Б.Б. и го е изпратило да полага труд на територията на Франция за своя сметка и под
свое ръководство.Тези обстоятелства се установяват от съдържанието на приложените
по делото трудов договор и „ безсрочен трудов договор“.В първият е посочено, че
работникът ще изпълнява длъжността „ електромонтьор“ в „Лазара“ ЕООД с
месторабота обектите на фирмата, а във втория- че се сключва между същите страни по
повод извършване на електромонтажна дейност с място на работа „ШД Атлантик“, с
уговорено възнаграждение и работно време, както и със задължение по искане на
работодателя и с оглед нуждите на предприятието да полага и извънреден труд извън
колективното работно време.При съпоставка между уговорените между страните
условия е видно, че е налице изменение на първоначално уговорените условия за
полагане на труд, както и относно срока за изпитване, поради което и правилно
наказващият орган е квалифицирал документа , „ безсрочен трудов договор“ като
двуезично споразумение, изменило съществуващото трудово правоотношение и
послужило за командироване на служителя във Франция. В този смисъл за „Лазара“
ЕООД, в качеството му на работодател, е било налице задължение по смисъла на
чл.121 „а“ ал.8 от КТ, да спази изискванията на Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги.Именно в нея, в чл.2 ал.1 и ал.2 е предвидено, че при командироване на
работници в случаите по чл.121 „а“ ал.1 т.1 от КТ, каквото имаме в случая,
работодателят и работникът уговарят с допълнително писмено споразумение
изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на
командироването , като споразумението следва да съдържа определени реквизити,
един от които според т.5 е продължителността на дневната, междудневната и
5
седмичната почивка, както и дните на официалните празници в приемащата държава.
От приложеният по преписката двуезичен „ безсрочен трудов договор“ е видно, че
същият съдържа почти всички необходими реквизити- характера и мястото на работа,
размера на основното трудово възнаграждение, условията за полагане на извънреден
труд, продължителността на работната седмица и др., но не и данни за
продължителността на дневната, междудневната и седмичната почивка, както и дните
на официалните празници в приемащата държава. В случая „Лазара“ ЕООД в
качеството си на работодател не е изпълнило задължението си по смисъла на чл.2 ал.2
т.5 от посочената наредба, поради което и съдът намира, че описаното в акта и
постановлението нарушение е извършено.Обстоятелството, че работникът в
последствие не се е явил на работа и е бил дисциплинарно уволнен, както и че е
получил възнаграждение, е неотносимо към спора, поради което и възраженията за
това, че наказващият орган не е съобразил тези факти са неоснователни.
Правилно наказващият орган е приел, че в случая отношенията между
Б.Б. и „Лазара” ЕООД са между „ работник” и „работодател” , като дружеството
безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява лице което самостоятелно
наема работници или служители по трудово правоотношение. Това е видно и от
приложената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на страните.
Правилно е била ангажирана отговорността на „Лазара” ЕООД в качеството му
на работодател. чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна
същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния
субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния
случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина,
степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в”
от КТ, доколкото няма доказателства за това, че нарушението е отстранено веднага
след неговото установяване. С оглед обективните характеристики на самото
нарушение пък съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, доколкото
неговата обществена опасност не е по-ниска от останалите нарушения от този вид.
Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.414
ал.1 от КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство, каквото имаме в настоящият случай.Наказващият орган е
наложил на „ Лазара” ЕООД „ имуществена санкция” в размер на 1 600лв.Съдът
обаче намира, че това наказание е завишено като размер, доколкото липсват
доказателства дружеството да е допускало и други нарушения на КТ, за които да са му
били налагани санкции.Поради това следва да се приеме, че нарушението е извършено
за първи път. С оглед на това съдът намира, че следва да намали размера на
наложената санкция от 1 600лв. на 1 500лв., като счита че това наказание е съответно
на извършеното нарушение.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
„д“ от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение , което с оглед
продължителността на делото и неговата сложност, съдът определя като такова в
размер на 80лв. В съответствие с разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, това
възнаграждение следва да бъде съразмерно на потвърдената част на наказателното
постановление, поради което и на Д”ИТ”-Варна следва да се присъди юрисконсултско
6
възнаграждение в размер на 75лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03- 2200009 / 02.02.2022г. на И.Д.
Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ Лазара”
ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 1
600 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ,като НАМАЛЯВА размера
на наложената „Имуществена санкция“ от 1 600лв. на 1 500лв./ хиляда и петстотин
лева/ .
ОСЪЖДА „ Лазара“ ЕООД, БУЛСТАТ ********* да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ Варна , юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 /
седемдесет и пет / лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7