Р Е
Ш Е Н
И Е № 640
гр.Сливен, 08.07.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски районен съд, гражданска колегия, в публично
заседание на осми юли януари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА
ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 4863 по описа за
Производството е образувано въз основа на
искова молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на
вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като заповедта е била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК- правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.
1, т. 2 ГПК.
В исковата молба се твърди, че
ищцовото търговско дружество „Водоснабдяване и Канализация- Сливен” ООД
депозирало заявление по чл.410 ГПК, въз
основа на което било образувано ч.гр.д.№ 215/2019 г. по описа на РС-Омуртаг и съдът издал заповед за изпълнение,
като осъдил ответника Е.Д.С., ЕГН: ********** *** да
заплати на ВиК Сливен следните суми:
433,75 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и
консумирана питейна вода за периода от
01.04.2018 г. до 28.02.2019 г.; 18,15 лева –мораторна лихва, изчислена
върху размера на главницата за периода от забавата 30.05.2018 г. до 02.04.2019
г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски.
Срещу издадената заповед за
изпълнение била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което
обусловило правния интерес от водене на исково производство за установяване на
вземането.
Сочи се, че ищеца предоставял на
ответника, в качеството му на потребител ВиК услуги в периода от 01.04.2018 г.
до 28.02.2019 г. на обект с адрес: с. Стара река, обл. Сливен, ул. „Агликина
поляна” № 7, за което били издавани фактури За този обект, имало открита
партида в регистрите на ВиК Сливен. Доставената и консумираната вода се била
отчитала по тази партида от представител на ищцовото дружество и стойността на
изразходваното количество се била фактурирала. След издаване на фактурата за
титуляра на партидата било възникнало задължение в 30 дневен срок да погаси
задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които били в сила за
всички потребители. При неизпълнение на задължението в посочения срок титулярът
на партидата изпадал в забава и дължал мораторна лихва. В този смисъл цитира
чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от „Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор- В и К Сливен ”, които били одобрени от ДКЕВР .
През исковия период количествата доставена питейна вода били начислявани
служебно на ответника по реда на чл. 23, ал. 8, т. 1 от ОУ на В и К Сливен, тъй
като имотът бил без поставен индивидуален водомер.
От съда се иска признаване на
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца
присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми, а именно сума
в размер на : 433,75 лв. –главница,
съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода
от 01.04.2018 г. до 28.02.2019 г.; 18,15
лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от
забавата 30.05.2018 г. до 02.04.2019 г.; законна лихва за забава върху размера
на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението,
както и сторените по делото разноски. Претендират се разноски за исковото и за
заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
отговор на исковата молба от адв. С.А.-*** назначена за особен представител на ответника. Оспорва
основанието и размера на иска, тъй като не било доказано обстоятелството, че
ответникът бил задълженото лице по партидата, тъй като друго лице било титуляр
по сметката. Не било ясно какво представлявал процесния имот и от колко време
нямал монтиран индивидуален водомер. При служебното начисляване на количеството
потребена от ответника вода било следвало да се докаже дали жилището било
топлофицирано и колко били обитателите му. Следвало да бъде доказана по
основание и размер и акцесорната претенция за мораторна лихва.
В с.з. ищцовото
дружество, редовно призовано не се представлява от представител по закон.
Представлява се от пълномощник по чл.32, т.2 ГПК, който поддържа предявените
искове и моли за уважаването им. Представя като писмени доказателства във
връзка с разпределената му доказателствена тежест карнети.
В с.з. ответникът
редовно призован се не се явява лично, а се представлява от назначения й особен
представител адв. Благоева от АК-Сливен, която моли съдът да се произнесе с
решение съобразно събраните по делото писмени доказателства.
Видно от
показанията на разпитания по делото свидетел Деведжиев, който е инкасатор в
ищцовото дружество в обекта в с. Стара река, ул. „Агликина поляна” № 7, няма
монтиран водомер и се начисляват
служебно по реда на наредба по 5 кубика потребено количество вода на човек,
като на адреса е бил установил 4- 5 човека и така е изчислил записаните в
карнетите кубици потребена вода. Бил научил, че имотът има нов собственик като
старият все още не си бил сменил партидата. За процесния период е виждал
ответника в имота. Сега в него е останало едно от предишните живеещи на адреса
лица, което твърди, че е новия собственик на имота.
Съдът кредитира
показанията на разпитания по делото свидетел, като обективни, пълни и
безпротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, гр.Сливен
депозирало на 31.05.2019 г. пред СлРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, като производството е било изпратено по компетентност
на РС-Омуртаг на 10.06.2019 г. и
РС-Омуртаг е издал заповед за изпълнение № 538 /11.06.2019 г. по реда на чл.410 ГПК против Е.Д.С., ЕГН: ********** *** за дължими суми за доставена питейна
вода и ВиК услуги за периода от 01.04.2018
г. до 28.02.2019 г. на обект с адрес: с. Стара река, ул. „Агликина поляна” № 7,
обл. Сливен по ч.гр.д. №215/2019 г. по описа на РС-Омуртаг, за следните суми: 433,75
лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна
вода за периода от 01.04.2018 г. до
28.02.2019 г.; 18,15 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата
за периода от 30.05.2018 г. до 02.04.2019 г.; законна лихва за забава върху
размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-31.05.2019
г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото
разноски в размер на 25 лв.
Заповедта за изпълнение на паричното
задължение е била връчена на длъжника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят
“Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД
предявил настоящия положителен установителен иск – на 09.09.2019 г. за сумите по издадената заповед за изпълнение
№ 538 /11.06.2019 г. по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 215/2019 г. по описа на
РС-Омуртаг. От съда се иска признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение на
парично задължение суми.
Видно
от представените от ищцовото дружеството карнети ответникът е клиент на
водоснабдителното дружество, като е извършвано отбелязване на показанията на
водомера на абоната-ответник, и отчитането им е било осъществявано служебно.
Видно от показанията на разпитания по делото инкасатор имотът не е имал
монитран водомер, поради което всеки месец от процесния период са били
начислявани служебно по 5 кубика на човек потребена питейна вода или общо 20
кубика на месец, тъй като инкасаторът бил установявал на адреса, че живеят поне
4-5 души.
За исковия
период ищцовото дружество издавало
фактури за задължението на абоната – ответник за въпросния обект /приложени по
делото/.
Изложената по-горе фактическа
обстановка е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени
от страните.
Приетото за установено от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, т. 2, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са
допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес
да установи със сила на пресъдено нещо
съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, която заповед е била връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество исковете
са основателни.
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ
съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото
съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи
доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото
дружество следва да установи по несъмнен начин обстоятелството, че ответникът е
потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и, че в недвижимия имот на ответника –абонат през процесния период са
предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и стойност. Видно от представените
карнети и фактури от ищцовото дружество на ответника редовно са били
начислявани потребените количества питейна вода служебно поради липсата на
монтиран водомер и съобразно броя на обитаващите го лица и същите са били
надлежно фактурирани.
Падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “ВиК” Сливен/. Както се установи от събраните по делото доказателства всеки месец ищцовото дружество издавало съответна фактура за стойността на осъществените от него към абоната ВиК услуги. След изтичането на срока по чл.31, ал.2 от Общите условия, абоната- потребител изпада в забава. В случая не е необходимо изпращане на нарочна покана до длъжника, тъй като задължението е обвързано със срок и се прилага разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД.
С
оглед изложеното съдът намира, че предявеният главен положителен установителен
иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.
чл.124, ал.1 ГПК е основателен и доказан в предявения размера от 433,75 лв.
–главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за
периода от 01.04.2018 г. до 28.02.2019
г. за обект в с. Стара река, ул. „Агликина поляна” № 7, обл. Сливен .
От основателността на главния иск за
установяване съществуването на начислени суми за доставена и консумирана
питейна вода, следва и основателността
на акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата. Върху начислената
сума за дължима питейна вода при неизпълнение на задължението на потребителя за
плащане в срок /до 30 дни след датата на фактуриране/, на основание чл.86,
ал.1, вр. чл.84, ал.1 ЗЗД се дължи заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на задължението. С
оглед дължимостта на горепосочената главница в размер на 433,75 лв., съставляваща стойността на
доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.04.2018 г. до 28.02.2019 г. за обект в с.
Стара река, ул. „Агликина поляна” № 7, обл. Сливен върху нея се дължи и съответно
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизащо на сумата от 18,15 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на
главницата за периода от забавата до 02.04.2019 г.
Върху
посочената като дължима главница в размер на 433,75 лв. –главница, съставляваща стойността на
доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.04.2018 г. до 28.02.2019 г. следва да се признае за дължима и законната
лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 31.05.2019 г., до окончателното плащане съгласно разпоредбата на
чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника дължи сторените разноски от ищеца в исковото производство в размер на 585 лв. и сторените разноски в заповедното производство в размер на 25 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,ал.1
вр.чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че Е.Д.С., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември”
№ 27 сумата в размер
на 433,75
лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна
вода за периода от 01.04.2018 г. до
28.02.2019 г.; сумата в размер на 18,15
лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от
30.05.2018 г. до 02.04.2019 г.; ведно със
законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК-31.05.2019 г. до окончателното плащане и
сумата от 26
лв., представляваща
разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 215/2019 г. по описа на
РС- Омуртаг, по което е
издадена заповед за
изпълнение № 538 /11.06.2019 г. по реда на чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Е.Д.С., ЕГН: ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, сума в размер на 585 лв., представляваща сторени в
настоящото исково производство разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След
влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д. №
215/2019 г. по описа на РС-Омуртаг.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: