№ 318
гр. Асеновград, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20225310100980 по описа за 2022 година
Молба с правно основание чл.4, ал. 1 от ЗЗДН.
Постъпила е молба от В. Т. Д., с която твърди, че И. Т. Т. е нейн син, със същия
живеят в едно домакинство. От доста време синът и осъществява спрямо нея актове на
домашно насилие: заплашвал я, псувал, нагрубявал и удрял – за което е уведомявал органите
на реда. На 19.05.2022 г. молителката установила, че от чантата и липсват личните
документи и портмоне с 200 лв., попитала го какво се е случило, а той и ударил шамар и
излезнал на вън. На 20.05.2022 г. около 22.30 ч. И. се прибрал в дома им в град Пловдив
(които ползват под наем), още с влизането започнал да я удря и заплашва, за което същата
поискала съдействие от полицията. На 22.05.2022 г. след обяд И. се прибрал в дома им в
град Пловдив, още с влизането скочил срещу майка си/молителката с думите: „Сега ще ти
еба майката, боклук, всички ще ви избия“, след което я бутнал силно на дИ.а, започнал да и
извива ръцете, като повтарял, че „боят, който ядеше от баща ми не е нищо в сравнение с
това, което аз ще направя с теб“. Същата вечер заплашвал малката дъщеря на молителката
М., както и родителите и С. и Т. Д.. Молителката заявява, че се страхува за живот и здравето
си, тъй като ответника всекидневно бил агресивен, не ходил на училище, задържан е
многократно и привличан в качеството на обвиняем, същия е осъждан. Ответникът е
упражнявал психически и физически тормоз, за което молителката е сезирала служители на
Полицията, от които е искала съдействие. Моли да се издаден заповед за незабавна защита.
В срока не е постъпило становище от ответника И. Т. Т.. В съдебно заседание същия
и назначения му ОП заявяват, че оспорват молбата, относно твърдените актове на домашно
насилие. Ангажира доказателства.
След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Молбата, по която е образувано производството, е подадена от пострадалото лице в
предвидения от закона едномесечен срок. Към нея е приложена декларация за извършеното
1
насилие.
Не е спорно между страните, че са майка и син (което е видно от представеното в
копие удостоверение за раждане), че същите са живели в едно и също жилище, и че на 20 и
22.05.2022 г. между тях е възникнал спор.
Не е спорна, че сключения между родителите на ответника В. Д. и Т. Т., брак е бил
прекратен с решение, постановено с по гр.дело № 273/2007 г. по описа на РС Асеновград, а
родителските права по отношение на него са били предоставени на майката.
Установи се, че след подадено заявление от майката В. Д., за невъзможност да полага
грижи за сина си И. Т., същия със заповед на АСП Пловдив от 27.05.2022 г. е настанен
временно в „Кризисен център за деца“ град Пловдив.
От писмо на МВР „Национална система 112“ е видно, че на датите: 19, 20 и 22 май
2022 г. са приети повиквания от В. Д., с искане за съдействие.
От писмо на Първо РУП Пловдив е видно, че на 20.05.2022 г. е подаден сигнал от В.
Д., с оплакване че синът и И. Т. и погяса, същия е посетен от служители на управлението, а
преписката е изпратена на РП Пловдив по компетентност.
От справки за съдимост, приложени по делото е видно, че ответника И. Т. е осъждан
многократно за кражби, а молителката за извършено престъпление по чл.182 ал.2 от НК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Молбата е депозирана на 23.05.2022 г. в рамките на предвидения в чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН
едномесечен срок от акта за домашно насилие, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно нормата на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН
домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и на личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. Безспорно е по делото, че молителката е майка на ответника. В
нейна тежест беше да докаже извършването на актове на домашно насилие от страна на
ответника на посочените от нея дати. От ангажираните доказателства се установява, че
родителските права по отношение на ответника (които е непълнолетен) са били
предоставени на молителката, което не е спорно. Установи се още, че молителката не е
изпълнявала изцяло родителските си задължения, тъй като за известен период от време е
отсъствала от страната, когато ответника е бил отглеждан от баба си свид. С. Т., както и за
около 1.5 – 2 години е бил настанен в „Дома за деца, лишени от родителски грижи“ село
Нареченски бани. Именно за това молителката В. Д. е била осъдена за извършено от нея
престъпление по чл.182 от НК: „че в качеството си на родител за периода от м.юни 2017 г до
м.юни 2018 г. е оставила лице, намираща се под родителски грижи - синът си ответника И.
Т. без надзор и достатъчно грижи, като е създала опасност за неговото физическо, душевно
и морално развитие.
От показанията на свидетелките С. Д. и С. Т. – баби на ответника се установява, че
2
бащата на И. се е дезинтересирал от него, като единствено от време на време му давал пари,
а майката в миналото го била оставили на грижите на бабите, след което той е бил настанен
в дома, както че никоя от тях не е присъствала на посочените актовете на домашно насилие.
Молителката е наела квартира в Пловдив, за да продължи ответника образованието си там
(въпреки, че от доказателствата е видно, че същия е ученик в ПГ „Св.П.Евтимий“
Асеновград), но между тях често възниквали спорове, двамата взаимно се нападали и
обиждали. Именно за това молителката е потърсила съдействие от служители на Първо РУП
Пловдив, които посетили адреса, като установили всичко посочено по-горе, но липсвали
твърдения от майката за упражнено физическо насилие, а същата „не искала ответника да
живее с нея, тъй като той се събирал с неподходящи хора“ (което се установява от
показанията на свид.Г. Г. – Младши инспектор в Първо РУП Пловдив).
От показанията на свидетелите В.К. – психолог в Центъра в които е настанен в
момента И. и управителя В.Р. се установи, че родителите му не го посещават, от както е
там, отказват да се отзоват на покана от страна на ръководството на центъра, за да
разговарят с тях за И., както че при разговор с тях И. е обвинявал родителите си за пътя по
които е поел, за това което се е случило с него - както че той има нужда от тях, от
положителния им пример, от съвет, напътствия и жив контакт помежду им.
С подаването на молбата е представена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в основната
молба молителката посочва, че спрямо нея са извършени актове на домашно насилие от
синът и И. Т. на 19, 20 и 22.05.2022 година. Съгласно разпоредбата на чл.13 ал.3 от ЗЗДН,
когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Законодателят е улеснил доказването на акта
на домашно насилие посредством тази декларация, тъй като в по-голяма част от случаите на
такова насилие, с оглед обстоятелествата, при които се извършва е невъзможно доказването
да се осъществи с доказателствени средства, предвидени в ГПК. С оглед на тези предвидена
от законодателя възможност, молителката е представила декларация, с която заявява, че
спрямо нея са били извършени актове на домашно насилие. Декларацията по чл.9 ал.3 от
ЗЗДН в действителност има качеството на достатъчно доказателства за основателност на
депозираните молба. В настоящия случай обаче нейната удостоверяваща сила не може да се
възприеме. От ангажираните свидетелските показания и писмените доказателствата по
делото Съдът не може да направи извод, за извършени конкретни действия и поведение,
осъществени на посочените дати от ответника по отношение на молителката, който да
позволят на съда да прецени налице ли е осъществено домашно насилие по смисъла на чл.2
ЗЗДН. Въпреки, че при производствата за защита от домашно насилие, законът е придал
голяма доказателствена стойност на самите твърдения на лицето, което е претърпяло такова,
чрез представяне на декларация от негова страна, не следва да се прима, че не се изисква
категорично установяване на неговото извършване. Молителите в тези случай са улеснени в
доказването, тъй като в повечето случай те са по-слабата страна и деянията се извършват без
свидетели. Когато доказателствената сила на декларацията бъде оборена, какъвто е
настоящия, то лицето което иска защита следва с всички допустими от ГПК доказателствени
3
средства да установи твърденият си. В противен случай би се стигнало до злоупотреби с
предоставените права и изкривяване на целта на закона. Ето защо настоящият състав
намира, че макар и да се установи по делото наличието на инциденти /разправии или
спречкване/ на горните дати между молителката и ответника, недоказано остана какви
точно действия са извършени от ответника спрямо молителката, че именно той е
осъществил посочените в молбата и декларацията деяния спрямо майката си/молителката на
посочените дати, с които същия да е застрашил живота и здравето и. Доказателства по
делото, които да установяват, че именно на 19, 20 и 22.05.2022 г. И. Т. е упражнил актове на
домашно насилие спрямо своята майка В. Д., точно какъв акт е извършил – с които е
застрашил живота и здравето и не са ангажирани. Гореизложеното обосновава извода за
липсата на предпоставките по чл. 2, ал.1 от ЗЗДН. Ето защо молбата за защита от домашно
насилие следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 11 ал.3 пр.1 ЗЗДН молителката
следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 50 лева и 400 лв. хонорар за
назначения особен представител на ответника (изплатени от бюджета на съда), вносими по
сметка на Районен съд – Асеновград.
Мотивиран от гореизложеното , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на В. Т. Д., ЕГН ********** от ***, за постановяване на мерки за
защита от домашно насилие, упражнено на 19, 20 и 22.05.2022 г. над нея от И. Т. Т., ЕГН
********** от *** с настоящ адрес ***.
ОСЪЖДА В. Т. Д., ЕГН ********** от ***, да заплати по сметка на Районен съд -
Асеновград сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет) държавна такса и хонорар за
назначен особен представител на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 7-мо дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4