Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 21.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и първи април през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 5898 по описа за 2020г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена
на иска 193,22 лв. и чл.422, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.86 ЗЗД с цена на иска 21,76 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "***"
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от А.А.срещу И.М.В., ЕГН **********,***, ***, в която се твърди, че на 28.02.2020г. ищеца е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх.
№ ***срещу Ю.Д.М. с ЕГН ********** - 3/6, В. Д.М. с ЕГН ********** - 2/6 и И.М.В.
с ЕГН********** - 1/6 в условията на разделна отговорност за сумата от 1294,93
лв., от които 1113.76 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.01.2017г. до м.04.2019г., 123,95 лева —
мораторна лихва за периода от 15.09.2017г. до 19.02.2020г., както и суми за
дялово разпределение 45,54 лева - главница за периода от м.01.2017г. до
м.04.2019г., 6,68 лева - лихва за периода от 03.03.2017г. до 19.02.2020 г.,
като претендира и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане
на задължението, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Твърди, че с разпореждане, постановено по ч.гр.д.№ 11227/2020г.
описа на РС- гр. ***е уважено искането и
е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Твърди, че в срока по чл. 414
от ГПК само ответникът И.В. е депозирал възражение срещу заповедта за
изпълнение. Твърди, че ответника, в качеството му на съсобственик на процесния
имот, е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., изм., ДВ. бр. 18 от
05.03.2004 г., изм., ДВ. бр. 18 от 25.02.2005 г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005
г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006 г., шм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006 г., изм.
ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г., Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17,07.2012г./, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т, 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Счита,
че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответника е клиент на
ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Излага съображения, че съгласно чл.
150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "******АД на потребители за битови
нужди в гр. ***, които се изготвят от "Т.С." ЕАД и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник
и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. Твърди, че с тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на
топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че за процесния
период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от "******"
АД на потребители за битови нужди в гр. ***, одобрени с Решение №
ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕР на основание чл.
106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ/, както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "******" АД на потребители в гр. ***, приети с
Решение по т. 5 от Протокол № 35/11.11.2004 г. и с Решение по т. 7 от Протокол
№ 45/15.09.2005 г. на ***иа "******" АД и одобрени с Решение №
ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, ОУ - одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008г. на
ДКЕВР, в сила от 14.01.2008г., като и сега действащите ОУ- одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. В раздел XI от ОУ от 2014
г. - „Заплащане на ТЕ", чл. 33, ал.1 /раздел УШ от ОУ от 2008 г., чл. 33,
ал.1 ;раздел VII от ОУ от 2005 г., чл. 32, ал. 1 ;раздел VI - чл. 30, ал. 1 от
ОУ от 2002 г./ е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Твърди, че с
приетите Общи условия с Решение №ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014 г. са регламентирани освен права така и съответните задълженията на
битовите клиенти, а именно в чл. 33, ал.1 ОУ „Клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача". Твърди,
че в предвид цитираната разпоредба, „Т.С." ЕАД за отоплителен сезон 2014
г. ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за
дължими суми за ТЕ за месец февруари до месец август включително /месеци
касаещи процесния период/ в присъствието на Нотариус, като са съставени
констативни протоколи, удостоверяващи явяването на Нотариус и извършените
действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на
интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на
дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „***
***"ЕАД на адрес: http:/toplo.bg/клиенти/ проверка
на сметка. Твърди, че ответницата е използвала доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период и не е погасила задължението си. Излага
съображения, че на основание чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда — етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице
вписано в публичния регистър по чл. 139 а. В настоящия случай, на 19.09.2002
г., сградата - етажна собственост, в която се намира имота на ответника е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма "***" ЕООД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б
от Закона за енергетиката. Твърди, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за
ТЕ за процесния имот са начислявани от " *** " ЕООД по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в
сградата - "***" ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май
2004 г. за топлоснабдяването /издадена от министъра на енергетиката и
енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 от 24.04.2007 г./. Моли да
бъде признато за установено по отношение на Богдана Николова, че дължи
солидарно на „Т.С." ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер
на 185,63 лв., главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.01.2017г. до м.04.2020г. и 20,66 лв.- законна лихва
от 15.09.2017г. до 19.02.2020г., сума за дялово разпределение в размер на 7,59
лева- главница за периода от м.01.2017г. до м.04.2019г., лихва за забава в
размер 1,10 лева за периода от 03.03.2017г. до 19.02.2020г. ведно със законната
лихва върху главниците от 28.02.2020г.- датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане
на сумите. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответика, в който взема
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че 1/6 идеална част от процесния апартамент в
гр.***, *** е закупена на публична продан от М.В. с постановление за възлагане
на недвижими имот по изп.д.2003/2013г. на ***С.Я., която част е принадлежала на
длъжника В.Д.М., ЕГН**********. Твърди, че на 27.12.2016г. М.В. е учредил
пожизнено право на ползване на И.М.В.. Твърди, че тъй като имота е закупен на
публична продан и бившия собственик не
предоставил доброволно владение върху имота, М.В. е поискал да бъде въведен във
владение и това се случило на 05.11.2020г., за което бил съставен протокол за
въвод във владение от ***Якимов. По изп.д.2003/2013г.Твърди, че от посочения
момент М.В. е получил владението. Твърди, че от протокола за въвод се
установява, че в имота е живяла само Ю. М.. Оспорва, че ответника е клиент на
топлинна енергия, както и че е ползвал топлинна енергия в посочения имот. Не
оспорва претенцията по размер и не оспорва начина по който е изчислен размера
на доставената топлоенергия, поради което моли да не бъдат назначавани поисканите
от ищеца експертизи. Поради изложеното счита, че липсва интерес от
конституирането и от трето лице-помагач на страната на ищеца. Доколкото в исковия период е
включен от м.юни 2016г., преди учредяване на правото на ползване на ответника,
оспорва иска на това основание. Оспорва влизането в сила на общите условия,
както и че са публикувани ежеседмично в интернет страницата на ищеца данни за
дължимите суми. Моли иска да бъде отхвърлен. Претендира направените деловодни
разноски.
По делото е конституиран като трето лице-помагач на страната на ищеца "***"
ЕООД със седалище и адрес на управление:***. „***, което не взема становище.
По делото е конституиран като трето лице-помагач на страната на ответника Ю.Д.М.,***, ***, което не взема становище.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните и се установява от Постановление
за възлагане на недвижим имот по изп.дело № ***, вписано под № 79, том ***,
рег.№ ***от 11.08.2016г. на СлВп-***, че М.И.В. е придобил правото на собственост върху
1/6 идеална част от процесния топлоснабден имот - ***, находящ се в гр.***, ***,
***.
Не е спорно между страните и се установява от НА
за учредяване право на ползване върху недвижим имот от 27.12.2016г., че М.И.В.
е учредил на баща си И.М.В. вещно право на ползване върху притежаваните от него
1/6 идеална част от правото на собственост върху процесния топлоснабден имот -
***, находящ се в гр.***, ***, ***.
Видно от Протокол за въвод във владение от
05.11.2020г. по изп.д.№ *** на ***С.Я., купувача М.В. и в присъствието на адв.Р.В.
и В.М., е въведен във владение на 1/6 идеална част от ***, находящ се в гр.***, ***, ***. Посочено е, че
достъп до имота осигурява Ю.Д.М., живуща в имота.
Представени са Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на ***-***ЕАД на клиенти в гр.***, публикувани
във вестник Монитор на 11.07.2016г. Съгласно чл. 33. (1) от Общите условия, клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. (2)
Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал.
3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. (3) Клиентите имат право да
правят възражения пред Продавача за начислената сума за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят възраженията. След
изтичане на този срок, възраженията могат да се правят по общия исков ред пред
родово компетентния съд. (4) Продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не
са заплатени в срока по ал. 2. (5) При неизпълнение в срок на задълженията по
ал. 2, Клиентите заплащат на Продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна
енергия.
Прието е за безспорно между страните и като
обстоятелства ненуждащи се от доказване, че ищеца е доставил твърдяното количество
съобразно дължимото качество топлинна енергия до процесния топлоснабден имот,
както и нейната стойност, че разпределението на количество топлоенергия,
доставено до абонатната станция, в която е имота на ответника е извършено
съобразно предвидените нормативни правила.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415
от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 193,22 лв.
Не е спорно между страните и се установява от Постановление за възлагане на
недвижим имот по изп.дело № ***, вписано под № 79, том ***, рег.№ ***от
11.08.2016г. на СлВп-***М.И.В. е придобил правото на собственост върху 1/6
идеална част от процесния топлоснабден имот - ***, находящ се в гр.***, ***, ***.
Не е спорно между страните и се установява от НА за учредяване право на
ползване върху недвижим имот от 27.12.2016г., че М.И.В. е учредил на баща си И.М.В.
вещно право на ползване върху притежаваните от него 1/6 идеална част от правото
на собственост върху процесния топлоснабден имот - ***, находящ се в гр.***, ***,
***.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при
общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от
ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ
„Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между
страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна
енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва
имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150
от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност
съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да
заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост
или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик
или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
Съгласно чл. 153, ал.
1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива
ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или
ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която
вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без
значение, че между страните не е сключен индивидуален договор за доставка на
топлинна енергия. Според чл. 153, ал.6 ЗЕ (в
неговата редакция, до изм. бр. ДВ 54 от 2012 г.) етажните собственици,
прекратили топлоподаването към своите имоти, остават "потребители" на
топлинната енергия от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, докато в законовия текст след изменението е възприет
терминът "клиенти", а не потребители на топлинни услуги, тъй като
обективно услугата е прекратена и липсва основание за нейното доставяне,
предвидено в закона. Заплащането на топлоенергията, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата за лицата,
отказали се от услугата в индивидуалните си имоти, се явява задължение на
етажните собственици в съответната сграда, доколкото ЕС не е взела решение за
прекратяване на топлоподаването към нея, респективно – доколкото
топлоподаването към нея не е прекратено. Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти категорично
не води до извода, че не следва да заплащат разходваната в общите части
топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на
конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части
в сградата. Затова те следва да поемат
припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, тъй като съгласно ЗЕ,
ЗС, ЗУЕС всички собственици и носители на вещни права следва да поемат ползите
и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. При невъзможността
топлофикационната услуга да съществува без разходите за топлоенергия, отдавана
от сградната инсталация и общите части на сградата, отказът от индивидуалното
потребление не води сам по себе си до отпадане на дължимостта на останалите
необходими разходи. В този случай прилагането на §1 ДР ще доведе до тъкмо
противоположния резултат, от този, който е неговият ratio legis и в крайна
сметка – прилагане на по-неблагоприятен режим за потребителите на битова
топлоенергия, отколкото прилагането на чл. 153, ал.6 ЗЕ предвижда. За сметка на
по-благоприятно третиране именно на непотребители, които са се отказали от
услугата. От тази гледна точка, би следвало в случаите на доставяне на
топлоенергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗЕ и те не се дерогират от защитаващата правата на
потребителите разпоредба на чл. 62 от ЗЗП, по силата на правилото на § 1 от ДР
на ЗПП. В горния смисъл са развити съображения от проф.д-р И. Русчев. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2016 на ОСГК на
ВКС За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Установи се, че ответника е носител на вещно право
на ползване върху 1/6 идеална част от процесния топлоснабден имот, поради което
и на основание гореизложените съображения е клиент на топлинна енергия до
размера на правото на ползване в топлоснабдения имот. Ответника не е оспорил
доставката, правилността на разпределението, както и размера на задължението.
Оспорва дължимостта на претендираната сума само на основание на факта, че
фактически, въпреки че е носител на вещното право на ползване, не е ползвал
имота и поради това и доставената до имота топлинна енергия. Позовава се на Протокол
за въвод във владение от 05.11.2020г. по изп.д.№ *** на ***С.Я., по силата на
който купувача М.В., е въведен във владение на 1/6 идеална част от ***, находящ
се в гр.***, ***, ***. Съдът намира това възражение за недължимост на вземането
за неоснователно. Клиенти на топлинна енергия по силата на чл.153 ЗЕ са
носителите на вещно право на ползване или собствениците на топлоснабдените
имоти и е без значение дали те ползват фактически имота. Тази законова уредба
кореспондира напълно с уредените законови възможности за защита на правото на
собственост и на вещното право на ползване. Изцяло във властта на носителя на
вещното право на ползване е да защити
това си право от всеки, който му пречи да го упражнява, като предяви иск
срещу владеещия без правно основание вещта. Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС
ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се
ползва вещта според нейното предназначение и право да се получават добивите,
без тя да се променя съществено. Ограниченото вещно право на ползване е
противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в т.ч. и
на собственика на имота. Когато собственикът на един недвижим имот учреди в
полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по предвидения за това
ред, той се лишава от всяка възможност да ползва вещта. Носителят на ограничено вещно право на ползване разполага
с правото за неговата защита по реда на чл. 108 ЗС. Ответника е разполагал с
възможността да предяви иск по чл.108 ЗС за да защити правото си включително и
срещу собственика на имота. Без значение е и факта в кой момент купувача по
публичната продан е поискал и е бил въведен във владение на процесните 1/6
идеални части от правото на собственост. Той е разполагал с възможността да
поиска извършването на това действие в случай, че не е получил доброволно
владението върху закупения имот, веднага след влизане в сила на постановлението
за възлагане. Това, че не е упражнил това си право, а и ответника- ползвател на
имота също не се е ползвал от уредените законови възможности за защита на
правата си, не може да изключи отговорността на ответника по отношение на ищеца
за доставената до имота топлинна енергия съразмерно с размера на притежаваното
от ответника вещно право на ползване върху 1/6 идеална част от топлоснабдения
имот.
Ответника оспорва да са влезли в законна сила всички цитирани общи условия,
на които се основават претенциите на ищеца. Твърди, че не са надлежно
публикувани на интернет страницата на ищеца. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ, топлопреносните
предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Съдът
намира възражението на ответника за неоснователно, тъй като видно от
представените общи условия, те са публикувани в един централен ежедневник,
който представлява и местен такъв, поради факта, че топлопреносното предприятие
е в гр.***и местния и централен ежедневник съвпадат. Отделно от това при
служебна проверка от съда, се установи, че общите условия са публикувани и на
интернет страницата на ищеца.
Ищеца по делото е задължен по искане на ответника да представи всички
подадени заявления от собственици на имота, както и документите за собственост
или други такива, въз основа на които заявленията са приети, съответно
създадена партидата, на която се води абонатен номер 142281. Заявления не са
представени, но към исковата молба са приложени доказателства за възникване на
правото на собственост върху процесната 1/6 идеална част от топлоснабдения
имот, както и за учредяване на вещно право на ползване в полза на ответника по
делото. Съгласно чл. 61. (1) от Общите условия, при промяна на собствеността или на правото
на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат
до Продавача в срока по чл. 12, т. 11 и т. 12 заявление за откриване, промяна
или закриване на партида по образец, като се прилага съответно чл. 60. (2) Ако
предишният собственик или ползвател в случаите по ал. 1 не закрие партидата си,
Продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партида на новия
собственик или ползвател, съобразно предоставения акт за собственост или
ползване. (3) Продавачът може да открие партида въз основа на документ,
удостоверяващ собствеността или правото на ползване на имота на новия
собственик или ползвател, при неизпълнение от Клиент на задължението му по чл.
12, т. 11 и т. 12. По същество ответника по делото не е изпълнил задължението
си да подаде заявление за откриване на партида при възникване на основанието за
това. Видно е, че съгласно действащите общи условия, продавачът може да открие
партида и въз основа на документ, удостоверяващ правото на собственост и/или
право на ползване върху топлоснабдения имот, без да е подадено заявление. От друга страна дали е било подадено
заявление и дали е била открита партида на името на ответника по делото е без
занечине за възникването на задължението за заплащане на доставена до
топлоснадения имот топлинна енергия.
Предвид гореизложеното съдът намира, че беше установено вземането на ищеца
по отношение на ответника в размер от 193,22 лв./185,63 лв. незаплатена
топлоенергия+7,59 суми за дялово разпределение/ , за която сума следва да бъде
уважен.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 21,76
лв.
Искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на
предходния. С оглед установеността на претендираните задължения на ответника по
делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи и обезщетение за
забавеното им изплащане в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1
от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е следвало да се
осъществи най-късно до 45 дни след изтичането на периода, за които се отнасят
те. Поради уговорения от страните начин на плащане на главницата, и на основание
чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя в забава след
изтичането на този 45-дневен срок, не е необходима изрична покана. С изтичането
на определения в договора срок, потребителят е изпаднал в забава без покана и
дължи обезщетение за забава. Ищеца не е оспорил размера на вземането за лихва,
така както е претендирано за периода от от 15.09.2017г.- 19.02.2020г. е в
размер на 21,76 лв./20,66 лв.+1,1 лв./, за която сума следва искът да бъде
уважен.
Съгласно Тълкувателно решение
№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и
основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции
в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 12,65 лв. съразмерно с уважената част на исковата
претенция.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в
настоящото производство за ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 195,68
лв. /95,68+100 лв./ съразмерно с уважената част на исковата претенция.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на И.М.В., ЕГН **********,***, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора "***" ЕАД, със седалище и
адрес на управление:***, ЕИК *** сумата 193,22
лева/185,63 лв+7,59 лв/, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода м.01.2017г.
до м.04.2020г. и суми за дялово разпределение, в едно със законната лихва от 28.02.2020г.
за която сума е издадена заповед за изпълнение от 10.03.2020г. по ч.гр.д.№11227/2020
по описа на РС-***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на И.М.В., ЕГН **********,***, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора "***" ЕАД, със седалище и
адрес на управление:***, ЕИК ***, сумата
21,76 лева /20,66 лв+1,10 лв/, представляваща лихва за забава върху 193,22
лв. за периода 15.09.2017г.- 19.02.2020г., за която сума е издадена заповед за изпълнение от 10.03.2020г. по
ч.гр.д.№11227/2020 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.М.В., ЕГН **********,***, *** ДА ПЛАТИ на
***"
ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ***, сумата от 12,65 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.11227/2020 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.М.В., ЕГН **********,***, *** ДА ПЛАТИ на ***"
ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ***, представлявано от Георги
Беловски, сумата
от 195,68 лв. направени по делото разноски за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач, на страната на ищеца ***" ЕООД със седалище и адрес на
управление:*** ***, ******.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач, на страната на ответника Ю.Д.М.,***,
***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: