№ 134
гр. Каварна, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Емилия Д. Панчева
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело №
20223240100239 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 559,
ал. 3, вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането КЗ), вр. с чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът основава исковата си претенция на следните обстоятелства:
Гаранционен фонд, на основание чл. 559, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и
Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. (на основата на чл. 6 от Четвъртата
Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), е възстановил изплатеното от НББАЗ на
Националното бюро на Германия по щети № 120374/28.06.2017 г. и №
220065/28.06.2017 г. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в
общ размер на 11070.37 лв. както следва: по щета № 120374/28.06.2017 г. за
увредения при ПТП, настъпило на 17.11.2016 г. в Германия на л. а. „Сиат
Леон“ с рег. № *** *** собственост на Р.А., сума в размер на 9122.77 лева за
имуществени вреди и по щета № 220065/28.06.2017 г. за пострадалия Р.А. при
същото ПТП сума в размер на 1948.10 лева за неимуществени вреди.
Гаранционният фонд е възстановил на Националното Бюро на
Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на
компенсационен орган сумата от 11070,37 лв. чрез банкови преводи като
парична равностойност на 5660.19 евро по курса за деня, от които 4668,34
1
евро обезщетение и 991,85 евро лева такса обработка по фактура №
**********/14.06.2017 г. На осн. чл. 559 и чл. 561 от КЗ на посочената дата
Фондът е възстановил в пълен размер всички суми изплатени от
компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на
автомобилистите на Германия.
Твърди се, че към датата на образуване в ГФ на щета №
120374/28.06.2017 г. и щета № 220065/28.06.2017 г. международното
регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на
Германия, чрез изплащане на обезщетение в размер на 5660.19 евро, ведно с
всички гореописани разходи за щетите по увредения лек автомобил „Сиат
Леон“ с рег. № *** *** и пострадалият Р.А. е било вече извършено от
Националното бюро на автомобилистите на Германия в качеството му на
компенсационен орган по местонастъпване на вредите и НББАЗ, като
компенсационен орган в държавата на обичайното местопребиваване на
увреждащото МПС с прилагането от българското бюро на чл. 559 и чл. 561 от
КЗ. В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и
изплащане на обезщетението са били направени разноски, които на основание
чл. 559 и чл. 561 от КЗ Фондът задължително възстановява.
Твърди се, че виновен за катастрофата е ответникът Ю. И. Х., който на
17.11.2016 г. в Германия, управлявайки лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
ДКН № **** при движение с несъобразена с пътните условия скорост по
Федерална автомагистрала 3 – 189,500 км. посока гр. Вюрцбург, не осигурява
необходимата дистанция и удря движещото се пред него и намаляващо
скоростта МПС – л.а. „Сиат Леон“ с рег. № *** ***. В следствие на удара са
нанесени и травматични увреждания на Р.А.. Твърди се, че в нарушение на на
чл. 461 във връзка с чл. 483 от КЗ ответникът е управлявал увреждащия
автомобил без сключен задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
С регресна покана ответникът е поканен да възстанови платеното от
Гаранционен фонд, но плащане не е последвало.
Във връзка с гореизложеното, за ищеца възниква правен интерес от
завеждане на предявената искова претенция, като се моли ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 11 070.37 лв., представляваща обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди възстановени на Националното Бюро на
Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ), във вр. с претенция на
2
Националното бюро на автомобилистите на Германия, за щетите по
увредения л. а. „Сиат Леон“ с рег. № *** *** и пострадалия Р.А., от ПТП
настъпило на 17.11.2016 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва иска,
като релевира твърдение за неоснователност и недоказаност на иска по
основание и размер. Моли за отхвърляне на ищцовата претенция, като
неоснователна и недоказана.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, както и предвид приложимия материален закон, настоящият
състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложения по делото протоколи за ПТП, съставен от
съответното длъжностно лице на магистрален полицейски участък
Лангензелболд Германия, на 17.11.2016 г. в РГермания, управлявайки лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с ДКН № **** при движение с несъобразена с
пътните условия скорост по Федерална автомагистрала 3 – 189,500 км. посока
гр. Вюрцбург, ответникът Ю. Х. не осигурява необходимата дистанция и удря
движещото се пред него и намаляващо скоростта МПС – л.а. „Сиат Леон“ с
рег. № *** ***. При проверката е установено, че Х. е управлявал автомобила
без сключен задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Съставеният протокол за ПТП се ползва с обвързваща доказателствена сила
относно установените от длъжностното лице-съставител факти. За
извършеното административно нарушение е образувана съответната преписка
и е установено виновното поведение на Ю. Х..
За автомобила, управляван от ответника по делото, видно от
приложената справка /л. 29 от делото/, към момента на настъпване на ПТП,
не е имало сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Образувана е щета от Дойче бюро грюне карте, професионално уреждане
на щети. Щетите по пострадалия автомобил и пострадалото лице са били
оценени, след което е отправено искане до Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи за изплащането им. Установява се
от приложената по делото фактура № 17-08022 от 25.04.2017 г. издадена от
БЕКС Бюро ГмбХ на НББАЗ са фактурирани разходи и щети в общ размер на
5492,33 евро в това число: разходи за 823,99 евро и щети в размер на 4668,34
3
евро.
Установява се от представените банкови документи и изготвената въз
основа на тях ССЕ, че на 14.06.2017 г. от банкова сметка на НББАЗ е нареден
валутен превод по банкова сметка на DEUTSHE BURO GRUNE KARTE E.V
за сума от 21 884,37 евро. От приложенията към банковото бордеро за
валутен превод опис за платени суми по щети с референтни номера за обща
сума от 21884,37 евро вещото лице е заключило, че процесните щети с
референтни номера: BG-281-412-2016 – за Германия и GF-16-832-D – за
България фигурират в описа със сумата от 5492,33 евро, съответстваща на
сумата по фактура № 17-08022 от 25.04.2017 г. и е в това число на общо
платената от НББАЗ на DEUTSHE BURO GRUNE KARTE E.V сума от
21 884,37 евро.
С писмо изх. № 1-1425 от 21.06.2017 г. НББАЗ е предявило претенция
към Гаранционен фонд за възстановяване на изплатено обезщетение на
DEUTSHE BURO по щета с реф.№ BG-281-412-2016 –В и № GF-16-832-D за
сумата от 5660,19 евро, в това число: 4668,34 евро – възстановено
обезщетение и неимуществени щети в размер на 991,85 евро – по фактура №
**********/14.062017 г. с левова равностойност по курса за деня 11 070.37
лева. С оглед на това ищецът – Гаранционен фонд е образувал щета, изготвен
е доклад за определеното обезщетение. От представените платежни
нареждания за банков превод и извлечение от банкова сметка на Гаранционен
фонд в УниКредит Булбанк се установява, че ГФ е извършил на 07.07.2017 г.
и 10.07.2017 г. преводи към НББАЗ в общ размер на 11070,37 лева, с посочено
основание GF-16-832-D, щ. 220065/2017 и GF-16-832-D, щ. 120374/2017.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
предявеният иск е основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 519, ал. 1 от
Кодекса за застраховането, Гаранционен фонд изплаща обезщетения за
причинени имуществени или неимуществени щети, в случай, че причинителя
на произшествието не е имал сключена застраховка "Гражданска
отговорност". Съгласно чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ Гаранционният фонд
възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка,
когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира
на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на
застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. От
4
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че настъпилото
ПТП е причинено от ответника и се дължи на неговото виновно поведение,
като лицето управлявайки лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДКН № ****
при движение с несъобразена с пътните условия скорост по Федерална
автомагистрала 3 – 189,500 км. посока гр. Вюрцбург, не осигурява
необходимата дистанция и удря движещото се пред него и намаляващо
скоростта МПС – л.а. „Сиат Леон“ с рег. № *** ***, при което са настъпили
материални щети на автомобила и са нанесени травматични увреждания на
Р.А.. Произшествието е настъпило в чужбина- държава членка, като по случая
са били съставени всички необходими документи, които го установяват-
протоколи за ПТП и за разпит на участниците, изготвени са били снимки,
доклади, писма и други. Поради горното обезщетението за причинената от Х.
вреда е била изплатена на пострадалото лице от Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи, които след покриване на щетата са
поискали, а ищецът е изплатил на тях покритото обезщетение.
Представените документи по щетата са официални свидетелстващи
документи, отразяващи механизма на събитието и поведението на
участниците, като съставянето им е станало след снемане на обяснения от
водачите и ответникът не е оспорил констатациите на контролния орган. В
документа не са отразени някакви възражения на лицето, а доколкото
протоколът отразява изцяло неизгоди за лицето обстоятелства (с оглед на
това, че в него е посочено, че именно той е нарушил правилата за безопасност
на движението), този документ следва да се ползва с материална
доказателствена сила относно тези неизгодни факти, чието настъпване не е
било оспорено от виновния водач. От своя страна ответникът не ангажира
никакви доказателства за установяване на различна фактическа обстановка,
водеща до отпадане на отговорността му. На следващо място, съдът намира за
безспорно установено, че компенсационен орган е изплатил на собственика на
увредения автомобил и пострадал от произшествието обезщетение за
причинените вреди, след което е поискал средствата да му бъдат
възстановени от българския компенсационен орган, който е НББАЗ.
Основание за това дава чл. 4 от дял трети на Споразумение между
компенсационните органи и гаранционните фондове, подписано съобразно
Директива 2000/26/ЕО, който предвижда, че органът, изплатил обезщетение
на увреденото лице, има право да иска възстановяване на платената сума чрез
5
отправяне на искане до компенсационния орган в държавата- членка, в която
е сключен застрахователният договор. При липса на валиден застрахователен
договор, каквато хипотеза е налице в случая, изрично е предвидено в чл. 7 от
Директива 2000/26/ЕО от 16.05.2000 г., че именно Гаранционния фонд
възстановява сумите, изплатени от компенсационен орган на чуждата
държавна, когато увреждащото МПС обичайно се намира на територията на
България, респективно на друга държава членка, в който смисъл е и нормата
на чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ. В тази връзка именно НББАЗ, който е превел на
националния орган съответното обезщетение, е отправил претенция към
ищеца за възстановяване на платената щета. Сумите се възстановяват в пълен
размер в срок от 15 дни от писменото заявление на съответния
компенсационен орган, а функциите на фонда, действащ като
компенсационен орган, регламентирани от чл. 561 от КЗ, се състоят в
уреждане на редовно заявени пред чуждия компенсационен орган претенции
за настъпили на негова територия събития, без да се прави преценка по
същество. В този смисъл българският орган трябва да възстанови сумата на
чуждестранния орган в този размер, в който тя е била изплатена, без да се
прави друга преценка. Задълженията, произтичащи от непозволено
увреждане, следва да се уреждат от правото на държавата, на чиято територия
е настъпил деликта. Компенсационният орган на държавата- членка по
местонастъпването на ПТП- то е самостоятелно отговорен за компенсирането
на потърпевшата страна, като прилага правните норми на страната, на
територията на която е възникнало застрахователното събитие при
определяне на отговорностите и оценка на компенсациите. Определянето на
размера на дължимото обезщетение е регламентиран в сключените
споразумения между компенсационните органи на страните-членки, като
определянето му е единствено в компетентността на страната, където е
настъпило ПТП – в случая Германия. Изрично в чл. 4. 1. от цитираното по-
горе споразумение е регламентирано, че на компенсиране подлежат както
изплатената сума на увредената страна по ликвидиране на имуществени и
неимуществени вреди, така и изплатените суми за външни услуги (хонорари
за вещо лица, юристи и други), такси за обработка на претенциите или с други
думи- сумите на всички разходи, направени от участващите в компенсацията
страни. За всяка една от тези разноски чуждестранният орган е издал
съответните платежни документи (фактури), установяващи точните размери
6
на изплатеното обезщетение в общ размер на 5 660,19 евро с левова
равностойност 11 070,37 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е осъществен
фактическият състав на чл. 559, ал.1, т. 1 от КЗ, доколкото е налице ПТП,
което е настъпило на територията на чужда държава- Германия, ответникът
като виновен водач на МПС не е имал валидно сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", поради това компенсационният орган
на държавата, където е настъпило събитието, е обезщетила увреденото лице
за вредите, което пък от своя страна е задължило ищеца чрез НББАЗ да
възстанови изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото лице, на
чуждия компенсационен орган и тези на НББАЗ. По отношение на размера на
изплатената щета, следва да се посочи, че с оглед сключените споразумения
между компенсационните органи, определянето на стойността на
обезщетението е единствено в компетентността на държавата, където е
настъпило събитието. В тази връзка именно в практиката си ВКС (решение №
1/ 02.02.2011 г. на ВКС по търг. дело № 263/ 2010 г., II т. о.) приема, че при
чуждестранен елемент в правоотношението (дължимо обезщетение на
чуждестранно лице и поправяне на вредите в чужбина), размерът на
обезщетението не може да се определи по средни пазарни цени в България,
защото това не би довело до пълното обезщетяване на вредите. Меродавна е
стойността на ремонта, определена от компенсационния орган в Германия.
Именно затова и самият законодател е предвидил, че националният
компенсационен орган не прави преценка по същество, а възстановява
платената от чуждестранния такъв сума в пълен размер, наред с всички
допълнителни и съпътстващи разноски и такси. При това положение, са
налице всички елементи на фактическия състав, от който произтичат
регресните права на ищеца спрямо ответника, който не установява
изпълнение чрез възстановяване на платеното обезщетение, поради което
именно с решението той следва да бъде осъден да го направи.
С оглед на горното и въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 11 070,37 лв., представляваща
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди възстановени на
Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи, във вр. с
претенция на Националното бюро на автомобилистите на Германия, за
7
щетите по увредения л. а. „Сиат Леон“ с рег. № *** *** и пострадалия Р.А.,
от ПТП настъпило на 17.11.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски
възлизащи на сумата от 1542,81 лв., съгласно представения списък по чл. 80
ГПК.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю. И. Х., ЕГН **********, с адрес с. ***, общ. Каварна, обл.
Добрич, ул. *** № 1, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София,
представляван от Изпълнителните директори Максим Колев и Стефан
Стоилков, съдебен адрес гр. Добрич, ул. Ген.Киселов № 1, ет. 2, стая 205, адв.
Л. Л. В.-Т., сумата от 11 070,37 лв. (единадесет хиляди и седемдесет лева и
тридесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди възстановени на Националното Бюро на Българските
Автомобилни Застрахователи, във вр. с претенция на Националното бюро на
автомобилистите на Германия, за щетите по увредения л. а. „Сиат Леон“ с
рег. № *** *** и пострадалия Р.А., от ПТП настъпило на 17.11.2016 г., ведно
със законната лихва от 22.06.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Ю. И. Х., ЕГН **********, с адрес с. ***, общ. Каварна, обл.
Добрич, ул. *** № 1, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София,
представляван от Изпълнителните директори Максим Колев и Стефан
Стоилков, направените по делото разноски в размер на 1542,81 (хиляда
петстотин четиридесет и два лева и осемдесет и една стотинки), на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
8
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
9