Р Е Ш Е Н И
Е
№432/15.07.2015г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав,в открито
заседание на петнадесети юни през две хиляди и петнадесета година,в състав:
Председател:Албена Палова
членове:Борислав Илиев
Мариана Димитрова
при
секретаря К.К. като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело
№493 по описа на Съда за 2015 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се Решение №87 постановено на 05.02.2015г. по
гр.дело № 1906/2014г. по описа на Пазарджишкия районен съд ,с което предявеният
от Държавен фонд „Земеделие“, гр.С., бул. „Ц. Б. “ № , с Изпълнителен директор
Р. П против А.С.С., ЕГН ********** *** иск за приемане за установено
съществуването на вземане в размер на 24 446 лв., представляващи главница
по Договор № 13/112/01266 от 15.05.2009г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на
стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2007-2013г. и 1 056.12 лв., представляващи лихва за забава за
периода от 04.10.2012г. до 20.06.2013г., както и законната лихва от
21.06.2013г., предмет на издадената заповед № 1558 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 01.07.2013г. по ч.гр.дело № 2357 по описа на Пазарджишки районен съд за
2013г. е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са съдебни разноски.
Жалбоподателят
Държавен фонд „Земеделие“, гр.С. във въззивната си жалба
в срока по чл.259,ал.І от ГПК твърди,че решението е неправилно,тъй като е постановено
е в нарушение на материални закон. Излага съображения.Моли решението да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да
бъде уважен от въззивната инстанция.
Въззиваемата страна, е депозирала отговор по подадената въззивна жалба в
срока предвиден в чл.263,ал.І от ГПК,
с който се оспорва жалбата като неоснователна.
Пазарджишкият окръжен
съд, съобразявайки правомощията си визирани в чл.269 от ГПК провери изцяло
валидността на обжалваното решение, неговата допустимост в обжалваната му част,
а по останалите въпроси с оглед изложеното във въззивната жалба, прие за
установено следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК, чл.79 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
За да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Ищецът Държавен
фонд „Земеделие“, гр.София в исковата си молба против А.С.С. твърди, че на
основание Договор № 13 / 112 / 01266 от 15.05.2009 г. за отпускане на финансова
помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /ПРСР/, подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, сключен
между ДФ „Земеделие" - Разплащателна агенция и А.С.С., ответникът е
получил безвъзмездна финансова помощ в размер на 24 446 лева,
представляваща първо плащане по този договор. Твърди се, че по силата на
договора ответникът се е задължил да
извърши инвестициите, основните дейности и цели, описани в Приложение № 1 към
договора и бизнес плана /неразделна част от договора/, в срок до 12.10.2012 г.
/т. 3.1 от договора/. По силата на същия договор и на основание разпоредбите на
чл. 24, ал. 2 /действаща към момента на сключването на договора/ и чл. 7, ал. 1
от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади
фермери" по ПРСР за периода 2007 - 2013 г., ответникът се е задължил да подаде заявка за второ
плащане не по - късно от един месец от изтичане на срока по т. 3.1 от договора
/15.05.2012г./, т.е. най - късно до 15.06.2012 г. Неизпълнението на нормативно
и договорно установеното за ползвателя на помощта задължение да подава заявка
за второ плащане е скрепено със санкция - ищецът ДФ „Земеделие" отказва да
бъде извършено второ плащане и изисква да се възстанови цялата сума на
полученото първо плащане, заедно със законната лихва към него /т. 4.4, б.
„е" от договора/. В исковата молба ищецът
твърди, че ответникът не е изпълнил договорното си задължение за
подаване на заявка за второ плащане, поради което и следвало да възстанови на
ДФ „Земеделие" предоставената сума по този договор, представляваща първо
плащане по него, ведно със съответната законна лихва. В исковата молба е
посочено също, че със заповед на директора на областна дирекция на ДФ
„Земеделие", гр. Пловдив процесният договор е бил прекратен от ДФ
„Земеделие" на основание т. 6, б. „г" от този договор, като
Директорът на областната дирекция бил надлежно оправомощен от изпълнителния
директор да отказва второ плащане и да прекратява договора. Посочено е, че
заповедта за отказ от плащане и прекратяване на договора била връчена на ответника на 04.10.2013 г., видно
от обратна разписка. Твърди се, че със заповедта за отказ на административния
директор договорът бил развален на основание чл. 87 ЗЗД, като се твърди, че
изпълнението е било невъзможно, доколкото от една страна е безполезно, а от
друга - следвало е непременно да се осъществи в срок. Срокът бил нормативно
заложен и не можело да бъде променян по взаимно съгласие на страните. Още
повече, с договора се предоставяли средства на Европейския съюз, което правело
по - строг контрола по изпълнението на договора и се извършвал от Европейската
комисия. В исковата молба се посочва, че мораторната лихва била изчислена от
дата 04.10.2012 г. – датата на получаване от ответника на заповедта за отказ, в
която било обективирано изявлението на кредитора /ДФ „Земеделие"/ за
разваляне на договора и били
конкретизирани задълженията на ползвателя, които не били изпълнени. В този смисъл се сочи, че е и
разпоредбата на чл. 5, параграф втори от Регламент /ЕС/ № 65 / 2011 г. на
Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент № 1698 /
2005 г. на Съвета по отношение прилагането на процедури за контрол, както и
кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на
селските райони. Твърди се, че ДФ „Земеделие" бил поискал възстановяване
на дължимата сума от физическото лице с Нотариална покана за доброволно плащане
с изх. № 01 - 6500 / 803 от 22.01.2013 г., която била на връчена на 31.01.2013
г. чрез нотариус Ю. В. с per. № 436 на Нотариалната камара, с район на действие -
Районен съд, гр. Пазарджик, но в срока, посочен в поканата, длъжникът не бил
възстановил предоставената помощ, поради което ДФ „Земеделие" подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК. Изложени са
обстоятелства, че по ч. гр. дело № 2357 / 2013 г. по описа на Районен съд, гр.
Пазарджик, въз основа на заповед за незабавно изпълнение, бил издаден
изпълнителен лист в полза на ДФ „Земеделие" срещу А.С.С., като в срока по чл.414 ГПК постъпило възражение от
длъжника по делото, поради което се и предявявал настоящият иск. Направено е
искане за постановяване на решение, с
което да се признае за установено, че ДФ „Земеделие" има изискуемо вземане
срещу А.С.С., както следва: сума в размер на 24 446 лв., представляваща
главница по договор № 13 / 112 / 01266 от 15.05.2009 г. за отпускане на
финансова помощ по ПРСР; сума в размер на 1 056,12 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 04.10.2012г. до 20.06.2013г. вкл.;
законна лихва върху главницата, считано от 21.06.2013 г. - датата на подаване
на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния
лист до окончателното изплащане на дължимите суми.
За
изясняване на фактическата страна по спора е допусната съдебно-икономическа
експертиза,от заключението на която се установява,че размера на обезщетението
за забава на сумата от 24 446 лв. за периода от 04.10.2012г. до
20.06.2013г. е в размер на 1 778.70 лв.
Ответникът
с отговора на исковата молба е
оспорил исковата претенция. Ответникът твърди,че със Заповед № 03-
160-РД/495/29.09.2012г. на Директора на Областна Дирекция Пловдив
към Държавен фонд „Земеделие" му било отказано изплащането на финансова
помощ, представляваща второ плащане по сключен между страните Договор, като
мотивите за отказа били неподадена заявка за второ плащане след третата година
по сключения Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
112, регламентиран в чл. 24, ал. 2 от приложимата Наредба № 9 от 03.04.2008г.
за условията и реда за изплащане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112.
Срещу заповедта ответникът бил подал жалба до Министъра на земеделието и
храните, с която поискал отмяната й, като считал, че не били налице условията
за постановяване на отказ за второ плащане. Посочено е, че на 15.06.2012г.
входирал необходимите документи за второ плащане, но не всички били отразени в
контролния лист. Било му съобщено, че последният срок за представяне на
документите бил именно на тази дата- 15.06.2012г., предвид разпоредбите на
Договора и Наредбата. Сочи, че на 20.06.2012г. подал Възражение с вх. №
02-160-6500/831, като отново представил и целия комплект с документи. Във
връзка с възражението, получил уведомително писмо, с което го уведомявали, че имал възможност да предостави пълния комплект
документи в рамките на законния срок - бил до 15.06.2012г., т. е. до 1 месец
след изтичане на третата година от подписване на договора за финансово
подпомагане. Сочи също така, че след
негово запитване до МЗХ по електронен път, получил Отговор, с който
отново се изразявало становището, че
след като в последния ден от срока - 15.06.2012г., не бил представил всички
необходими документи, нямало възможност след тази дата да подаде отново заявка. Впоследствие
била издадена и Заповед № 03-160-РД/495/29.09.2012г., като след възражение
срещу нея, получил отговор, изх. № 02-160-6500/15528-1/16.10.2012г., с което се
уточнявали допуснати фактически грешки в Заповедта, както и че се поддържа
отказът за второ плащане, с мотив, че нямало подадена заявка в определения
срок. Сочи, че по-късно получил и покана
за доброволно изпълнение, изх. № 01-6500/803 от 22.01.2013г. за получената до
момента сума като първо плащане. Сочи, че бил подал и жалба с вх. № 1440/2013г.
до Омбудсмана на Р. България, с която бил изложил своите съображения относно
неправилния според ответника отказ за второ плащане. Получил отговор изх. №
1440/10.05.2013г., с който след подробно описание на случилото се до момента,
всъщност отново се споменавало обстоятелството, че бил представил документите в
последния ден от срока, а имено - 15.06.2012г., поради което нямало възможност
за повторно подаване на заявката за второ плащане. Ответникът твърди, че във
всички адресирани до него отговори на жалбите му, се споменавало за това, че по
силата на закона бил изтекъл срокът за подаване на заявка за второ плащане и не
било възможно да бъде подадена повторно заявка. Позовава се на разпоредбите на
чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008г., като счита, че срокът изтичал на
15.07.2012г. В чл. 24, ал. 2 в първоначалния си вид е бил посочен срок от 1 месец, но нормата била
изменена- ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008г., вследствие на което,
считано от 27.12.2008г., срокът бил два месеца. Нещо повече, съгл. параграф 5 от ПЗР на
Наредба № 9 от 03.04.2008г., за договорите, сключени след 25.04.2008г.,
заявката за второ плащане след третата или четвъртата година се подавала не
по-късно от два месеца след изтичане на срока, определен съгл. чл. 7,
ал. 1 от Наредбата. Според ответника, договорът за финансово подпомагане бил
сключен на 15.05.2009г., поради и което попадал в хипотезата на описаната
норма. Дори и да се приемело, че към дата 15.06.2012г. не били налице всички
изискуеми документи, то в следващия работен ден - 18.06.2012г., както и с
възражението от 20.06.2012г., следвало да се приеме, че всички необходими
документи са били представени, както и че срокът е бил спазен. Ответникът сочи, че по жалбата му била постановена Заповед № РД 20-38/23.01.2014г.
на Министър на МЗХ, с която бил отменен отказът на Държавен фонд
„Земеделие"- Разплащателна агенция за изплащане на финансово подпомагане
по мярка 112 „Създаване на стопанства за млади фермери", представляващо
второ плащане по Договор № 13/12/01266/15.05.2009г., на описаните по-горе
основания. След като получил Заповед № РД 20-38/23.01.2014г. на Министър на
МЗХ, на 10.02.2014г. подал молба до ДФ „Земеделие", Областна дирекция Пловдив,
Разплащателна агенция, с която представил заповедта на Министър на МЗХ и
представил банкова сметка, ***а, представляваща второ плащане. Сочи, че на
12.02.2014г. получил ПДИ от ЧСИ Д. С., peг. № , р-н на
действие ОС Пазарджик по изп. д. № 231 /2014г., от която установил, че ДФ
„Земеделие" било образувало ч. гр. д. № 2357/2013г., поради което и
депозирал възражение по чл. 414 ГПК и молба за спиране на принудителното
изпълнение. Счита, че не дължи претендираната сума и формулира искане съдът да приеме,че не дължи претендираните
от ищеца суми.
Видно от
приложения по делото договор № 13/112/01266 от 15.05.2009г., сключен между
ищеца и ответника, в качеството му на ползвател, по силата на който фондът е предоставил
безвъзмездна финансова помощ, в размер на 48 892 лв., за изпълнение на
всички инвестиции, основните дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект
№ 13/112/01266 и включени в Приложение № 1. Според чл.2.3. първото плащане е в
размер на 24 446 лв., а според чл.2.4. второто плащане е в размер на
24 446 лв. при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5
икономически единици. Според договореното в чл.3.1. ползвателят се задължава да
извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана,
в срок до 15.05.2012г.
Със
заповед № 03-160-РД/495 от 29.09.2012г. на Директора на Областна дирекция
гр.Пловдив на ДФ „Земеделие“ е отказано изплащането на финансовата помощ,
представляваща второ плащане по Договор № 13/112/01266, като изложените мотиви
са, че не е подадена заявка за второ плащане след третата година по договора по
мярка 112, регламентиран в чл.24, ал.2 от приложимата Наредба № 9 от
3.04.2008г. за условията и реда за изплащане на безвъзмездна финансова помощ по
мярка 112.
Няма спор
по делото,че жалбоподателят в настоящото производство е извършил договореното първо плащане. Според чл.4.4.
фондът отказва да извърши второто плащане и изисква да се възстанови цялата
сума на полученото първо плащане, заедно със законната лихва към него, когато
ползвателят не е подал заявка за второ плащане в рамките на срока, определен в
Наредба № 9 от 3.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.
Не се спори на следващо място, че
на 15.06.2012г. ответникът е подал документи за второ плащане, но заявката не била входирана,поради
липсата на част от изискуемите
документи– договор за покупка на селскостопанска техника, машини, съоръжения и
оборудване, приемо-предавателен протокол за същото, удостоверение за наличие
или липса на изискуеми публични задължения към държавата и др., и е бил издаден
контролен лист с подробно описани забележки за отстраняване. На 20.06.2012г.
ответникът е подал възражение вх.№ 02-160-6500/831 от посочената дата,
до Директора на Разплащателна агенция Пловдив, с копие до Директора на ДФ
„Земеделие“, като приложение към което подателят е посочил, че прилага целия набор от документи за заявката, в отговор на което е
изготвено уведомително писмо от 22.06.2012г. от Директора на ОД на ДФЗ –
Пловдив, според което процедурно ползвателят, след отстраняване на
нередовностите, може да подаде нова заявка за плащане в рамките на нормативно
определения срок, но в рамките на този случай този срок бил до 15.06.2009г.
С обжалваното в настоящото производство решение, първоинстанционния съд е
приел ,че заявката за второ плащане е следвало да бъде подадена от ответника в срок
от 2 месеца, следователно до 15.07.2012г. Съдът се е позовал на разпоредбата на
§ 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 9 от 3.04.2008г. за
условията и реда за изплащане на безвъзмездна финансова помощ,както и на разпоредбата
на чл.24, ал.2, според която заявката за второ плащане след третата или
четвъртата година се подава не по-късно от два месеца след изтичане на срока,
определен съгласно чл. 7, ал. 1 – в редакция
на текста, ДВ, бр.107 от 2008г., в сила от 27.12.2008г., актуална следователно
и към датата на сключване на договора – 15.05.2009г.Съдът е развил
съображения,че дори и да се приеме, че ползвателят на дата 15.06.2012г. не е
представил всички изискуеми документи и на същия са дадени съответните
указания, то от доказателствата по делото може да се направи извод, че същият
повторно е внесъл документите, с депозираното от него възражение, на
20.06.2012г., следователно в рамките на посочения двумесечен срок.Приел е,че не
е налице твърдяното неизпълнение на договорно задължение от страна на
ответника, поради което и не са били налице предпоставките за връщане на вече
изплатената първа финансова помощ, тъй като б. „е“ от чл.4.4. от договора
предвижда такава възможност при неподаване на заявка за второ плащане в рамките
на срока, определен в Наредба № 9 от 3.04.2008г., както и за прекратяване на
договора, на основание чл.8, ал.1, т.6 и чл.33, ал.1 от наредбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му
компетентност и по предвидения процесуален ред и форма.
За
ищеца е налице правен интерес да иска установяване съществуването на вземането
си за посочените суми, за които при условията на чл.417 от ГПК е издадена заповед № 1558 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 01.07.2013г. по ч.гр.дело
№ 2357 по описа на Пазарджишки районен съд за 2013г. , доколкото в срока по чл.414 ал.1 от ГПК е постъпило
възражение срещу заповедта, което е наложило ищецът да предяви иск относно съществуването на
вземането си по така издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Исковата претенция е заявена в законния едномесечен срок от уведомяването на
заявителя в заповедното производство за постъпилото възражение срещу издадената
заповед за изпълнение.
По
същество исковата претенция е неоснователна.
Спорен в
настоящото производство е единствено въпросът в какъв срок е следвало е да бъде
подадена заявката за второ плащане по процесния договор–едномесечен или
двумесечен.
Както се посочи договора между
страните е сключен на 15.05.2009г.
Съобразно действащата към датата
на сключване на договора разпоредба на чл.24,ал.2 : „Заявката за второ
плащане след третата или четвъртата година се подава не по-късно от един месец
след изтичане на срока, определен съгласно чл. 7, ал. 1/който гласи: Срокът за изпълнение на бизнес плана до проверката по чл. 6, т. 2 се определя в договора за отпускане
на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2
в съответствие със заложения от кандидата в бизнес плана период за проверка./
§5 от
Преходните и заключителни разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № 9 от 3.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери"
по Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 - 2013 г. е обнародван в
ДВ бр.44 от 2013г. и е в сила от 17.05.2013г.
Съобразно посочения §5 :“ От датата на
влизане в сила на тази наредба- / има се предвид Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 3.04.2008г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване
на стопанства на млади фермери" по Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.,която е
обнародвана в ДВ бр.107/2008г. и е в
сила от 27.12.2008г. /- за договорите за отпускане на финансовата помощ,
сключени след 25 април 2008 г.,/ т.е сред тях попада и процесният, тъй като
същият е сключен на 15 май 2009г./ заявката за второ плащане след третата или
четвъртата година се подава не по-късно от два месеца след изтичане на срока,
определен съгласно чл. 7, ал. 1.
От изложеното следва да се приеме,че
ответникът в производството в двумесечния срок на 20.06.2012г. е направил заявката
за второ плащане по Договора.
Въззивният съд изцяло споделя правни изводи на първоинстанционният съд за
неоснователност на претенцията,които не счита за необходимо да преповтаря,
поради което на основание чл.272 от ГПК мотивира решението си,като препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да се присъдят
сторените от жалбоподателя разноски-възнаграждение за юрисконсулт в размер на
1 263,38 лева.
Водим от
горното и на основание чл.271,ал.І от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №87 постановено на
05.02.2015г. по гр.дело № 1906 по
описа на Пазарджишкия районен съд за 2014г.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН ********** *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, гр.С., бул. „Ц. Б. “ № , представлявано
от Р. П.-изп.директор сумата в размер на 1 263,38 /хиляда двеста шестдесет и три
и 0,38/ лева-представляваща съдебни разноски пред въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС.
Председател:
членове:
1.
2.