МОТИВИ
По нохд № 695.13г. по описа на АРС, четвърти наказателен
състав
Съдът е сезиран с обвинителен акт срещу подсъдимия :
Б.И.Д. ЕГН- **********,***, с адрес: град Асеновград, *********** , по
народност българин, български гражданин, със средно образование, работещ в „Дакар-1“
еоод-село Първенец, обл. Пловдивска, неосъждан, женен.
Обвинението е за престъпление по чл.131 ал.1 т.2 вр.чл. 130 ал.1 от НК за
това, че на 17.12.2012г. в град Асеновград, област Пловдивска, като длъжностно
лице - „продавач-консултант“ в „Дакар-1“ еоод- с.Първенец, обл. Пловдивска, при
изпълнение на службата си, е причинил две леки телесни повреди на С.Д.С., изразяващи
се в разкъсно-контузна рана на носа, причинила разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и контузия на носа, изразяваща се в
травматичен оток, видими деформация на анатомичната носна структура и пукване
на носните коси, причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК.
В хода на процеса е приет за съвместно
разглеждане граждански иск от пострадалия С.Д.С. за неимуществени вреди – болки
и страдания, неудобство, затруднено дишане, в размер на 1500 лева, ведно със
законната лихва от датата на увреждането- 17.12.2012г. до окончателното
изплащане на сумата, както и разноските по делото.
Пострадалият С.Д.С. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител
по делото. Представлява се от адвокат Р. като повереник.
Разноски по делото - 90 лева за експертизи в ДП и 50 лева възнаграждение за
вещо лице в съдебно заседание.
ВД-няма.
Ред за разглеждане на делото- общ.
По същество:
Представителят на РП- Асеновград пледира за признаването на подсъдимия за
виновен и за налагане на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10 месеца,
чието изпълнение на основание чл. 66 ал.1 от НК да се отложи с изпитателен срок
от 3 години, като се уважи по справедливост предявения граждански иск и се осъди
подсъдимият да заплати направените по делото разноски.
Частният обвинител и граждански ищец чрез повереника си адвокат Р. пледира
за признаване на подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение и за налагане
на справедливо наказание, с преценка от страна на съда за приложението на чл.
66 от НК, както и за уважаване в пълен размер на предявения граждански иск и
присъждане на направените разноски по делото.
Частният обвинител и граждански ищец се присъединява към искането на
повереника си.
Подсъдимият се защитава от упълномощен защитник адвокат М.Ж.. Тя пледира за
признаване на подсъдимия за невинен и за неговото оправдаване, поради това, че
липсва престъпление и престъпно деяние, като сочи, че между подсъдимия и пострадалия
не е имало съприкосновение.Изтъква, че подсъдимият не е длъжностно лице по
смисъла на чл. 93 ал.1 б“Б“ от НК, както и не е доказано престъплението и от
субективна страна.
Подсъдимият сочи, че не е извършвал
деянието и не се счита за виновен.
По фактите:
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, от фактическа
страна намери за установено следното:
Подсъдимият е неосъждан, с добри характеристични данни.С решение по нахд №
344 от 2005г. в сила на 07.11.2005г. за престъпление по чл. 343б ал.1 от НК е
бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно
наказание, на основание чл. 78а от НК- глоба в размер на 600 лева, като е бил
лишен и от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Подсъдимият работи като „продавач- оператор на петролни продукти“ с трудов
договор № 3 от 01.07.205г. в „Дакар- 1“ оод,
град Асеновград. Същият е подписал и нему е надлежно връчена длъжностна
характеристика за заеманата длъжност, съгласно която в т. 3.1 е посочено, че
носи солидарна отговорност за парични и материални ценности, основните средства
и малотрайни и малоценни предмети на обекти при липса или похабяване, а в т.
3.2 е посочено, че изпълнява всички видове финансови операции, свързани с
получаване, съхранение и продажба на пари и стоки.С това същият се явява
длъжностно лице по смисъла на чл. 93 ал.1 б“Б“ от НК, тъй като нему е възложена
постоянно и възмездно работа, свързана с пазене или управление на чуждо
имущество в юридическо лице. Видно от таблица на „Дакар-1“ еоод на обект
„Газстанция Сиб-газ“ подсъдимият Б.Д. е бил на работа на 17.12.2013г.дневна
смяна, с място на работа безнзиностанция „Булромгаз“ в град Асеновград, където
изпълнявал функциите си по зареждане на автомобили с бензин и газ. Около обяд в
района на бензиностанцията от към задния
вход, забранен за влизане на клиенти, влязъл свидетелят С.С. с лек автомобил „Фолксваген Голф“. С него в
автомобила пътувал свидетеля М.К., който се возил на предна дясна седалка.
Свидетелят С.С. спрял автомобила до газ колонка, зад друг автомобил марка
„Сеат“, управляван от трето неизвестно по делото лице. Това трето лице, след
като заредило, потеглило, като по погрешка подкарало автомобила на заден ход,
при което последвал лек удар с автомобила на свидетеля С.С..Свидетелят С.С.
излязъл от автомобила си и започнала разправия с третото лице, която била
възприета от подсъдимия Б.Д., както и от неговия колега- свидетеля Г.В.П., също
работещ на бензиноколонките на бензиностанцията.След това водачът на лекия
автомобил “Сеат„ потеглили, като свидетелят С.С. поискал от подсъдимия Б.Д. да
зареди автомобила му.Тогава подсъдимият Д. му отказал, като причина изтъкнал
току-що случилото се ПТП в района на бензиностанцията и влизането от забранен
вход на свидетеля С.С., а и поради това, че свидетелят се е държал лошо. След
като разбрал, че няма да заредят автомобила му, свидетелят С.С. тръгнал към
входа на бензиностанцията, влязъл вътре в едно общо помещение, където се
намирали свидетелите З.Г.А.-касиерка и Т.В.К.,
който в това време обядвал в това общо помещение. Влизайки свидетелят С.С. на
глас казал, че търси управителя, като подсъдимият Б.Д. вървял на няколко крачки
след него. В ляво от входа на общото помещение имало врата, която водила към
офиса на управителя на бензиностанцията. Тя била отключена. Свидетелят С.С.
отворил тази врата и влязъл вътре в офиса. Това помещение било отделено от
общото помещение със стъкла, на които нямало щори и имало видимост както от
него към общото помещение, така и от общото помещение към него. В
непосредствена близост до вратата на офиса имало разположен диван, до него
струпан багаж, бюро и компютър с монитор на него. След като видял, че офисът е
празен и го няма управителя, свидетелят С.С. се е обърнал и в това време
подсъдимият с дясна ръка, свита в юмрук, му нанесъл удар в носа, от който
свидетелят С. политнал назад и паднал върху струпания багаж. Започнало обилно
кръвотечение от носа му, след което свидетелят С. се опитал да стане, но в този
момент подсъдимият му нанесъл още два-три удара по главата, като му повтарял,
че това е частна собственост и че свидетелят няма работа вътре.След това
свидетелят С. се изправил, отишъл и седнал на диванчето в офиса, като от носа му течало обилно кръв. Докато се разигравали тези събития,
свидетелката З.А. се изплашила и излязла извън помещението на бензиностанцията,
а свидетелят М.К. бил на вратата на офиса и възприел удара, нанесен от
подсъдимия на свидетеля, при което отишъл до автомобила и взел телефона на
свидетеля С.С..В това време подсъдимият Б.Д. натиснал паник бутона за СОТ,
който бил подвижен и намиращ се в него, а впоследствие отишъл и напълнил кофа с
вода, като взел един парцал и с него започнал да бърше пода. Свидетелят С.С.
набрал 112 и съобщил за случилото се.На место от СОТ пристигнали свидетелите А.К.
и Л.П., които впоследствие се обадили на полицейския патрул да дойде.Когато
влезли в офиса на бензиностанцията, свидетелите П. и К. заварили свидетеля С.С.
седнал на дивана, а подсъдимият в това време подреждал някакви листове, като е
почиствал и пода с парцала.Свидетелят С. казал на свидетелите К. и П., че е
ударен от служителя на бензиностанцията Д., като подсъдимият отрекъл да е
извършвал това.Свидетелят С.С. е имал кръв по носа, която била възприета от
свидетеля К. и от свидетеля П.. Разпилени вещи по пода или из офиса нито
свидетеля П., нито свидетеля К. са забелязали.Впоследствие на бензиностанцията
дошли полицейските служители В.В. и К.С..Те заварили колегите си от СОТ, както
и свидетеля С. и подсъдимия Д. извън сградата на бензиностанцията. Свидетелите В.
и С. също забелязали, че по лицето на свидетеля С. е имало кръв, като и пред тях
подсъдимият отрекъл да го е удрял. Свидетелят С. забелязал наличие на
драскотини по ръката на подсъдимия Б.Д.. Тъй като от същият постъпило оплакване
за това, че свидетелят С. е разхвърлял вещи из офиса, свидетелят С. влязъл
вътре, но не забелязал счупени или разхвърляни вещи.След това полицейските
служители В. и С. отвели подсъдимия Б.Д. до районното, а С.С. отишъл на преглед
в болницата в град Асеновград, където му били извършени необходимите медицински
интервенции.След нанесения удар, свидетелят С.С. е получил насиняване на носа,
имал е силни съсиреци в носа, които изхвърлял дълго време, но не е ползвал
болнични, като около 2 седмици е пил обезболяващи лекарства.
От изготвените по делото СМЕ се установява, че на С.С. е било причинено
контузия на носа, разкъсно – контузна рана, травматичен оток на носа, пукване
на носните кости, които увреждания са причинени от действието на твърд тъп
предмет и отговарят по начин и време да са получени от удари с ръце.От
допълнителната СМЕ се установява, че разкъсно-контузната рана е причинила разстройство
на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а контузията на носа,
изразяваща се в травматичен оток, видима деформация на анатомичната носна
структура и пукване на носните кости се преценява като причинила разстройство
на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
По доказателствата:
Горните факти съдът намери за доказани от показанията на свидетелите С.С., М.К.,
А.Л.К., М.Р.,К.С., Л.П., В.В., Г.П. и З.А., както и на свидетеля Т.В.К..
По отношение на показанията на свидетелката М.Р., то макар и тази
свидетелка да живее на съпружески накачала със свидетеля С.С., то нейните
показания се кредитират от съда, тъй като същите с намериха за последователни,
логични, както и подкрепени както от показанията на свидетелите- очевидци на
случая и тези, които са възприели нараняването на свидетеля С.С., така и от
изготвените по делото СМЕ-зи.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля
А.Д. в частта им, в която този свидетел сочи, че по пострадалия С.С.,
когато той е отишъл след приключване на инцидента е нямало наранявания, тъй
като в тази им част, неговите показания се опровергават от показанията на
свидетелите М.К., А. К., К.С., Л.П., В.В., които свидетели са странични и
незаинтересовани от свидетелстване по делото. В тази им част, показанията на
свидетеля А.Д. не се кредитират от съда, като същите съдът намери за
недостоверни и заинтересовани с оглед на обстоятелството, че подсъдимият е
негов работник.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел и в частта им, в която той
сочи, че компютърът и мониторът, както и други него вещи в офиса му били
паднали, счупени и разпилени по земята. В тази му част неговите показания се
опровергават напълно както от показанията на самия пострадал, който е бил вътре
в офиса и сочи, че не чупил нищо, но и от показанията на полицейските служители
и служителите на СОТ, които са влезли в офиса на свидетеля Д. именно поради
постъпило при тях такова оплакване от страна на подсъдимия Д. и не са
установили наличие на такива вещи. Това са свидетелите С., К., П. и В..С оглед
на което и в тази им част, показанията на свидетеля А.Д. не се кредитират съда,
като същите се намериха за заинтересовани и недостоверни.
Останалите показания на този свидетел се подкрепят от показанията на
свидетелите С.С.,М.К., П., К., В., С., К., А., П., поради което и се кредитират
от съда като достоверни.
Показанията на пострадалия свидетел С.С. се кредитират от съда изцяло.Причината
за това е, че същите се характеризират с вътрешна последователност, вътрешна
непротиворечивост, логичност, кореспондират напълно с изложеното от
полицейските служители относно случилите се обстоятелства, кореспондират
напълно с изложеното от служителите на сот относно обстоятелствата и случилото
се- тоест, той е изложил едни и същи обстоятелства от самото начало на случая,
които факти излага и като свидетел пред съда, което се потвърждава от
показанията на свидетелите С., П., К. и В.. Неговите показания напълно
кореспондират и с показанията на свидетелката М.Р. относно това, какво той й е
съобщил за начина, по който е получил раната си. Неговите показания
кореспондират и с показанията на свидетеля- очевидец М.К., който е бил на вратата
на офиса и е възприел станалото в него непосредствено.Показанията на свидетелят
С. кореспондират и с показанията на работещите на бензиностанцията свидетели Г.П., З.Г.А., както и тези на
свидетеля Т.В.К.- последните прочетени от ДП в голямата им част.Накрая,
показанията на гр. и . и частен обв. С. съответстват и на изготвените по делото
СМЕ-зи. С оглед на това, макар и същият да се явява пострадал от делото, съдът
намери неговите показания за напълно достоверни, поради което и изцяло ги
кредитира.
Съдът кредитира и показанията на служителите на СОТ и полицейските
служители С., К., П. и В..Тези свидетели са напълно трети за конфликта лица, те
са незаинтересовани от изхода на делото. Техните показания се отличават с
вътрешно логичност и последователност , а
така също и с непротиворечивост. По отношение на показанията на
свидетеля П. за това дали пострадалият е имал наранявания, съдът кредитира в
тази му част неговите показания от ДП, прочетени в хода на съдебното следствие,
тъй като след тяхното прочитане, свидетелят ги поддържа изцяло и именно те
кореспондират както с показанията на останалите му колеги, така и с показанията
на свидетелите- очевидци С. и К..С оглед на което именно те се кредитират от
съда, а не в посочената част тези, депозирани пред съда.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля Г.П.. Неговите показания са
напълно логични, незаинтересовани, а и се подкрепят от показанията на
свидетелите С. и К., с оглед на което и се кредитират от съда.
Показанията на свидетелката З.А. също се кредитират от съда. Тази
свидетелка е възприела само ставащото навън, както и влизането на пострадалия и
подсъдимия в помещението, където тя е стояла, както и влизането на двамата в
офиса на управителя на бензиностанцията, поради което и в тази им част, нейните
показания кореспондират с показанията на свидетелите П., С. и К., с оглед на
което и се кредитират от съда. По отношение на показанията на тази свидетелка в
частта, че в офиса на управителя гражданския ищец С. е бутал и чупил вещи,
нейните показания се опровергават на първо място от показанията на свидетелите-
очевидци ни случилото се- С. и К., а и от полицейските служители и служителите
на сот, които изрично са влезли в офиса и които отричат да са завирили сочените
от тази свидетелка поражения, поради което и нейните показания се намериха за
напълно опровергани от показанията на свидетелите С., П., В., К., С. и К..С
оглед на това, в тази им част, те не се кредитират от съда.
По отношение на показанията на свидетеля Т.К., то съдът кредитира същите в
частта им относно случилото се в офиса на управителя на бензиностанцията и
това, кои лица са били там и какво са правили, прочетените показания на този
свидетел от разпита му от досъдебното производство, тъй като в тази им част, те
се намериха за подкрепени от показанията на свидетелите С., К., С., К., П. и В.,
както и от изготвените по делото СМЕ-зи. В останалата им част- а именно-
депозираните по тези въпроси от съда, показанията на този свидетел напълно се
опровергават от цитираните по-горе доказателства и ДС, поради което и не се
кредитират от съда.Показанията на този свидетел и относно това, че свидетелят С.С.
е бутал компютъра на земята, се опровергават напълно от показанията на
свидетелите С., К., К., П. и В.. Макар в тази им част те да се покриват с
изложеното от свидетелката А., съдът не ги кредитира, тъй като намира
свидетелите А., К. и Д. както за него се посочи по-горе, за заинтересовани и
обслужващи версията на подсъдимия,техните показания в тази им част, макар и
кореспондиращи помежду си, се опровергават от показанията на незанитересовани
от изхода на делото свидетели, поради което и не се кредитират от съда.
По отношение на показанията на свидетеля М.К., съдът кредитира същите, като
ги намира за логични, последователни и кореспондиращи с показанията на
свидетеля С., а така и с показанията на полицейските служители и служителите на
СОТ, както и в частност относно случилото се на бензиноколонката – с
показанията на свидетеля П., поради което и ги кредитира.По отношение на
механизма на нанасяне на сочения от свидетеля К. удар, то същият сочен като
удар с юмрук отстрани и в дясно на носа напълно съответства както на
показанията на самия пострадал С., така и на изготвената по делото СМЕ и
становището на експерта за механизма на причиняване на увреждането по носа.С
оглед на което и показанията на този свидетел напълно се кредитират от съда.
Съдът кредитира и изготвените по делото две съдебно-медицински експертизи,
тъй като същите са изготвени от лице с познания в областта на съдебната
медицина, обосновани са - заключенията са депозирани след запознаване с всички
относими медицински документи по случая.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, като надлежно
приобщени и достоверни, а именно- справка за съдимост, характеристична сравка,
таблица за отчитане явяването на работа за месец декември в „ Дакар-1“ еоод,
трудов договор № 3 от 01.07.2005г., длъжностна характеристика на „
продавач-консултант в АГСС“- Асеновград, справка за постъпили сигнали от
телефон 112 и на телефона в РУ“Полиция“- Асеноврад, писмо от районен център
112- Кърджали.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта им както относно
случилото се отвън на колонката за зареждане на газ, така и станалото вътре в
офиса.Така, подсъдимият сочи, че свидетелят С. при маневра е ударил лекия
автомобил „Сеат“, докато свидетелят К. сочи, че е станало обратното. Самият
пострадал също сочи, че той е бил ударен от стоящия пред него автомобил, а
свидетелят П. пък не е възприел кой от автомобилите е ударил другия. С оглед на
което и в тази им част, обясненията на подсъдимия Д. не се кредитират от съда,
тъй като същите са напълно опровергани от показанията на свидетелите- очевидци
на случилото се К. и С..
По отношение на обясненията на подсъдимия Д. за това, че той изобщо не е
влизал след пострадалия С. в помещението на управителя на бензиностанцията, то
неговите показания се намериха за опровергани както от показанията на
пострадалия С., така и от показанията на свидетелите К., З.А., Т.К., поради
което и в тази им част, съдът намери същите за недостоверни, поради което и не
ги кредитира.
По отношение на това, че не е нанасял удар и не е мил пода, обясненията на
подсъдимия Д. се опровергават от показанията на свидетелите С., К., П., В., К.,
С. и К., поради което и не се кредитират от съда.От показанията на същите
свидетели се опровергават и обясненията на подсъдимия, че пострадалият С. е
чупил вещи в офиса на управителя, с оглед на което и в тази им част,
обясненията му не се кредитират като недостоверни.
С оглед на което и съдът намери, че обясненията на подсъдимия Д. не се
характеризират с достоверност, поради
което и се третират и ценят от съда единствено като упражняване от негова
страна на функция по защита.
По правото:
При така установените факти, от правна страна съдът намери следното:
Както се каза, подсъдимият Д. е длъжностно лице по смисъла на чл. 93
ал.1б“Б“ от НК. По време на работа и в качеството му на такова, той е нанесъл
удар с юмрук в областта на носа на свидетеля С. и няколко удара в областта на
главата му, които са причинили на последния разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно- причинили са леки телесни повреди
по чл. 130 ал.1 от НК.Именно с оглед качеството на извършителя като длъжностно
лице и по време на изпълнение на работата му, деянието му се квалифицира като
престъпление по чл. 131 ал.1 т.2 вр.чл.130 ал.1 от НК, като е налице безспорно
доказана причинно-следствена връзка между нанесения от подсъдимия удар и
доказаните увреждания на пострадалия, поради което и от обективна страна съдът
намери, че деянието по чл. 131 ал.1т.2 вр.чл. 130 ал.1 от НК е извършено от
подсъдимия.
Съдът счете, че е налице и субективен фактически състав на престъплението
по чл. 131 ал.1т.2 вр.чл. 130 ал.1 от НК, а именно- пряк умисъл при неговото
извършване, тъй като подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на
извършеното и неговите последици, съзнавал е длъжностното си качество и това,
че извършва деянието по време на работа и ги е целял.
С оглед на което и съдът намери, че същият е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 131 ал.1т.2 вр.чл.
130 ал.1 от НК, поради което и по това обвинение го призна за виновен.
По наказанието:
По отношение на наказанието, което следва да му бъде наложено, съдът отчете
смегчаващите отговорността обстоятелства- чисто съдебно минало, добри
характеристични данни, добра трудова характеристика.
Като утежняващо отговорността обстоятелство съдът отчете наличието на
освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а ал.1 от НК, за
което няма доказателства да е заплатена наложената глоба, поради което и поради
образуване на производство за принудителното й събиране давност не тече, с
оглед на което и това обстоятелство се отчита като утежняващо отговорността
такова. Като такова се отчита и това, че е нанесен не един удар и след падането
на земята на пострадалия.
С оглед на изложеното, съдът намери, че следва законоустановеното за
престъплението по чл. 131 ал.1т.2 вр.чл.130 ал.1 от НК наказание „ЛС“ в размер
на до 3години, да бъде определено при силен превес на смегчаващи отговорността
обстоятелства при условията на чл.54 ал.1 от НК, поради което и наложи
наказание „ЛС“ в размер на 8 /осем/ месеца.
Съдът намери, че следва изпълнението на така наложеното наказание ЛС да
бъде отложено с изпитателен срок, тъй като са налице законовите основания за
това, визирани в чл. 66 ал.1 от НК, а именно- наложеното наказание ЛС е под 3
години, подсъдимият не е осъждан и съдът намери, че същият може да бъде
поправен и ориентиран към общественоприемливо поведение и без да се налага да
изтърпи реално наложеното му наказание.С оглед на което и отложи изпълнението
на наказанието ЛС с изпитателен срок от 3 години, който съдът намери за напълно
достатъчен за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
От така наложеното наказание ЛС в размер на 8 месеца, съдът приспадна на
основание чл. 59 ал.2 вр.а.1 т.1 от НК времето, през което подсъдимият Д. е бил
задържан под стража по ЗМВР, считано от 12,20 часа на 17.12.2012г. до 10,50
часа на 18.12.2012г., тъй като по силата на тази правна норма, такова
приспадане се дължи на подсъдимия.
По гражданския иск:
Тъй като съдът намери, че е реализирано престъплението по предявеното
обвинение, то се налага извода, че подсъдимият виновно е извършил и деликт, от
който са причинени като пряка и непосредствена последица и неимуществени щети-
болки и страдания за пострадалия, които са били съпътствани с повече от 2
седмици неудобства, затруднено дишане, наличие на съсиреци, и повече от месец
неприятен за семейството му и за него външен вид, което е довело до дисконфорт
при общуването му с колегите му и околните.С оглед на което и съдът намери, че
по справедливост следва да бъде уважен предявения от пострадалия С.С.
граждански иск в размер на 1000 лева, като до пълния му предявен размер от 1500
лева следва същият да бъде отхвърлен като неоснователен. Този размер съдът
съобрази с времето, неудобствата, болките, претърпени от пострадалия и отчете и
това, че същият не е преустановявал въпреки тях трудовата си дейност, което
сочи на един по-нисък интензитет на тяхното преживяване.С оглед на което и
съдът осъди подсъдимият Б.Д. да заплати на пострадалия С.С. сумата от 1000 лева
за неимуществени вреди, вредно със законната лихва върху така уважения размер,
считано от 17.12.2013г., като отхвърли иска до размера му от 500 лева.
По разноските:
Тъй като съдът призна подсъдимият за виновен, в негова тежест възложи и
направените по делото разноски в размер на 140- сто и четиридесет лева, които
постанови да бъдат заплатени от подсъдимия по сметка на Районен съд -
Асеновград.
Тъй като частният обвинител и граждански ищец е бил представляван по делото
от повереник и съобразно договора за правна помощ на същият е изплатен напълно
и в брой хонорар в общ размер на 500 лева и като отчете, че така вписаното
обстоятелство има силата на разписка за заплащането на този хонорар, съдът
отчете, че тази сума се явява разноска по делото и тя, с оглед на това, че
подсъдимият бе признат за виновен за престъплението, за което тази разноска е
била направена от частния обвинител и граждански ищец, то съдът осъди
подсъдимия да я заплати на С.С., на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
Тъй като върху уваженият размер на гражданския иск се дължи 4% ДТ но не
по-малко от 50 лева, то съдът като отчете, че 4% на 1000 лева са 40 лева, то
осъди подсъдимият да заплати сумата от 50 лева, представляваща ДТ върху
уважения размер на гражданския иск, в полза на Районен съд- Асеновград.
По горните мотиви, съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: