№ 3690
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20231110128506
по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК (отм.) и чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични
задължения в размер на сумите, както следва: 4 470,33 лв. – главница по договор за
потребителски паричен кредит № PLUS – 16784641 от 22.02.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.02.2023 г. до окончателното
плащане, 2 002,71 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 05.12.2019 г. до
05.03.2022 г., както и 1 210,72 лв. – лихва за забава за периода от 17.02.2020 г. до 17.02.2023
г. (с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.), за които суми по ч. гр. дело №
9912/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
06.03.2023 г.
Ищецът ...... твърди, че между .... и ответника Р. П. Р. е сключен договор за
потребителски паричен кредит № PLUS – 16784641 от 22.02.2019 г., по силата на който му е
предоставен кредит в размер на 5 000,00 лв., при уговорен лихвен процент от 34,03 % и ГПР
от 43,70 лв. Поддържа, че като част от заемната сума от 5 000,00 лв. е начислена и такса
ангажимент в размер от 175,00 лв., като разликата от 4 825,00 лв. е преведена в полза на
кредитополучателя по посочена от него банкова сметка. Сочи, че заемната сума е следвало
да бъде върната чрез 36 броя месечни погасителни вноски, чийто размери и падежи са
посочени в погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Допълва, че с
настъпване на падежа на последната погасителна вноска – 05.03.2022 г., кредитът е станал
изцяло изискуем. Твърди още, че с Приложение № 1 от 22.04.2020 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от същата дата .... е прехвърлил в полза на
ищеца вземанията си по договора срещу ответника, който е бил уведомен за извършената
цесия, с което обосновава активната си материалноправна легитимация в процеса.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Р.
1
П. Р..
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз
основа на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
от изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може
да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
Със становище от 27.02.2024 г., докладвано в открито съдебно заседание на 29.02.2024
г., ищецът е заявил, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу
ответника.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице: ответникът, на когото препис от исковата молба и приложенията към
нея са редовно връчени, не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в първото по
делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се разглежда делото
в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение;
от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото –
договор за потребителски кредит PLUS-16784641 от 22.02.2019 г., сертификат за
застраховка, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация на
потребителски кредити от 22.02.2019 г., платежно нареждане от 22.02.2019 г. за сумата от
4 825,00 лв., рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г.,
приложение № 1а към него, пълномощно и писмено потвърждение за извършена цесия,
уведомление за извършена цесия от 23.05.2023 г. и известие за доставяне на същото, може
да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените установителни искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени
изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
24.02.2023 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора – цялостна основателност на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на заявителя - ищец следва да се присъдят направените разноски в производството по
ч. гр. дело № 9912/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
които съответно възлизат на 204,95 лв., от които: 154,95 лв. – платена държавна такса и
50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и 252,40 лв., от които: 152,40 лв. –
платена държавна такса и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в
минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./, вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ /по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство/ и чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ /по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство/, като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалните му представители, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото, с оглед пасивното процесуално поведение на ответника.
2
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ......, ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление: ......, срещу Р. П. Р., ЕГН **********, с адрес: ....., установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК
(отм.) и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. П. Р. дължи на ...... сумите, както
следва: 4 470,33 лв., представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит
№ PLUS – 16784641 от 22.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 24.02.2023 г. до окончателното плащане, 2 002,71 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 05.12.2019 г. до 05.03.2022
г., както и 1 210,72 лв., представляваща лихва за забава за периода от 17.02.2020 г. до
17.02.2023 г. (с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.), за които суми по ч.
гр. дело № 9912/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 06.03.2023 г.
ОСЪЖДА Р. П. Р., ЕГН **********, с адрес: ....., да заплати на ......, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: ......, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 204,95 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 9912/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 252,40 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3