№ 17029
гр. С., 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110123916 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. В. С., чрез адв. С. Н.,
срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ за
осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, да заплати на ищеца сумата в общ размер на
12120 лева, представляваща дължимо обезщетение за причинените от ПТП, настъпило на
17.01.2022 г., вреди по лек автомобил марка „БМВ“, модел „330ХД“, рег. № *********,
собственост на ищеца, ведно със законната лихва от датата на застрахователното събитие –
17.01.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 17.01.2022 г., около 22,20 ч. собственият на ищеца
лек автомобил марка „БМВ“, модел „330ХД“, рег. № ********* бил паркиран в гр. С. на
бул. „Скобелев“ с посока към Петте кьошета от дясно на булеварда, в района на № 53. В
същото време лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ********,
управляван от К. К. К., се движел по бул. „Скобелев“ с посока на движение от пл. „Руски
паметник“ към бул. „Прага“. Водачът на лекия автомобил марка „Фолксваген“ го
управлявал с несъобразена с конкретните пътни условия скорост, изгубил контрол над
автомобила, излязъл извън платното за движение и се блъснал в собствения на ищеца лек
автомобил. От удара последният се отместил и се ударил в паркирания пред него лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № ********. Твърди се, че в резултат на
процесното ПТП лекият автомобил, собственост на ищеца, бил тотално унищожен, като
стойността му към датата на настъпване на застрахователното събитие възлизала на 12000
лева. Освен това за преместването му ищецът заплатил 120 лева за услугата „Пътна помощ“.
1
Към датата на ПТП гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при
ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със застрахователна полица № BG/30/121000718480, валидна до 08.03.2022
г. Ищецът предявил пред застрахователя по задължителната застраховка претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди в общ
размер на 12120 лева, по която била образувана щета № 0801-000438/2022-01, но и до
настоящия момент не било постъпило никакво плащане. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото
разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за отговор, като в срока по чл. 131
ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. В. П.. Процесуалният представител оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва описания в исковата молба
механизъм на настъпване на процесното ПТП, вината на застрахования при ответника
водач, както и твърдението на ищеца, че претендираните вреди били настъпили в резултат
на процесното застрахователно събитие. В условията на евентуалност твърди, че
получените увреди по собствения на ищеца автомобил не представлявали тотална щета,
поради което претендираното обезщетение било прекомерно по размер, тъй като
автомобилът можело да се отремонтира на много по-ниска цена. В случай че бъде
установено по делото, че е налице тотална щета, то от действителната стойност на лекия
автомобил следвало да се приспадне стойността на запазените части. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между разхода за репатриране на автомобила и процесното
ПТП. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, тъй като бил паркирал автомобила си в пътен участък, в който
това било забранено. Оспорва и акцесорната претенция за мораторна лихва, като твърди, че
ако такава би била дължима, то това следвало да бъде считано не от датата на
застрахователното събитие, а от 28.02.2022 г., когато бил постановен отказ от
застрахователя за изплащане на обезщетение. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски,
включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът П. В. С., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. Василева. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В
хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения
иск изцяло. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл.
80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, редовно призован, се представлява от юрк. Славейков. Процесуалният
представител оспорва исковата молба и поддържа депозирания отговор. В хода на устните
състезания моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
2
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие
е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ********, по застрахователна полица №
BG/30/121000718480, със срок на застрахователното покритие от 00,00 ч. на 09.03.2021 г. до
23,59 ч. на 08.03.2022 г., поради което посоченото обстоятелство е отделено от съда като
ненуждаещо се от доказване.
От приетия като доказателство по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № К-32 се установява, че на 17.01.2022 г., около 22,20 ч., лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ********, управляван от К. К. К., се движел по бул.
„Ген. М. Д. Скобелев“ с посока от пл. „Руски паметник“ към бул. „Прага“ и срещу № 53,
поради движение с несъобразена скорост реализирал ПТП с паркирания лек автомобил
марка „БМВ“, модел „330ХД“, рег. № *********, който от удара отскочил и реализирал
ПТП с паркирания пред него лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. №
********. В резултат на удара на процесния автомобил, собственост на ищеца, били
причинени щети, като видимите такива били описани в протокола: задна лява част, броня,
калник, стоп, ходова част, гума + джанта и др., предна дясна част, броня, мигач, фар, калник
и др. Протоколът бил съставен от мл. автоконтрольор при ОПП – СДВР Р.Г.У.. Съгласно
константната практика на Върховния касационен съд протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по
смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на
съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление, като съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя
изявления и за извършените от него и пред него действия. В хипотезата, когато протоколът
за ПТП се издава от органите на полицията при задължително посещение на мястото на
ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, съставителят удостоверява пряко възприети от
него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение
на превозните средства, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните
знаци и маркировката на мястото на произшествието и др. При всички случаи
доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице
въз основа на констатираните факти изводи за наличие или липса на вина на водача на МПС,
участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на
удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт.
Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на
протокола спрямо момента на настъпване на произшествието рефлектира и върху обема на
релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП.
3
Ето защо вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяване на
пълния механизъм на ПТП. Поради това дори при липса на оспорване верността на
протокола ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
доказателствената тежест за установяването му посредством ангажирането и на други
доказателства – разпит на свидетели, назначаване на вещи лица (автотехническа,
медицинска или комбинирани експертизи), ако преценката на фактите от значение за
механизма на ПТП изисква специални познания, каквито съдът не притежава. При
неоспорване автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като
официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори
верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване с
оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа (вж. Решение № 71 от
16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г., ІІ Г.О., ВКС, Решение № 32 от 19.02.2016 г. по гр. д.
№ 3335/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О.,
ВКС и цитираната в последното съдебна практика). Посоченият в Протокола за ПТП
механизъм на произшествието напълно се потвърждава от приетото по делото заключение
на автотехническата експертиза и от показанията на свидетеля Росен Тихомиров Панчев.
От представена по делото фактура № ********** от 19.01.2021 г. и фискален бон към
нея се установява, че след настъпване на процесното ПТП ищецът заплатил разходи за
услуга „Пътна помощ“ за преместване на процесния автомобил в размер на 120 лева.
Видно от отбелязване върху приложено по делото копие от свидетелството за
регистрация – Част І, регистрацията на увредения лек автомобил марка „БМВ“, модел
„330ХД“, рег. № *********, собственост на ищеца, била прекратена на 30.05.2023 г.
За причинените на процесния автомобил повреди на 24.01.2022 г. ищецът подал до
ответника, в качеството му на застраховател по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, претенция за изплащане на обезщетение, по която била
образувана щета № 0801-000438/2022-01. Видно от 3 броя описи на щетите, на 25.01.2022 г.,
на 04.02.2022 г. и на 14.02.2022 г. представители на ответното дружество извършили три
огледа на увредения автомобил. С писмо изх. № 1115/28.02.2022 г. застрахователят
постановил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по процесната щета, тъй
като увреденият автомобил бил паркиран на забранено място.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищеца е разпитан свидетелят Росен Тихомиров Панчев, който бил очевидец на инцидента.
От думите му се установява, че автомобилът на ищеца бил паркиран плътно до бордюра,
когато едно такси, движещо се в същата посока, в която бил обърнат процесният автомобил,
се ударило с предна дясна част в задната лява част на лекия автомобил на ищеца. От удара
последният се преместил напред и блъснал паркирания пред него автомобил. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля като обективни, последователни, подробни и
логични. Същите напълно кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал.
Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза. Заключението
4
на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приетите по делото документи и извършен оглед на автомобила. От
заключението се установява, че най-вероятният механизъм на настъпване на процесното
ПТП бил следният: на 17.01.2022 г., около 22,20 ч. лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, с рег. № ******** се движил по бул. „Ген. Скобелев“ с посока от пл. „Руски
паметник“ към бул. „Прага“ и в района пред № 53, поради движение с несъобразена скорост,
водачът загубил контрол над управляваното МПС и реализирал ПТП с паркирания от
дясната му страна лек автомобил марка „БМВ“, модел „330ХД“, с рег. № *********. В
резултат на удара последният се изместил напред и реализирал ПТП с паркирания пред него
лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № ********. Според вещото лице от
техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП било поведението на водача на
лекия автомобил марка „Фолксваген“, който поради движение с несъобразена скорост
загубил контрол над управлявания от него автомобил. Тъй като процесният автомобил бил
паркиран успоредно на пътната маркировка, в най-дясната лента за движение,
предназначена за платено паркиране, водачът му не бил допринесъл за настъпване на
процесното ПТП. От така изяснения механизъм на произшествието, сравнението на щетите
в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налагал
изводът, че щетите по собствения на ищеца лек автомобил били в пряка и причинно-
следствена връзка с настъпилото на 17.01.2022 г. произшествие в гр. С.. Доколкото
инициалният удар настъпил между предната дясна част на лекия автомобил марка
„Фолксваген“ и задната лява част на лекия автомобил марка „БМВ“, вещото лице
определило, че ъгълът между двата автомобила в момента на удара бил около 15-20 градуса.
От заключението се установява, че в района на процесното ПТП бул. „Ген. Скобелев“ се
състоял от шест пътни ленти – по три във всяка посока, като двете крайни ленти били
предназначени за платено паркиране (зелена зона). В този район имало единствено знаци,
указващи инвалидно място за паркиране и за платено паркиране. Стойността, необходима за
възстановяване на уврежданията по процесния лек автомобил, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на застрахователното събитие, възлизала на 24752,83 лева. А
действителната стойност на увредения лек автомобил, определена по средни пазарни цени
към същата дата, била в размер на 14763 лева. При тези данни вещото лице направило
извод, че в случая била налице тотална щета. Стойността на запазените части възлизала на
3691 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не
възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към предмета на
спора.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. 493, ал. 1, т. 2 КЗ:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда правото на иск на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за заплащане
5
на обезщетение за причинените му от застрахования вреди. Това право произтича от
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между застрахователя и причинителя на вредата и настъпване на застрахователното
събитие. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на деликтната
отговорност на причинителя на вредата – деянието, причинените с него вреди, причинно –
следствената връзка между ПТП и причинените вреди, противоправност. Това е така,
защото отговорността на застрахователя, изразяваща се в заплащане на обезщетение за
претърпените от пострадалото лице имуществени и неимуществени вреди, е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на застрахования делинквент –
застрахователят дължи обезщетение за вредите само доколкото застрахованият е отговорен
спрямо увреденото лице за тяхното репариране. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Не се оспорва от страните и е прието от съда за ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал
валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ********, по застрахователна полица №
BG/30/121000718480, със срок на застрахователното покритие от 00,00 ч. на 09.03.2021 г. до
23,59 ч. на 08.03.2022 г.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха
установени елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на водача –
причинител на вредата. От констативния протокол за ПТП с пострадали лица, от
изслушаните свидетелски показания и от заключението на автотехническата експертиза
беше установен механизмът на настъпване на произшествието, както и противоправното
поведение на водача, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното
дружество. К. К. К. нарушил правилата за движение и по-точно задължението си като водач
да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява (чл. 20, ал. 1
ЗДвП). Направените в тази насока възражения в отговора на исковата молба не може да
бъдат приети. В резултат на противоправното поведение на водача К. К. на лекия
автомобил, собственост на ищеца, били причинени щети, като вещото лице установило, че
от техническа гледна точка е налице съответствие между механизма на сблъсъка и
повредите по автомобила. Следователно, доказана е и причинно – следствената връзка
между противоправното поведение на водача и причинените щети. По делото липсват
доказателства, които да оборват презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Въпреки разпределената доказателствена тежест ответникът не ангажира
доказателства, че вина за настъпване на процесното ПТП имал и ищецът, който бил
паркирал процесния автомобил на непозволено място в нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2
ЗДвП. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за
6
определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи
по несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен
състав намира, че по делото няма каквито и да било данни ищецът да е извършил
нарушение, като е паркирал процесния автомобил на забранено място. Напротив, от
заключението на автотехническата експертиза се установява, че от техническа гледна точка
единствената причина за настъпване на процесното ПТП било поведението на
застрахования при ответника водач, който поради шофиране с несъобразена скорост загубил
контрол над управляваното от него превозно средство. Доколкото процесният автомобил е
бил паркиран в най-дясната лента за движение, предназначена за платено паркиране, то
водачът му не е допринесъл по никакъв начин за настъпване на произшествието. При тази
доказателствена съвкупност за съда възниква правото и задължението да приложи
последиците от недоказването, а именно да приеме за ненастъпила тази правна последица,
чийто юридически факт е недоказан. Ответникът не успя да докаже опосредяване на
вредоносния резултат от други обстоятелства, извън поведението на застрахования при него
водач, включително от действия или бездействия на ищеца, поради което съдът намира, че
не е налице основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение.
Направеното в тази насока възражение в отговора на исковата молба се явява
неоснователно.
Видът и характерът на вредите по процесния автомобил се установяват както от
писмените и гласните доказателства по делото, така и от заключението на вещото лице.
Съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при
което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя
съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: 1. издадена от сервиз проформа
фактура – при възстановяване в натура на вредите, или 2. експертна оценка – при изплащане
на парично обезщетение. Според заключението на автотехническата експертиза стойността
за възстановяване на автомобила на ищеца, определена по средни пазарни цени към датата
на настъпване на застрахователното събитие, възлизала на 24752,83 лева. А действителната
му стойност, определена по средни пазарни цени към същата дата, била в размер на 14763
лева. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че безспорно е налице пълна загуба
на увредения лек автомобил, поради което наведените в отговора на исковата молба
възражения в тази насока са неоснователни.
По отношение на размера на дължимо от ответника застрахователно обезщетение
следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
7
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент
на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. При
застраховка „Гражданска отговорност“ размерът на застрахователното обезщетение е
ограничен и от максималната застрахователна сума (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по
т. д. № 156/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.О.,
ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г., І Т.О., ВКС).
Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика намира, че отговорността
на застрахователя следва да бъде ограничена до определената от вещото лице действителна
стойност на увредения автомобил в размер на 14763 лева. От тази стойност следва да бъде
приспадната стойността на запазените части, която съгласно заключението на вещото лице
възлиза на 3691 лева. В съдебната практика се приема, че приспадането на стойността на
запазените части при определяне на застрахователно обезщетение за тотална щета е израз на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, за чието спазване съдът следи (вж.
Определение № 392 от 19.06.2018 г. по т. д. № 66/2018 г., ІІ Т.О., ВКС). В случаите на
тотална щета при определяне на застрахователното обезщетение следва да се вземат предвид
запазените, неувредените части и детайли на автомобила, които могат да бъдат реализирани
на вторичния пазар, като стойността им се приспада от стойността на моторното превозно
средство към датата на застрахователното събитие. В противен случай би се нарушил
принципът обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние в
сравнение с това от преди увреждането. Следователно, и без направено в тази връзка
възражение от страна на ответника (макар такова в случая да е налице), съдът следва
служебно да приспадне стойността на запазените части при определяне на
застрахователното обезщетение. Поради това настоящият съдебен състав намира, че
дължимото от ответника обезщетение следва да бъде изчислено като от определената от
вещото лице действителна стойност на увреденото имущество в размер на 14763 лева бъде
приспадната стойността на запазените части – 3691 лева, или ответникът дължи сумата в
размер на 11072 лева. Към тази сума следва да бъдат прибавени и направените от ищеца
разходи за репатриране на автомобила в размер на 120 лева. По делото са представени
писмени доказателства, установяващи реалното извършване на този разход. А от
8
обстоятелството, че е налице тотална загуба на автомобила следва изводът, че същият не е
можел да се движи на собствен ход, поради което за преместването му е било задължило
използването на „Пътна помощ“. По делото няма данни, а и твърдения за пълно или
частично погасяване на дължимото на ищеца застрахователно обезщетение от страна на
ответника.
По отношение на началния момент, от който се дължи лихва за забава при пряк иск на
увреденото лице срещу застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при действието на новия Кодекс за застраховането, следва да бъде взето
предвид Решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., І Т.О., ВКС, в което е
прието следното. Спрямо договорите за застраховка на гражданската отговорност са
предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се задължава на основание
чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от последния на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а на основание чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие отговорността
на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. И в двата случая
разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се
включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно, от една страна
отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които
последният дължи на увредения. От друга страна, за разлика от Кодекса за застраховането
(отм.) новият Кодекс за застраховането (в сила от 01.01.2016 г.) в чл. 429, ал. 3, изр. 2
изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума лихви за забава, като ги ограничава до тези, които текат от момента
на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или датата
на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице или датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на
настъпване на застрахователното събитие. До приемането на новия КЗ съгласно правилото
на чл. 227, т. 2 КЗ (отм.) застрахователят има право на регресен иск спрямо застрахования за
заплатените на увреденото лице дължими от застрахования лихви за забава от датата на
настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаването на същото на
застрахователя от застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.) от увредения. Следователно, така посочените лихви за забава за периода
от увреждането до уведомяването се включват в застрахователното обезщетение, респ. в
застрахователната сума по реда на КЗ (отм.). В сега действащия КЗ липса аналогична норма.
Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за
забава от делинквента на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от застрахователя по
9
застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3,
изр. 2 КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3, вр.
чл. 432, ал. 1 КЗ – отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1.
изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи
лихва за собствената си забава, и 2. с възможност увреденото лице да предяви пряк иск
срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ. Въз основа на
изложеното съставът на ВКС е направил следния извод: в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в
застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а
не от момента на увреждането.
Съобразявайки цитираната съдебна практика, настоящият съдебен състав намира, че
ответното дружество дължи законна лихва върху присъденото обезщетение не от датата на
увреждането, както е поискал ищецът, а от датата на уведомяването на застрахователя.
Видно от представена по делото претенция за изплащане на обезщетение за щети по МПС,
това е станало на 24.01.2022 г.
С оглед изложеното дотук, искът по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т.
2 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата в общ размер на 11192 лева,
ведно със законната лихва от 24.01.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
За разликата над уважения размер от 11192 лева до пълния предявен размер от 12120 лева
искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство
ищецът е извършил следните разноски: 484,80 лева за внесена държавна такса, 300 лева за
депозит за вещо лице и 1000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед
изложеното, предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД следва да бъде
осъден да заплати на ищеца П. В. С. сумата в общ размер на 1648,14 лева, представляваща
направените в настоящото производство разноски за внесена държавна такса, депозит за
вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.
Процесуалният представител на ответника също е поискал присъждане на направените
по делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство
ответното дружество е извършило следните разноски: 300 лева за депозит за вещо лице и
10
100 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ,
бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Доколкото внесеният депозит за призоваване
на свидетел в размер на 60 лева не беше усвоен, същият подлежи на връщане при
депозиране на нарочна молба от ответника с посочване на банкова сметка. С оглед изхода на
настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът П. В. С. следва да бъде
осъден да заплати на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД сумата в общ размер на 30,63 лева, представляваща направените по делото
разноски за депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“
АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Бисер Георгиев И. и
Р.В.М., със седалище и адрес на управление гр. С., район „Изгрев”, бул. „Г. М. Димитров“ №
1, да заплати на П. В. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ул. „Проф. Георги
Златарски“ № 31, по иска с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 493,
ал. 1, т. 2 КЗ сумата 11192 (единадесет хиляди сто деветдесет и два) лева, представляваща
дължимо обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за причинените от ПТП, настъпило на 17.01.2022 г., вреди по лек
автомобил марка „БМВ“, модел „330ХД“, рег. № *********, собственост на ищеца, ведно
със законната лихва от 24.01.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 11192 лева до пълния
предявен размер от 12120 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Бисер Георгиев И. и Р.В.М., със седалище и адрес на управление гр. С., район
„Изгрев”, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на П. В. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. С., ул. „Проф. Георги Златарски“ № 31, сумата 1648,14 (хиляда шестстотин
четиридесет и осем лева и 14 ст.) лева, представляваща направените в настоящото
производство разноски за внесена държавна такса, депозит за вещо лице и заплатено
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, П. В. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. С., ул. „Проф. Георги Златарски“ № 31, да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори Бисер Георгиев И. и Р.В.М., със
седалище и адрес на управление гр. С., район „Изгрев”, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, сумата
11
30,63 (тридесет лева и 63 ст.) лева, представляваща направените по делото разноски за
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от
иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12