Решение по дело №200/2018 на Районен съд - Трявна

Номер на акта: 61
Дата: 11 март 2019 г. (в сила от 4 юни 2019 г.)
Съдия: Вяра Ангелова Петракиева
Дело: 20184240200200
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 61

гр. Трявна, 11.03.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на петнадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА ПЕТРАКИЕВА

 

при участието на секретар В.Д.и в присъствието на прокурор …………., като разгледа докладваното от съдията Петракиева АНД № 200 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателят С. И. С. е обжалвал наказателно постановление №234/28.09.2018г. на Началника на РУ – Трявна при ОДМВР - Габрово, с което на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР му е наложена глоба в размер на 100,00 лв., за нарушение на чл.64 ал.1 ЗМВР.

В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно – при неспазване разпоредбите на чл.42 т.4 ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. И в двата акта на администрацията било нарушено изискването за пълно, точно и ясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които било извършено то. Жалбоподателят счита, че не било достатъчно да се посочи, че привлеченото към отговорност лице не е изпълнило устно полицейско разпореждане и в какво се е изразило то. Необходимо било да се посочи и кой полицейски орган, в частност кое лице, е издало устното разпореждане. По този начин съдът не можел да прецени доколко неизпълненото устно разпореждане било акт на компетентен орган, издаден в съответствие с възложените му от закона правомощия, както и дали лицето притежавало длъжностно качество, даващо му право да издава разпореждания.

Претендира се в жалбата да се отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не взема становище. Ответникът по жалба, също редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:     

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №201942 от 05.09.2018г. от свидетеля К.М.К. ***, в присъствието на свидетелите Г.В.В. и Н.Н.К., за нарушение по чл.257 ал.1 вр. чл.64 ал.1 ЗМВР, изразяващо се в това, че: На 04.09.2018г. около 18.50 часа в с. Керените, Община Трявна, като собственик на животновъден комплекс и селскостопански животни – коне, лицето не изпълнило писмено полицейско разпореждане рег.№360р-273/15.01.2018г., с което му е разпоредено да упражнява контрол при отглеждането им. Констатирано е, че животните /коне/ се намират в частно място в с. Керени, без да има човек, който да осъществява контрол върху тях.

Актът за установяване на административно нарушение е връчен лично на жалбоподателя, който е възразил, че животните никога не са оставяни без надзор, а са слезли да пият вода.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено наказателно постановление /НП/ №234/28.09.2018г. на Началника на РУ Трявна, с което на основание чл.257 ал.1 ЗМВР на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100,00 лв., за нарушение на чл.64 ал.1 ЗМВР, а именно: За това, че на 04.09.2018г. около 18.50 часа в с. Керените, Община Трявна, като собственик на животновъден комплекс и селскостопански животни, не е изпълнил писмено полицейско разпореждане рег.№360р-273/15.01.2018г., с което му е разпоредено да упражнява контрол при отглеждането им. Констатирано е, че животните /коне/ се намират в частно място в с. Керени, без да има човек, който да осъществява контрол върху тях.

Видно от цитираното в АУАН и в НП полицейско разпореждане рег.№360р-273/15.01.2018г., същото е издадено на 29.12.2017г. от мл. полицейски инспектор при РУ Трявна К.П.Т.. С него жалбоподателят е бил предупреден да упражнява постоянен и непрекъснат надзор над 8-те си коня и да им осигури постоянно наблюдение, тъй като в противен случай ще бъде санкциониран по чл.257 ал.1 ЗМВР и Наредба №7 на Община Трявна.

От събраните в хода на делото доказателства чрез показанията на свидетелите К.М.К., Г.В.В. и Б.Р.Б. се установява, че на 04.09.2018г. около 18.50 часа в РУ Трявна е бил получен сигнал от лицето Ж.Н.К., за влезли в имота му животни. При пристигане на място на полицейските служители /свидетелят Б. Б. и мл. полицай Е.Г./ е било констатирано, че в двора на имота на въпросното лице са влезли и се намират 7 броя големи коня, които вероятно са на С.С. – собственик на ферма в землището на с. Черновръх, в която отглежда крави и коне. Конете в двора на Ж.К.нямали придружител. Когато С.С. дошъл във фермата на Ж.К., заявил, че конете са негови, но не могъл да даде обяснение како конете са стигнали там. Заявил, че лицето, което отговаря за конете вероятно не е видял, че са излезли. Според разпитаните свидетели, освен този случай е имало и редица други преди него, в които С.С. е оставял животните се да обикалят безстопанствено и без надзор.

Въз основа на гореустановеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване изискванията на чл.42 т.1-10 от ЗАНН. Издаденото въз основа на него наказателно постановление е в съответствие с регламентираното в чл.57 ал.1 т.1-10 от ЗАНН, включително съдържа точно и ясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено то, като е посочена и нарушената законова разпоредба. Съдът не констатира в хода на административно наказателното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната на атакуваното наказателно постановление.

В НП наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.64 ал.1 ЗМВР, която норма визира правото на служителите на МВР да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените функции. В текста й не е предвидено задължение за лицата, към които е насочено разпореждането, чието неизпълнение се наказва от закона. Разпоредбата на чл.64 ал.4 от ЗМВР е тази, която вменява задължения на лицата, към които са насочени разпорежданията. Независимо от това, в НП е посочена разпоредбата на чл.257 ал.1 ЗМВР, която съдържа целият фактически състав на нарушението, изразяващо се в неизпълнение на полицейско разпореждане, поради което съдът счита, че не съществува противоречие и неяснота относно това, за какво нарушение е санкциониран жалбоподателя. Този извод следва и от обстоятелството, че в жалбата не са повдигани подобни доводи.

В жалбата си жалбоподателят е възразил, че има неяснота относно „устното полицейско разпореждане“, което не е изпълнил. Това възражение е лишено от основание, тъй като както в АУАН, така и в НП е посочено ясно, че се касае за неизпълнение на писмено полицейско разпореждане, а не на устно такова, както сочи жалбоподателят. Самото писмено разпореждане е индивидуализирано в достатъчна степен, а именно, че се касае за писмено полицейско разпореждане с рег.№360р-273/15.01.2018г., изразяващо се в това, че като собственик на животновъден комплекс и селскостопански животни жалбоподателят не упражнява контрол при отглеждането им. При така направеното фактическо описание на извършеното деяние съдът счита, че е достатъчно ясно за жалбоподателя да узнае кое разпореждане не е изпълнил и от кой полицейски орган произхожда то. В АУАН и в НП е описано ясно и че неизпълнението на разпореждането се състои в това, че отглежданите от жалбоподателя коне са намерени да се движат без човек, който да ги съпровожда и да осъществява контрол върху тях, като са влезли в частно място в с. Керени, Община Трявна. Всичко това налага извода, че АУАН и НП е направено такова описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено, както и съответстващата на тях правна квалификация, което е съобразено с изискванията на ЗАНН.

За извършеното от жалбоподателя правилно и законосъобразно същият е санкциониран по реда на чл.257 ал.1 ЗМВР, съгласно който текст се наказва с глоба от 100 до 500 лв. онзи, който не изпълни разпореждане на орган на МВР в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление. Размерът на наложеното с НП наказание е минималния предвиден в закона, поради което няма възможност за намаляването му. Извършеното от жалбоподателя не може да се квалифицира като маловажен случай, за да се приложи разпоредбата на чл.257 ал.2 ЗМВР, предвиждаща по-нисък размер на санкцията, при маловажни случаи на нарушения по ал.1. От данните по делото е видно, че да оставя конете си без човек, който да ги контролира, е извършвано многократно от жалбоподателя и преди процесния случай, а всеки един от тях е предпоставка за възникването на инциденти, което обуславя и по-висока степен на обществена опасност на стореното от жалбоподателя.

Поради изложените по-горе съображения съдът намери, че обжалваното наказателно постановление №234/28.09.2018г. на Началника на РУ – Трявна при ОДМВР - Габрово, с което на жалбоподателя, на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 100,00 лв., за нарушение на чл.64 ал.1 ЗМВР, е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

    

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №234/28.09.2018г. на Началника на РУ – Трявна при ОДМВР - Габрово, с което на С.С.С., с ЕГН **********,***, на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 100,00 лв., за нарушение на чл.64 ал.1 ЗМВР, като законосъобразно и правилно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: