Р Е Ш Е Н И Е
№124
Гр. Перник, 06.07.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Съдия: Мария
Христова
при съдебния секретар Наталия Симеонова, като разгледа
докладваното от съдия Мария Христова административно дело № 310 по описа за
2022 година на Административен съд- Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр.
с чл.27, ал.5 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/, във вр. с чл. 166, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по жалба на „****“ ЕООД с ЕИК ***,
представлявано от В.С.М. *** срещу Акт за установяване на публично държавно
вземане № 14/04/1/0/02788/4/01/04/01 на изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с който на основание чл.57, ал.1, във вр. чл.54, ал.1,т.1 и т.4,
чл.24, ал.2, чл.60, ал.2, във вр. с чл.60, ал.1,т.1 от Наредба № 9 от
21.03.2015 година, на основание чл.20, ал.2, чл.24, ал.3 и чл.27, във вр. с
чл.14, ал.2, т.3 и т.6, чл.16, ал.1, т.1 и чл.18, т.2 от договор 14/04/1/0/02788
от 29.06.2016 година, както и във вр. с чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК и във вр.
чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1, и ал.2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители е определил подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 209 581,25 /двеста и девет хиляди петстотин
осемдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/.
Жалбоподателят счита, че издаденият административен акт е
в нарушение на процесуалноправните правила и е издаден при неправилно прилагане
на материалния закон и при пълна липса на методология при формиране на
санкцията. Въз основа на това счита, че АУПДВ е немотивиран и необоснован. По
същество излага доводи, че не е бил уведомен за извършените проверки, доколкото
не са му връчвани никакви актове, в които да са били обективирани констатациите
от тези проверки, като по този начин счита, че е бил лишен от възможност да
представи надлежни доказателства, следователно да упражни правото си на защита.
С тези мотиви иска от съда да отмени издадения акт за установяване на публично
държавно вземане, респективно депозираната от него жалба да бъде уважена.
Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 15.06.2023 година
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат В.Г. ***,
която поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да
бъде уважена. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за
което прилага списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – Изпълнителен директор на Държавен
фонд „Земеделие“ – София, редовно призован не се явява и не се представлява. По
делото е постъпила молба с вх. № 1696/15.06.2023 година от страна на
юрисконсулт Я.К., с която същата оспорва основателността на жалбата, като счита
същата за неоснователна и недоказана. В съответствие с това моли съда да
постанови съдебен акт, с който същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане
на направени по делото съдебни разноски.
Административен съд - Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2
от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Дружеството „****“ ЕООД
е регистрирано с Уникален регистрационен номер /УРН/ 651262 в
Интегралната система за администриране и контрол /ИСКА/, като същото притежава
и уникален идентификационен номер на проект, а именно № 14/04/1/0/02788.
От доказателствата представени чрез административната
преписка се установява, че жалбоподателят е кандидатствал за получаване на
финансова помощ по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка
4 „Инвестиции в материални активи“ по програмата за развитие на селските райони
за периода 2014-2020 година, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони, като е подал Заявление № 14/04/1/0/02788.
На 29.06.2016 година е сключен Договор №
14/04/1/0/02788/29.06.2016 година за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“ по програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020 година, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони, сключен между Държавен фонд „Земеделие“, от една страна, а от
друга „****“ ЕООД, в качеството си на ползвател. В договора е определено, че
фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ по цитираната
подмярка за изпълнение на одобрен проект № 14/04/1/0/02788 „Изграждане на
интензивна орехова градина“ в размер на 216 068,17 лева /двеста и
шестнадесет хиляди шестдесет и осем лева и седемнадесет стотинки/, /лист 51/.
Към така сключения договор има пет анекса, както следва – Анекс от 24.11.2016
година /лист 82/, Анекс от 29.12.2016 година /лист 85/, Анекс от 27.04.2017
година /лист 86/, Анекс от 19.10.2017 година /лист 89/, и Анекс, намиращ се на
лист 93 от делото. В договора са подробно разписани правата и задълженията на
двете страни, размерът и начинът за заплащане на помощта, срока на договора,
отговорността при неизпълнение, забавено или лошо изпълнение, изменения и
прекратяване на договора и други условия.
Жалбоподателят е депозирал пред административния орган
Заявка за окончателно плащане № 14/04/1/0/02788/3/01 от 23.05.2019 година, като
е заявил, че извършените разходи, за които заявява финансово подпомагане са в
размер на 299 401,81 лева, като финансовата помощ, която е поискал е в
размер на 209 581, 25 лева. /лист 26/.
Представени са писмени доказателства във връзка с
осъществено посещение от страна на служители във връзка с констатиране на
наличната техника и инвентар и дали същият съответства на този, които е бил
посочен в договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен с
Държавен фонд „Земеделие“. С
Придружително писмо с изх. № 05-2-223/123 от 05.06.2019 година се казва, че
техниката и инвентара съответстват на тази, която е била посочена в сключения
договор. Към писмото е приложен и Контролен лист от 03.06.2019, който е
подписан от страна на лицата, осъществили посещението и от представител на
дружеството бенефициер. /лист 343/.
С Уведомително писмо за отстраняване на нередности №
01-2600/3823 от 05.07.2019 година, изготвено от зам.изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, Дирекция „Оторизация на плащанията по ПМРСР“ е
поискано от страна на жалбоподателя да представи изрично посочени в
уведомителното писмо писмени доказателства, а така също и да отстрани
нередовността, свързана с липсата на посочване на модела на трактора STEYR, номера на двигателят му, коя е фирмата, която е изградила и доставила
материала за линейната ограда. Определен е и срок за представяне на
доказателствата, а именно 15 работни дни от датата на получаване на
уведомителното писмо. /лист 371/. В съответствие с това жалбоподателят е
отстранил посочената нередовност и е представил писмени доказателства с писмо с
вх. № 01-2600/3823#1 от 26.07.2019 година /лист 376/.
С Решение № 14/04/1/0/02788/3/01/03/01 от 23.01.2020
година за изплащане на финансова помощ, издадена на основание чл.20, ал.2 от
Закона за подпомагане на земеделските производители и чл.47, ал.1,т.3 от
Наредба № 9 от 21.03.2015 година за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020, година е
одобрено и разрешено изплащането на финансова помощ на „****“ ЕООД, в размер на
209 581, 25 лева, отнасяща се до следните активи: челен товарач STOLL- 1 брой; ремарке Madara- 1 брой,
шредер Calderoni- 1 брой, прикачна комбайна за събиране на орехи Facma- 1 брой, електрическа ножица COIMA- 1 брой, цистерна за вода Madara- 1 брой, трактор Steyr- 1 брой,
вентилаторна пръскачка RICOSMA- 1 брой;
създаване на интензивна градина в размер на 51, 321 дка; посадъчен материал –
1250 броя и ограда – 1292м. Като е посочено плащането да стане на 20.11.2019
година. /лист 466/.
По делото чрез административната преписка са приложени и
писмени доказателства, в следствие на извършване на контролни проверки на място
след плащане в мониторинговия период, с цел правилно усвояване на
предоставените средства. Със Заповед № 431924/01.06.2021 година е възложено
извършване на проверка на място, като е определено същата да приключи в срок до
23.06.2021 година, на която дата да бъде представен и контролния лист. /лист
475/. В доклада за проверка на място на страница 15 от същия е констатирано, че
от засадените 1 250 броя орехи при извършено 100% преброяване са
установени 375 броя живи орехови дръвчета, които представляват издънки от
изсъхнали засадени фиданки. Посочва се, че не е налице определения минимум от
70% живи дръвчета в масива. С оглед направената констатация жалбоподателят е
декларирал /с декларация от 07.06.2021 година, намираща се на л. 521/, че в
подходящ агротехнически срок /септември - октомври 2021/, ще предприеме
действия по презасаждане, предвид погиването на дръвчета. На следващо място е
установено, че теренът не се поддържа съгласно изискванията на Наредба № 2 от
17.02.2015 година, а така също и че закупената земеделска техника е
регистрирана, но с изключение на колесния трактор не е преминала годишен
технически преглед. С Уведомително писмо № 01-222-2600/63 от 16.06.2021 година
/л. 522/ жалбоподателят е уведомен за установените в следствие на извършената
контролна проверка несъответствия, като му е даден 14 дневен срок от датата на
получаване на уведомителното писмо да направи своите възражения в писмен вид.
На 28.06.2021 година със Заповед № 432294 за извършване
на проверка на място е възложеното отново извършването на проверка, с крайна
дата 09.07.2021 година /лист 468/. От приложения по делото контролен лист е
видно, че при проверката присъства представител на жалбоподателя, като по време
на проверката са проверени всички материали, които са предмет на инвестицията,
договорите, които са свързани с тях и разходо-предавателните документи, като е
направен и снимков материал, а представителят на бенефициера, настоящ
жалбоподател е посочил, че във връзка с погиването на част от градината са
депозирали декларация, че ще се предприемат действия по възстановяване на
погиналите насъждения за сметка на самото дружество, като след това ще бъде
уведомен административния орган, за да се извърши повторна проверка. Посочва
се, че срокът, в който може да се извърши цялата тази дейност е септември -
октомври 2021 година. /лист 472/.
С Уведомително писмо за отстраняване на нередовност след
екс-пост проверка № 14/04/1/0/02788/4/01/02/01 от 13.10.2021 година /л. 526/ отново
е поискано от страна на жалбоподателя представяне на изчерпателно посочени в
писмото писмени доказателства. Писмото е получено от страна на дружеството на
18.10.2021 година, видно от приложеното по делото известие за доставка /лист
528/. Депозиран е отговор с писмо с вх. № 01-2600/5849 от 02.11.2021 година,
като се посочва, че причина за погиването на дръвчетата е измръзване, а не
липса на полагане на грижи и извършване на обработки /лист 529/.
На основание чл.24, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от АПК,
жалбоподателят е уведомен за откриване на производство по издаване на акт за
установяване на държавно вземане от страна на ДФ „Земеделие“, с Писмо с изх. №
01-2600/5849#2 от 29.12.2021, като са посочени направените констатации
и е даден срок от 14 дни, в който жалбоподателят има възможност да представи
своите писмени възражения /лист 534/. Писмото е връчено на жалбоподателя на
05.01.2022 година /лист 541/.
В определения от страна на административния орган срок
жалбоподателят е депозирал Възражение № 01-26000/5849 от 21.01.2022 година, в
което жалбоподателят отново е възразил с аргумент, че причината за изсъхналите
засадени фиданки от орехите се дължи на лошите метеорологични условия, като
посочва и че липсващите дръвчета не могат да бъдат възстановени преди началото
на пролетния сезон. Възразил е и срещу твърдението на административния орган,
че челния товарач STOLL FZ
10 не се използва във
връзка със стопанската дейност /лист 542/, като за целта е представил талон за
преминат технически преглед.
С Акт за установяване на публично държавно вземане №
14/04/1/0/02788/4/01/04/01 от 16.06.2022 година, издаден на основание чл.27,
ал.3 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделски производители и чл.162,
ал.2, т.8 и т.9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие“ е отхвърли направеното от страна на
жалбоподателя възражение изцяло с мотив, че когато са налице неблагоприятни
метеорологични условия, то съобразно предвиденото в чл.30, ал.3 от Договора, следва
в срок до 10 дни лицето да уведоми за това административния орган, а по
отношение на челния товарач е изложил мотиви, че не се установява дейност в
посока на презасаждане на изхвърлените фиданки, като административният орган е
счел, че не се полага достатъчно грижа за трайните насаждения. Въз основа на
констатациите от извършените проверки, административния орган е приел, че са
налице четири нарушения, за които е определил една обща финансова санкция в
размер на 100% от стойността на сключения договор, респективно от стойността на
предоставената сума, а именно
209 581,25 лева. Нарушенията са квалифицирани от страна на органа, както
следва:
-
Нарушение на разпоредбата на чл.8, ал.1,т.2 от Наредба № 9 от 21.03.2015
година, чл.18, т.2 от Договора, чл.6, ал.5,т.1 от Договора и чл.27 от същия;
чл.27, ал.9 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл.4, ал.1
от „Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от
ЗПЗП по мерките от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 година“,
чл.5, ал.1 и ал.2 от правилата, за това, че при извършена проверка са
установени само 375 живи орехови дръвчета, като същите представляват издънки от
изсъхнали засадени фиданки;
-
Нарушение на разпоредбите на чл.54, ал.1, т.4 от Наредба № 9 от 21.03.2015 година, 14, ал.2,т.6 от Договора; чл.24, ал.3 от Договора и
чл.1, ал.1 от Правилата за определяне на размера на възстановяване на
безвъзмездна финансова помощ, за това, че при извършена проверка се констатира,
че ореховите насаждения, обект на инвестицията са пропаднали, с единични живи
растения, като липсват следи от извършване на агротехнически мероприятия с цел
издръжка на посочена повърхност.
-
Нарушение на разпоредбата на чл.54, ал.1, т.1 от Наредба № 9 от 21.03.2015
година; чл.14, ал.2, т.6 от Договора; чл.24, ал.3 от Договора; чл.6 от
Правилата, за това, че при извършена контролна проверка е установено, че
подпомагащата техника, по проекта не се използва за поддържка и отглеждане на
създадената по проекта орехова градина, тъй като същата е изсъхнала.
-
Нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от Договора; чл.22, ал.9 от Наредба № 9 от 21.03.2015 година; чл.20, ал.2 от Договора; чл.60, ал.2 във вр. с чл. 1
от наредбата и чл.2, ал.4 т Правилата, за това че е установено че размерът на
земята в стопанството на бенефициера не отговаря на заложеното в договора, с
който е предоставена безвъзмездна финансова помощ.
АУПДВ е връчен на жалбоподателя на 20.06.2022 година,
видно от разписката приложена по делото на лист 25.
Като писмени доказателства по делото са приложени и
приети, както следва: Предварителен договор за покупко-продажба на техника от
04.06.2015 година, сключен между „***“ ЕООД, в качеството на изпълнител и „****“
ЕООД, в качеството на възложител, със съответните анекси към него и
съпроводителни документи /лист 120/; Договор за покупко-продажба на
селскостопанска техника от 08.09.2017 година, сключен между „***“ ЕООД, в
качеството на продавач и „***“ ЕООД, в качеството на купувач /лист 147/;
Предварителен договор от 02.06.2015 година, сключен между „***“ ЕООД, в
качеството на изпълнител и „****“ в качеството на възложител /лист 173/;
Предварителен договор от 03.06.2015 година, сключен между С.З.К., в качеството
на изпълнител и „****“ в качеството на възложител /лист 182/; Предварителен
договор за строителство, сключен между „Фаст Билдинг“ ЕООД, в качеството на
строител и „****“ ЕООД, в качеството на възложител /лист 189/.
В хода на настоящото съдебно производство са събрани
допълнителни писмени доказателства, а именно: писмо с изх. № ОД-03-878-1 от
29.11.2022 година от зам. генерален директор
„Оперативна дейност“ към Национален институт по метеорология и
хидрология, досежно предоставяне на информация, свързана с района на яз. ****,
като се казва, че минималната денонощна температура на въздуха за периода
01.08.2017- 31.08.2020 година е под 0 градуса по Целзий /лист 613/. Депозирано
е и второ писмо с № ОД-03-878-3 от 07.02.2023 година от страна на НИМХ, касаеща
средната денонощна и минимална температура на въздуха за периода от месец
август 2017 до месец август 2020 година за района на яз. **** /лист 670/. От
страна на ответника като доказателство се представя заверен препис на Дневник
за появата, развитието, плътността или степен на нападение от вредители,
проведени химически обработки и употребени торове, подобрители на почвата и
биологично активни вещества, взети проби и извършени анализи от растения и
растителни продукти /лист 636/.
Пред настоящата съдебна инстанция, във връзка с
установяване на релевантните по делото факти е извършен разпит на свидетелите: Т.П.П.,
Б.И.Г. и В. С.Х. всичките български граждани, неосъждани, без родство и дела
със страните по делото.
От показанията на свидетеля Т.П.П. се установява, че при
съставянето на окончателния доклад се прави само проверка по документи, като
посочва, че в тази комисия, която изготвя окончателния доклад участват само
длъжностни лица и нито едно от тях не е участвало в дейностите по техническата
проверка на жалбоподателя. Така дадени свидетелските показания настоящият
съдебен състав ги кредитира напълно, тъй като са последователни и
непротиворечиви от една страна, а от друга се подкрепят и допълват от събраните
по делото свидетелски показания и писмени доказателства.
От показанията на свидетеля Б.И.Г. се установява, че при
извършена проверка в с. К. на „****“ ЕООД са обхванити два аспекта - първият
аспект е свързан с теренна проверка, на територията на землището на село К., по
време на която са проверени инвентара закупен за обработка на земята, както и
насажденията. Посочва, че при извършената физическа проверка е извършено
изброяване на живите трайни насаждения, като са установени 375 живи насаждения
от общ 1 250 броя, като твърди че с просто око може да се види кога една
овошка е изсъхнала и кога е в процес на разлистване. Посочва, че още при
подаване на заявката за плащане жалбоподателя е следвало да представи
констативен протокол, изготвен от компетентен орган, тъй като същият е бил
съставен и в него е било описано, че градината е в тежко агротехническо
състояние. Твърди, че няма как да се посочи дали преди извършването на
проверката насажденията са били на 100% засадени, защото съответната проверка
се извършва в рамките на мониторинговия период. Казва, че при извършване на
проверката на място наистина техниката е била там, но същата не се е използвала
по предназначение. По време на проверката от страна на дружеството жалбоподател
е присъствал представител, като именно той е представил поисканата
документация. По време на проверката е представена декларация, в която
жалбоподателят е заявил че е насяно със състоянието на ореховата градина и ще
възстанови насажденията, като след това е извършена повторна проверка, но вече
от Дирекция „Технически инспекторат“. Посочва, че презасаждането може да се
извърши само или в късна есен или в пролетния сезон, но това не е проверка,
която е от компетентността на дирекцията в която той работи. Неговата работа е
свързана единствено с това, когато се отиде на място да се установи дали е
налична съответната техника и дали са налични съответните насаждения и
изготвяне на съответен снимков материал. Така дадени свидетелските показания,
настоящият съдебен състав ги кредитира напълно, тъй като се базират на лични и
непосредствени възприятия, последователни и непротиворечиви от една страна, а
от друга се подкрепят с останалите свидетелски показания и с писмените
доказателства по делото.
От показанията на свидетеля В. С.Х. се установява, че на
въпросната дата на която е извършена проверката са извършили преброяване на
100% на засадените фиданки, като е
изготвен снимков материал с цел доказване на факта, дали фиданките са изсъхнали
или не. Не знае дали е извършено повторно презасаждане и повторна проверка.
Завява, че той е участвал в извършването само на първата проверка, а не на
контролните проверки, тъй като с тях се занимава конкретен отдел „Контролни
проверки“, а неговата задача е само на място да посочи дали съответната техника
е там или не. Така дадени свидетелските показания настоящият съдебен състав ги
кредити напълно, той като се базират на лични и непосредствени възприятия,
последователни и непротиворечиви от една страна, а от друга се допълват от
останалите свидетелски показания и писмени доказателства.
С протоколно определение от 06.10.2022 година съдът е
допуснал изготвянето на Съдебна-агротехническа експертиза като за вещо лице е
определил Б.Б.Й.. Във връзка с така възложените задачи, които са били три на
брой вещото лице е изготвило съдебно-техническа експертиза, която обаче не
следва да се кредитира, доколкото с протокол от 19.01.2023 година е поискан
отвод на вещото лице, поради съмнение за безпристрастност и в съответствие с
това съдът е назначил изготвяне на съдебно-агротехническа експертиза, за която
е определил вещо лице М.М.С.. На вещото лице са поставени три на брой задачи,
като след анализ на приложените към делото материали, документи и показания на
проверяващия орган и проверка на място е направено заключение в посока на това,
че при посещение на място през месец февруари все още не се установява цъфтеж и
развитие на листна маса. Посочва, че в млада възраст ореха не е студоустойчив,
което означава, че при минусови температури цветовете загиват, а въз основа на
данните представени от НИМХ се вижда, че такива в проверявания период са били
налице. Вещото лице отбелязва, че през есента на 2017 година, тоест след
засаждането е установено нападение от бактериоза по орехите, като последицата
от това заболяване може да бъде масово опадане на листата, което води до
недостатъчност на същите и измръзване през зимата. Посочва, че засадените
орехови фиданки са от калифорнийски произход и същите се развиват при по-мек
средиземноморски климат и са чувствителни към по-ниски температури и болести.
Сочи, че към момента на проверката, а именно 22.05.2023 година при пълно 100%
преброяване от общо 1250 броя дръвчета са установени само 8 броя живи, които са
с височина 120 см и 492 броя живи храстовидния растения с леторасли от издънки
с напълно изсъхнали присадки, чиято височина е от 0,30 см. Твърди, че при 6-годишна възраст на ореха,
дръвчетата следва да са с височина от 180-200 см и с добре развита корона. Посочва,
че при възложено задължение да се жив
минимум, в размер от 70%, т.е. 875 броя живи дръвчета в масива, при проверката
на място не се установява такава бройка. Към момента на извършване на проверка
на мястото вещото лице е направило извод, че икономическият размер на
стопанството е преизчислен и възлиза на 0. Посочва, че до момента на извършване
на проверката на място не са извършени агротехнически мероприятия с цел поддържане
на почвената повърхност. Така дадено заключението, настоящият съдебен състав го
кредитира изцяло, като обективно, компетентно и кореспондиращо с приетите по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав на Административен съд - Перник, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК достигна до следните
правни изводи.
По допустимостта на жалбата:
В настоящият случай приложимият ред за разглеждане на
жалбата и разрешаване на възникналия правен спор се определя въз основа на
регламентираното в разпоредбата на чл.27, ал.7 от Закон за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/, в редакцията към момента на издаване на
обжалвания индивидуален административен акт, т.е. в редакция към ДВ, бр.51 от
28.06.2019 година, предвиждаща, че дължимостта на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критериите за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициерите по мерките и подмерките от програмата за развитие на селските
райони, извън основанията по ал.6, се установяват с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. В съответствие с това разпоредбата на чл. 166, ал.2 от ДОПК, посочва, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на
публично вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично
вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден
в Административнопроцесуалния кодекс. В ал.3 на същата разпоредба се посочва,
че актът за публично общинско вземане се обжалва по административен ред пред
кмета на общината, а за публично държавно вземане - пред ръководителя на
съответната администрация по реда на АПК. От друга страна, разпоредбата на
чл.148 от АПК позволява административният акт да се оспорва директно пред съда
и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред,
освен когато в този кодекс или в специален закон е предвидено друг. При обжалването по административен ред по
реда на АПК, към който препраща чл.166, ал.3 от ДОПК, обжалването по
административен акт не е задължително. Въз основа на това може да се направи
заключение, че обжалването на акта за установяване на публично държавно вземане
по административен ред, пред компетентния за това орган не се явява положителна
процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване. С оглед на това
жалбата се явява процесуално допустима, като същата е подадена в срока по
чл.149, ал.1 от АПК, от страна, която има правен интерес от обжалването срещу
акт, който подлежи на съдебен контрол. Същата следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради
следните аргументи:
Спорът в настоящият случай се свежда до това, дали е
налице неизпълнение на задължения от страна на жалбоподателя, който се явява
бенефициер по Договор № 14/04/1/0/02788 от 29.06.2016 година за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски
стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020 година, съфинансирана от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и в съответствие с
това основателно ли се явява решението на изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ за определяне на подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 209 581,25 лева.
Относно компетентността на административния орган:
Съгласно разпоредбата на чл.162, ал.2,т.8 от ДОПК,
публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за
неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани
от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително
финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения,
превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и
глобите и другите парични санкции, които са предвидени в националното
законодателство и в правото на Европейския съюз. Според чл.162, ал.2,т.9 от ДОПК публични са и вземанията за лихви за вземания по ал.2, т.1-т.8- Нормата на
чл.27, ал.5 от ЗПЗП предвижда, че вземанията, които възникват въз основа на
административен договор или административен акт са публични държавни вземания и
се събират по реда на ДОПК, а съгласно чл. 27, ал.7 от ЗПЗП дължимостта на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ или друго задължение
от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките по
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал.6 се установяват
с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по
реда на ДОПК /към датата на приложимата редакция/, както вече се отбеляза. Разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК
регламентира установяването на публични вземания да се установява по основание
и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на
административен акт, предвиден в АПК.
В нормата на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е регламентирано, че
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на
Европейския съюз. По силата на чл.11 и чл.11а от ЗПЗП, Държавен фонд
„Земеделие“ е акредитирана за единствена разплащателна агенция за Република
България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В
чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е длъжна да
предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платени и
надплатени суми по схеми мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и други парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз, като тези вземания, които
възникват въз основа на административен договор или административен акт са
публични държавни вземания е се събират по реда на ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл.20а, ал.5 от ЗПЗП,
Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, който е и Изпълнителен
директор на Разплащателната агенция, издава актове за установяване на публични
държавни вземания по реда на АПК (ДОПК, преди изменението) и решения за
налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при
споделено управление, като тези си правомощия той може да делегира със заповед
на заместник изпълнителните директор и на директорите на областни дирекции на
фонда.
В настоящият случай актът за установяване на публично
държавно вземане е издаден от изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие“, на който изначално
законодателят му е дал правомощие да издава такива актове, поради което не е
необходимо същият да бъде изрично оправомощен. Ето защо, издаденият и оспорен
АУПДВ е издаден от компетентен за това орган, поради което липсва основание за
отмяна на оспорения административен акт по чл.146, т.1 от АПК.
Относно формата на акта:
При издаването на акта е спазена изискуемата от закона
писмена форма. Същият съдържа и необходимите реквизити, посочени от
законодателя в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК. Спазено е изискването на
чл.59, ал.2,т.4 от АПК, като в акта са посочени както правните, така и фактическите
основания за неговото издаване. Като правни основания са посочени чл.27, ал.3 и
ал.7 от ЗПЗП, според които разплащателната агенция е длъжна да предприеме
необходими действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по
схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и други парични санкции, предвидени в законодателството
на Европейския съюз. Посочени са също и правните основания за определяне на
подлежащото на възстановяване публично държавно вземане в размер на
209 581,25 лева. Съдът намира, че в АУПДВ са изложени и достатъчно ясно и
подробно описаните фактически основания, които дават на жалбоподателя
възможност да разбере какви са фактите, мотивирали административния орган да
приложи правната норма. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав, намира,
че така издаденият акт е в изискуемата от закона форма, поради което не е
налице основание за неговата отмяна по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.
Относно спазването на административнопроизводствените правила при издаване
на акта:
Настоящият съдебен състав не се солидизира с доводите на
жалбоподателя, че в хода на производството по издаване на административния акт
са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които са
довели до ограничаване на правото му на защита. Основанията за този извод на
съда се заключват на първо място в това, че неоснователно жалбоподателят
посочва, че в периода от 02.06.2021- 09.06.2021 година и 30.06.2021-
01.07.2021, когато са извършени двете контролни проверки в рамките на
мониторинговия период, той е бил лишен от възможност да представи
доказателства, тъй като не са му били връчени протоколи или каквито и да било
други актове, които обективират в себе си резултати от извършени проверки. Съгласно
чл.26а, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва проверки на
лицата, които ползват схемите и мерките за подпомагане на общата
селскостопанска политика, като проверките на място се извършват от структурите
на Разплащателната агенция. В чл.26б, ал.2 от ЗПЗП е посочено, че организациите
по чл.26а, ал.2 са длъжни да издават заповеди за всяка проверка на място, с
която определят проверяващите, мястото, обекта и обхвата на проверката, а
съгласно ал.4 проверяващите изготвят доклад за извършена проверка на място,
който се подписва от тях и от проверяваното лице или негов представител. Когато
проверяваният откаже да подпише доклада проверяващите отбелязват в него това
обстоятелство. В настоящият случая, въз основа на представените по делото писмени
доказателства, се установява, че са извършени две контролни проверки в рамките
на мониторинговия период. Извършването на първата контролна проверка е
възложено със Заповед № 431924 от 01.06.2021 година, като е определена
началната дата на проверката – 01.06.2021 година, крайният срок за извършване
на същата – 23.06.2021 година и крайната дата на предаване на контролния лист
за процедурна проверка, а именно 23.06.2021 година. /лист 475/ Втората проверка
е извършена въз основа на Заповед № 432294 от 28.06.2021 година, като отново е
посочена началната дата, крайната дата и срокът за представяне на контролен
лист в следствие на извършената контролна проверка /лист 469/. Първата заповед
е издадена от началник отдел „Регионален технически инспекторат“, а втората
заповед е издадена от началник сектор „Контролни проверки“, тоест издадени са
съобразно изискванията на чл.26а от ЗПЗП. По делото са представени контролни
листи за проверка на място, както следва: контролен лист от проверка,
осъществена на 28.05.2019 година, който е подписан от проверяващите експерти и
от И.Х.Я., упълномощено от страна на жалбоподателя лице, с надлежно представено
пред проверяващия екип пълномощно /лист 360/. Полагайки подписа си
упълномощеното лице се е запознало с констатациите на проверяващия екип от
експерти в следствие на извършената проверка на място. Това се потвърждава и от
контролният лист /лист 470/ за извършена проверка на място с дата 01.07.2021
година доколкото се вижда, че упълномощеното лице е изразило становище в графа
„забележки на кандидата“ /лист 472/. Този констативен лист отново е подписан от
представител на жалбоподателя, който се явява надлежно упълномощено лице да го
представлява пред служителите на Държавен фонд „Земеделие“. По този начин не
само, че жалбоподателят е бил запознат с констатациите, които експертите са
направили в хода на извършената проверка на място, но на същият е дадена
възможност и да представи обяснение именно във връзка с тези констатации. С
оглед на това доводите на жалбоподателя в обратна посока следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
От друга страна, доколкото при издаване на акта за
установяване на публично държавно вземане се прилагат правилата на АПК, и по-
конкретно, производството свързано с издаване на индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21 и сл., то съдът счита, че административният орган
стриктно е спазил процедурата.
Административният орган е съобразил изискването на чл.26 от АПК, а
именно преди започване на производството да бъде уведомени заинтересованите
граждани и организации. Това той е направил с Писмо с изх. № 01-2600/5849 от
29.12.2021 година /лист 534/, като на жалбоподателят е дадена възможност в 14-
дневен срок от получаването на това писмо да депозира своите възражения, във
връзка с посочените констатации в него, като същият е реализирал това си право
с Възражение № 01-2600/5849/ 21.01.2022 година. /лист 542/.
Въз основа на изложеното съдът счита, че при издаване на
процесния административен акт, административният орган е съобразил изцяло
процесуалните правила, респективно не е допуснал нарушения на същите, които да
се квалифицират от категорията на съществените и да доведат до ограничаване
правото на защита на лицето. Предвид това не се констатира да е налице
основание за отмяна на акта по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
Относно съответствието с материалния закон:
По делото се установява, че след извършени проверки се
констатира, че жалбоподателят не е изпълнил четири на брой задължения, които са
квалифицирани от страна на административния орган, както следва:
-
При извършено на 100% преброяване на трайните насаждения от орехи са
установени само едва 375 бр. живи орехови дръвчета, като същите представлявали
издънки от изсъхнали засадени фиданки, в сравнение със заявените 1 250 броя
орехи, като въз основа на установения брой насаждения, икономическият размер на
стопанството възлиза на 0, т.е. не е
спазено изискването за поддържане на регламентирания минимален стандартен
производствен обем на земеделско стопанство. Това е квалифицирано от страна на
органа като неизпълнение на задължението на получателя, предвидено в чл. 8,
ал.1,, т.2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 година, съответстващо на чл. 18, т.2 от
Договора.
-
На второ място е установено, че липсват следи от извършването на агротехнически
мероприятия с цел поддържане на почвената повърхност. Това е било квалифицирано
от страна на административния орган като нарушение на разпоредбата на чл.54,
ал.1,т.4 от Наредба № 9 от 21.03.2015 година, предвиждаща задължение за
ползвателя в срока на мониторинга да не преустановява подпомаганата дейност
поради други причини освен изменящите се сезонни условия за производство и/ или
предоставяне на услуга, като това кореспондира и с изискването на чл.14, ал.2,
т.6 от Договора.
-
На трето място се установява, че подпомаганата техника по проекта не се
използва за поддръжка и отглеждане на създадената по проекта орехова
градина. Като това е квалифицирано от
страна на административния орган като нарушение на нормата на чл.54, ал.1,т.1
от Наредба № 9 от 21.03.2015 година, която въвежда задължение ползвателят в
срока на мониторинга да използва подпомаганите активи и са изпълнява
подпомаганата дейност съгласно предназначението им, посочено в бизнес плана.Това
задължение е регламентирано и в чл.14, ал.6 от Договора.
-
На четвърто място е установено, че земята в стопанството на бенефициера не
отговаря на заложения в договора за финансово подпомагане размер, по този начин ползвателят не е изпълнил
задължението си, предвидено в чл. 16, ал.1,т.1 от Договора, а именно за периода
от сключване на договора до изтичане на срока по чл.6, ал.5 от същия,
ползвателят се задължава да обработва и да доказва това обстоятелство чрез един
или няколко от способите, посочени в чл.24, ал.1 от Наредба № 9 от 21.03.2015
година, което е в корелация и с разпоредбата на чл.22, ал.9 от Наредба № 9 от
21.03.2015 година.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав, с оглед
правилният изход на спора следва да разгледа всяка една от посочените
констатации по отделно.
На първо място, административният орган е констатирал
неизпълнение на задължението от страна на жалбоподателя, регламентирано в чл.8,
ал.1, т.2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 година и чл.18, т.1 от Договор
№14/04/1/0/02788 от 29.06.2016 година. Разпоредбата на чл.8, ал.1,т.2 от
Наредбата предвижда, че земеделските стопани по чл.7, ал.1,т.1 към датата на
подаване на заявлението за подпомагане трябва да отговарят на следните условия:
минималният стандартен производствен
обем на земеделското им стопанство да е не по-малко от левовата
равностойност на 8000 евро, а чл.18, т.2 от Договора предвижда, че за срока от
сключване на договора до изтичане на срока по чл.6, ал.5 (в който се посочва,
че ползвателят е длъжен да спазва всички договорни или нормативни задължения и
други ангажименти, които производственото подпомагане за период от три години
от датата на получаване на окончателното плащане), ползвателят се задължава да
поддържа минимален стандартен производствен обем на земеделското стопанство не
по-малък от левовата равностойност от 8 000 евро. Легална дефиниция на
понятието „стандартен производствен обем“ се съдържа в §1, т.44 от ДР на
Наредба № 9 – това е стойността на продукцията, която отговаря на средната
стойност за даден район за всеки един земеделски продукт, изчислена в евро по
таблица съгласно приложение № 14. Тази дефиниция е свързана и с определението
за „икономически размер на стопанството“, тъй като съобразно §1, т. 15 от ДР на
Наредба № 9 икономическият размер на стопанството е равен на размера на
земеделското стопанство, изразен в стандартен производствен обем.
В разпоредбата на чл.8, ал.2 от Наредба № 9 е посочен
начина на доказване на този минимален стандартен производствен обем: 1.
Регистрация на обработваната от кандидата земя и отглеждани животни в
Интегрираната система на администриране и контрол и декларация (по образец) за
изчисления на минималния стандартен производствен обем на стопанството през
текущата стопанска година към момента на кандидатстване или 2. документ за
собственост или ползване на земя или заповед по чл.37в, ал.4, 10 и 12 от ЗСПЗЗ,
която участва при изчисляването му и декларация (образец) за изчисление на
минималния стандартен производствен обем на стопанството през текущата
стопанска година към момента на кандидатстване или 3. Анкетните формуляри от
анкетната карта /анкетни карти на земеделския стопанин, издадени по реда на
наредбата по §4 от ПЗР на ЗПЗП за създаване и поддържане на регистър на
земеделските стопани и декларации по образец за изчисление на минималния
стандартен производствен обем на стопанството през текущата година към момента
на кандидатстване. Съобразно чл.1 от Договора, Държавен фонд „Земеделие“ е
предоставил на жалбоподателя безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1.
„Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални
активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2022“ за
изпълнението на одобрен проект „Изграждане на интензивна орехова градина“, а съобразно
Решение № 14/04/1/0/02788/3/01/03/01 от 23.01.2020 година /лист 466/ е одобрено
плащането на финансова помощ по отношение на изрично посочени активи, сред
които и 1250 броя посадъчен материал.
В хода на извършените проверки през периода на
мониторинга се установява, че заявените 1 250 броя орехи, при извършено
100% преброяване се установява 375 броя живи орехови дръвчета. Тези изводи на
контролните органи не са оспорени от страна на жалбоподателя, но същият на
няколко пъти е дал обяснения, че причината за настъпилата ситуация са лоши
метеорологични условия. Това обаче, според съда не е в състояние да обори
твърдението на административния орган за неизпълнение на задължението по чл.18,
т.2 от Договора, респективно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 9, доколкото не са
налице данни, че жалбоподателят е предприел действия в съответствие с чл. 30 от
Договора, тъй като съобразно тази разпоредба, ако ползвателят е счел че е
налице непреодолима сила, то съобразно ал.3 на същата разпоредба е трябвало в
срок до 10 работни дни от датата на която е узнал за настъпилото обстоятелство
да уведоми писмено фонда за това като приложи надлежни доказателства.
От представените в хода на съдебното производство
доказателства, по категоричен начин се установява, че констатациите, които са
направени от страна на административния орган за неизпълнение на задължението
по цитираните вече разпоредби се явяват законосъобразни. Съдът отчита факта, че
с чл.8, ал.1,т.2 от Наредба № 9 въпросните изисквания към земеделските стопани
са установени само към датата на подаване на заявлението за подпомагане. С
подписването на административния договор обаче дружеството-ползвател се
задължава да спазва всички негови клаузи, включително и да поддържа минимален
стандартен производствен обем на стопанството си и то за целия период от
сключване на договора до изтичане на тригодишния срок от последното плащане,
нещо което в настоящият случай не е изпълнено. Тези изводи на съда се
потвърждават и от даденото чрез назначената, изготвена и приета по делото
съдебно-агротехническа експертиза, като вещото лице е посочило, че при извършена
проверка и 100% преброяване се установяват 8 броя живи присадени растения с
височина около 120 см и 492 броя живи храстовидни растения. Като се изисква
жалбоподателят да поддържа минимум 70% от общия брой на засадени растения,
който възлиза в размер на 875 броя, т.е. в случая такъв минимум не е налице, а
икономическия размер на стопанството, който е равен на размера на земеделското
стопанство, изразен в стандартен производствен обем е нула.
На второ място, административният орган е приел, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.54, ал.1,т.4 от Наредба № 9,
на което съответства разпоредбата на чл.14, ал.2,т.6 от Договора.
Чл.54,ал.1,т.4 от Наредба № 9 предвижда, че в срока по чл.53, ал.1 ползвателят
на помощта е длъжен да не преустановява подпомаганата дейност поради друг
причини освен изменящите се сезонни условия за производство и/или предоставяне
на услуги, а в чл.14, ал.2,т.6 от Договора е предвидено идентично задължение,
като е конкретизиран срок за изпълнението му, а именно от датата на сключване
на договора до изтичане на срока по чл.6, ал.5, т.1 от Договора. В хода на
настоящото съдебно производство твърденията на административния орган не бяха
оборени от страна на жалбоподателя. Нещо повече, в съответствие с изводите,
които вещото лице дава в заключението си, а именно че към момента на
извършената проверка не се установява да
са извършени агротехнически мероприятия с цел поддържане на почвената
повърхност, в зависимост от прилаганите системи за поддръжка на почвата,
настоящият съдебен състав счита, че с преустановяване на полаганите грижи
относно почвената повърхност бенефициера /ползвател/ по сключения
административен договор и настоящ жалбоподател не е изпълнил задължението си,
вменено му по силата на чл.14, ал.2,т.6 от Договора.
На трето място, административният орган е приел, че
жалбоподателят не използва подпомаганата техника по проекта по предназначение,
а именно за поддръжка и отглеждане на създадената по проект орехова градина,
като е приел, че по този начин жалбоподателят не е изпълнил задължението си,
вменено му по силата на чл.54, ал.1, т.1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 година и
чл.14, ал.2, т.6 от Договора. Административният орган е обосновал тези си
изводи с аргумента, че самият факт, че челният товарач STOLL FZ 10 макар да е преминал технически преглед и да е била подновена неговата
регистрация в Областна дирекция „Земеделие“ само по себе си не доказва, че
техниката е използвана по предназначение, тъй като в рамките на мониторинговия
период се констатира, че не са извършвани дейности по презасаждане на
изсъхналите фиданки и няма следи от косене или друг вид почвена обработка.
Процесната подпомагана техника е предмет на няколко
договора, както следва: предварителен договор за покупко-продажба на техника,
сключен с „***“ ЕООД, в качеството му на купувач, с предмет: доставка на
техника на място, както следва: КОМРАСТ 4105 ЕСОТЕСН, челен товарач STOLL FZ10, вентилаторна пръскачка RICOSMA BASE LT 1500, ремарке BERNARDI B63, цистерна
за вода JYMPA
RC-830-BG, електрическа
ножица COIMA 500.407, шредер CALDERONI TSCP 225, прикачена комбайна за събиране на орехи – С200Т, като към същият са
налице фактури, разплащателни документи и приемо-предавателни протоколи; с договор за покупко-продажба на
селскостопанска техника от 08.09.2017 година, сключен с „***“ ЕООД, настоящият
жалбоподател е закупил стопанска техника, както следва: вентилаторна пръскачка RICOSMA BASE LT 1500, ремарке MADARA RNT6, цистерна
за вода MADARA CV
7000, електрическа ножица COIMA 500.407, шредер CALDERONI TSCP 200, като
към този договор също са налице, фактури, разплащателни документи и
приемо-предавателен протокол. Всъщност с тези договори, в едно са приложените
към тях фактури и приемо-предавателни протоколи се доказва само фактическата
наличност на техниката в имуществото на жалбоподателя към момента на получаване
на безвъзмездната финансова помощ и извършените проверки. Предназначението на
тази техника е да бъде използвана в поддръжката на изградената орехова градина,
но предвид установената и констатирана фира на орехови насаждения и
констатациите, които вещото лице дава, че не са извършвани каквито и да било
агротехнически мероприятия, може по категоричен начин да се направи извод, че
финансираната селскостопанска техника не е използвана по предназначение, защото
в противен случай обективната действителност би била друга. Този извод на съда
се подкрепя и от изцяло кредитираните свидетелски показания, дадени от свидетеля
Б.И.Г. и свидетеля В. С.Х., които заявяват пред съда, че към момента на
осъществената проверка лично е възприел обстоятелството, че техниката е била
налична в двора на жалбоподателя, като същата е отговаряла на серийните номера,
но не е била използвана по предназначение, тъй като са липсвали следи от
нейното използване, на практика същата е била в състоянието, в което е била и
към момента на закупуването й, а единствено върху шредера са били констатирани
следи от използване.
Сключвайки процесният административен договор с Държавен
фонд „Земеделие“, с разпоредбата на чл.14, ал.2,т.6 от същия, жалбоподателят се
е задължил да не преустановява подпомаганата дейност поради каквито и да било
причини освен изменящите се условия, а наред с това и по нормативен път му е
вменено задължение по силата на чл.54, ал.1,т.1 от Наредба № 9 от 21.03.2015
година в срока по чл.53, ал.1 да използва подпомаганата дейност съгласно
предназначението им, посочено в бизнесплана. С осъщественото от страна на
жалбоподателя бездействие, всъщност същият не е изпълнил така вмененото му
задължение да използва финансово подкрепената техника по предназначение с цел
поддържане на изградената орехова градина. По тази причина съдът счита, че
направените от страна на административния орган констатации и изводи за
неизпълнение на задължение по чл. 54, ал.1, т.1 от Наредба № 9 от 21.03.2015
година и чл. 14, ал.2, т.6 от Договора са правилни и като такива се споделят от
настоящият съдебен състав.
На четвърто място се поражда спор, дали са правилни
констатациите на административния орган, че размерът на земята в стопанството
на бенефициера не отговаря на заложения в договора за финансово подпомагане
размер, тъй като земята, която трябва да се поддържа и обработва то страна на „****“
ЕООД е в размер на 51,32 дка, а установеният за кампания 2019/2020 година
размер на земята, който ползвателят поддържа за отглеждане на орехови
насаждения е 0 дка, като размерът на площта е приет след физическо измерване и
по документи от доклада от извършената проверка, а същото важи и за кампания
2020/2021 година.
Видно от разпоредбата на чл.16, ал.1,т.1 от Договора,
дружеството жалбоподател се е задължило в рамките на срока по чл. 6, ал.5 от
Договора да обработва и доказва това обстоятелство чрез някое или някои от
средствата, предвидени в чл.24, ал.1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 година
земеделска земя с обща площ в размер на 51,32 дка, върху която да отглежда една
или няколко култури от група II- орехи.
Разпоредбата на чл.24, ал.1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 година предвижда, че
когато се кандидатства за предоставяне на финансова помощ за инвестиции в
дейности, свързани с производството, съхранението и/или подготовката на растителни
продукти за продажба и/или за нуждите на животновъдния обект, размерът на
площта, от която се добиват тези продукти се доказва чрез: 1. Регистрация в
Интегрирана система за администриране и контрол на кандидата, на членовете на
групата/ организацията на производителите или на лицата, участващи в
юридическото лице за колективни цели или 2. Документи за собственост и / или
ползване на земеделска земя или друг вид недвижим имот за трайни насаждения,
или за оранжерии и гъбарници, както и във всички случаи извън тези по т.1 или
3. Анкетни формуляра от анкетна карта / анкетни карти на земеделския стопанин,
издадени по реда на наредбата по §4 от ПЗР на ЗПЗП за създаване и поддържане на
регистъра на земеделски стопани.
В случая е установено по несъмнен начин, че
жалбоподателят не е изпълнил поетия от него ангажимент по чл.16, т.1 от
Договора, тъй като вместо 51,32 дка към момента на извършване на проверката е
обработвал 0 дка земеделска земя, тъй като се установи, че не е поддържал
необходимия брой орехови насаждения, които са били определени от него в
представения пред административния орган бизнес план, което се подкрепя и от
заключението на вещото лице.
С оглед на горното по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят е осъществил бездействие, с което се е стигнало до неизпълнение
на възложените му чрез договора и по нормативен път задължения по силата на
чл.8, ал.1,т.2, чл. 54, ал.1, т.1 и т.4, чл.60, ал.2, във вр. с ал.1 от Наредба
№ 9 от 21.03.2015 година, респективно чл. 18, т.2, чл.14, ал.2,т.6 и чл.16,
ал.1, т.1 от Договор № 14/04/1/0/02788 от 29.06.2016 година и в тази връзка
правилно административният орган се е позовал на текстовете на чл.57, ал.1 от
Наредба № 9 от 21.03.2015 година, предвиждащ, че ако ползвателят на помощта не
изпълни задължението си по тази Наредба или по договора за предоставяне на
финансова помощ след изплащане на каквато и да е част от финансовата помощ,
Разплащателната агенция може да поиска от ползвателя връщане на всички изплатен
суми по договора.
Относно размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ:
Разпоредбата на чл.27, ал.9 от Закона за подпомагане на
земеделските производители предвижда, че изпълнителният директор на
Разплащателната агенция със заповед одобрява правилата за определяне на размера
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал.6 и 7, като
се отчита степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото
нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство
и сключения административен договор. Заповедта и правилата се обнародват в
„Държавен вестник“. В изпълнение на така възложената му законова делегация,
изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издал Заповед №
03-РД/2529 от 19.08.2020 година, с която на основание чл.27, ал.9 и чл.20а,
ал.1 и ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители във връзка с
доклад от 17.08.2020 година е одобрил „Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020
година съгласно приложението“ /обн. ДВ. бр. 77 от 01.09.2020 година/.
По отношение на първото нарушено задължение: съгласно
чл.27 от Договор № 14/04/1/0/02788 от 29.06.2016 година в случая на установено
неспазване на което и да е от задълженията по чл.18 ползвателят дължи
обезщетение в размер на цялата получена по договора финансова помощ, ведно с
неустойка в размер на законната лихва върху нея, считано от датата на
констатиране на нарушението. Същото се квалифицира като неспазване на
критериите за допустимост, като съобразно разпоредбата на чл.4 от Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2014-2020 година съгласно приложението, размерът на подлежащата на
възстановяване финансова помощ се определя по реда относим за първа група от
приложението. Съобразно приложението към чл.2, ал.2 се определя сума за
възстановяване в размер на 100% от оторизираната финансова помощ по проекта,
която се равнява на сума от 209 581,25 лева.
По отношение на второто нарушено задължение: съгласно
чл.24, ал.3 от Договора ползвателят дължи обезщетение в размер на цялата използвана
по договора финансова помощ, ведно със законна лихва върху нея, считано от
датата на констатиране на нарушението от съответното задължение от страна на
фонда. Същото се квалифицира като неспазване на ангажимент и други задължения
по чл.6 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за
развитие на селските райони 2014-2020 година съгласно приложението, който
предвижда, че в този случай размерът на подлежащата на възстановяване финансова
помощ за установени неспазвания на ангажименти или други задължения по
съответната мярка/ подмярка се определя по реда, относим за втора и трета група
от приложението. Съобразно така очертаната рамка, размерът се определя на 100%
от стойността на оторизираната финансова помощ, т.е. 209 581,25 лева.
Изложеното касае и определянето на размера на възстановяване на предоставената
финансова помощ и във връзка с третото извършено нарушение на задълженията на
жалбоподателя.
По отношение на четвъртото неизпълнение на задължението
следва да се има предвид разпоредбата на чл.60, ал.1 и ал.2 от Наредба № 9 от
21.03.2015 година, която регламентира че ползвателят дължи обезщетение в размер
на цялата или част от получената по договора финансова помощ, в зависимост от
установения процент на неспазване и в размер, изчислен съгласно чл.60, ал.1 от
Наредба № 9 от 21.03.2015 година и тъй като се установи, че размерът на земята
спрямо размерът на земята, за която е поет ангажимент по договора е 100%, то
ползвателят дължи връщане именно в този размер. Съобразно това и в съответствие
с предвиденото в чл. 2, ал.4 от Правила за определяне на размера на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по
чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по
мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 година съгласно
приложението правилно е определен размер от 100%.
При определяне на размера на възстановяване на
предоставената финансова корекция се е съобразил с правилото на чл.11, ал.2 от Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения
по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по
мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 година съгласно
приложението предвиждащо, че при установени неспазвания, които попадат в
различни групи, съгласно приложението размерът на подлежащата на възстановяване
финансова помощ се кумулира като сбор от най-високите размери, определени за
всяко от неспазванията съгласно ал.1. С оглед на изложеното законосъобразно е
определена сума за възстановяване възлизаща в размер на 209 581,25 лева, представляваща
100% от предоставената въз основа на Договор № 14/04/1/0/02788 от 29.06.2016
година и Решение № 14/04/1/0/02788/3/01/03/01 от 23.01.2020 година, издадено от
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.
На основание гореизложеното настоящият съдебен състав
намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия
материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Относно разноските:
Предвид изход на спора жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на ответника по жалбата сума в размер на 450 /четиристотин и
петдесет/ лева, представляващи направени по делото съдебни разноски, в това
число: 250 /двеста и петдесет/ лева внесен депозит за вещо лице, съобразно
представено по делото платежно нареждане от 13.10.2022 година /лист 586/ и
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във
вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд- Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „****“
ЕООД с ЕИК ***, представлявано от В.С.М. *** срещу Акт за установяване на
публично държавно вземане № 14/04/1/0/02788/4/01/04/01 на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на основание чл.57, ал.1, във
вр. чл.54, ал.1,т.1 и т.4, чл.24, ал.2, чл.60, ал.2, във вр. с чл.60, ал.1,т.1
от Наредба № 9 от 21.03.2015 година, на основание чл.20, ал.2, чл.24, ал.3 и
чл.27, във вр. с чл.14, ал.2, т.3 и т.6, чл.16, ал.1, т.1 и чл.18, т.2 от
договор 14/04/1/02/02788 от 29.06.2016 година, както и във вр. с чл.59, ал.1 и
ал.2 от АПК и във вр. чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1, и ал.2 от Закона
за подпомагане на земеделските производители е определил подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 209 581,25 /двеста и
девет хиляди петстотин осемдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/, като неоснователна.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД
с ЕИК ***, представлявано от В.С.М. *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“
сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляващи направени по
делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/