Р Е Ш Е Н И Е
№ 765/19.4.2019г.
гр. Варна, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд тридесет
и седми състав
На трети април
година две хиляди и
деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар :
Петранка Петрова
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 705
по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .
Образувано по жалба на „ТОНИ-НВ 2010" ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Варна; ***,
представлявано от управителя Л.К.Д., ЕГН
**********, против НП № 390918 - F454127/18.12.2018 год.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“- Варна в Централно управление
на НАП, с което на дружеството е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 800.00 /осемстотин/ лв. на
основание чл.185, ал.1, вр. чл.185, ал.2 от ЗДДС, за нарушение
на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 год. на МФ.
В
жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно - постановено
при неправилно прилагане на закона. Липсвали мотиви защо АНО приемал, че не са
налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Извършеното нарушение на
материалния закон било първо и единствено за дружеството от стартиране на
дейността му. Моли се за отмяна на НП поради маловажност на нарушението.
В съдебно заседание въззивното дружество редовно призовано, чрез своя процесуален представител, не се
явява представител и не изразява становище по делото.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт
Георгиева, която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като законосъобразно.
Нарушението било безспорно установено, като фискалното устройство имало функции
за служебно въведени и служебно изведени средства, като отчетената разлика не
била отразена в него, видно от приложения служебен бон.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На
01.12.2018 година служители на ТД на НАП-Варна, сред които и св.П.К.
извършили проверка на търговски обект – магазин, находящ се в гр.Игнатиево, област
Варна, ул. „Георги Петлешев“ № 70, стопанисван от „ТОНИ-НВ 2010" ЕООД, ЕИК: *********,
с управител Л.К.Д..
При проверката било
установено, че дневния оборот от монтираното в обекта ЕКФП, съгласно междинен
отчет от ФП е в размер на 167.79 лева. Фактическата наличност в касата на
обекта била в размер на 265.91 лв., от които служебно въведени в началото на
работния ден сума в размер на 30.00 лв., съгласно изготвен опис на паричните
средства, изготвен лично от Д.В.И., продавач-консултант. Фискалното устройство
притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
Установената промяна на касовата наличност в размер на 98.12 лева, представлява
въвеждане на пари в касата, която не е отразена на ФУ в момента на извършването
и с точност до минута.
Проверката
е била обективирана с ПИП № сер.
АА 0278816/ 01.12.2018 год.
Така проверяващите органи преценили, че „ТОНИ-НВ 2010" ЕООД, ЕИК: *********
не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби да отбележи всяка
промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във
и извън касата/ на ФУ чрез операциите „служебно въведени" суми. Поради
това на 04.12.2018 год. св. К. съставил АУАН срещу въззивното
дружество, в което било описано допуснатото според нея нарушение на чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ.
АУАН бил съставен в присъствието на
управителя на въззивното дружество, бил и е предявен
и връчен.
В срокът по чл.44 от ЗАНН, въззивното дружество не е депозирало възражения, срещу
съставения АУАН.
АНО на 18.12.2018 год. издал НП,
предмет на настоящата въззивна проверка. НП било връчено на упълномощено от
представляващия дружеството лице на 29.01.2019
год.
Описаната фактическа
обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а
именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол,
междинен отчет, опис на касовата наличност и др., които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и
логични, съдът кредитира показанията на св.К. и св.С., депозирани в с.з.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срок от надлежна страна – представител на ЮЛ, спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на
НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в Централно управление на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ – ОПР -
17/17.05.2018 год. на Изпълнителния директор на НАП.
АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на НАП –гр.Варна.
АУАН и НП са
съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на
представляващ нарушителя и свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието
на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не рефлектира
пряко на правото на защита на наказания правен субект.
В хода на
административнонаказателното производство, настоящата инстанция не констатира
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, препятстващи адекватно
упражняване на правото на защита от страна на дружеството, спрямо което е
наложена имуществената санкция. Съставеният АУАН и издаденото НП притежават
изискуемите реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, приложим на основание
чл. 193, ал. 1 от ЗДДС. Описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е
било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени са посочени
пълно и ясно.
Съдът
намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата
на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да
опорочи НП. Неоснователно е възражението на касатора, че при осъщественото нарушение следва да бъде
приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН. По
аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият
орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не
издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя.
Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така
извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от
съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното
постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него
случаят не е маловажен.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на министъра
на финансите.
Цитираната
Наредба е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС и в тази връзка
представлява подзаконов нормативен акт по прилагането на горната разпоредба.
Самата норма в чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 от Наредбата въвежда задължение, извън случаите на продажби, всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във
и извън касата) на фискално устройство (ФУ) да се регистрира във ФУ чрез
операциите “служебно въведени” или “служебно изведени” суми. В ал.2 на същия
член е предвидена друга хипотеза за отчитане на служебно въведените и изведени
от касата суми - за случаите когато фискалните устройства не притежават
операциите по ал. 1. От анализа на правната норма е видно, че релевантни за
приложението й са няколко обстоятелства, като първото от тях е да е установено
по безспорен начин, че разликата между касовата наличност и данните от
фискалното устройство не е резултат от нерегистрирана продажба, а е резултат на
други действия - "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми. Респективно – за приложението на едната или другата алинея
е от значение вида на фискалното устройство и по-точно дават ли неговите
функционални параметри възможност да
регистрират автоматично посочените операции за "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми или същите следва да се отразяват по
друг начин – чрез вписване в книгата за дневните финансови отчети /както е
разписано в ал.2 от чл.33/. В случая по делото безспорно е установено, че
параметрите на фискалното устройство са позволявали автоматично регистриране на
визираните операции, което е видно от приложения по делото служебен бон. В него
ясно е посочена операцията „служебно въведени“ в брой 30 лева, което безспорно
означава, че ФУ притежава посочените функции и следователно промяната в
касовата наличност следва да бъде отразявана именно във ФУ, а не в касовата
книга, както се твърди в жалбата и възражението, че е извършено отразяване там.
Доказателствата
по делото сочат, че на описаните в АУАН и НП дата и място, дружеството –
жалбоподател не е изпълнило задължението си в чл. 33, ал. 1 от Наредба
Н-18/2006 г., като извън случаи на продажба не е регистрирал във ФУ промяна в
касовата наличност - извеждането на пари извън касата на дружеството, чрез
операцията “служебно изведени” суми. От изложеното съдът намира, че
неизпълнение на задължението в чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. е било
осъществено от обективна страна.
Субективната
страна не следва да се обсъжда, доколкото административнонаказателната
отговорност е реализирана спрямо търговско дружество, което е юридическо лице
по смисъла на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от Търговския закон, а
отговорността на юридическите лица или едноличните търговци за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност е
обективна и безвиновна.
За
гарантиране изпълнението на задължението в разпоредбата на чл. 33, ал. 1
Наредба № Н-18/2006 г., законодателят е предвидил санкционни последици в
разпоредбата на чл. 185, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС.
Първата
алинея на тази норма предвижда налагане на глоба в размер от 100.00 до 500.00
лв. за физическите лица, които не са търговци и имуществена санкция в размер от
500.00 до 2 000.00 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци, в
случаите, когато лицето не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС (фискален или
системен бон, регистриращ и отчитащ извършените доставки/продажби в търговски
обект).
Втората
алинея на горната административнонаказателна норма се прилага, когато лицето,
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 (извън случаите на чл.
118, ал. 1) или на нормативен акт по неговото прилагане. Предвидените санкции
са глоба - за физическите лица, които не са търговци от 300 до 1000 лева или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци от 3000 до
10000 лв. Предвидена е и привилегирована разпоредба, приложима в случаите,
когато нарушението не води до неотразяване на приходи, като тогава се налагат
по – ниските по размер санкции - по ал. 1.
В конкретния
случай наказващия орган законосъобразно е приел, че неизпълнението на
задължението в чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. не е довело до
неотразяване на приходи, в каквато посока са доказателствата по делото и поради
това е приложил разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, като е определил и
наложил имуществената санкция в размер предвиден в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Съдът
намира, че настоящия случай не попада под нормата на чл.28 от ЗАНН и в тази
връзка преценката на наказващият орган е била правилна. При осъществяването на нарушението
не е необходимо да са настъпили вредни последици. От друга страна
констатираната разлика между регистрираните продажби и касовата наличност не е
в незначителен размер – липсвал е почти целия регистриран оборот на дружеството
за съответния ден, а от друга страна неизпълнението на задълженията, визирани в
Наредба Н-18/2006 г., създават благоприятни условия за избягване установяване и
плащане на данъчни задължения от данъчнозадължените лица.
Според
настоящия състав, в конкретния случай, наложеното наказание не е съответно на
извършеното нарушение. В НП не са посочени никакви отегчаващи отговорността
обстоятелства, такива не са ангажирани и по преписката и в с.з., поради което
не е ясно защо е следвало да се наложи наказание в размер над минималния – 800.00
/осемстотин/ лева. Това наказание настоящият състав намира за несправедливо по
размер, тъй като не съответства на тежестта на извършеното нарушение. Целта на
наказанието е да въздейства поправително, възпитателно и възпиращо и поради
липсата на каквито и да било доказателства за допускани други нарушения на
данъчното законодателство, за които дружеството да е било санкционирано по
административен ред и минимално предвидената имуществена санкция от 500.00
/петстотин/ лв., която не е незначителна/ би постигнала целите на чл.12 от ЗАНН. По гореизложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление следва да се измени в частта относно имуществената санкция в
посока на нейното намаляване.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 390918 - F454127/ 18.12.2018 год.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“- Варна в Централно управление
на НАП, с което на „ТОНИ-НВ 2010"
ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Варна; ***, представлявано от управителя Л.К.Д., ЕГН **********, е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 800.00 /осемстотин/ лв. на основание
чл.185, ал. ал.2, вр. чл.185, ал.1 от
ЗДДС, за нарушение на чл.33, ал.1
от Наредба № Н - 18/13.12.2006 год. на МФ, като НАМАЛЯВА
размера на наказанието „имуществена санкция“ на 500.00 / петстотин/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :