Р Е Ш Е Н И Е
№ 217
гр.Габрово, 12.01.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито заседание на двадесет и втори декември две
хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдия РАЧЕВ адм. д. № 220 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на “*.-***, ЕИК ***, представлявано от управителя Х.С.Ш.,
чрез адв. П.С.,***, сочен и като съдебен адрес срещу Администрацията на
Министерски съвет на Република България, в качеството й на юридическо лице,
представлявана от Бойко Методиев Борисов в качеството му на Министър председател
на Република България, или овластени от него длъжностни лица с адрес София,
бул. „Княз Александър Дондуков“ № 1.
С исковата молба се
претендира обезвреда на претърпени от дружеството-ищец имуществени
вреди в размер на 3.418,67 лева представляващи заплатени такси по чл. 22, ал.
1, т. 2 и т. 12 от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция „Пътна
инфраструктура“ /отм./, 127,24 лева обезщетение за забава за времето от
6.03.2020г./датата на плащането на таксите/ до 17.07.2020г. /датата на
завеждане на исковата молба/, присъждане
на законна лихва върху главницата, считано от завеждане на молбата до пълното
изплащане на задължението, както и на разноските, направени от ищеца по водене
на съдебното производство.
В исковата молба се
сочи, че ищцовото дружество е краен разпространител на петролни продукти чрез
бензиностанции и газстанции, в това число и чрез бензиностанция и газстанция,
находяща се в гр. ***. Съгласно Разрешение № 02 от 08.07.2011 година, издадено
от Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез Областно пътно управление - Габрово на
дружеството е разрешено да експлоатира обект „Бензиностанция, газстанция,
автомивка и търговия“ в обслужващата зона на път ІІ-44“ /обходен път Севлиево –
В. Търново/-Севлиево – Габрово, километър 28+750-дясно/, като в посоченото
разрешително било посочено, че за специалното ползване на горепосочения
републикански път ІІ-44 чрез експлоатация на търговски крайпътен обект
титулярът дължи, считано от 01.10.2011 година, годишни такси по чл. 22, ал. 1,
т. 2 и т. 12 от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция „Пътна
инфраструктура“, приета с ПМС № 219 от 2008 година, обнародвана в ДВ, бр. 79 от
2008 година. Годишните такси, по т. 2 – 2250 лева и по т. 12 – 1200 лева,
съгласно чл. 23, ал. 1 от посочената по-горе тарифа се дължали на равни
тримесечни вноски до 10-число на текущото тримесечие.
С Решение № 10932 от 18.09.2018 година по адм.
дело № 3256/2017 година на ВАС, ІІІ отделение, оставено в сила с Решение №
10834 от 11.07.2019 година по адм. дело № 454/2019 година на ВАС, 5-чл. състав,
като отменителното Решение е обнародвано в ДВ, бр. 66 от 20.08.2019 година,
били отменени разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 2 в частта: „Както т. 1 с
допълнителна дейност търговия в приемната сграда на бензиностанцията или газстанцията“
– за път II клас – 2250 лв.", и чл. 22, ал. 1, т. 12 в частта: „Единичен
обект без бензиностанция или газостанция от 50 до 200 кв. м, включително
търговска площ“ – за път II клас – 1200 лв.“, от Тарифата за таксите, които се
събират от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Въпреки отмяната на
Тарифата в посочените й части, с Писмо изх. № 53-00-87/11.02.2020г. но Областно
пътно управление – Габрово, ищецът бил поканен да заплати дължими от него такси
за специалното ползване на път ІІ-44 при км.28+750 /дясно/ за ІV тримесечие на
2018г., за І, ІІ, ІІІ и ІV тримесечие на 2019г., както и за І тримесечие на
2020г. /л.9/. С цел да избегне неблагоприятни за него последици /според ищеца/,
същият заплатил дължимите суми за ІV тримесечие на 2018г. и за цялата 2019г.,
ведно с лихвите за забава върху вноските, с платежно нареждане на
6.03.2020г./л.11/. Плащането се удостоверява и от приложените по делото
квитанции /л.40 и 41/.
Според ищеца, тъй като тези суми са заплатени
въз основа на отменени като изначално незаконосъобразни правни норми /на
Тарифата/, то заплащането им представлява вреда за дружеството, поради което
следвало ответникът, в качеството му на издател на отменения подзаконов
нормативен акт, да бъде осъден да му възстанови заплатените суми.
В съдебно заседание дружеството се
представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа исковата молба,
представя допълнителни писмени бележки.
Ответната
администрация, чрез процесуалните си представители оспорва исковата претенция,
твърди че същата е недопустима тъй като бил предвиден специален ред за уреждане
на последиците от отменен подзаконов нормативен акт – този по чл. 195 от АПК.
Алтернативно се твърди, че искът е неоснователен, че таксите са дължимо платени
поради което не представляват вреда за дружеството. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът намира, че изложените в исковата молба
факти са установени по несъмнен начин, а освен това те не са спорни между
страните. От представените по делото доказателства се установяват следните /подредени
хронологично/ относими към предмета на настоящото дело факти:
-“*.-*** е краен
разпространител на петролни продукти и като такъв стопанисва обект „Бензиностанция,
газстанция, автомивка и търговия“ находящ се в гр. Габрово, ул. „***
-С Разрешение № 02 от
08.07.2011 година, издадено от Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез Областно
пътно управление - Габрово на дружеството е разрешено да експлоатира посочения обект
в обслужващата зона на път ІІ-44“ /обходен път Севлиево – В. Търново/-Севлиево
– Габрово, километър 28+750-дясно/
-В т.1 на посоченото
разрешително изрично е посочено, че за специалното ползване на републикански
път ІІ-44 чрез експлоатация на търговски крайпътен обект титулярът дължи,
считано от 01.10.2011 година, годишни такси по чл. 22, ал. 1, т. 2 и т. 12 от
Тарифа за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“, приета с
ПМС № 219 от 2008 година, обнародвана в ДВ, бр. 79 от 2008 година. Размерът на таксите,
по т. 2 – 2250 лева и по т. 12 – 1200 лева за година, като същите се заплащат на
равни тримесечни вноски до 10-число на текущото тримесечие.
-С
Решение № 10932 от 18.09.2018 година по адм. дело № 3256/2017 година на ВАС,
ІІІ отделение, обнародвано в ДВ, бр. 66 от 20.08.2019 година, са отменени
разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 2 в частта: „Както т. 1 с допълнителна
дейност търговия в приемната сграда на бензиностанцията или газостанцията“ – за
път II клас – 2250 лв.", и чл. 22, ал. 1, т. 12 в частта: „Единичен обект
без бензиностанция или газстанция от 50 до 200 кв. м, включително търговска
площ“ – за път II клас – 1200 лв.“, от Тарифата за таксите, които се събират от
Агенция „Пътна инфраструктура“. Съдът намира, че е необходимо да се обърне
внимание на причините довели до отмяна на атакуваните подзаконови разпоредби. Същите
са отменени не защото размерът им е определен неправилно или че такива такси е
незаконосъобразно да бъдат събирани. За да отмени посочените две разпоредби от
Тарифата Върховният административен съд е възприел, че издателят на
подзаконовия акт /МС на РБ/ е допуснал нарушения на административнопроиз-водствените
правила, изразяващи се в нарушение на чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните
актове.
-Тарифата
/като цяло/ е отменена с ПМС № 370 от 20.12.2019 година за приемане на Тарифа
за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна
мрежа, обнародвано в ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 година. С новоприетата тарифа и
по точно с чл. 21, ал.1, т.2 и т.12 са въведени абсолютно същите размери на
такси за специално ползване на пътищата, като отменените с посоченото по-горе
решение на ВАС, добило законна сила на 20.08.2019г.
-С
Писмо изх. № 53-00-87/11.02.2020г. Областно пътно управление – Габрово, е
поканило ищеца да заплати дължими от него такси за специалното ползване на път
ІІ-44 при км.28+750 /дясно/ за ІV тримесечие на 2018г., за І, ІІ, ІІІ и ІV
тримесечие на 2019г., както и за І тримесечие на 2020г. /л.9/. Първото
тримесечие на 2020г. и по-точно заплатените за това тримесечие такси не са
предмет на исковата молба. Необходимо е да се отбележи, че поканата е
съобразила динамиката на нормативната уредба. За четвъртото тримесечие на
2018г. и за І и ІІ тримесечие на 2019г. дружеството е поканено да заплати
пълния размер на дължимата такса 862,50 лева /(2250 + 1200):4/. Докато за
третото тримесечие дружеството е поканено да заплати 468,75 лева, която сума е
54,34% от дължимата за това тримесечие вноска и е пропорционална на времето от
началото на тримесечието /1.07.2019г./ до влизането в сила на отменителното
решение на ВАС /20.08.2019г./ При спазване на същия принцип е подходено и при
определяне на дължимата сума за четвъртото тримесечие – 46,87 лева, която е
равна на 5,43 % от цялата дължима вноска и е пропорционална на периода от
приемането на новата тарифа до края на тримесечието. Следва да се отбележи че
изложените в исковата молба мотиви са неотносими към таксите за ІV тримесечие
на 2019г. тъй като те са базирани на новоприетата Тарифа.
-дружеството
е внесло сумите, за които е поканено и в частност, тези за ІV тримесечие на
2018 и цялата 2019г., които са предмет на иска, ведно с лихвите за забава върху
вноските, видно от квитанциите на л.40 и л.41.
-от
страна на ответника са представени писмени доказателства, удостоверяващи извършването
на дейности по поддръжка, строителство и рехабилитация на участъка, в който се
намира експлоатираният от ищцовото дружество обект, т.е. от страна на АПИ са
били обезпечени достъпът до и ползването на ищцовия обект или казано с други
думи е осигурена и предоставена услугата „специално ползване на пътя“.
При така установената
и безспорна фактическа обстановка, остава спорен въпроса, дали са налице необходимите
предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата и в частност дали са настъпили за дружеството вреди, които да са
последица от отменените с решението на ВАС подзаконови норми.
Настоящият състав
намира, че отговора на този въпрос е отрицателен.
За да бъде ангажирана
отговорността на Държавата/общините/ погледнато през призмата на настоящия
случай, е необходимо да са налице при условията на кумулативност следните предпоставки
– отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен подзаконов нормативен
акт, да са настъпили вреди за гражданския субект и тези вреди да са в причинна
връзка с отменения подзаконов акт.
Несъмнено е налице първата от изброените
предпоставки - разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 2 в частта: „Както т. 1 с
допълнителна дейност търговия в приемната сграда на бензиностанцията или
газстанцията“ – за път II клас – 2250 лв.", и чл. 22, ал. 1, т. 12 в
частта: „Единичен обект без бензиностанция или газстанция от 50 до 200 кв. м,
включително търговска площ“ – за път II клас – 1200 лв.“, от Тарифата за
таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“ са отменени с
посоченото по-горе съдебно решение на ВАС на РБ, добило законна сила на
20.08.2019г.
Според настоящия състав обаче не са налице
останалите две предпоставки.
За разлика от данъка
като публично задължение, таксата се дължи било на държавата, било на
съответната община заради това, че конкретен правен субект е получил услуга. В
няколко свои решения Конституционния съд на Република България е имал
възможността да се произнесе в този смисъл, а именно, че таксата представлява
финансово плащане, дължимо на държавата или общините по повод на предоставяни
от тях дейности и услуги на юридически лица и граждани, докато при данъка
такава престация от държавата липсва. Няма спор, че в процесния период на дружеството
ищец е било осигурено и предоставено специално ползване на републикански път
ІІ-44 при километър 28+750-дясно. Задължението за плащане на тази услуга,
представляваща специално ползване на републиканския път, следва не от отменените
разпоредби на тарифата. Това задължение следва от чл.18, ал.2 от Закона за
пътищата, според която физическите и юридическите лица заплащат такси за
специалното ползване на пътищата, освен когато в международен договор, по който
Република България е страна, е предвидено друго. Не е налице международен
договор който да дерогира така посоченото и възникнало след издаденото
разрешение за ползване, задължение на дружеството-ищец. С получаването на
посоченото разрешение, по силата на цитираната законова новела на Закона за
пътищата, за „Ш. транс“ ООД е възникнало задължението да заплаща такса. С
отмяната на посочените две разпоредби от Тарифата за дружеството не е отпаднало
задължението да заплаща такса за времето през което то е получавало
предоставената му услуга, изразяваща се в специално ползване на републикански
път.
Във всички случаи
когато юридическо или физическо лице е получило предоставена му услуга, то
дължи плащането на овъзмездяващата я такса. Така например ако наредба за
определяне на местни данъци и такси за 2019г. на произволно избран общински съвет,
бъде отменена през 2020г. в частта й с която е определен размера на таксата
битови отпадъци, поради непубликуване на проекта и мотивите към него, ако през цялата
2019г. битовите отпадъци са били събирани, извозвани и обработвани то нима
всички жители на съответното населено място ще имат право да претендират
връщане на заплатените от тях суми за ТБО, защото са понесли вреди!? Вън от
съмнение е че срещу заплатените такси жителите на този град са получили
услугата сметосъбиране, сметоизвозване …. и не са понесли вреди, макар, че е
налице отменен подзаконов нормативен акт.
В настоящия случай, за
дружеството-ищец не са възникнали вреди, като резултат от отмените разпоредби
на Тарифата. Дружеството е заплатило такса за това, че е ползвало
предоставената му услуга за ІV тримесечие на 2018г., и за І, ІІ, ІІІ на 2019г.
до 20.08.2019г., за периода от отмяната на текстовете от Тарифата до приемането
на нова такава не е заплащало такси, а за последните дни на ІV тримесечие на
2019г. е заплатило такса основана на новоприетата Тарифа.
От изложеното се
налага извода, че не са налице втората и третата кумулативно необходими
предпоставки за да бъде уважен предявения иск. По тези съображения искът следва
да бъде отхвърлен, а претенцията на ответната администрация за присъждане на
разноски следва да бъде уважена в размер, равен на минималния по чл.24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на “*.-***, ЕИК ***, представлявано от управителя Х.С.Ш.,
срещу Администрацията на Министерски съвет на Република България, София, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 1, за заплащане на обезщетение на имуществени
вреди в размер на 3.418,67 лева представляващи заплатени такси по чл. 22, ал.
1, т. 2 и т. 12 от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция „Пътна
инфраструктура“ /отм./, 127,24 лева обезщетение за забава за времето от
6.03.2020г. до 17.07.2020г., присъждане
на законна лихва върху главницата, считано от завеждане на молбата до пълното
изплащане на задължението, както и на разноските, направени от ищеца по водене
на съдебното производство.
ОСЪЖДА “*.-***,
ЕИК *** да заплати на Администрацията
на Министерски съвет на Република България, София, бул. „Княз Александър
Дондуков“ № 1 сумата 100,- /сто/ лева разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд – Габрово, пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: