Р Е Ш
Е Н И Е №
Гр. Велинград , 23.10.2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в
публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди и осемнадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 853 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на М.А.К., ЕГН ********** ***, против ДЪРЖАВНО
ГОРСКО СТОПАНСТВО „СЕЛИЩЕ“, със седалище и адрес местността “Селище“,
представлявано от д-р инж.В.Ч..
Предявен е иск с правно основание чл.357 от КТ вр. с чл.188, ал.1 от КТ- за
признаване незаконосъобразността на Заповед
№ 214/14.05.2018г. на работодателя за налагане на дисциплинарно
наказание „забележка“ и нейната отмяна.
Ищецът твърди, че работи в Държавно
горско стопанство „Селище” на длъжност главен счетоводител, считано от
02.08.2013г.Останал недоволен от Заповед № 214/14.05.2018г., връчена му на 14
май 2018г., с която му било наложено дисциплинарно наказание „забележка”;
поради което й я обжалвал в законоустановения едномесечен срок с искане да бъде
отменена по следните причини:
Твърди, че заповедта, с която му било
наложено дисциплинарното наказание е незаконосъобразна, тъй като била нарушена
процедурата на чл. 193 КТ - при вземане на обяснения. Не били спазени сроковете
при издаването на заповедта. Счита също, че заповедта е немотивирана, тъй като
нарушенията, които се твърдяло, че е извършил не били конкретизирани по време,
място, период и начин на извършване. Това представлявало нарушение на
изискванията на чл. 195 КТ и самостоятелно основание за отмяна, вкл. и в
хипотезата на процесуално основание. По този начин бил лишен от правото да
узнае какво нарушение на трудовата дисциплина бил извършил, в какво се
изразявало неизпълнението на трудовата дисциплина от негова страна, за да
организира защитата си. Изложените обстоятелства обуславят правния му интерес
от предявяването на иска и от търсената
съдебна защита.
Въз основа на така очертаната
обстановка се иска, да бъде отменена Заповед №214/14.05.2018г. на Директора на
Държавно горско стопанство „Селище”, с която е наложено дисциплинарно наказание
„забележка”, като неправилна и незаконосъобразна.
Ответникът в писмен
отговор, оспорва иска, като недопустим и неоснователен. Съображения за
недопустимост на иска не излага. Съображенията му за неоснователност на иска са
следните:
На първо място
оспорва описаните в исковата молба обстоятелства, на които претенциите на ищеца,
тъй като не отговаряли на действителното положение между страните. Твърди, че
фактическата обстановка била следната:
На 26.03.2018г.,
в деловодството на ТП ДГС „Селище”, било пристигнало и входирано с
вх.№1015/26.03.2018г., писмо на ЮЦДП Смолян (изх.№18-изх-0872-01/26.03.2018г.),
със задача да бъде изготвена справка/списък (Приложение №1) за поставяне на GPS
проследяващи устройства на автомобили стопанисвани от ТП ДГС „Селище”. Срокът
за изпращането на списъкът с автомобилите бил до 28.03.2018г. и до 17:00 часа.
С своя резолюция
директора възложил задачата за изпълнение на главният счетоводител на
стопанството, като в резолюцията било упоменато и лицето Р.Я.- пом. счетоводител
към ТП ДГС „Селище”. При разговор на същият ден с К. се изяснили, че след
изготвянето на списъка, той ще бъде представен на директора за утвърждаване. В
йерархическа степен отговорността на задачата се възлагала изцяло на главният
счетоводител, като в резолюцията добавеният служител бил във връзка за работа в
екип. От входящият дневник било видно, че подписите били на лицата - М.К. и Р.Я.(приложение
№2), което означавало, че ищеца се е запознал със възложената му задача и е
знаел за отговорностите, които е трябвало да поеме, включително и крайната дата
за изпращане на справката била 28.03.2018г. до 17:00 часа.
В процеса на
изпълнение ищеца К., възложил изпълнението на задачата на лицето Я., който от
своя страна се е допитал до техн. Е.Ф.- на длъжност механик снабдител в ТП ДГС
„Селище”, за това колко и какви са автомобилите стопанисвани от стопанството,
на които трябва да им бъде поставена GPS система за да бъде изготвен списъкът с
МПС-та. Е.Ф.задал първоначалният списък от 19 броя автомобила, който в
последствие бил предоставен на главният счетоводител. Той от своя страна го
внесъл за съгласуване при директора. След съгласуването били отхвърлени три
броя МПС-та от списъка, а именно:
1. ИВЕКО МАГИРУС с рег.номер РА 0190КК
2. Тойота Хайлукс с рег.номер РА 613ОКВ
3. Грейт Уоол Ховер Н5 с рег.номер РА
6559ВН
В процеса на
разговора на г-н К. му било ясно изяснено, че трите автомобила не трябва да се
включват в списъка. При приключването на разговора във въпросният ден г-н К.
потвърдил, че ще изготвят нов списък, в който въпросните автомобили няма да
бъдат добавяни.
На 27.03.2018г.
списъкът бил изпратен до ЮЦДП Смолян, с придружително писмо - което ищеца сам
изготвил (Приложение №3), като въпросните три автомобила, били добавени,
въпреки изричната забрана да това.
С това свое
деяние главният счетоводител довел до неправомерни разходи на стопанството, тъй
като заплащането на една месечна такса на GPS система за един автомобил била в
размер на 16.58лв. Или общо разходите за трите допълнителни коли за една година
била в размер на 596.88 лв. Разходите за монтажа до оторизираният пункт във
гр.Велинград, който бил на 37 км. разстояние от стопанството, се заплащали
допълнително от бюджета на предприятието.
Твърди още, че на
09.05.2018г. на ищеца К. била връчена разписана от негова страна - покана за
обяснения съгласно чл.193, ал.1 от КТ (Приложение №4). Срокът за представянето
на писмените обяснения, който му бил даден бил до 11.05.2018г. Ищеца бил лаконичен в обясненията си като
отговорът му бил повече от недвусмислен. На поканата той дал следното
обяснение: „Не съм подменял списъка на автомобилите за поставяне на GPS
устройства. Не мога да посоча причина, тъй като не съм подписвал и изпращал
списъка". В едната хипотеза той твърдял, че не е подменял списъка. От тук
следвал извода, че той е изготвил и изпратил списъка, което е съобразно
извършването на поставената му задача, но не е упражнил достатъчен контрол,
след утвърждаването на списъка и е изпратил грешния списък. Това му бездействие
довело до нерегламентирани разходи за стопанството. Във второто си изречение
твърдял, че не е подписвал и изпращал списъка, което водело до втора хипотеза,
от която изводът бил , че е прехвърлил отговорността на задачата на друго лице, но не се упоменавало
кое. Тоест след одобрението на списъка е разчитал на друг да свърши възложената
му задача и да я доведе докрай, без да е упражнил контрол върху лицето.
Настоява се на това, че в случая и в двата варианта имало бездействия от страна
на главният счетоводител. Ако се приемело, че не бил подменял списъка, то той е
трябвало да изпрати до ЮЦДП утвърденият такъв, а не го сторил. Това доказвало,
че след съгласуването на списъка, от негова страна не били предприети действия
за изпращането на утвърденият списък. Ако не е подписвал и не е изпращал
списъка, то той не е предприел действия за изпълнението на възложената му
задача - да изготви списък и да го
изпрати в срок до 17:00 часа на 28.03.2018г.
По отношение на
възраженията на ищеца за нарушаване на разпоредбата на чл.193 КТ, намира същите
за неоснователни поради следното: към ищеца била отправена покана за даване на
писмени обяснения относно извършеното нарушение 27.03.2018. Поканата му била връчена
на 09.05.2018г., като я е получил и се е запознал с поканата на 09.05.2018г. В
поканата за обясненията бил даден срок за представянето на обяснението по
случая, които срок бил разумно определен до 11.05.2018г. Ищецът входирал обяснението си на 10.05.2018г.
По отношение на
възраженията на ищеца за нарушаване на разпоредбата на чл.194 КТ, намира и тях
за неоснователни поради следното: В случая нарушението било извършено на
27.03.2018г. (във връзка с изпращането на придружителното писмо), което
означавало, че срокът за налагането на наказанието е до 27.05.2018г. Заповедта
била връчена на 14.05.2018г., с което срокът по чл. 194 от КТ бил спазен.
Оспорва и
възраженията на ищеца за немотвираност на обжалваната заповед, като в тази
връзка твърди следното: В заповед № 214/14.05.2018г. имало изложени мотиви,
които били следните: На 26.03.2018г. е постъпило писмо на ЮЦДП и в същият ден е
резолирано до главният счетоводител. Времето на извършване на нарушението бил
периода от който задачата е възложена, а именно от 26.03.2018г. до крайният й
срок - 28.03.2018г. Мястото на извършването му - ТП ДГС „Селище”. ТП ДГС Селище било
подразделение на ЮЦДП, в което ищецът работел като главен счетоводител. Период
на извършването на нарушението бил от съгласуването на утвърденият списък до
момента на изпращането на списъка с автомобилите към ЮЦДП. А начина на
извършване - бездействие и недостатъчен контрол по изпълнението на възложената
задача довело до неправомерни разходи свързани с дейността на стопанството.
Поради което
и счита, че Заповед № 214/14.05.2018г., съдържа реквизитите: Мотиви за налагане
на наказанието, нарушителят, самото нарушение, дата на извършването му и
законовият текст за налагането му -
чл.188, т.1, във вр. чл.187 ал.1,т.7 и
т.8 от КТ.
Предвид
горното намира и за неоснователни твърденията на ищеца, че не могъл да узнае
какво нарушение на трудовата дисциплина е извършил, тъй като бил наясно от него
да не са предприети действия за полагането на достатъчни усилия за качественото
изпълнение на задачата, като в следствие от тези му действия, той като главен
счетоводител на стопанството е довел до разход, който е ненужен и не е одобрен.
По тези
съображения се иска отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира и
разноски за адв. възнаграждение от 200лв.
В
с.з. ищецът, чрез пълномощника си- адв. А., поддържа иска. Претендира разноски.
В
с.з. ответника не се явява, не изпраща представител.
От събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не
спорят, а и от представеното копие от допълнително споразумение към трудов договор №
14/02.08.2013г. - № 7 от 03.02.2014г., се установява, че ищецът М.А.К. е
назначен и работи по безсрочно трудово правоотношение в ТП ДГС
Селище на длъжността главен
счетоводител.
Със Заповед № 214/14.05.2018г. на Директор на
ТП ДГС Селище – инж.В.Ч., на осн. чл. 195, ал.1 вр. с чл.188,т.1, чл.187,
ал.1,т.7 и т.8, изр.първо и чл.126, т.7 и т.9 от КТ, работодателят е наложил
наказание „забележка“ на М.К.. Заповедта е връчена на ищеца на 14.05.2018г.
Спазена е
процедурата по чл.193 ал.1 от КТ- служителят е поканен да даде обяснения
относно извършеното от него нарушение на
трудовата дисциплина- неизпълнение на законно нареждане на работодателя, с покана, връчена на 09.05.2018г., като в
указания срок са дадени и писмени обяснения на служителя във връзка с констатираното нарушение. Спазен е срокът за налагане на дисциплинарното
наказание по чл.194, ал.1 от КТ, като заповедта е връчена на служителя в
двумесечния срок от установяване на нарушението, дори за начална дата на същото
да се приеме посочената в заповедта дата на писмо от 26.03.2018г.
Видно от обжалваната заповед, на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ за нарушения на трудовата дисциплина, като
са посочени само правните норми - чл.187, ал.1,т.7 и т.8 изр.първо, но не
е изписан законовия текст. Според посочените норми се касае за нарушения на
трудовата дисциплина от видовете: т.7 - „неизпълнение на а законните нареждания
на работодателя“ и т.8 изр.първо – „злоупотреба с доверието на предприятието“.
От изложеното като мотиви в обжалваната заповед, в която е
описано деянието- изпълнение на задача възложена с писмо от 26.03.2018г. за изпращане
на списък с автомобили от страна на служителя за поставяне на GPS проследяващи устройства, в който списък след съгласуване с директора са одобрени 16
бр. автомобили, а при изпращането му бил допълнен с три МПС-та, без да бъдат
одобрени от директора.
Видно е, че в
обжалваната заповед са посочени нарушителя,
вида на нарушението, но не и законният текст, въз основа на който се
налага. Изложени са и мотиви, като е
описано деянието, което работодателя е приел да представлява бездействие и
неупражняване на достатъчен контрол по изпълнение на задачата“. Липсва обаче
посочване на датата или периодът на извършване на нарушението, като единствено
може да се счета за начална дата на поставяне на задачата въпросното писмо 26.03.2018г.,
посочено в заповедта. То обаче има отношение само към момента на възлагане на
работата, но не и към момента на извършване на описаното нарушение. В този
смисъл дата на извършване на нарушението в обжалваната заповед няма. Дата на
извършване на нарушението липсва дори в поканата за даване на писмени
обяснения. Недопустимо е работодателя да допълва липсващ реквизит на заповед за
налагане на дисциплинарно наказание едва в съдебния спор по законосъобразността
й, както е постъпено в случая.
И в този смисъл основателни са доводите на ищеца за
допуснато нарушение по чл.195 от КТ при издаването на заповедта в частта от тях
в която се сочи, че нарушението не е конкретизирано по време, период на извършване.
Наличието на мотивирана писмена заповед с
реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ е предпоставка за законосъобразност на
дисциплинарното наказание. Липсата дори на един от изрично посочените в закона
реквизити – време на извършване на нарушението, води до незаконосъобразност на тази заповед,
тъй като нормата, с която е предвидено изискването за съдържание е императивна
и за съдържанието й съдът следи служебно (Решение 4/2002 г., 49/2003 г.,
69/2001 г. на III г. о. на ВКС).
В случая в
обжалваната Заповед № 214/14.05.2018г. работодателят не е
посочил кога е извършено деянието. В мотивите на заповедта е посочено, че
постъпило писмо с изх.№
18-ИЗХ-0872-01/26.03.2018г., което е резолирано от него и възложено за
изпълнение на ищеца. Дори и да се
разсъждава в посока, че тази дата е датата, сочена за извършване на
нарушението, то не може да бъде приета
за такава, тъй като за задачата,
възложена за изпълнение от директора и чието неизпълнение е дало основание за
налагане на обжалваната заповед, е посочен
период за извършване в резолюцията, поставена върху писмото. Този период не се
съдържа в заповедта, като същият не може да бъде извличан от доказателствата по
делото.
И тъй като
липсата на дори един от законовите реквизити по чл. 195, ал. 1 КТ е достатъчен
за да обоснове незаконосъобразност на уволнението, а дата на извършване на
нарушението не е посочена, то и това е достатъчно да обоснове
незаконосъобразността на Заповед № 214/14.05.2018г. на формално основание, без
да се разглежда спора по същество – извършено ли е и дисциплинарното нарушение от
работника или не и ако го е извършил, виновно
ли е неизпълнението на трудовите задължения.
Само за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая работодателят
ответник, не успял да докаже, че
служителят е извършил нарушението, за което е наказан, а негова е доказателствената тежест да направи
това при пълно и главно доказване. Ангажираните от него писмени доказателства
не го доказват. Видно от
ангажираните от него писмени доказателства- писмо с приложен
към него списък
на автомобили, който дори да се приеме
да изготвен от ищеца, и във връзка с който му е наложено наказанието, че писмото е подписано от директора, което е в
противоречие с твърдението на същия, че списъкът не е съгласуван с него, и не е спазено неговото разпореждане да бъдат
изключени от списъка три автомобила. Липсват ангажирани доказателства, въпреки
указанията дадени от съда и разпределената доказателствена тежест, от страна на ответника, които да
доказват, че списъкът в този вид не
съответства на неговото разпореждане, че директора не е одобрил изпратения списък в този му вид, че е дал
разпореждане да бъде преработен, като се премахнат три автомобила от него преди
да бъде изпратен, каквито твърдения се излагат в отговора на исковата молба и
които са послужили като основание за налагане на дисциплинарно наказание с процесната
заповед.
По изложените
по-горе съображения и предвид че посочените пороци на атакуваната заповед, като
от формално естество, така и от правно, опорочават наложеното дисциплинарно наказание и предпоставят отмяна на Заповед № 214/14.05.2018г. на работодателя, с
която на М.К. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, следва искът да
бъде уважен, като основателен.
С оглед изхода от процеса ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца направените
по делото разноски в размер на 200 лв., за един адвокат, които е представлявал
страната в производството и са представени доказателства за направени такива,
както и на основание чл.78, ал.6 ГПК, като определя ДТ по чл.3 от Тарифа №1 от
50лв. за иска, като се осъди ответникът да заплати на съда, по бюджетна сметка на ВСС сумата от 50 лв.
държавна такса по производството.
Въз основа на
изложените по-горе съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА И ОТМЕНЯ Заповед № 214/14.05.2018г.
на Директор инж.В.Ч. *** с БУЛСТАТ 2016195800210, с адрес на управление
м.Селище, с която на осн. чл.195, ал.1 вр. с чл.188, т.1, чл.187, ал.1,т.7 и
т.8 изр.първо е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ на М.А.К. ЕГН **********
***.
Осъжда ТП ДГС „Селище“ с БУЛСТАТ 2016195800210, с адрес на управление
м.Селище, да заплати на М.А.К. ЕГН ********** *** сумата от 200 лева (двеста
лева) разноски за производството по
делото за адвокатско възнаграждение.
Осъжда ТП ДГС „Селище“ с БУЛСТАТ 2016195800210, с адрес на управление
м.Селище, да заплати на РС Велинград държавна такса от 50 лева ( петдесет лева), в полза на
Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен
съвет.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а копие от нега да се изпрати
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................