Определение по гр. дело №38270/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 49504
Дата: 1 декември 2025 г. (в сила от 1 декември 2025 г.)
Съдия: Цветина Ваньова Костадинова
Дело: 20241110138270
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49504
гр. София, 01.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110138270 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на П. Й. С. срещу Върховен
административен съд.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което същите
следва да бъдат приети като писмени доказателства.
Искането на ищеца за прилагане на адм. д. №404/2015г. по описа на
Административен съд – Стара Загора е относимо към предмета на делото, поради
което следва да бъде уважено.
Искането на ищеца за изискване на информация от РС-Стара Загора дали по ИД
№5014/2020г. е постъпила сума в размер на 3 016 лева във връзка с адм. д. №
235/2017г. по описа на Административен съд-Стара Загора е относимо към предмета
на настоящото производство и следва да бъде уважено.
Искането на ищеца за изслушване на експертиза от вещо лице- лекар, който е
специалист в областта на храненето и диететиката, съдът намира за неотносимо към
предмета на делото, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.01.2026г. от 10:00 часа, за когато
да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца да се изпрати препис от отговора на исковата молба и приложенията.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ страните, че делото ще се гледа в сградата на Софийски
районен съд, бул. „М.Д.Скобелев“ № 23, зала №33.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
делото.
ПРИЕМА представените с писмо с вх. №329623/17.10.2024г. заверени преписи
1
от Решение №311/20.11.2018г. по адм. дело №235/2017г. по описа на Административен
съд Стара Загора и Решение №10216/02.07.2019г. по адм. дело №2931/2019г. по описа
на ВАС на РБ.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от Административен съд-Стара Загора адм. д. №404/2015г. и
адм. д. №235/2017г.
ДА СЕ ИЗИСКА от РС-Стара Загора, СИС, информация дали по ИД
№5014/2020г. е постъпила сума в размер на 3 016 лева по ИД №5014/2020г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-
медицинска експертиза от вещо лице-лекар, със специалност "хранене и диететика",
което да отговори на въпросите, посочени в исковата молба.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал.
1 и ал. 2 ГПК:
Предявени от П. Й. С. срещу Върховен административен съд са следните
обективно кумулативно съединени искове:
1. Иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. за признаване за установено, че
с постановяване на Решение №10216/02.07.2019г. по адм. дело №2931/2019г.
ищецът поради своето „лично положение“ в нарушение на „принципа на правна
сигурност“ е бил третиран от ответника по-неблагоприятно отколкото се третира,
било е третирано и би било третирано друго лице по сравними казуси при
прилагане на чл.3 ЕКЗПЧОС и относимата към него съдебна практика /на ВАС и
ЕСПЧ/, с което последният е допуснал спрямо него „пряка дискриминация“.
2. Иск с правно основание чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр. за осъждане на ответника да му
заплати обезщетение за причинените му имуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от дискриминационно постановения съдебен акт в
размер на 4 016,44 лева, ведно със законната лихва от 26.06.2024г. до
окончателното изплащане.
В условията на евентуалност на предявените по т.1, 3 искове следните
обективно кумулативно съединени искове:
1. Иск с правно основание с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр за
признаване за установено, че с постановяване на Решение №10216/02.07.2019г.
по адм. дело №2931/2019г. ответникът в нарушение на „принципа на правна
сигурност“ е поставил ищеца в по- неблагоприятно положение спрямо други
лица, които при сравними казуси са били третирани по- благоприятно при
прилагане на чл.3 ЕКЗПЧОС и относимата към него съдебната практика /на ВАС
и ЕСПЧ/, с което е допуснал спрямо ищеца „непряка дискриминация“
2. Иск с правно основание чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр. за осъждане на ответника да му
заплати обезщетение за причинените му имуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от дискриминационно постановения съдебен акт в
размер на 4 016,44 лева, ведно със законната лихва от 26.06.2024г. до
окончателното изплащане.
В условията на евентуалност на предявените по т.1, 3 искове следните
обективно кумулативно съединени искове:
1. Иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. за признаване за установено, че
с постановяване на Решение №10216/02.07.2019г. по адм. дело №2931/2019г.
ищецът поради своето „лично положение“ и в нарушение на „принципа за
равнопоставеност“ е бил третиран от ответника по-неблагоприятно отколкото се
2
третира, било е третирано и би било третирано друго лице по сравними казуси
при прилагане чл.6, т.1 ЕКЗПЧОС и относимата към него съдебна практика /на
ВАС и ЕСПЧ/, с което последният е допуснал спрямо него „пряка
дискриминация“.
2. Иск с правно основание чл.71, ал.1, т.2 ЗЗДискр. за осъждане на ответника да
прекрати нарушението по т.1, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни
нарушения по прилагането на чл.6, т.1 ЕКЗПЧОС спрямо ищеца.
В условията на евентуалност на предявените по т.1,2 искове следните
обективно кумулативно съединени искове:
1. Иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. за признаване за установено, че
с постановяване на Решение №10216/02.07.2019г. по адм. дело №2931/2019г. в
нарушение на „принципа за равнопоставеност“ ответникът е поставил ищеца в
по-неблагоприятно положение спрямо други лица, които при сравними казуси са
били третирани по-благоприятно при прилагане на чл.6, т.1 ЕКЗПЧОС и
относимата към него съдебната практика /на ВАС и ЕСПЧ/, с което е допуснал
спрямо ищеца „непряка дискриминация“
2. Иск с правно основание чл.71, ал.1, т.2 ЗЗДискр. за осъждане на ответника да
прекрати нарушението по т.1, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни
нарушения по прилагането на чл.6, т.1 ЕКЗПЧОС спрямо ищеца.

Ищецът П. Й. С. твърди, че на 15.05.2017г. е депозирал искова молба в
Административен съд- гр. Стара Загора, с която предявил два обективно кумулативно
съединени иска срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /“ГДИН“/ – град
София и въз основа на която било образувано адм.д. №235/2017г. С първия предявен
иск ищецът поискал ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие
извършените от ответника нарушение на чл.3 ЕКЗПЧОС от ответника изразяващи се в
държането му в продължителна изолация, в постоянно заключено спално помещение,
лишавайки го от смислени дейности, без да му осигурява достатъчно храна по
количество и качество, добри санитарно- хигиени и битови условия, както и социално
подпомагане. С втория иск поискал ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
от 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди
вследствие извършеното от ответника нарушение на чл.3 ЕКЗПЧОС, изразяващо се
липсата на осигуряване на достатъчно храна съобразно енергоразхода на ищеца.
Твърди, че в хода на производството било установено, че в периода 24.09.2015г.-
08.04.2016г. е пребивавал в килия, в която не е имало санитарен възел и достъп до
постоянно течаща вода, освен в кратките тоалети през деня, поради което се налагало
да задоволява физиологичните си нужди и да се мие във и над пластмасова кофа.
Установено било също, че в периода 24.03.2016г.-15.05.2017г. затворническата
администрация не му била осигурявала четка, паста за зъби и тоалетна хартия, както и
че в периода 15.05.2012г.-15.05.2017г. (поправен с уточняваща молба от 12.05.2025г.)
не му била осигурявана достатъчно храна по калориен и химичен състав. Сочи, че
вещото лице по назначената СМЕ установило, че енергоразходът му бил 2938.8 ккал, а
не посоченият в Таблица №1 /чл.84, ал.1, т.1 ЗИНЗС/ за ежедневна дажба на храна-
2622 ккал, като счита, че същият е и по-висок- 3232,68 ккал. В тази връзка поддържа,
че вещото лице по СМЕ е дало недобросъвестно становище, като същото е прикрило
част от енергоразхода му, не е взело предвид и други фактори, като загубите на
храната при нейната предварителна и термична обработка. Сочи, че с оглед на
3
изложеното поискал от административния съд да бъде изготвена нова експертиза и
взето становище от СЗО, което му било отказано. Поддържа, че исканията му били
абсолютно основателни, целящи да изяснят обстоятелствата по делото и необходими
за установяване на твърдените от него нарушения. Отбелязва, че с Решение №311 от
20.11.2018г. по адм.д. №235/2017г. предявените от него срещу ГДИН искове били
отхвърлени като неоснователни с аргумент за кратката продължителност на периода, в
който ищецът е бил поставен лоши санитарно- хигиенни и битови условия и
отдалечеността му във времето, както и възприемането на дискриминационното
становище на вещото лице относно индивидуалния му енергоразход и невъзможността
при организирано и групово хранене да се постигат идеалните условия за спазване на
индивидуален енергиен прием. Сочи, че подал жалба срещу решението, в която
изложил подробни аргументи относно допуснатите от първоинстанционния съд
нарушения, като се позовал и на нарушения по чл.6, т.1 ЕКЗПЧОС- несправедлив
съдебен процес с оглед непризнаването на нарушението по чл.3 ЕКЗПЧОС и
неосигуряване от страна на съда на равни процесуални възможности за доказване на
твърденията му относно енергоразхода, които били отхвърлени от ответника с
Решение №10216 от 02.07.2018г. по адм. дело №2931/2019г. Счита, че с постановеното
решение, в което ВАС приел, че първоинстанционният съд е осигурил равни
възможности на страните в процеса, е станал обект на дискриминация по защитен
признак „лично положение“ по отношение прилагането на чл.3 ЕКЗПЧОС. В тази
връзка твърди, че условията, при които се е намирал през процесния период
24.09.2015г.- 08.04.2016г. са същите, при които е пребивавал в затвора в периода
23.09.2010г.-23.09.2015г., за които му е било присъдено обезщетение по адм.д.
№404/2015г. Намира, че е обект и на дискриминация по защитен признак „лично
положение“ при прилагане и на чл.6, т.1 ЕКЗПЧОС – несправедлив съдебен процес,
тъй като с отказа за назначаване на нова експертиза съдът не осигурил равенство
между страните в процеса. С оглед на изложеното отправя искане за уважаване на
предявените искове.
В подадена на 27.09.2024г. молба ищецът уточнява, че дискриминационното
поведение на ответника се състои в игнориране на извършените спрямо ищеца
нарушения на чл.3 и чл.6, т.1 ЕКЗПЧОС и постановяване на решение в разрез с
принципа за равно третиране и точно и еднакво прилагане на закона спрямо всички.
С уточняваща молба от 12.05.2025г. ищецът сочи съдебна практика по въпроса
за „пряка“ и „непряка“ дискриминация. Поддържа, че не е налице идентитет между
исковата молба в адм. производство и тази в настоящото производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
с който се оспорва нейната редовност и основателност. Твърди се, че исковата молба
не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 ГПК, тъй като в нея не са изложени
фактите и обстоятелствата, на които се основат предявените срещу ответника искове.
Изразява се становище, че предявените искове са неоснователни, тъй като с тях се
цели пререшаване на спор, по който има влязъл в сила съдебен акт, а не установяване
на осъществена дискриминация. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК разпределя доказателствена тежест между
страните, както следва:
На основание чл.154 от ГПК вр. чл.9 ЗЗДискр в тежест на ищеца по иска с
правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДискр е да докаже твърденията си, че са
налице факти, които обуславят вероятност за дискриминационно третиране по
4
посочения от него признак /“лично положение“/, както и че негови права по този или
по други закони /“еднакво прилагане на закона“ /, уреждащи равенство в третирането,
са нарушени.
При доказване на твърденията на ищеца, от които може да се направи
предположение, че е налице дискриминация, доказателствената тежест се прехвърля
на ответника, който следва при условията на пълно и главно обратно доказване да
опровергае твърденията за дискриминация или да установи, че извършените действия
са оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта за подходящи
и необходими.
По иска с правно основание чл.71, ал.1, т.2 ЗЗДискр в тежест на ищеца е да
установи също и претърпените от него вреди, както и тяхната причинно-следствена
връзка с осъществената спрямо него дискриминация.
При установяване на горното в тежест на ответника е да докаже, че е платил
претендираната от него сума.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни
да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба. УКАЗВА на страните, че за приключване
на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5