Р Е Ш Е Н И
Е № 922
гр. Пловдив, 12.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
7224 по описа на съда за 2017 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“ Христо Г.
Данов“ № 37, против Е.П.Т., ЕГН: **********,
с адрес *** с правно основание
чл. 422, във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД за признаване на
установено в отношенията между страните, че
Е.П.Т. дължи на ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД следните суми, а
именно: 295, 93 лв. – главница, представляваща стойността на разпределената
топлинна енергия за периода 01.10.2014г.
до 30.04.2016 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 02.06.2015 г. -16.03.2017г., в
размер на 33,62 лв., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело
№3826/2017г., по описа на ІІI гр. състав
на ПРС.
Ищецът сочи, че съгласно
чл.153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът- Е.П.Т., като собственик на имот, находящ се в *** има качеството клиент на топлинна енергия и
съгласно чл.34, ал. 1 от ОУ е длъжен да заплаща месечни дължими суми в 30
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение на
тази разпоредба чл.35, ал.1 от ОУ предвижда
клиентите да се задължат с
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В изпълнение на
законоустановените задължения „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е доставило до сградата, а търговецът
извършил разпределението на топлинна енергия- „Нелбо“ ЕАД е разпределил за
имота на ответника топлина енергия за отопление – битово горещо водоснабдяване
и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация на обща стойност 417.93лв., включваща главница в размер на
295, 93 лв. за периода 01.10.2014г. до
30.04.2016 г.
Сочи се, че за
горепосочената главница са издадени 11 броя фактури, подробно описани в
исковата молба. Тъй като ответницата не
заплатила в срок задълженията си по описаните фактури, то тя дължала и обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода 02.06.2015 г. -16.03.2017г.,
в размер на 33,62 лв. За събиране на
сумите ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което
било уважено и в срок постъпило възражение от ответника, което обусловило
правния интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се исковете да се
уважат. Претендират се разноски за заповедното и настоящото исково
производство.
Ответникът оспорва изцяло
предявените от ищеца искове по основание и размер, като счита същите за неоснователни и моли да се отхвърлят. Оспорва
също, че е потребител на услугата, стойността на която ищецът претендира в
иска. Твърди, че на 25.02.2015 г. е подала предизвестие за прекратяване на
договора с ищеца на основание чл. 62а, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите, с което декларирала отказа си от предоставяне на следните
услуги: доставяне на топлинна енергия за отопление и доставяне на горещо
водоснабдяване. Впоследствие със заявление от 30.07.2015 г. ответницата се
отказала и от услугата - „дялово
разпределение на топлинна енергия“. Преди началото на отоплителен сезон 2015г.
– 2016 г. ответницата подала заявление до ищцовото дружество, упражнявайки за
новия сезон отново правото си на отказ от гореописаните три услуги. , което
било входирано в офиса на ищцовото
дружество на 05.10.2015 г. С оглед така изложеното се сочи, че ищцовото
дружество е било длъжно в срок от 15 дни от датата, на която заявленията са
породили правни последици да прекратят доставянето на тези услуги. В допълнение
на изложеното се твърди, че съгласно чл. 62, ал. 2 ЗЗП потребителят не дължи
заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил,
ако тя не е поискана. Твърди се, че по
отношение на начислените суми за отдадената топлоенергия от сградната
инсталация, която е обща част и топлоенергията към общите части на сградата,
ищцовото дружество неправилно е насочило претенцията към ответницата, като е
следвало да насочи същата към Етажната собственост или инвеститора, присъединил
сградата към топлопреносната мрежа в съответствие с Тълкувателно решение № 2 от 2016 г. на ОСГК на ВКС.
Иска се прекратяване по отношение на тази претенция и отхвърляне на
предявените искове по отношение на претенцията за доставка на топлинна енергия
за горещо водоснабдяване и обезщетението за забавеното й плащане.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното частно гр. дело № 3826/2017 г. на ПРС, вземането по настоящото производство
съответства на вземането по заповедта за изпълнение, като същата е връчена на длъжника, от който е постъпило възражение в
срок, поради и което са дадени указания за предявяване на установителни искове.
Исковете, предмет на настоящото производство са предявени в месечния срок от
получаване на съобщение за това. На основание изложеното следва, че исковете са
допустими.
Относно възраженията за
недопустимост на производството с оглед на обстоятелството, че за начислената
сградна инсталация и топлоенергия от общите части процесуално легитимирана е
етажната собственост, съдът се е произнесъл в Определението по чл. 140 ГПК,
като поддържа изразеното в тази насока становище.
Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за
енергетиката продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия по
енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Легална дефиниция на понятието
„потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката
/обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според който по смисъла на този закон потребител
на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване. Липсата на представен договор, сключен
между ищцовото дружество и ответника не обосновава извод за липса на качеството
потребител на топлинна енергия. Липсва
противоречие и в съдебната практика в тази насока. Нормите на чл.150 от ЗЕ предвиждат възникването на договорни отношения
по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без да е
необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. Следователно правото на
собственост или на ползване на върху
апартамента води до създаване на договорни отношения по продажба на топлинна
енергия с топлофикационното дружество и до възникване на задължението и да
заплаща стойността на изразходваната топлоенергия.
От приетия по делото като доказателство Нотариален акт за дарение на недвижим имот с ***
по описа на Служба по вписванията Пловдив към Агенция по вписванията, се
установява, че ответникът е собственик на процесния имот, поради и което има
качеството потребител по смисъла на закона.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от “Топлофикация Пловдив”ЕАД на потребителите в гр.Пловдив. Съгласно
чл.3, ал.1 ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице,
потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр
на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Съгласно чл.4, ал.1
ОУ продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна
енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13,
ал.1, т.1 ОУ купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в
срок. Съгласно чл.18 ОУ търговското измерване и отчитане на продадената
топлинна енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер,
монтиран в абонатната станция на границата на собственост. Отчетеното по този
начин количество потребена топлинна енергия за сградата се разпределя между отделните
имоти, присъединени към абонатната станция, от избран от тях търговец, чрез
системата за дялово разпределение. Установява се, че посочените общи условия са
публикувани в един местен и един национален ежедневник.
Съгласно чл. 11 от общите условия, купувач- самостоятелен потребител или
всички купувачи в СЕС, присъединени към една абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, имат право да се откажат от ползване на топлинна
енергия за отопление и/или горещо водоснабдяване за всички имоти, присъединени
към една абонатна станция или към самостоятелното й отклонение, за което
подават писмено заявление до продавача с изявено съгласие на най – малко две
трети от собствениците на имоти или титуляри на вещно право. Продавачът е
длъжен в срок до 15 дни след постъпване на заявлението да извърши исканото
прекратяване. В чл.11, ал. 4 е предвидено, че отделен купувач в СЕС няма право
да прекрати за целия си имот или за част от имота, подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела чрез физическото му отделяне от сградната
инсталация. В чл. 10, ал. 5 е отразено, че купувачите в сграда – етажна
собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си
чрез монтираните термостатни радиаторни вентили, остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. Така
предвидените условия за спиране на топлоподаването са уредени в чл. 153 ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от Закона за енергетиката
разпределението на топлинна енергия в сграда етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, регламентирана в чл. 139-148 ЗЕ и действалата
през процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 година. Чл. 139, ал.
2 е предвидено, че дяловото разпределение
на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а.
На 25.02.2015 г. ответникът Е.Т. е подала предизвестие до ищцовото
дружество за прекратяване на договор, с което заявява, че се отказва от
сключения договор и не желае да й бъде предоставяна топлинна енергия за
отопление и за горещо водоснабдяване. На
същата дата е подадено заявление за отказ от доставка на топлинна енергия за
отоплителен сезон 2014-2015 г.
На 30.07.2015 г. ответникът Е.Т. е заявила пред ищцовото дружество, че
считано от 01.08.2015 г. не желае да й бъде доставяна услугата дялово разпределение.
На 05.10.2015 г. ответникът Е.Т. е заявила пред ищцовото дружество, че не
желае за отоплителен сезон 2015 г. – 2016 г. да й бъдат доставяни ТЕ за
отопление, за сградна инсталация, за общите части и за имота, горещо
водоснабдяване и услуга дялово разпределение.
В приетите по делото, като доказателства фактури за процесния период са
отразени количества топлинна енергия и дължима стойност.
Във фактура от 01.06.2015 г. за отчетен период 01.04.2015 г. -30.04.2015 г.
е отразена дължима сума в общ размер от 16,68 лв. с ДДС , включваща сумата от
4,44 лв. без ДДС – услуга дялово разпределение, 2,78 лв. без ДДС за доставена
топлинна енергия до имота и сумата от 6,68 лв. без ДДС за ТЕ, отдадена от
сградната инсталация.
Във фактура от 31.08.2015 г. (л. 9) е отразена сума за ТЕ за гореща вода в
размер на 0,94 лв. и 4,44 лв.- за услуга дялово разпределение, начислен е и
ДДС.
Във фактура от 31.08.2015 г. е отразено доставка на топлинна енергия за
отопление на имота в размер от 30,65 лв. за 0,40620 Мвтч за отчетен период от
01.10.2014 г. до 30.04.2015 г.
Прието е като доказателство и препис
– извлечение от сметка, в което е отразено, че за периода от 01.10.2014 г. до
30.04.2016 г. е начислена главница в общ размер от 295,93 лв. и лихва в размер
от 33,62 лв.
По делото е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице след справка в ищцовото
дружество и справки за разпределена ТЕ от Нелбо ЕАД. Заключението е прието по делото,
като обективно, пълно и компетентно изготвено и не е оспорено от страните по
делото. Вещото лице е категорично, че са спазени изискванията на Методиката за
дялово разпределение на топлинна енергия в „сгради – етажна собственост“-
Приложение към 61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2016 г.. От заключението се установява, че няма разлика между разпределеното от топлинния
счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество. Вещото лице е отразило, че за процесния период
от 01.10.2014 г. до 30.04.2016 г. е отчетена ТЕ в размер на 5,72329 Мвч, като
същата включва следните компоненти, а именно: за периода от 01.10.2014 г. до
31.10.2014 г.- ТЕ за гореща вода в размер на 0,06268 Мвч; за периода от
01.11.2014 г. до 30.11.2014 г. – ТЕ за
гореща вода – 0,05441 Мвч и ТЕ сградна инсталация – 0,25139 Мвч; за периода от
01.12.2014 г. до 31.12.2014 г.- ТЕ сградна инсталация -0,32639 Мвч и ТЕ гореща вода – 0,22212 Мвч; за периода от
01.01.2015 г. до 31.01.2015 г.- 0,24360 Мвч – ТЕ за отопление, 0,11106 Мвч – ТЕ
за гореща вода и 0,36988 Мвч за ТЕ сградна инсталация; за периода от 01.02.2015
г. до 28.02.2015 г.- ТЕ гореща вода в
размер от 0,11095 Мвч, ТЕ сградна инсталация в размер на 0,32907 Мвч и топлинна
енергия в размер от 0,19779 Мвч; за периода от 01.03.2015 г. до 31.03.2015 г.-
0,1967 Мвч за топлинна енергия и 0,28976 Мвч за ТЕ сградна инсталация; за
периода от 01.04.2015 г. до 30.04.2015 г.- 0, 096606 Мвч ТЕ сградна инсталация и 0,04002 Мвч – топлинна
енергия; изравнителна сметка за периода от 01.04.2014 г. до 30.04.2015 г., с
която е начислена допълнително топлинна енергия в размер от 0,1218 Мвч и е
намалена стойността на отчетената гореща вода с – 0,03602 Мвч; за периода от
01.05.2015 г. до 31.07.2015 г. не е отчетена
ТЕ; за периода от 01.08.2015 г. до
31.08.2015 г. е отчетена ТЕ Гореща вода в размер на 0,1380 Мвч; за периода от
01.09.2015 г. до 30.09.2015 г. не е отчетена ТЕ; за периода от 01.10.2015 г. до
31.10.2015 г. са отчетени топлинна енергия в размер от 0,1905 Мвч и ТЕ сградна
инсталация в размер на 0,06244 Мвч; за периода от 01.10.2015 г. до 31.10.2015
г. е коригирана стойността на отчетената ТЕ сградна инсталация с „-0,03218“; за
периода от 01.11.2015 г. до 30.11.2015 г. са отчетени ТЕ сградна инсталация в
размер на 0,15520 Мвч и топлинна енергия в размер на 0,14533 Мвч; за периода от
01.12.2015 г. до 31.12.2015 г. са отчетени ТЕ сградна инсталация в размер от
0,30575 Мвч и топлинна енергия 0,22488 Мвч; за периода от 01.01.2016 г. до
31.01.2016 г. са отчетени топлинна енергия в размер от 0,28143 Мвч, ТЕ сградна
инсталация в размер от 0,43559 Мвч; за периода от 01.02.2016 г. до 29.02.2016
г. са отчетени топлинна енергия в размер на 0,16953 Мвч и ТЕ сградна инсталация
в размер от 0,23501 Мвч; за периода от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г. са отчетени
ТЕ за сградна инсталация в размер на 0,21831 Мвч и топлинна енергия в размер от
0,16834 Мвч и за периода от 01.04.2016 г. до 30.04.2016 г. е отчетена ТЕ
сградна инсталация в размер от 0,03486 Мвч.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза,
изготвено на основание установеното от СТЕ, представените от ищцовото дружество
начислени количества ТЕ, нормативно определената цена за ТЕ за битови нужди,
както и справка БНБ за основен лихвен процент, се установява, че претендираната
главница съответства на установената такава. Вещото лице посочва, че общата
стойност на топлинната енергия, консумирана от ответника през периода от 01.10.2014
г. до 30.04.2016 г. е в размер на 600,74 лв., разпределена, както следва:
сумата от 269,72 лв.- стойност на
топлоенергия сградна инсталация, сумата от 180,98 лв.- топлоенергия за отопление, 48,80
лв. – топлоенергия гореща вода /БГВ/ и
сумата от 101,24 лв.- услуга дялово разпределение. За периода от 16.11.2014 г. до 14.08.2015 г. е
платена обща сума в размер от 304,81 лв., като е останала обща дължима сума в
размер от 295,93 лв. Изчислено е обезщетението за забава за периода от падежа
на плащане до 16.03.2017 г. в общ размер от 33,62 лв.
С оглед на приетия по делото акт за
собственост на процесния имот и с оглед разпоредбите на ЗЕ и общите условия,
съдът приема, че за процесния период, по силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
ответникът е в договорни правоотношения с ищеца по делото, при общоизвестните
общи условия за продажба на топлинна енергия от "ЕВН България
Топлофикация" ЕАД и всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цената за
доставената топлинна енергия.
Освен заплащането на съответната топлинна енергия, постъпила в собствения
им имот, потребителите са длъжни да заплатят и тази за сградна инсталация.
Във връзка с възражението на ответника, че се е отказал едностранно от
договорната връзка между страните и търсените суми се явяват недължими поради
факта, че се явяват непоискана услуга, съдът намира следното:
В отговора на исковата молба е
посочено, че доставената топлинна енергия се явява непоискана, реално
неползвана услуга, в който смисъл ответницата се позовава на Закона за защита
на потребителите и Директива 2011/83/ЕС. Според Тълкувателно решение № 2 от
25.05.2017 г. по тълк.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи
при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с параграф 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
В Тълкувателно Решение № 2/2016 от 25.05.2017 по т.д. № 2/2016 г. по описа
на ВКС, ОСГК, е прието, че за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.Съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя
между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на
сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е
обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове тавани и пр., т. е. нал. е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти,
находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В
този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в
сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
В същия смисъл е и постановеното РЕШЕНИЕ НА СЪДА от 5
декември
2019 година -
„Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Директива 2011/83/ЕС —
Потребителско право — Член 2, параграф 1 — Понятие за потребител — Член 3, параграф 1 — Договор, сключен между
търговец и потребител — Договор за доставка на централно отопление — Член 27 — Непоръчана
доставка — Директива 2005/29/ЕО — Нелоялни търговски практики от страна на търговци
към потребители на вътрешния пазар — Член 5 — Забрана за нелоялни търговски практики —
Приложение I — Изпращане на непоръчани стоки по домовете — Национална правна уредба, която изисква
всеки собственик на имот в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, да участва в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация — Енергийна ефективност — Директива
2006/32/ЕО — Член 13, параграф 2 — Директива 2012/27/ЕС — Член 10, параграф 1 — Информация за
фактурирането — Национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки
собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент“ по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17. В решението се
дават следните отговори по преюдициалните запитвания, а именно:
„ 1) Член 27 от Директива 2011/83/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата
на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива
1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики
от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на
Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на
Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да
се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна
енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент.
2) Член 13, параграф 2
от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006
година относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета
и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение
на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и
2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна
уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките
за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на
апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.“
В тази насока съдът
счита за неоснователно възраженията на ответника в тази насока. В отговора на
исковата молба ответникът не е възразявал относно годността на средствата за
търговско измерване и абонатната
станция, поради и което направените в тази насока възражения в писмената защита
са преклудирани.
Съдът намира за неоснователни
направените с отговора на исковата молба възражения за недължимост както на
топлинна енергия за отопление в самия имот – отчетена от топлинния
счетоводител, така и на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. В
случая ирелевантно е обстоятелството, че ответникът е направил отказ от
доставка на топлинна енергия, тъй като за преустановяване заплащане на топлинна
енергия за сградна инсталация е необходимо съгласие на квалифицирано мнозинство
от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж, което в
настоящия случай не е налице. От друга страна, в имота се ползва топлинна
енергия, която се установява от отчета, предоставен от топлинния счетоводител,
заплащане на която се дължи съгласно посочените по – горе съображения. С оглед
дадените разяснения в посоченото тълкувателно решение не е налице колизия на
европейското законодателство и вътрешното такова относно Закона за защита на
потребителите и Закона за енергетиката / съответно ЗЕЕЕ/отм./, поради което и
възраженията на ответника в тази насока не се възприемат от настоящата съдебна
инстанция.
Чл. 140, ал. 3 ЗЕ изрично предвижда,
че сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия
не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от
собствениците и носителите на вещни права. То следва от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже.
В този смисъл е и съдебната практика Определение № 721 от 5.06.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 2819/2015 г., IV г. о., ГК.
Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника топлинна
енергия според вещото лице по СТЕ е бил извършван в съответствие с нормативните
изисквания. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само
предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител, относно
дяловото разпределение, а е извършило и самостоятелни изчисления. Заключението
не е оспорено, няма основание да не се кредитира, доколкото експертът е
отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи. Конкретният размер
на задълженията на абоната се установява от вещото лице по ССЕ, поради което
съдът намира, че предявените искове са основателни в претендираните размери и
следва да бъдат уважени изцяло.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че за процесния период –
01.10.2014 г. до 30.04.2016 г., ищцовото дружество е доставило на ответника топлинна енергия за обект, находящ се в ***, като ответникът
не е заплатил дължимата цена в размер на 295,93 лв. Същият дължи и обезщетение
за забава в търсения размер.
С оглед изхода на спора на
основание чл. 78, ал.1
ГПК следва да се присъдят
разноски в полза на ищеца, съразмерно на уважената част от исковите претенции.
Ищецът е направил разноски в размер на
75 лв. в заповедното производство и 375 лв. в исковото производство, като съдът
определя размер на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лв.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.П.Т., ЕГН: **********, с
адрес *** дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул.“ Христо Г. Данов“ № 37 следните суми, а именно: 295, 93 лв. –
главница, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за
периода 01.10.2014г. до 30.04.2016 г.,
ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.06.2015 г. -16.03.2017г., в размер на 33,62 лв., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №3826/2017г., по описа на
ІІI гр. състав на ПРС.
ОСЪЖДА
Е.П.Т., ЕГН: **********, с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ НА ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 75 лв.-
разноски по ч.гр.д. № 3826/2017 г. по описа на ПРС и
сумата от 375 лв.- разноски по гр.д. № 7224/2017 г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ