Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 03.12.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІ-г въззивен състав, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
секретар Алина Т., като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 2465/2019 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със съдебно решение от 07.01.2019 г., постановено по гр.д. № 39402/2018
г. по описа на СРС, съдът е осъдил П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „Витоша”
№ 2, да заплати на А.Б.Т., ЕГН **********,***, по искове с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди (психически стрес), настъпили в
резултат от наказателно преследване, приключило с постановление от 28.06.2013
г. за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца по ДП № 67/2012 г.
по описа на СДВР, пр. пр. № 2681/2012 г. по описа на СГП, поради това, че
деянието не е извършено от лицето, ведно със законната лихва върху сумата от
14.06.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата от 913,80 лв., обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 14.06.2015 г.
-13.06.2018 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 900 лв.,
разноски в производството, като е отхвърлил иска с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 913,80 лв. до пълния предявен размер
от 914,65 лв. и за част от периода - 14.06.2018 г.
Недоволен
от съдебното решение, в осъдителната му част, е останал ответникът П.НА Р.Б.,
която е подала настоящата въззивна жалба с твърдение за неправилност на
съдебното решение. Изложила е подробни доводи в подкрепа на възраженията си.
В
срок по делото е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от страна на ищеца
в първоинстанционното производство –
А.Б.Т., с който
се твърди правилност на обжалваното съдебно решение и неоснователност на
въззивната жалба.
Страните не представят нови
доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на
разглеждане по същество.
Съгласно чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, в обжалваната част, а по
отношение на неговата правилност, в обжалваната част, съдът намира следното:
Няма спор
между страните за това, че въззиваемият е бил привлечен като обвиняем по ДП №
67/2012 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 2681/2012 г. по описа на СГП, което е
приключило с постановление от 28.06.2013 г. за прекратяване на наказателното
производство срещу него поради това, че деянието не е извършено от лицето.
Спорен пред
въззивната инстанция е въпросът за това доказано ли е по делото възникването на
твърдените от въззиваемия( ищеца) неимуществени вреди и налице ли е пряка
причинно-следствена връзка между тях и противоправното поведение на въззивника.
В тази връзка съдът намира следното:
Неоснователно
е възражението на въззивника за неправилност на обжалваното съдебно решение,
поради липса на една от предпоставките за ангажиране на отговорността на
държавата по реда на чл. 2, , ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно претърпени
неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното обвинение.
От събраните
в хода на делото доказателства, в частност свидетелски показания и неоспорена съдебно-психологическа
експертиза, се установява по категоричен начин, че въззиваемият е преживял
стрес и значителни психологически притеснения във връзка с повдигнатото срещу
него обвинение в извършването на тежко умишлено престъпление. Същият е бил
публично задържан от органите на реда, пред очите на неговите близки хора,
спрямо него е бил извършен обиск, направено е претърсване на дома му, където живее т.е. навлизано е в
личното му пространство по недопустим начин във връзка с незаконосъобразно
водено срещу него наказателно производство. Същият не е бил осъждан или
задържан преди задържането му по процесното наказателно производство, поради
което безспорно е преживял значителен стрес. От показанията на свидетелите
става ясно, че той се е променил, като вследствие на воденото срещу него
наказателно производство-станал е изнервен, затворен, загубил е близки и
познати, имал е проблеми в общуването, чувствал се е депресиран, имал е
проблеми със съня и храненото, имало е вероятност да загуби жената до себе си,
поради изцяло промененото си и затворено поведение. Имал е сериозни разногласия
със своя баща, а освен това и приятелите му са се отдръпнали от него. Това се
подкрепя и изслушаната по делото експертиза. В тази връзка и като се има
предвид изложеното горе, съдът се солидаризира с подробните мотиви на районния
съд и препраща и към тях на основание чл. 272 ГПК.
С оглед изложеното,
съдът правилно е приел, че на въззиваемия са причинени неимуществени вреди в
резултат от воденето срещу него
незаконосъобразно наказателно производство, които оправдават
присъждането на обезщетение в размер на 3 000 лв. Тази сума съответства на вида
и характера на причинените неимуществени вреди, доколкото животът на
въззиваемия е претърпял значително правно
необосновано сътресение, като същата кореспондира и със социално –
икономическата обстановка в страната и не води до неоснователно обогатяване, а
единствено репарира причинените вреди. Съответно на изложеното обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По
разноските:
Съобразно
изхода на спора на въззиваемия се следват направените и във въззивното
производство разноски в доказан размер от 800 лв. адвокатско възнаграждение. В
срок обаче въззивникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът следва да разгледа. В тази връзка, като има предвид
размера на исковете по чл. 2, ал.1от ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД съдът намира,
че минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение се определя от
правилото на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и е в размер на 504 лв. Видно е, че делото пред
въззивната инстанция не се отличава с фактическа и правна сложност, нито с
много на брой съдебни заседания, поради което съдът приема, че не е налице
основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер над минимално
установения с Наредбата. Предвид това възражението по чл. 78, ал.5 от ГПК е
основателно и разноските за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до
размера от 504 лв.
Воден от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 07.01.2019 г.,
постановено по гр.д. № 39402/2018 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. да заплати на А.Б.Т.
сумата в размер на 504 лв. разноски за адвокатско възнаграждение на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./