Присъда по дело №527/2021 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И

Тъжителят Д. В. Д. е депозирал тъжба до СлРС, с която е предявил
обвинение срещу подсъдимия И. Д. И. за извършено от него престъпление по
чл.130, ал.1 от НК.
В с.з. тъжителят, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа тъжбата и моли съда да признае подсъдимия за
виновен, както и да уважи гр.иск в предявения от него размер. Претендира и
за присъждане на направените разноски.
Подсъдимият, редовно призован, се явява лично и с упълномощен
защитник. Не се признава за виновен по предявеното му обвинение, като дава
подробни по случая, с които твърди, че на посочената дата въобще не се е
намирал на посоченото в тъжбата място, не се е срещал с тъжителя и не му е
нанасял побой. Твърди също, че не само на инкриминираната дата, но и
изобщо не е нанасял побой над тъжителя. Моли съда да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Упълномощеният от
него защитник също пледира за постановяване на оправдателна присъда, като
счита, че обвинението не е доказано по безспорен начин.
С тъжбата тъжителят е предявил и граждански иск против подсъдимия
за сумата от 4000 лв., по 1000 лева за всяка от причинените му телесни
повреди. Претендира и законната лихва, считано от датата на деянието до
окончателното изплащане на сумата.
След като прецени, че гражданският иск е своевременно предявен и се
намира във връзка с предмета на делото, съдът го прие за съвместно
разглеждане в настоящия наказателен процес.
От събраните и проверени в с.з. писмени и гласни доказателства съдът
прие за установена следната фактическа обстановка :
Подс. И. е бълг. гражданин, със средно образование, разведен,
пенсионер, неосъждан.
Тъжителят Д. и подсъдимият И. се познавали добре помежду си като
дори преди време били в добри отношения. Познанството им било чрез свид.
ИВ. Н. Т., с който подсъдимият отглеждал съвместно животни, а тъжителят
бил в добри приятелски взаимоотношения. Животните отглеждали в местност
над село Т., където имали и фургон и пристройка до него. На 05.12.2020 г.
тъжителят бил при своя приятел – свид. Т. във въпросната местност и след
обяд потеглил към дома си, управлявайки собствения си лек автомобил. По
пътя бил пресрещнат от свид. Р. с когато се познавали добре и които също
отглеждал животни, в близост до местността където се намирал и фургонът
използван от подсъдимия и свид. Т.. Двамата спрели автомобилите си и
говорили известно време, като тъжителят споделил, че във фургона е дошъл
1

подсъдимия и го е ударил с тесла в рамото и кръста, както и в последствие
след като се качил в автомобила и с юмрук в лявата част на лицето, както и с
пистолет в китката. Тъжителят се прибрал в дома си, където била и дъщеря
му и на нея също споделил, че подсъдимият му е нанесъл побой, като го е
ударил с тесла в рамото и кръста, както и с пистолет по ръката.
На 07.12.2020 г. тъжителят посетил съдебен-лекар, който констатирал,
болки в областта на лявата половина на лицето, кръвонасядане в областта на
лявата поясна област с наличие на охлузване на кожата, както и болки в
областта на лявата половина на гърба над плешката. Установено е и охлузване
в областта на външната повърхност на лявата китка от към лъчевата кост.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Р. и Д.. Последната,
въпреки, че е дъщеря на тъжителя и че е заинтересована от изхода на делото
само на това основание не следва показанията и да не бъдат кредитирани, но
поради това обстоятелство следва да бъдат подложени на внимателен анализ.
Всъщност тя пресъздава това което е и е съобщил нейният баща. Не е била
свидетел на инцидента и разказва това което и е разказал баща й,
включително и от кого е получил нараняванията. На същото основание съдът
кредитира и показанията на свидетеля Р.. Самият той не е установил
наранявания по тъжителя, тъй като са се видели през прозорците на
управляваните от тях автомобили , а нараняванията са били в области които
са били покрити с дрехи – за тези в гърба, кръста и на ръката, която е била
също в купето на автомобила и няма как да е била възприета от този свидетел.
И той също като дъщерята на тъжителя пресъздава онова което му е било
споделено от самия тъжител. От кредитираната част на тези показания не
може да се установи по безспорен и категоричен начин, че именно
подсъдимият е причинил увреждания на тъжителя. Свидетелят Р. не е видял
подсъдимия в района на местността където и той и подсъдимия отглеждат
животни. Спорен е моментът и относно самите наранявания, тъй като
медицинското удостоверение е издадено два дни след сочения от тъжителя
инцидент. Действително възможно е това да е станало именно, защото
05.12.2020 г. е бил почивен ден и първият работен ден е бил на 07.12.2020 г.
Възможно е обаче в този период от два дни тъжителят да е получил по друго
време и на друго място установените при прегледа наранявания. Все пак
съдът прие, че тези показания наред с показанията на свидетелят Р. могат да
се приемат за достоверни и да се приеме, че действително тъжителят е имал
посочените наранявания. Както беше отбелязано по-горе обаче от техните
показания по никакъв начин не може да се установи авторството на деянието.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля Т., но само в частта в
която пресъздава обстоятелствата около взаимоотношенията между страните,
както и неговите взаимоотношения с тъжителя от една страна и с подсъдимия
2

от друга. Друго обстоятелство което може да се приеме за установено е че
тъжителят е бил при него на процесната дата. По отношение на останалите
изнесени факти и обстоятелства показанията му не се подкрепят от
достатъчно безспорни и категорични доказателства. Действително
показанията на свидетелите Р. и Д. доколкото допълват тези на свидетеля Т., а
и самите показания на Т. които пък се допълват от косвени доказателства
могат да бъдат кредитирани и да бъдат достатъчни за формиране на извод за
доказаност на извършено престъпление в частност на извършено от
подсъдимия И. престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК. В същото време обаче по
делото е налице още една група свидетели с противоположни на твърденията
на посочените по горе трима свидетели. Това са свидетелите С. и И., а също и
обясненията на самия подсъдим които са годно доказателствено средство и не
могат да бъдат игнорирани само на основание, че са дадени от лице което е
заинтересовано от изхода на делото и най вече от това да оневини себе си.
Всички те заявяват от своя страна, че на инкриминираната дата подсъдимият
въобще не се е намирал на мястото на соченият от тъжителят инцидент,
напротив бил е заедно със свидетеля С. ангажиран по изваждане и сортиране
на риба във връзка с предстоящия Никулден. Съдът не констатира
съществени противоречия както в едната група показания, така и в другата
група показания и обяснения на подсъдимия, които да дадат основание да се
изключи изцяло едната група гласни доказателства от доказателствения
материал по делото и да се даде вяра на другата група.
Ето защо, съдът описа във фактическата обстановка само
обстоятелствата относно взаимоотношенията между страните,
взаимоотношенията на всеки един от тях със свидетеля Т. и обстоятелството,
че са били установени травматични увреждания при преглед извършен от
съдебен лекар извършена на 07.12.2020 г. за което пък има безспорни
писмени доказателства. Във фактическата обстановка, съдът прие, че
тъжителят действително се е намирал в ползвания от подсъдимия и свидетеля
Т. фургон, тъй като това обстоятелство се съдържа в показанията на първата
група свидетели и не се оборва от показанията на втората група свидетели. По
изложените по горе съображения, съдът въобще във фактическата обстановка
не е коментирал и не е приел за установено по безспорен начин къде се е
намирал подсъдимия на 05.12.2020 г., тъй като от двете групи взаимно
изключващи се гласни доказателства не може да се установи и да се приеме
нито едната, нито другата версия за неговото местоположение.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи :
Подсъдимият И. не е осъществил от обективна и субективна страна
престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Всъщност не са събрани безспорни и
категорични доказателства, че подсъдимият е осъществил деянието за което е
обвинен от частния тъжител.
Тъй като основния принцип залегнал в НПК е, че присъдата не може да
3

почива на предположения, а обвинението трябва да е доказано по несъмнен
начин и тъй като въз основа на всички събрани писмени и гласни
доказателства, анализирани подробно по-горе, обвинението срещу
подсъдимия по чл.130, ал.1 от НК не беше доказано по несъмнен начин, съдът
го призна за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение.

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

С оглед изхода на процеса и постановяването на оправдателна
присъда, съдът отхвърли предявения от Д. В. Д. от гр. С. против подсъдимия
И. Д. И. граждански иск за сумата 4 000 лв. за претърпените от него
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

С оглед постановената присъда съдът осъди тъжителят Д. В. Д. да
заплати на И. Д. И. направените разноски за адв. възнаграждение, в размер на
500 лв.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

4

Номер на акта:	2
Дата:	13 януари 2022 г. (в сила от 7 юли 2022 г.)
Съдия:	Анна Костадинова Димитрова

Дело:	20212230200527
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	5 май 2021 г.

Присъда по дело №527/2021 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите