РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 12.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в
публично заседание на 29
януари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора СТИЛИЯН ГРОЗЕВ като разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН дело №
367 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение 2
от ЗАНН,
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от
Дирекция „Инспекция по труда” – Русе против Решение № 749 от 01.11.2019 г., постановено по АНД № 1739/2019
г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено НП № 18-001420/15.07.2019 г., издадено от Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” – Русе, с което на С.Ш.М., с адрес: *** за
нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване /ДВ, бр. 88/1999 г./ и на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса
на труда (КТ) е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500
(хиляда и петстотин) лева.
В жалбата се навеждат касационни
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния
закон.
Касационният жалбоподател претендира
отмяна на първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се
потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Ответната в производството страна,
чрез процесуален представител адв. П. И. в депозиран по делото писмен отговор
на касационната жалба вх. № 49519 от 06.12.2019 г. по описа на РС – Русе и в
съдебно заседание в хода по същество на делото оспорва основателността на
жалбата. Претендира и присъждане на разноски пред касационната инстанция,
съгласно представен списък на разноските с приложено писмено доказателство за
реалното им заплащане (л. л. 16 и 17 от делото).
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в
срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд,
постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна по
делото е установено, че на 05.06.2019 г. инспектори в ДИТ -
Русе извършили проверка за спазването на трудовото законодателство от
земеделски производител С.М., стопанисващ градина за череши в землището на гр.
Сливо поле. При пристигането им на място, проверяващите от ДИТ - Русе
констатирали, че в обекта на проверка се намират десетина човека, които берели
череши, качени на стълби, както и земеделският производител. Проверяващите се
представили на М. и му указали да извика работниците си, за да им бъдат дадени
за попълване декларации по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. М. отишъл при
работниците и след като им казал нещо, всички се разбягали и изчезнали от
овощната градина, с изключение на лицето М.Х.. Същият попълнил декларация, в
която отразил, че работи като общ работник от настоящия ден, че няма сключен
трудов или граждански договор със земеделския производител, че не желае такъв,
както и че получава възнаграждение от 4-5 лева на час. На гърба на декларацията
саморъчно вписал, че е на банкет. С оглед установеното било преценено, че С. М. е извършил нарушение на чл. 11, ал. 1
от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ, бр.
88/1999 г./ поради това, че като работодател и земеделски производител не
предприел всички необходими мерки за ограничаване достъпа на външни лица на
територията на обекта на контрол – градина с череши, като допуснал в обекта
външно лице – лицето М.Х.. За това нарушение срещу С. М. бил съставен АУАН. Въз
основа на този акт, Директорът на ДИТ - Русе издал обжалваното пред РС – Русе
наказателно постановление, с което за нарушението и на основание чл. 413, ал. 2
от КТ наложил на С. М. наказание „глоба“ в размер на 1 500.00 лева.
При така
установената по делото фактическа обстановка, РС - Русе е приел от правна страна, че при постановяване
на оспореното пред него наказателно постановление е допуснато нарушение на
материалния закон, изразяващо се в това, че е наложено наказание за нарушение,
което не е извършено. С тези мотиви съдът е отменил наказателното постановление
като незаконосъобразно и необосновано.
Решението на РС - Русе е правилно.
Настоящият състав на съда напълно
споделя фактическите и правни изводи на въззивната инстанция относно липсата на
съставомерно деяние в конкретния казус.
В съответствие
със закона и установените по делото факти и обстоятелства първата съдебна
инстанция е счела, че С.
М. е изпълнил пълноценно
задължението си по чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване /ДВ, бр. 88/1999 г./. От доказателствата по делото
безспорно се установява, че цялата територия на овощната градина е била
оградена с метална оградна мрежа, укрепена с оградни колове, а в горната й част
била монтирана допълнително и бодлива тел, като по този начин оградата
достигала обща височина около 160 см. Достъпът до овощната градина бил възможен
единствено през специално изградена метална врата - портал, която се
заключвала. При това положение несъмнено към датата на процесната проверка,
земеделският производител е взел всички необходими и възможни, съобразно
спецификата на предприятието, мерки, за да ограничи достъпа на външни лица до
неговата територия. Фактът, че лицето М.Х. към момента на проверката бил установен в обекта
на контрол не води на противния извод. Налице са данни, че това лице е
присъствало в обекта със знанието и съгласието на работодателя. Описаното в АУАН и НП деяние е
несъставомерно.
Като е отменила оспореното пред нея
наказателно постановление по тези съображения първата съдебна инстанция е
постановила правилен и напълно обоснован съдебен акт, съобразен със закона и
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
С оглед изложеното оспореното съдебно
решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид неоснователността на
касационната жалба и на основание чл.63,
ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК, на ответника в настоящото
производството се следват сторените разноски в касационната инстанция. Те
възлизат на 150 лв. - възнаграждение за адвокат, договорено и заплатено в брой,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л. 16 от делото). Доколкото
отговорността за разноски е от облигационно естество, направените разноски
следва да бъдат присъдени в тежест на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ – гр. София, която е юридическото лице на основание чл. 2, ал. 1 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Предвид
изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 749 от 01.11.2019 г., постановено по АНД № 1739/2019
г. по описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, гр. София да заплати на С.Ш.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 150 (сто и петдесет) лева - разноски по делото.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: