№ 1508
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100503518 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20215294 от 24.11.2021 г., постановено по гр.д. №
46685/2020 г. на СРС, 63 състав, е признато за установено в отношенията
между страните, че ответникът Е. Б. К., с ЕГН **********, дължи на
„Софийска вода“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86 ЗЗД, сумата от 1591,50 лева - главница, представляваща
цена на предоставени ВиК услуги в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****
за периода от 19.09.2017 г. до 16.02.2020 г., ведно със законната лихва от
02.07.2020г. до окончателното плащане и 243,63 лева - мораторна лихва за
периода от 20.10.2017г. до 16.02.2020г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28406/2020г. по описа на СРС, 63
състав, като е отхвърлен предявеният иск за главница за разликата над
уважения размер от 1591,50 лв. до пълния предявен размер от 1697,51 лв.,
както и искът за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 243,63
лв. до пълния предявен размер от 381,20 лв.
Срещу решението в частта, с която установителните искове са уважени,
е постъпила въззивна жалба от ответника Е. Б. К.. Въззивникът твърди, че
първоинстанционния съд не се е съобразил с Директива 93/13 на Съвета на
Европа, която определя неравнопраните клаузи в договорите, като чл.143 ЗЗП
давал легално определение за неравноправните клаузи, а съгласно чл.146,ал.1
ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни. Твърди, че липсва валиден договор
1
с ищцовото дружество, както и че не е ясно защо доставеното количество
вода е начислявано на база. Въззвиникът поддържа, че съдът не се е
произнесъл по възраженията, наведени във възражението по чл.414 ГПК,
което представлявало процесуално нарушение, а отделно не бил запознат с
общите условия на ищцовото дружество. Моли се отмяна на решението в
обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционнното производство.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема фактическите и правни
констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението
следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към
мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1
от Закона за водите и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Между страните не се спори, че ответникът е собственик на процесния
недвижим имот - находящ се в гр. София, ж.к. ****.
По смисъла на §1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от допълнителните разпоредби на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
потребители по смисъла на закона са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В
и К услуги; респективно юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 3,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците
2
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Следователно, ответникът е потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги в процесния имот, като възраженията на въззивника
за липса на сключен индивидуален писмен договор са неоснователни предвид
наличието на специална законова уредба, която уреждаща обществените
отношения по повод доставката на вода с оглед спецификата на този вид
услуги. Не следва да бъдат споделени възраженията на ответника и за
неприложимост на общи условия поради нарушаване на разпоредби на ЗЗП,
тъй като общите условия се прилагат в отношенията с всички потребители на
ВиК услуги при съблюдаване на приложимите разпоредби, уреждащи
обществените отношения по повод доставката на вода с оглед спецификата на
този вид услуги, които са предмет на засилено държавно регулиране, което
гарантира именно правата на потребителите. Поради това и правната уредба
на отношенията между потребителите и ВиК операторът, който извършва
дейност в съответната обособена територия съгласно чл. 198о, ал. 1 и ал. 2
ЗВ, е специална и подробна, осигуряваща защита правата на икономически
по-слабата страна. С уреждане приложимост на общите условия без
изричното им приемане се цели именно защита на потребителя с оглед
внасяне на сигурност в облигационната връзка, като одобряването на ОУ от
регулаторния орган създава необходимите гаранции за законосъобразност на
съдържанието им.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о,
ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги
на територията на гр. София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните
и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от
съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен
писмен договор с всеки потребител. Тези общи условия се публикуват най-
малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2
и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с
решение на ДКЕВР, като за процесния период приложение намират ОУ,
одобрени с решение на ДКЕВР от 17.07.2006 г. и влезли в сила на 01.09.2006
г., както и последващите ОУ, действащи и към настоящия момент, одобрени с
решение на КЕВР от 13.07.2016 г. и влезли в сила на 28.08.2016 г. Съответно
според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в
сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат
3
различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответникът са упражнила правото си на възражение срещу Общите
условия. Въззвиникът не е навел конкретни твърдения кои точно клаузи от
ОУ счита за неравноправни, като съдът и при извършена проверка не
констатира наличието на такива.
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са
били налице облигационни отношения по неформален договор за продажба на
водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгласно
приложимите към съответния период Общи условия, в този смисъл
наведеният довод във въззивната жалба за липса на облигационно
правоотношение се явява неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ОУ, във връзка с чл. 23 ОУ от
2006 г., респ. чл. 32, ал. 2 във връзка с чл. 25 от ОУ от 2016 г., доставянето на
питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води в сгради
– етажна собственост се заплаща въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, като същото се разпределя
въз основа на отчет на общия водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от В и К оператора, и отчетите по индивидуалните водомери, с
включени всички разходи и загуби на вода в сградната и вътрешната
водопроводна инсталация. Отчитането на показанията на водомерите се
извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на
потребителя или на негов представител (чл. 21, ал. 4 ОУ от 2006 г., респ. чл.
23, ал. 4 от ОУ от 2016 г.), като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ от 2006 г., респ.
чл. 24, ал. 1 от ОУ от 2016 г., регламентира задължението на потребителя да
осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на
В и К оператора за извършване на отчети на индивидуалния водомер,
монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното количество
изразходвана питейна вода. В случаите, когато водопроводната инсталация е
проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат
монтирани, разпределението на изразходваното количество питейна вода се
извършва съобразно броя на обитателите в жилищата, като при липса на
индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество
изразходвана питейна вода се определя, както следва – по 6 куб.м. при
топлофицирано жилище и по 5 куб.м. при нетоплофицирано жилище за всеки
обитател (чл. 23, ал. 4 и ал. 5, т. 1 от ОУ от 2006 г., респ. чл. 25, ал. 4 и чл. 8,
т. 1 от ОУ от 2016 г.). Изготвената СТЕ е установила, че водомерите в имота
не са били сертифициарни през процесния период, поради което и правилно
въз основана посочените клаузи от ОУ ищецът е начислил изразходвано
количество питейна вода на база брой живущи. По изложените съображения
неоснователен се явява наведеният довод във въззивната жалба за липса на
основание за начисляване на доставеното количество вода на база брой
4
живущи.
По отношение наведения довод във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд не бил разгледал доводите за недължимост на
сумите, наведени във възражението по чл.414,ал.1 ГПК, въззивният съд
намира следното: в подаденото на 14.08.2020 г. възражение по реда на
чл.414,ал.1 ГПК по ч.гр.д. № 28406/2020г. по описа на СРС, 63 с-в, Е. Б. К. е
написал единствено „не дължа“. Възражението е напълно бланкетно и не
съдържа каквито и да било доводи, които съдът би могъл да обсъди в
развилото се исково производство.
С оглед изложеното съдът приема, че през исковия период страните са
били обвързани от облигационно правоотношение с предмет продажба на
водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди, като
ищецът е извършвал доставка на питейна вода на стойност, установено в
изготвената комплексна експертиза – 1591,5 лв.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивната жалба разноски за
настоящото производство не се следват на въззивника. Претенция за разноски
от страна на въззиваемото дружество не е заявена, с оглед което такива не се
дължат и на тази страна за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20215294 от 24.11.2021 г., постановено
по гр.д. № 46685/2020 г. на СРС, 63 състав, в частта, в която е признато за
установено в отношенията между страните, че ответникът Е. Б. К., с ЕГН
**********, дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86 ЗЗД, сумата от 1591,50 лева -
главница, представляваща цена на предоставени ВиК услуги в имот, находящ
се в гр. София, ж.к. **** за периода от 19.09.2017 г. до 16.02.2020 г., ведно
със законната лихва от 02.07.2020г. до окончателното плащане и 243,63 лева -
мораторна лихва за периода от 20.10.2017г. до 16.02.2020г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28406/2020г. по
описа на СРС, 63 състав.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
5
влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6