Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 15.02.2018 г.
СГС, VI-4 състав, в открито заседание на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдия
Чомпалов гр.дело N 6186/16
год., за да се произнесе взе предвид
следното:
СГС е сезиран с искова молба от В.Е. П. – Г., с която са предявени срещу Н.Б.П. искове с правно основание чл.94 ЗАПСП и чл.95 ал.1, т.2 ЗАПСП, а срещу Д.Г.Б. иск по чл.95 ал.1, т.2 ЗАПСП. Твърди се от ищцата, че ответниците от 22 години неправомерно използват създаденото от нея музикално произведение – песен със заглавие „Песен за България“, на която автор на текста и композитор е ищцата. Сочи се, че тази песен е регистрирана за първи път през 1993 г. от ищцата в Сдружение Музикаутор, но на 15.02.1994 г. е регистрирана в БНР, а името на ответника Б. е добавено като автор на песента, която е включена обложка на аудиокасета, издадена от „Б.“ през 1997 г., а през 1994 г. песента е регистрирана от ответника Б. в „Музикаутор“. Тази песен е качена в интернет от ответницата с лошо качество на картина и звук. За неправомерното ползване на тази песен, на която е направен видеоклип, качен в интернет, на ищцата не е изплащано възнаграждение, както и за песента „Искам само теб“ от албума „Керванът“ –използвана от ответницата на международен фестивал; песента „Просто идва песента“, качена от ответницата в Интернет youtube.com с неподходящ снимков материал; песента „Кактус“, качена от ответницата в Интернет youtube.com с неподходящ снимков материал; песента „Мразя в теб“, качена от ответницата в Интернет youtube.com с неподходящ снимков материал; песента „Слънчево име“, качена от ответницата в Интернет youtube.com с неподходящ снимков материал; песента „Пясъка броя“, качена от ответницата в Интернет youtube.com с неподходящ снимков материал; песента „Искам теб“. Ищцата е продуцент на песента „Kiss my dream”, но без нейно знание и съгласие е направен видеоклип, който е качен в музикалната платформа. В молба от 23.06.2017 г. се уточенява, че ответницата П. е извършил действия по възпроизвеждане и разпространение, по преработката и синхронизацията предлагането по безжичен път на достъп на неограничен брой лица –чл.18 ал.2, т.1, т.2, т.8 и т.10 ЗАПСП. Иска се от ищцата ответницата Б. да бъде осъдена да заплати обезщетение от общо 5000 лв. за неправомерно ползване на авторските произведения на ищцата, с което са нарушени авторските й права, както и да се осъди ответницата да преустанови използването на авторските произведения, а ответникът Б. се иска да бъде осъден да престане да използва текста на песента „Песен за България“, на който се оповестява за автор.
Ответницата П. е представила писмен отговор, с който оспорва иска с възражението, че оригиналният вариант на текста на песента „Песен за България“ е съавторски, създаден по идея на ответницата и нейния съпруг и е различен от ‚Химн за България“. Сочи се, че за излъчените песни на ищцата сумите се разпределят от организациите, които защитават авторските права. В сключения между ищцата и продуцента договор е включена клауза, която предвижда, че продуцентът има права на продуцент и издател и за разпространение на песента, а в рамките на този срок е издаден албумът „Началото“. В този албум са включени песни със съгласието на техните автори, което се установява от удостоверение N 467/17.12.1996 г. на Министерство на културата. Песни на ищцата са били изпълнявани с нейното знание и съгласие, а ответницата не отговаря за това, че други лица са ги качвали в интернет.
Ответникът Б., чрез назначения по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител, е представил писмен отговор, с който оспорва иска с възражението, че автор на песента „Песен за България“ е Н.Б.. През 1997 г. песента е регистрирана в „Музикаутор“ с композитор ищцата и трима автори на текста – ищцата и двамата ответници, а ответникът не е подал молба, в която да е посочил, че е един от авторите на песента. Освен това не е доказано, че ответникът през 2004 г. е регистрирал в БНП процесната песен, нито в Музикааутор. Не е доказано, че от 1996 г. ответниците са използвали неправомерно описаните в исковата молба песни, които са качени в музикалната платоформа youtube от певицата Н.Б.. Ответникът няма отношение към регистрирането и разпространението на песните, защото не е посочен за техен автор. Поддържа се, че не са представени доказателства за договорно правоотношение между ищцата и Музикаутор.
Представен е продуцентски договор за поръчка на музикално произведение, създаване и използването му от 08.11.1993 г., с който „М.“ в качеството на издател е възложил на ищцата да създаде музикално произведение с наименование „Песен за България“.
Представено е удостоверение N 467/17.12.1996 г. на Министерство на културата, от което се установява, че МИК“Б.“ ЕАД притежава права върху песен „Началото“.
Представен е продуцентски договор от 20.09.1999 г. и доп.споразумение от 07.12.1999 г., от които се установява, че Н.Б.П. е отстъпила на „П.И.“ООД изключително право върху албум „Керванът“.
Представено е удостоверение от 15.12.1999 г. на Министерство на културата, от което се установява, че „П.И.“ООД притежава отстъпени права върху албум „Керванът“.
Представен е договор от 12.07.1993 г., от който се установява, че ищцата е прехвърлила на „Музикааутор“ правото да защитава и управлява нейните авторски права.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.94 и чл.95 ЗАПСП.
По допустимостта на иска за нарушено авторско право върху „Песен за България“, за която от страна на ответницата е направено възражение, че текстът е „съавторски“. Съдът споделя довода, че искът е приложим за защита на авторско право само спрямо трети, т.е. външни за съответното авторско произведение лица, както и че не е приложим за уреждане на отношенията /“вътрешните“/ между съавторите. В исковата молба обаче ищцата отрича да е налице „съавторство“ върху това произведение и изрично е повдигнала фактическото твърдение, че тя е автор-композитор и автор на текста на песента и че тя е създала произведението, поради което е носител на авторски права върху създадената от нея песен. В този смисъл съдът приема, че искът е допустим, защото ищцата твърди да е самостоятелен носител на авторско право върху песента. Следва да се спомене, че в представената по делото нот.покана ищцата е направила извънсъдебно признание на факт – че е налице „съавторство“ върху песента „Песен за България“, но не е признала, че ответниците са съавтори.
Повдигнатите от ищцата фактически
твърдения, че тя е създала произведението, поради което е носител на авторско
право върху създадената от нея песен, сочи, че тя насочва иска срещу трети, т.е. външни по твърдения за
съответното авторско произведение лица – ответниците. В решение № 51 от 29.07.2011 г. по т.д. № 387/2010 г., Т. К., І Т. О. на ВКС е разгледан случай,
при който искът е насочен от лице, твърдящо, че е съавтор, срещу други лица,
които по твърдения на ищеца са съавтори, но по настоящето дело искът е предявен
срещу лица, за които се отрича да са съавтори.
По същество. На първо място следва да се посочи, че според легалната дефиниция на пар.2, т.6 от ДР на ЗАПСП „ползватели на произведения“ са физическите и юридическите лица, като издателства, театри, организатори на концерти, радио- и телевизионни организации, предприятия, които осъществяват обществени електронни съобщителни услуги чрез електронна съобщителна мрежа за разпространение на български или чуждестранни радио- или телевизионни програми, заведения за обществено хранене и забава, продуценти на звукозаписи, филмови продуценти, доставчици на съдържание в Интернет и други, които довеждат произведението до знанието на читателите, зрителите и слушателите пряко или чрез други лица – разпространители. Ответницата П. не попада в нито една от изброените хипотези, поради което само на това основание предявените срещу нея искове по чл.94 ЗАПСП и чл.95 ал.1, т.2 ЗАВСП са неоснователни. Този правен извод следва да се отнася и за ответника Б., срещу който е насочен иск по чл.95 ал.1, т.2 ЗАВСП.
За пълнота на изложението следва да се спомене, че исковете са недоказани, защото от представените по делото доказателства не се установява ищцата да е създала процесните музикални произведения и да е носител на авторски права върху тях – чл.2 ЗАПСП. Дори и да се приеме, че ищцата е участвала при създаването им /музиката и/или текст/ по делото е представен договор от 12.07.1993 г., от който се установява, че ищцата е прехвърлила на „Музикааутор“ правото да използва нейни авторски произведения, да защитава и управлява нейните авторски права. Доколкото е сключен тази особен вид договор, съдът приема, че при нарушение на авторското право организацията за управление на авторски е материалноправно увредена, но не и ищцата. Това е така, защото „Музикааутор“ по смисъла на чл.94 ал.1 ЗАПСП е лицето, на което е отстъпено изключително право за използване и което в случай на нарушение има право да претендира обезщетение от нарушителя.
Освен това при наличие на такъв договор, третото за произведението лице следва да поиска от организацията разрешение за ползване на произведението, а не от автора. В този случай авторът не може да основава иска си на твърдения, че негови авторски произведения са били ползвани без неговото разрешение и съгласие, защото такова би следвало да се даде не от автора /ищцата/, а от лицето, на което тя е отстъпила правото на използване. Този правен извод следва да се отнася не само за песента „Песен за България“, но и за останалите песни, за които се твърди, че са авторски произведения на ищцата.
От събраните по делото доказателства не се установява ищцата да е носител на авторски права върху описаните в исковата молба музикални произведения. Установява се от представените удостоверения на Министерство на културата, че продуцент на песните, включени в албум „Керванът“, е „П.И.“ ООД, а „Б.“ ЕАД притежава права върху включените в албум „Началото“ авторски произведения. В този смисъл исковете на ищцата би следвало да се предявят срещу тези правни субекти, а не срещу ответниците.
Освен това – от събраните по делото доказателства не се установяват факти, които да сочат, че двамата ответници са извършили действия, с които да нарушават авторските права върху процесните музикални произведения, върху които не се доказа по несъмнен и категоричен начин ищцата да притежава авторски права. Както се спомена по-горе, никой от двамата ответници не притежава качеството на „ползвател на произведения“ по смисъла на пар.2, т.6 от ДР на ЗАПСП. Не са представени доказателства за факти, които да сочат, че ответницата П. е извършил действия по възпроизвеждане и разпространение, по преработката и синхронизацията, предлагане по безжичен път на достъп на неограничен брой лица –чл.18 ал.2, т.1, т.2, т.8 и т.10 ЗАПСП. Няма и данни ответникът към момента да използва текста на песента „Песен за България“ и да се оповестява за автор.
Ищцата не е провела пълно и главно доказване на твърдените от нея факти, от които извлича изгодни правни последици, поради което съдът намира за недоказани твърденията й – чл.154 ГПК. Ето защо съдът предявените искове са неоснователни и недоказани.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове следва да се отхвърлят.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Е. П. – Г. срещу Н.Б.П. искове с правно основание чл.94 ЗАПСП за сумата от 3600 лв. – обезщетение за нарушения на авторското право върху песен „Песен за България“; за сумата от 1400 лв. – обезщетение /от по 200 лв. на песен/ за нарушение на авторските права върху песните „Искам само теб“, „Просто идва есента“, „Кактус“, „Мразя в теб“, „Слънчево име“, „Пясъка броя“, „Искам само теб“, както и исковете по чл.95 ал.1, т.2 ЗАВСП за преустановяване на неправомерното им използване.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Е. П. – Г. срещу Д.Г.Б. иск с правно основание чл.95 ал.1, т.2 ЗАПСП – за преустанови да използва текста на песен „Песен за България“.
ОСЪЖДА В.Е. П. – Г. ЕГН **********,***, да заплати на Н.Б.П. ЕГН **********,*** N 5-A, съд.разноски от 1600 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: