Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.03.2020 г. гр. А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.КИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и седми
февруари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар Росица Марковска
като
разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско
дело № 973 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата молба се предявява искова претенция от Т.Р.Т.
с ЕГН ********** и Г.Г.Т. с ЕГН **********,***, срещу К.Т.Р. с ЕГН ********** и
Д.П.Р. с ЕГН **********,***.
В исковата молба се твърди, че ищците имат запазено
право на ползване върху апартамент, находящ се в ***. Въпреки запазеното право
на ползване ответниците се самонастанили в две от стаите на апартамента, като
отказват да го напуснат. Несъгласието на ищците било изразено явно пред
ответниците, но те нито предали ключовете, нито изнесли личните си вещи, а
продължили да живеят в апартамента. Отношенията станали нетърпими и през лятото
ищците се изнесли на вилата си, за да си осигурят спокойствие. Изрично с писмена молба с вх. № 5860 от 28.10.2019 г.
се сочи, че се предявява иск по чл.108 вр. чл.111 вр.56 от ЗС, като ищците
желаят да им бъде признато вещното право на ползване върху процесния недвижим имот да бъдат осъдени
ответниците да освободят и предадат владението върху имота.
В срока за отговор по исковата
молба не е постъпил такъв от ответниците, въпреки редовното връчване на книжата
по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства от фактическа и правна
страна съдът намира следното:
Представен е нотариален акт № 45,
том първи, рег. № 334, дело № 38/2000 г. на нотариус Б.Д. с рег. № 324 на НК и
с район на действие – РС-А.. С този нотариален акт на 02.02.2000 г. ищецът Т.Р.Т.
и Т. С. М. са дарили на сина си К.Т.Р. собствения си имот, представляващ апартамент, находящ се в ***, като дарителят Т.Р.Т. е запазил за себе си и за
съпругата си Г.Г.Т. право на пожизнено ползване върху гореописания имот.
Няма спор и от обясненията на двамата
ответници в съдебно заседание по реда на чл.176 от ГПК става ясно, че в
апартамента освен двамата ищци живеят и ответниците-съпрузи К.Т.Р. и Д.П.Р. заедно с техните деца. Двете семейства
са си разпределили апартамента, като ответниците обитават самостоятелно една
стая (хол) и кухня, към които има прилежаща тераса, а в общо ползване с ищците е
останал санитарния възел. Ищците ползват самостоятелно останалите две стаи в
апартамента, към които също има прилежаща тераса.
Отношенията между страните са
ескалирали до степен на нетърпимост, което е видно не само от изявленията на
страните в съдебно заседание, но и представеното „възражение” на ищците на
връчената им нотариална покана за освобождаване на имота, изходяща от
ответниците. С това възражение ищците са отказали да напуснат имота и са
поканили ответниците да освободят жилището, като възражението е връчено на
ответника на 21.05.2018 г. – л.6 от
делото.
С оглед гореизложената фактическа обстановка предявеният иск по чл.108
вр. чл.111 вр.56 от ЗС се явява основателен, като
съображенията са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл.56 от ЗС, както и според правната доктрина и съдебната
практика, ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото
да се ползва вещта според нейното предназначение и правото да се получават
добивите, без тя да се променя съществено. Това право е противопоставимо на всички, включително и на
собственика на вещта. За собственика на вещта остава т.нар. „гола собственост”.
Срокът на ползването може да бъде договорно определен, а ако не е уговорен, ще
се погаси със смъртта на ползвателя, защото не е наследимо – чл.59 ал.1 от ЗС,
а също и е неотчуждимо – чл.56 ал.2 от ЗС. В настоящия случай вещното право в
полза на ищеца и неговата съпруга е учредено лично и пожизнено. При
учреденото право на ползване в полза на ищеца и неговата
съпруга ответникът като собственик на имота, върху който е учредено това
вещно право, формално е длъжен да се задоволи само с голата собственост. Поради
това, че правото на ползване е вещно право, носителят му може да го брани с
петиторен иск за собственост - арг. от чл.56 ал.1 от ЗС, чл.108 от ЗС, чл.111
от ЗС. В настоящия случай, предвид представените доказателства и данните, че не се
осъществила нито една от хипотезите на прекратяване на правото на ползване на
чужд имот в чл.59 от ЗС,
ищцовата страна е титуляр на правото на ползване, което е възникнало за нея въз
основа на годно правно основание – писмен договор в нотариална форма. То е
пожизнено, необременено с условия и се простира върху спорното жилище в цялост.
За да се даде
обаче и търсената петиторна защита, ищците следва да докажат наличието в
кумулативна даденост и на останалите две предпоставки, заложени в разпоредбата
на чл. 108 от ЗС, вр. чл. 111 и чл. 56 от ЗС – че имотът, предмет на
ограниченото вещно право, се владее от ответниците и това е без основание.
Доказателствата са категорични и възраженията на ответната страна са направени
не само извън срока за отговор на исковата молбата, но се явяват и неоснователни.
Няма забрана ползвателят
да предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем – чл.60 от
ЗС или формата на заем за послужване, вкл. на самия собственик, в чийто
патримониум в действителност не се съдържа правомощието „ползване”, което е
изцяло във властта на носителя на ограниченото вещно право. От доказателствата
по делото се установява, че първоначално ответниците са се настанили в
процесното жилище и са ползвали части от него със съгласие на ищците без да
плащат наем за това, което сочи, че между тях и ищците е осъществен фактическия
състав на договор за заем за послужване - безвъзмездното предоставяне от едно
лице /заемодател/ на друго лице /заемател/ определена вещ или имот за временно
ползване, която заемателят се задължава да върне след уговорения срок или след
поискване. Следователно действително при нанасянето на ответниците те са
разполагали със съгласието и одобрението на титуляра на правото, като са
разпределили ползването на жилището и в държане на ответниците са преминали
хола и кухнята с прилежащата им тераса, като санитарният възел е останал за
общо ползване. Независимо от съображенията, довели до този начин на
разпределение на ползването на жилището между двете домакинства, това положение
не може да се приеме относно правата на двете страни за постоянно и занапред.
Щом уговорката не е била свързана с конкретен срок, то ищците са разполагали с
възможността да поискат възстановяване на предходното положение по всяко време,
т.е. да прекратят договора за заем за послужване с едностранно волеизявление,
което от достигането си до ответниците, поражда за тях задължението да освободят
жилището и върнат ползването на ищците върху държаните от тях помещения. Без
значение са мотивите на ищците относно преустановяване на облигационната
връзка, щом са формирали воля в този смисъл и са я довели до знанието на
ответниците чрез изпращането на нотариална покана, то след изтичането на срока
за доброволно предаване на държането, пребиваването на последните в жилището
остава без основание. Отпадането на несъгласието от страна на ищците е
обективирано втори път и чрез предявяване на настоящата искова претенция, като
исковата молба също следва да се счете като отправена покана за освобождаване
на апартамента и връщане на помещенията, ползвани от ответниците. Установява се
също така, че ответникът и неговата съпруга са отказали и продължават да отказват
да освободят имота въпреки предявената искова претенция, чрез която
несъгласието на ищците за продължаване на ползването е обективирано пред тях за
втори път.
Ето защо искът
по чл. 108 от ЗС, вр. чл. 111 и чл. 56 от ЗС е доказан и основателен, поради
което следва да бъде уважен и ответниците следва да бъдат осъдени да освободят
жилището и да предадат държанието върху ползваните от тях помещения в
апартамента, върху който ищците разполагат с пожизнено и безвъзмездно
ограничено вещно право на ползване.
По отношение на разноските: С оглед
крайния резултат и направеното искане по чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищците
следва да се присъдят направените от тях съдебно деловодни разноски в размер на
695, 35 лева, от които 195, 35 лева държавна такса и 500 лева адвокатско възнаграждение
– л.37 от делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че ищците Т.Р.Т. с ЕГН **********
и Г.Г.Т. с ЕГН **********,***, имат вещно право на ползване по отношение на
недвижим имот - апартамент, находящ се в *** и ОСЪЖДА ответниците К.Т.Р. с ЕГН ********** и Д.П.Р. с ЕГН **********,***,
да предадат на ищците държането върху ползваните от тях два броя помещения в гореописания
апартамент – кухня и стая (хол) с прилежаща тераса.
ОСЪЖДА К.Т.Р. с ЕГН ********** и Д.П.Р. с ЕГН **********,***,
да заплатят на Т.Р.Т. с ЕГН ********** и Г.Г.Т. с ЕГН **********,***, съдебно
деловодни разноски в размер на 695, 35 лева за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му. Препис да се връчи
на страните.
Районен
съдия: