Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 08.07.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на единадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ Г.
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Жени Стойчева………………. и в
присъствието на
прокурора ……………………..……. като разгледа
докладваното от
член-съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 309
по описа за 2019 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение на Плевенски районен
съд от 08.04.2019 г., постановено по гр.д. № 8882/2018 г., е прекратено
производството в частта за налагане на мерки за защита по ЗЗДН по подадената от
И.Й.Г., понастоящем изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора -
Плевен, против Т.Д.Г. молба за защита от домашно насилие, осъществено в периода
октомври 2017 – 10.11.2018 г., поради недопустимост на молбата и е оставена без
уважение молбата на И.Й.Г. срещу Т.Д.Г.
да бъдат наложени мерки за защита по чл. 5 от ЗЗДН, съответно: задължаване на
извършителя да се въздържа от домашно насилие; задължаване на извършителя на
насилието да посещава специализирани програми и налагане на глоба на
извършителя в размер до 1000 лв.
Пред Плевенски окръжен съд е
постъпила въззивна жалба срещу така постановеното решение в отхвърлителната му
част, подадена от адв. М.С. ***, като
процесуален представител на И.Й.Г.. С жалбата е наведен довод, че в обжалваната
му част първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон – Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/, постановено при
непълнота на доказателствата и допуснати съществени процесуални нарушения.
Изложени са подробни съображения в подкрепа на този довод и се претендира се
отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на подадената молба по
ЗЗДН.
Ответницата по въззивната жалба Т.Д.Г. не
ангажира становище по съществото на жалбата.
Настоящият съдебен състав на
Плевенски окръжен съд, след като взе предвид данните по делото и доводите на
страните, намери въззивната жалба за процесуално допустима и неоснователна,
предвид следните съображения:
С молбата, с която е бил сезиран първоинстанционния съд, И.Й.Г. е поискал да бъдат наложени следните мерки за защита от домашно насилие,
извършено спрямо него от съпругата му Т.Д.Г.,
а именно: да бъде задължена съпругата му да го посещава поне веднъж месечно в
затвора, както и същата да бъде
задължена да се настани в дома на родителите му; да й бъде наложена максимална
глоба от 1000 лв. в полза на молителя и да бъде предупредена, че може да понесе
и наказателна отговорност; да бъде запорирано трудовото възнаграждение на
съпругата му. Молителят е квалифицирал така поисканите мерки като такива по чл.
5, ал. 1, т.1, ал. 2, т. 4 и чл. 1, ал. 2 от ЗЗДН.
В молбата се твърди, че Т.Г. е
напуснала на 28.09.2018 г. дома на родителите на молителя И.Г. ***, където е
бил постоянния й адрес, и оттогава допуска телефонни разговори, но отказва да
съобщи настоящото си местоживеене. Това
спонтанно нейно решение наранило физически молителя, тъй като същият страда от
диабет и състоянието му се влошило. Твърди се още, че с тези си действия
съпругата на молителя му е причинила емоционален и психически стрес и накърнила
сексуалните му желания, с което му е причинила сексуален тормоз. Също така,
молителят заявява, че съпругата му получава трудово възнаграждение, но не
отделя достатъчно средства за личните му нужди, знаейки че доходите му от
инвалидна пенсия са ниски.
По
делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от И.Й.Г.,
в която същият е посочил, че от 28.09.2018 г. до 27.11.2018 г. търпи домашно
насилие от съпругата му Т.Г., състоящо се във
физическо, сексуално, психологическо, емоционално и икономическо
насилие, сведено до ограничаване на личния му живот и личните му права като
неин съпруг.
Ответницата е
оспорила твърденията на молителя в депозираното от нея пространно писмено
изложение, озаглавено „Писмена защита“.
Не е спорно по делото, че страните са
съпрузи, както и че в рамките на процесния период – 10.11.2018 г. до 10.12.2018
г. молителят И.Г. ***.
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства, които въззивният съд счита, че не способстват за установяване на
релевантни за правния спор факти и обстоятелства, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН
домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално
или икономическо насилие, както и всеки опит за такова насилие, принудително
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или
във фактическо съпружеско съжителство. По смисъла на закона физическото насилие
може да се изразява във физическо посегателство или заплаха за такова,
сексуалното насилие включва принуда към нежелан сексуален контакт, както и
използване на груби и жестоки действия, психическо и емоционално насилие би
било налице в случаите, когато са налице обиди, словесен тормоз, унижаване и
преследване от насилника, налагани от него забрани и отправяни заплахи,
непрекъснати крити и насаждане на чувство за вина и пр., а икономическото
насилие може да се изразява в пълен контрол върху семейния бюджет, лишаване от
средствата, получени от труда на потърпевшия, както и поставяне на потърпевшия
в икономическа зависимост от насилника.
В настоящия случай изложените в молбата на И.Г. твърдения
се отнасят до поведение на съпругата му, което не може да се квалифицира като домашно
насилие в нито една от хипотезите,
предвидени в 2, ал. 1 от ЗЗДН, за да
бъде приложена защитата по реда на този закон.
Също така, подадената от Г. декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, на която
законът придава доказателствена сила, не
съдържа конкретни факти и обстоятелства за извършени от съпругата му действия, представляващи акт на домашно насилие по
смисъла на цитираната по-горе законова разпоредба.
Видно от разпоредбата на чл. 1, ал.
1 от ЗЗДН, предмет на регулиране от този
закон са правата на лицата, пострадали от домашно насилие, мерките за защита и
реда за тяхното налагане, но законът не предвижда защита срещу всяка форма на
емоционален дискомфорт, предизвикан от неосъществяване на определено чуждо
поведение, което молителят желае или очаква.
Отделно от това, поисканите от
молителя мерки за закрила са неприложими, тъй като не са предвидени в ЗЗДН,
което също предпоставя отхвърлянето на
молбата за съдебна защита по този ред.
Предвид гореизложените съображения, депозираната от И.Г. молба за налагане мерки за защита от домашно
насилие спрямо съпругата му Т.Г. като
извършител се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Решението на Плевенски
районен съд е правилно в обжалваната му част и подлежи на потвърждаване.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за виззивното обжалване в
размер на 15 лв. по сметка на Плевенски окръжен съд.
Така мотивиран и на основание чл. 271,
ал. 1 от ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 644 от 08.04.2019
г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 8882/2018 г., в обжалваната му част.
ОСЪЖДА И.Й.Г., с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна
такса в размер на 15 лв. за подадената от него въззивна жалба.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: