РЕШЕНИЕ
гр. София, 01.03.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на осемнадесети
декември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 6017 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ / отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Л.Д.У. твърди, че на
06.04.2015 г. сключил с ответника „З.У.“ АД със застрахователна полица № 15001170924
застраховка „Каско МПС“ с покритие по
Клауза „А“ – пълно каско, валидна от 06.04.2015 г. до 05.04.2016 г.
Застрахованата вещ била собствен на ищеца лек автомобил с марка „Мерцедес“,
модел „S 350“, рег. № СА ******. В срока на покритие – на
19.12.2015 г. около 22.00 часа в кв. Горна Баня, настъпило застрахователно събитие – ПТП, при
което на застрахованото МПС били причинени вреди в размер на 29 400 лева.
Ищецът излага, че е предявил пред ответното застрахователно дружество претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение, като З. “У.“ АД постановила отказ,
изх. № 1215 от 25.03.2016 г., позовавайки
се на т.6.5.5 от Общите условия. Съобразно с изложеното моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника З. „У.“ АД да заплати на Л.У. сумата от
29 400 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди по застраховка „КАСКО“, Клауза –„А“ – пълно каско с №
15001170924, които вреди са претърпени вследствие на ПТП от 19.12.2015 г., сумата
от 743,91 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.02.2016 г. до 16.05.2016
г. – датата на исковата молба, както и законна лихва върху главницата от 29 400 лева, считано от датата на исковата
молба – 16.05.2016 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на
разноски за настоящото производство.
Ответникът З. „У.“ АД оспорва исковете по основание и по размер.
Поддържа, че са налице обстоятелства, които изключват отговорността на
застрахователя, тъй като увредите по автомобила на ищеца при заявения от него
механизъм на ПТП не било възможно да са причинени от произшествието от
19.12.2015г., а последното предполагало прилагане на т.6.5.5 от Общите условия,
съгласно която застрахователят не изплаща обезщетение за всички заявени щети,
които не са настъпили или са настъпили
по друго време и при други обстоятелства, както и с механизми различни
от декларираните от застрахованото лице или от негов представител. Следователно
имало несъответствие между заявения и твърдян механизъм на ПТП и вредите.
Основава правоизключващото си възражение на
твърдения за пълно сходство на вредите, които застрахованият лек
автомобил е претърпял при друго ПТП и които били описани и обезщетени от
предишният застраховател на имуществената отговорност „КАСКО“, а именно – „Б.В.И.Г.“
АД. Оспорва протокола за ПТП в частта
„Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ и „Схема на ПТП“ по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК.
Претендира разноски за производството.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:
Между страните
не е спорно, а и се установява, че ответникът „З.У.“ АД е застраховател по имуществена застраховка
„Каско МПС“ с покритие по Клауза „А“ –
пълно каско, валидна от 06.04.2015 г. до 05.04.2016 г., сключена с полица №
15001170924 за собствения на ищеца Л.Д.У.
лек автомобил с марка „Мерцедес“, модел
„S 350“, рег. № СА ******, и рама № ********, произведен 2007г. ( застрахователна
полица на л. 4 от делото). Не се спори, че застрахователната премия в общ
размер на 2052,64 лева, чието плащане било договорено на разсрочени вноски, е
изплатена изцяло ( разписки на л. 56, л. 57 и л. 58 ). Следователно ответникът е материално правно легитимиран да отговаря по
така предявените искове за заплащане на обезщетение в размер на исковата сума.
Ищецът
и ответникът не спорят, че на 19.12.2015 г. в кв. Горна Баня, гр. София е
настъпило ПТП с участници -
застрахованият при З. „У.„ АД лек автомобил „Мерцедес“ и товарен автомобил „Мерцедес“ „602 Д“, рег. №
********, собственост на В.С. Р. и управляван от С.В.Р.. Фактът на настъпилото
ПТП се установява и от Протокол за ПТП с № 1592418, рег. № 2662 – съставен
на 20.12. 2015 г. ( л. 213 ).
За установяване на нанесените на лекият
автомобил на ищеца с марка „Мерцедес“, рег.
№СА ******, щети вследствие на горното ПТП, причинната им връзка с
последното и конкретния механизъм на транспортното произшествие, по делото
освен писмени доказателства (опис на щети на л. 21 и сл.; опис на щети на л. 54
и сл. ), снимков материал ( л. 69 – л. 108 ; ) са изслушани единична съдебно –
автотехническа експертиза и тройна съдебна – автотехническа екпспертиза ( САТЕ
). Единичната експертиза е оспорена от ответника З. „У.“ АД. И двете заключения
на приетите САТЕ еднопосочно заключават, че подробно описаните в цитираните по
– горе писмени документи щети – общо 62
на брой, стоят в пряка причинна връзка с
ПТП от 19.12.2015 г., настъпило на ул. „Обзор“ и кръстовището с ул.“Безименна“ в кв. Горна
Баня – София. Изводът на вещите лица е, че между щетите, които са описани и
обезщетени от „Б.В.И.Г.“ АД за предходно ПТП, настъпило 10.01.2015 г.,
когато процесният автомобил е бил
собственост на М.Т.Г., и щетите причинени от ПТП на 19.12.2015 г. има разлики,
макар и голяма част от тях да се припокриват. Това заключение е обосновано с
оглед идентичния механизъм на двете пътнотранспортни произшествия, при които е
имало приплъзващ (тангенциален ) удар в
лявата страна на лекият автомобил „Мерцедес“, отклоняването му надясно и
последващ удар в дясна предна част в
дърво извън платното за движение. Вследствие на ПТП лекият автомобил е
претърпял два удара, като от първия удар са щетите в лявата страна на лек
автомобил „Мерцедес“, а от вторичния удар са щетите в предната му част. Двете
заключения на САТЕ се различават по изводите на вещите лица относно пазарната
стойност на автомобила към датата на ПТП – 19.12.2015 г. и по отношение на
счупванията на предното панорамно стъкло на процесния автомобил. Относно
пазарната стойност на МПС с марка „Мерцедес“, рег. № СА ******, първоначалната САТЕ, оспорена от ответника, излага, че цената на
този модел автомобили, произведени през 2007 г, към датата на експертизата е в
размер на 41 350 лева, която цена с голяма вероятност можело да се отнесе
и към дата на произшествието. Съдът не
кредитира експертизата в тази й част, тъй като тройната САТЕ е извършвала по задълбочени проучвания на пазара на
употребявани автомобили и е дала оценка в размер на 37 500 лева след прилагане на регресивен статистически анализ.
Отделно от това поставената задача е била да се определи стойността към датата
на ПТП – 19.12.2015 г. Относно
счупванията в предното стъкло –двете заключения не изключват тези
счупвания да са причинени при процесното ПТП – т.е. те се обясняват с механизма
на същото, но според първоначалната САТЕ са причинени от клоните на дървото, в
което автомобилът се е ударил след първоначалния удар в лявата му страна, а
според тройната САТЕ – най – вероятната причина за тези счупвания са отворените
две въздушни възглавници, и в частност пластмасовият капак, който
изхвърча при отварянето им. Съдът
възприема заключенията на двете съдебно – автотехнически експертизи в
частите им, в които изводите на вещите лица са еднопосочни – относно пряката
причинна връзка на подробно описаните 62 бр. щети с ПТП от 19.12.2015 г.,
механизма на ПТП, като кредитира тройната САТЕ изцяло и това заключение не е
оспорено от страните, компетентно изготвено е и е отговорило в пълнота на
поставените въпроси. Съобразно с
изложеното може да формира извод за неоснователност
на възражението на ответника З. „У.“ АД, относно липса на предпоставки за ангажиране на
отговорността на този ответник съгласно т.6.5.5. от Общите му условия по
застраховка „КАСКО“ на моторни превозни средства, приети с решение на
Управителния съвет на З. „У.“ АД от 14.05.2014 г., влизащи в сила от 02.06.2014
г., приложени на л. 7 от делото. Сочената точка предвижда, че ответното
застрахователно дружество не изплаща обезщетение за всички заявени щети, които
не са настъпили или са настъпили по
друго време или при други обстоятелства, както и с механизми, различни от тези,
декларирани от застрахования или от негови представители. След съвкупна преценка
на писмените доказателства, включително и обяснения на ищеца за механизма на
ПТП, дадени пред ответника във връзка с претенцията за обезвреда, изслушаните САТЕ, които са извършили оглед на
процесния автомобил и множеството фотоснимки на същия, обосновано може да се заключи, че е налице застрахователно събитие – ПТП,
което съставлява покрит от ответника застрахователен риск, а описаните
повредени части на лек автомобил „Мерцедес“, рег. № СА ******, застрахован при З. „У.“ АД са пряка и непосредствена последица от
транспортното произшествие, настъпило на 19.12.2015 г.
При това положение спорен между страните в
производството е въпросът за размера на
дължимото обезщетение. Съгласно нормата на чл. 208, ал. 3 КЗ/ отм./ обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество,
т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество /чл. 203, ал. 2 КЗ отм. /,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка /чл. 203, ал. 3 КЗ отм./. Следва
да се държи сметка и за правилото, че застрахователят
не може да бъде задължаван над
застрахователната сума. Последната е вписана в застрахователната полица
стойност на застрахованата вещ, за която
се презюмира, че е действителната й стойност – арг. от чл. 203, ал. 4 КЗ
/отм./. В процесния случай, видно от застрахователната полица ( л. 4 )
договорената между ищеца У. и
ответното застрахователно дружество, застрахователна сума е в размер на
43 000 лева. От своя страна от проформа фактура (л. 30 и сл. ведно с калкулация за труд, боя
и материали), издадена от „Б.С.Р.“ ООД стойността
на резервните части ведно с труда, възлиза на сумата от 45 839, 30 лева. Тази
сума съотнесена към застрахователната стойност на автомобила, която очевидно надхвърля,
независимо от последното , не обосновава извод за приложение на
нормата на чл. 193, ал. 4 КЗ /отм./, както се домогва да установи
ответникът. Ищецът не претендира
присъждане на обезщетение в размер на сумата от проформа фактурата. Искът, който не е предявен като частичен, е
за сумата от 29 400 лева. От своя страна, за да е налице тотална щета,
по смисъла на ал. 3 на чл. 193 КЗ /отм./ е необходимо стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност. В конкретния случай при извършване на елементарни
аритметични действия може да се изчисли, че 70% от застрахователната сума от
43 000 лева по застрахователна полица № 15001170924/06.04.2015 г., възлиза на сумата от 30 100 лева. Както
е посочено и по – горе исковата сума е за 29 400 лева. Следователно не е
налице тотална щета по смисъла на закона.
Съобразно с изложеното искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, така както е
предявен – за сумата от 29 400 лева. Основателността на главния иск
обосновава уважаване и на акцесорната претенция за лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съответно за сумата от 743,91 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
16.02.2016 г. до 16.05.2016 г. – датата на исковата молба, както и законна
лихва върху главницата от 29 400
лева, считано от датата на исковата молба – 16.05.2016 г. до окончателното
изплащане.
По възражението на ответника по реда на чл. 193 ГПК за неистинност на
Протокол за ПТП № 1592418, рег. № 2662 – съставен на 20.12. 2015 г., оспорен в частта „Обстоятелства,
причини и условия за ПТП“ и в частта „схема на ПТП“. Доколкото
протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на
местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от
него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката
на движение на автомобилите и наличието и разположението на вертикална и хоризонтална пътна маркировка,
характеристиките на пътното платно и щетите по автомобилите, участници в ПТП. Изявлението
на актосъставителя, че не си спомня обстоятелствата, за констатирането на които
е съставен Протокола за ПТП, респективно конкретното ПТП какъвто е и настоящият
случай, видно от гласните доказателствени средства, събрани чрез разпит на
свидетеля – К.Л., не е основание да се признае оспорения документ за неистински
( в този смисъл и Решение № 24 от
10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г., І т. о. на ВКС). Свидетелят Л.
е заявил, че на територията на гр. София стават множество ПТП-та и конкретното
произшествие, което между впрочем е станало в доста отдалечен от разпита
момент, свидетелят не си го спомня.
Същият не отрича, че Протокол за ПТП № 1592418 от 20.12. 2015 г., е
съставен от него – почеркът и подписът за актосъставител са на К.А.Л., според
собствените му изявления в о.с.з., проведено на 27.02.2018 г. Ето защо документът в оспорените му части е истински - не е оборена доказателствената
сила на удостоверителното изявление, съдържащо се в
документа. Последният е и
автентичен – удостоверителното изявление, изхожда от лицето, сочено за негов
автор – младши автоконтрольор К.Л. при
Отдел „Пътна полиция“ на СДВР.
По разноските:
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца се следват разноски за държавна такса,
депозит за вещо лице по САТЕ и възнаграждение за адвокат в общ размер на
3426.00 лева.
На ответника по арг. от чл. 78, ал. 3 ГПК разноски не следва да бъдат
присъждани.
Воден
от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „У.“ АД, ЕИК ******** да заплати на Л.Д.У., ЕГН **********, на основание чл. 208, ал.
1 КЗ/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 29 400 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по застраховка
„КАСКО“, Клауза –„А“ – пълно каско с № 15001170924, които вреди са
претърпени вследствие на ПТП от
19.12.2015 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 29 400 лв., считано от датата на исковата молба - 16.05.2016г.
до окончателното изплащане, както и
сумата от 743,91 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.02.2016
г. до датата на исковата молба.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК З.
„У.“ АД, ЕИК
********
да заплати на Л.Д.У., ЕГН **********,
сумата от 3426.00 лева – разноски за настоящото производство.
ОСТАВЯ на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК без уважение претенцията на З. „У.“ АД, ЕИК ******** за присъждане на разноски за
производството, като неоснователна.
ПРИЗНАВА на основание чл. 194, ал. 2, предл. 1 ГПК оспорването на Протокол за ПТП №
1592418, рег. № 2662 – съставен на
20.12. 2015 г. от младши
автоконтрольор К.Л. при Отдел „Пътна
полиция“ на СДВР, в частта „Обстоятелства, причини и условия за ПТП“ и в частта
„схема на ПТП“, за недоказано.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: