Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
гр. Враца 17.02.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 19.01.2021 г.
/деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от
съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 480 по
описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „М.С.**.“ ЕООД, ***,
с ЕИК *********, представлявано от К.М.К., депозирана чрез * Ц.С., против
Решение № 260005 от 11.08.2020 г. на Районен съд – Враца, постановено по АНД № 411
по описа на съда за 2020 г.
С атакувания съдебен акт са потвърдени издадените от
Директора на Дирекция „ИТ“ - Враца НП № 06-001149/23.03.2020 г. и НП №
06-001150/23.03.2020 г., с които на дружеството са наложени административни
наказания „имуществена санкция“ от по 5000 лева и е изменено НП №
06-001281/23.03.2020 г., в частта относно размера на наложената имуществена санкция,
като същата е намалена от 5 000 лева на 1 500 лева.
В
касационната жалба се твърди, че оспореното решение
е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, за което се
излагат подробни съображения и се иска неговата отмяна, както и отмяна на
наказателните постановления. В представено по делото писмено становище по хода
на делото и същество на спора се поддържа касационната жалба. Алтернативно се отправя
искане за изменение на всяко от НП относно размера на наложените имуществени
санкции, като същите бъдат определени съгласно чл. 415в от КТ в размер на по
100 лева или НП № 06-001149/23.03.2020 г. и НП №
06-001150/23.03.2020 г. да бъдат изменени, като размера на санкцията бъде
намален на 1500 лева за всяко от тях.
Ответникът
- Дирекция “Инспекция по труда“ гр. Враца, чрез процесуалния си представител
ст.юрисконсулт М. К. в представена по делото писмена защита изразява становище
с подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба, а оспореното
решение намира за правилно, обосновано и законосъобразно и моли да бъде
оставено в сила. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.
Участващият
по делото прокурор от ОП - Враца дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и оставяне в сила на решението, като валидно, допустимо и
правилно. Посочва се, че не са налице касационни основния за отмяна на
решението, съдът е изложил съображения за неприложимост на разпоредбите за
маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН и чл. 415в КТ.
Административен съд-Враца, в настоящия
касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с
доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна
страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата
е допустима. Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С Решение № 260005 от 11.08.2020 г., постановено по АНД
№ 411/2020 г., Районен съд – Враца е потвърдил НП № 06-001150/23.03.2020 г. на
Директора на Дирекция „ИТ“ – Враца, с което на дружеството касатор, в
качеството му на работодател за извършено нарушение по чл. 281, ал. 2 КТ, вр.
чл. 16, ал. 1, т. 7 ЗЗБУТ, чл. 2 от Наредба № 7 за условията и реда за
придобиване на правоспособност по заваряване и чл. 485, ал. 2 от Правилник по
безопасност на труда при заваряване и рязане на метали, на основание чл. 413,
ал.2 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000.00 лева и
НП № 06-001149/23.03.2020 г. на Директора на Дирекция
„ИТ“ – Враца, с което за извършено от дружеството нарушение на чл. 281, ал. 3 КТ, вр. чл. 3 от Наредба № 1/04.03.02 г. за условията и реда за придобиване и
признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на
товароподемни кранове и подвижни работни площадки, вр. чл. 55, т. 2 и т. 13 от
Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни
съоръжения, на основание чл. 413, ал. 2 КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 5 000.00 лева.
Със същото решение съдът е изменил НП №
06-001281/23.03.2020 г. на Директора на „ИТ“ – Враца, в частта, с която на
дружеството, в качеството му на работодател, за извършено нарушение по чл. 63,
ал. 2 КТ и на основание чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 5 000.00 лева, като същата е намалена в размер на 1 500.00
лева.
За да постанови този резултат въззивният съд е обсъдил
по отделно всяко от трите НП и е изложил подробни мотиви, както за тяхната
законосъобразност, така и за намаления в предвидения от закона минимален размер
на имуществената санкция, наложена с НП № 06-001281/23.03.2020 г. Прието е, че трите
АУАН са съставени, а оспорените НП издадени от компетентни органи в кръга на
предоставените им правомощия, при спазване на процедурата по чл. 40 и чл. 52 от ЗАНН, като съдържат задължителните реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не са налице нарушения на процесуалните правила при оформянето им. Съдът
е обвързал изводите си с фактите по делото, установени върху събраните и
обсъдени доказателства, като тези изводи се споделят в пълнота от настоящия
касационен състав. Безспорно е установено, че дружеството в качеството си на
работодател е допуснало свой работник да използва резак за извършване на
газопламъчни работи по метали, без да е обучен и без да има придобита или
призната правоспособност за упражняване на дейности, свързани с газопламъчно
рязане, за което правилно е санкционирано на основание чл. 413, ал. 2 КТ вр. с
чл. 281, ал. 2 КТ и чл. 16, ал. 1, т. 7 ЗЗБУТ. Също така безспорно е установено,
че санкционираното дружество е допуснало същото лице да обслужва подвижна
работна платформа, монтирана на специален автомобил, без да има придобита или
призната правоспособност за упражняване на дейности по управление на подвижни
работни площадки, за което правилно е санкционирано на посоченото правно
основание по чл. 413, ал. 2 КТ с НП № 06-001149/23.03.2020 г. Обстоятелството,
че преди започване на работа, работникът е бил инструктиран от началника си, в
каквато насока са част от възраженията в касационната жалба, не разколебава
установените от контролните органи и потвърдени от въззивния съд административни
нарушения. Цитираните нормативни разпоредби не предоставят на свободната воля
на работодателя алтернативно да избере дали да извърши инструктаж преди конкретна
работа или да използва обучен работник за нейното изпълнение. Напротив, за да е
изпълнена повелята на закона, до работа следва да се допускат обучени, с
призната правоспособност лица, които в съответствие с оценката на риска и
отчитането на специфичните опасности, следва да бъдат инструктирани.
Противно на изложените в касационната жалба доводи, РС
е обсъдил размера на наложените имуществени санкции, като е отчел, че процесните
нарушения не са самостоятелни, а извършени заедно с други, констатирани в
Протоколите от извършената проверка и предвид отегчаващите обстоятелства спрямо
изискванията на чл. 27 от ЗАНН е формирал извод, че наложените санкции от по
5000 лева се явяват справедливи с оглед размера на санкцията по чл. 413, ал. 2
от КТ – от 1 500 лв. до 15 000 лв. Този извод кореспондира с
доказателствата по делото и е в съответствие със закона, поради което се
споделя от касационната инстанция. При положение, че има смъртен случай, а в
хода на проверката са констатирани извършени от дружеството в качеството му на
работодател нарушения на КТ, ЗЗБУТ и относимите подзаконови нормативни актове,
е правно необосновано да се приеме наличието на „маловажен случай“ по смисъла
на чл. 28 ЗАНН, макар и смъртта да не е пряка и непосредствена последица от
извършените нарушения.
Правилно е прието в мотивите на оспореното решение, че
по отношение на установеното и безспорно доказано нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, за което дружеството е наказано с НП № 06-001281/23.03.2020 г., е
неприложима нормата на чл. 415в от КТ за маловажно нарушение, доколкото в ал. 2
от същата разпоредба законодателят изрично е изключил приложението ѝ по
отношение на нарушения по чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Фактът,
че нарушението е отстранено веднага след установяването му и от него не са
произтекли вредни последици за работника, съдът е приел за смекчаващи
отговорността обстоятелства и на основание чл. 27, ал. 2 ЗАНН е определил
имуществената санкция в минимално предвидения в разпоредбата на чл. 414, ал. 3
от КТ размер, а именно 1 500 лева.
Преди да постанови съдебния си акт, въззивният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност и не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила. Събрани са необходимите и относими доказателства,
за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е
установена фактическата обстановка. Обсъдени са всички възражения, изложени в
жалбата, включително относно компетентността на АНО, като са формирани
обосновани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно
от настоящия касационен състав. Правилно въззивният съд не е изследвал въпроса за
субективната страна на нарушенията, доколкото отговорността на юридическото лице
е обективна и безвиновна.
Предвид наведените доводи от процесуалния представител
на оспорващото дружество за приложението на чл. 28 от ЗАНН, касационната
инстанция намира за необходимо да отбележи, че института за маловажни случаи на
административни нарушения е неприложим. Освен, че нарушенията са формални и не
се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от други такива от същия
вид, с тях са засегнати особено значими обществени отношения – тези свързани с
живота и здравето на работниците.
При извършената служебна касационна проверка не се
установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е
постановил валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с
приложимия материален закон, преценявайки всички събрани в хода на
производството доказателства.
По изложените съображения, касационната инстанция
намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на ответника, на същия следва да
бъде присъдено такова в размер, определен в
чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/ и чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане
на правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, а именно възнаграждение
за юрисконсулт в минимален размер от 100 лева, предвид фактическата и
правна сложност на делото.
Водим от горното, на основание чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
в сила Решение № 260005 от 11.08.2020 г. на Районен съд – Враца, постановено по АНД
№ 411 по описа на съда за 2020 г.
ОСЪЖДА „М.С.**.“ ЕООД ***, ЕИК *********,
представлявано от К.М.К., да заплати на Дирекция “Инспекция по труда“ гр. Враца
разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.