РЕШЕНИЕ
№ 5045
гр. София, 23.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20241110141013 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „******” ЕАД, ЕИК ******, срещу
Я. Ж. Т., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни искове с
правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, чрез назначения му от съда особен представител, като в срока по чл. 131
ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: ******, аб. № ****** за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че
поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед
което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.
Моли за уважаване на исковете и претендира разноски.
Ответникът чрез назначения му от съда по реда на чл. 47 ГПК особен
представител адв. П. К. оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
ответникът да е страна по договор за продажба на ТЕ с ищеца за процесния имот,
съответно намира, че ОУ са неприложими, както и да е изпадал в забава за заплащане
на главните задължения. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли
претенциите срещу представляваното лице да бъдат отхвърлени.
1
Третото лице помагач „******“ ООД на страната на ищеца не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, в това число и че
са били налице предпоставките за начисляване на енергия по нормативен път, че
нейната стойност възлиза на спорната сума, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
В тежест на ищеца с оглед наведеното възражение за давност е да установи
наличието на факти, довели до спиране или прекъсване на давността за вземанията. С
доклада по делото, съдът е обявил на страните, че давността за част от процесните
вземания е спряла да тече по силата на ЗМДВИП, обявено с решение на НС от
13.03.2020 г. за период от 2 месеца и 7 дни.
С доклада по делото съдът е обявил на страните за общоизвестно на основание
чл.155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „******“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
достъпни и на следния ел.адрес: Microsoft Word - OU Bitovi-Sofia_29_06_16.doc
(toplo.bg).
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
2
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени
доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода,
че ответникът е притежавал през исковия период правото на собственост върху
процесния недвижим имот. Същото ответникът е придобил по силата на договор за
продажба, за който е съставен нотариален акт № 139, дело № 111/2010 г. на нотариус
рег. № 504 в регистъра на НК, като не се установява да се е разпоредила с правото си
на собственост към исковия период.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника до
право на собственост върху недвижимия имот. Ето защо и следва да се обобщи, че
ищецът пълно и главно е доказал материалната си легитимация на кредитор по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния
недвижим имот и нему ответникът дължи цената на потребената през исковия период
в имота топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба бщите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък
е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането
в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат
в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
В конкретния случай ответникът не твърди, а и не установява по делото по
отношение на него да се прилагат специални условия, договорени между страните,
използвайки установения в закона механизъм.
С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е
възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот
по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато
топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано.
Като доказателства по делото са приети протокол за проведено на 19.11.2002 г. общо
събрание на етажните собственици от адрес: ******, на което е взето решение да се
сключи договор с „******“ ООД за доставка и монтаж на уреди за дялово
разпределение и за извършване на тази услуга от дружеството.
С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището,
че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на
3
общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е
уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и
етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна
енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка
ответникът е обвързан от взетото решение.
Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д.
№ 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост
неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата
- етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите.
Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни
интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът,
който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на
конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова при
доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост
искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл
да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения
дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не
може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд)
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
Следва да се даде отговор на въпроса относно количеството и цената на
топлинната енергия, която купувачът по правоотношението дължи на продавача.
Въз основа на писмените доказателства, приети по делото във връзка с
доставката на ТЕ в имота настоящата инстанция приема, че за процесния период
количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда,
в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер.
Дяловото разпределение е осъществявано от третото лице помагач. През първия
отоплителен сезон от процесния период за имот с аб. № ****** не е бил осигурен
достъп за отчет, поради което ТЕ за подгряване на вода е начислена по нормативен път
на база 140 л. за денонощие за 1 брой потребител. За втория отоплителен сезон,
включен в периода достъп е бил осигурен и са отчетени показанията на намиращите се
в имота водомери. Въз основа на писмените доказателства, приети по делото, съдът
установява, че дължима е сума в размер на 978,28 лева, като са взети предвид
отразените в общите фактури плащания, направени от ответника. Ищецът претендира
по-малко, като следва да се допусне, че са били извършени още плащания за
погасяване на задълженията.
Във връзка с начисляването на топлинна енергия поради неосигурен достъп през
процесния период по делото са представени протоколи, които установят, че до имота
на ответника за един от отоплителните сезони, включени в периода, не е осигурен
достъп за отчет на уредите. Следва да се посочи, че поради неосигурен достъп ищецът
е начислил служебно топлинна енергия за подгряване на вода и за отопление на имот
4
съгласно предвиденото в чл. 69 от Наредба № Е-РД-04-1. От така посочената
подзаконова уредба се налага извод, че основната предпоставка за определяне на
служебна енергия за отопление и подгряване на вода за процесния период е
неизпълнение на задължението на потребителя да осигури достъп до уредите,
разположени в имота му, респ. да монтира сертифициран уред в имота си, по който са
се извършва отчетът и начисляването на ТЕ по това перо.
Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото
правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна
собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от
фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за
които отговаря съответният потребител (т. нар. неосигурен достъп).
Редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп
до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а
съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите условия на топлопреносното предприятие
задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Така
посочената законова делегация урежда отклонение от разпределението на
доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението на потребителя за
осигуряване на достъп – не е в тежест на последния доказването на предоставения
достъп до имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да установи, че е
извършен отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до имота на
потребителя. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия, приложими към
договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от
упълномощен представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители
или на граждански договор при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от
ОУ, клиентите избират лице или лица от етажната собственост, които да подписват
протоколите за неосигурен достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по
недвусмислен начин реда за установяване и доказване на неосигурения достъп – чрез
съставяне на протокол за неосигурен достъп, подписан от представител на
топлопреносното предприятие /респ. на съответната ФДР/ и един или повече
представители на етажната собственост.
В конкретния случай по делото са представени документи, посредством които
ищецът пълно и главно доказва правото си да начисли по реда на наредбата служебно
количество на топлинната енергия, което след това е фактурирал.
Като взе предвид данните от изравнителните сметки за периода, представени от
третото лице помагач, и тези от общите фактури, съдът приема, че искът за главница
за топлинна енергия ищецът е доказал до сумата, която претендира за главница. От
справката на л. 27 от делото се установява, че за отоплителен сезон 2019 г. – 2020 г. е
останала непогасена главница за ТЕ в размер на 217,57 лева, а за отоплителен сезон
2021 г. – 2022 г. – сума в размер на 570,80 лева и сума в общ размер на 788,37 лева.
По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.
111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г.,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в
5
сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г.,
изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на
всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на
задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и
погасителната давност.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
06.06.2023 г., от когато и искът се счита предявен. Погасени по давност при
съобразяване периода на извънредното положение, през който погасителната давност
не е текла, както и приложимите клаузи от ОУ, съдът установява, че погасени биха
били вземанията за периода до м.01.2020 г. вкл. Установява се по делото от
съдържанието на общата фактура на л. 26 от делото, че за този период ищецът е
фактурирал вземания в размер на 629,02 лева. Към 31.07.2020 г., когато е издадена
общата фактура, ответникът е погасил чрез плащания сума в размер на 629,02 лева.
Останала е за плащане сума в размер на 376,84 лева по тази обща фактура, от което
ищецът претендира 217,57 лева. Ето защо и възражението за давност е неоснователно
и искът следва да се уважи за пълния предявен размер от 788,37 лева.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца.
По общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят
падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите
условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния размер
на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът изпада в забава
и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата 788,37 лева и за периода 15.09.2020 г. – 04.05.2023 г. следва да се
уважи за сумата 54,50 лева, доколкото съдът, съобразявайки уважената част от
главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по всяка от
двете изравнителни сметки, данните от същите и тези от общите фактури, с помощта
на онлайн калкулатор изчисли на основание на чл. 162 ГПК че възлиза в размер на
93,39 лева.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква само за
ищеца.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 425 лева /за държавна такса, депозит за
възнаграждение на особения представител и юрисконсултско възнаграждение в
6
минимален размер от 100 лева/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата по заповедта за изпълнение в размер на 75 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „******“ ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: ******, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Я. Ж.
Й. с ЕГН: ********** и адрес по делото: ******, дължи на ******“ ЕАД, ЕИК
******, сумата 788,37 лева (седемстотин осемдесет и осем лева и 37 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******, аб.№ ******, за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., и от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 06.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата 54,50 лева
(петдесет и четири лева и 50 стотинки), представляваща мораторна лихва върху
главното вземане за период от 15.09.2020 г. до 04.05.2023 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 17533 от 19.06.2023 г. по
ч.гр.д. № 31076/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, Я. Ж. Й. с ЕГН: **********
и адрес по делото: ******в исковото производство и сумата 75 лева - разноски в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „******“ ООД
на страната на ищеца „******“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7