Решение по дело №2744/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1649
Дата: 22 декември 2022 г.
Съдия: Милен Иванов Бойчев
Дело: 20224520102744
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1649
гр. Русе, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520102744 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.
432, ал.1 КЗ от К. С. И. и С. И. И. срещу ЗК „Лев Инс“ АД.
Ищците твърдят, че на 16.05.2021г. в гр. Русе е настъпило пътно-
транспортно произшествие с лек автомобил **** с рег. № ****, управляван
от Н.С. и с пътник Д. К.. Автомобилът бил технически изправен и всички
негови системи и агрегати работели в нормален режим. В района на така
наречения „Дъгов мост“, Салим управлявала автомобила със скорост 132,2
км.ч. След преминаване на моста водачката продължила със същата скорост
по път І-5 и на км. 3+700, непосредствено до отбивката за бензиностанция
„Лукойл“, поради високата скорост и мокрия път, Н.С. загубила контрол над
управлявания от нея автомобил, който се завъртял по посока обратна на
часовниковата стрелка, врязал се с по-голямата си част под полуремаркето на
товарен автомобил, който бил спрял в крайната лява лента. В резултат на
настъпилото произшествие, както водачът на автомобила, така и пътникът,
стоящ на предна дясна седалка загинали. За инцидента е образувано
досъдебно наказателно производство с № **** от 2021г. по описа на Окръжна
прокуратура - Русе, което е приключено с Постановление за прекратяване
поради това, че инкриминираната Н.Н.С. е починала.
1
Твърди се, че двамата ищци са дядо и баба по бащина линия на
починалия в резултат на произшествието пътник Д. И. К.. Между тях и него
имало създадена трайна и дълбока емоционална връзка, като в резултат от
смъртта на Д. дядо му и баба му претърпели продължителни емоционални
болки и страдания. Твърди се, че от неговото раждане двамата ищци са
полагали грижи за внука си Д., включително и когато родителите му често
отсъствали от вкъщи по служебни ангажименти. Дядото и бабата били силно
привързани към своя внук и неговата смърт се отразила изключително
негативно върху тях.
Твърди се, че виновна за настъпилото произшествие била водачката
Н.Н.С., която управлявала автомобила с висока скорост и загубвайки
контрола над него се блъснала в задната част на спрял тежкотоварен
автомобил. За автомобила, с който е настъпило произшествието имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. До
последното двамата ищци подали на 25.03.2022 г. заявление за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, но то не било уважено.
С оглед на изложеното, се моли да бъде постановено съдебно решение,
с което да бъде осъдена „Застрахователна компания Лев Инс“ АД да им
заплати на всеки един от тях по 5100лв. претендирани частично от 15 000лв.
като обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат от
настъпилата смърт на внука им при произшествието от 16.05.2021 г.
В срока по чл.131 ГПК, ответното дружество изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявените искове. Оспорват се
изложените в исковата молба твърдения, включително и за механизма на
процесното пътно-транспортно произшествие. Оспорва се наличието на
настъпили неимуществени вреди за двамата ищци над обичайните такива
каквито биха търпели дядо и баба от загуба на внук. Оспорва се твърдението,
че между двамата ищци и внукът им е съществувала трайна и дълбока
емоционална връзка, т.е. че между тях е имало отношения с по-особена
близост, по-силни и различни от обичайната за родствена връзка между дядо,
баба и внуче. Именно поради липсата на такава изключителност на случая се
счита, че не са налице и предпоставки за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди, в който смисъл била и задължителната съдебна
практика както на Върховния съд, така и понастоящем на Върховния
касационен съд.
2
В условията на евентуалност се оспорва размера на претендираните
обезщетения, както и се твърди наличието на съпричиняване, изразяващо се в
непоставянето на обезопасителен колан от починалия, както и затова, че
същият е знаел, че водачът на автомобила е употребил алкохол и въпреки това
се е качил като пътник в управлявания от него автомобил.
По изложените съображения се моли предявените искове да бъдат
изцяло отхвърлени като неоснователни и да се присъдят направените от
дружеството разноски за настоящото производство.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 16.05.2021г. в гр. Русе, на път І-5 е настъпило пътно-
транспортно произшествие с лек автомобил **** с рег. № ****, управляван
от Н.С. и с пътник Д. К.. Поради високата скорост, с която се е движил
автомобилът и мокрият път, водачът загубил контрол над него и се е блъснал
в ремарке на товарен автомобил, спрян в крайна дясна лента на пътното
платно. В резултат на произшествието водачът и пътникът са починали на
място.
Безспорно установено е по делото, че към датата на процесното ПТП,
за лек автомобил **** с рег. № **** е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество „Лев Инс“
АД.
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ****/2021г. по описа на
ОД МВР – Русе и №****/2021г. по описа на ОП – Русе, в хода на което са
извършени поредица от следствени действия и експертизи, в резултат на
които е прието, че причината за произшествието е превишената скорост, с
която Н.С. е управлявала автомобила, поради което и предвид
невъзможността да й бъде реализирана наказателна отговорност, досъдебното
производство е прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор от
25.02.2022г.
Според заключението на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза, установените травматични увреждания по Д. К. и състоянието на
автомобила установено при огледа на местопроизшествието, дават основание
да се направи извод, че той не е бил с поставен предпазен колан по време на
3
удара. Като се има предвид вида на процесното ПТП, локализацията и
тежестта на деформациите на лекия автомобил и установените травматични
увреждания по Д. К., може да се направи категоричен извод, че при
процесното ПТП наличието на предпазен колан не би могло да предотврати
настъпването на тежките несъвместими с живота увреждания, довели до
сигурен летален изход за Д. К..
Вещото лице е посочило, че в кръвта и урината на водача Н.С. не са се
съдържали етилов алкохол, както и наркотични вещества или други
лекарствени средства с азотни бази.
С писмо от 28.11.2022г., ответното дружество е признало, че във
връзка с процесното ПТП на родителите на починалия Д. К. – И. К.ов С. и
Нюркет С.ова С.а са изплатени по 65 000 лв. обезщетения за неимуществени
вреди, като предстои да им бъдат изплатени по още 55 000лв.
Ищците в настоящото производство К. С. И. и С. И. И. са баба и дядо
по бащина линия на починалия Д. К.. Няма спор, а и се установява от
представените по делото писмени доказателства, че същите са предявили
пред ответното застрахователно дружество претенция за обезщетяване на
причинените им неимуществени вреди от загубата на внука им, която
претенция дружеството не е уважило.
Свидетелката А.А.М. установява, че познава семейството на ищците,
включително и починалия им внук, който живеел с тях още от самото си
раждане. Ищците и семейството на синът им живеели заедно, в едно общо
домакинство. Д. бил много добре възпитаван от своите баба и дядо и
постоянно бил с тях. Те били като втора майка и баща за него, грижели се за
него докато родителите му отсъстват, водели го и го вземали от училище.
Като пораснал продължавал да бъде силно привързан към тях, много ги
обичал и постоянно ги подпомагал, при нужда на него разчитали да ги заведе
на лекар или на други места с автомобил. Продължавали да живеят заедно,
бабата готвела и посрещала семейството, всички сядали на една маса да се
хранят, Д. се прибирал в стаята си само за да спи. Животът му преминал с
баба му и дядо му. След негова смърт и двамата рухнали както психически
така и физически, свидетелката колкото пъти ги посещавала те все плачели.
Често ходели на гроба му. Всички опити да ги успокои не били успешни, тъй
като връзката им с Д. била много силна. Той и неговия по-малък брат били
опора за двамата ищци. Имали още двама внуци, но те живеели в Република
4
*** и ги виждали по 2-3 пъти годишно, а с Д. и брат му били ежедневно
заедно.
Свидетелят Е.С.Я. установява, че е братовчед на Д. и познава много
добре семейството му. Цялото семейство заедно с дядото и бабата живеели
заедно, заедно се хранели на една маса. От малки Д. и брат му били неотлъчно
до ищците, които постоянно се грижели за тях. Когато Д. пораснал
продължавал да бъде до дядо си баба си и да бъде тяхната опора, при нужда
той ги водил където трябва, помагал и във всичко. Свидетелят не бил виждал
„такава любов“ между дядо и внук. След смъртта на Д. ищците се променили
коренно, започнали да боледуват, престанали да гледат градината и животни
както преди това. Като чуели името му започвали да плачат, постоянно
ходели на гроба му. Престанали да излизат и да комуникират с хора.
Свидетелят се опитвал да им помага, но не можел да замени внука им Д..
Свидетелят С. Ф. А. установява, че също е дядо, но по майчина линия
на Д. К., но живеел в друго населено място. Сочи, че семейството на Д., брат
му, неговите родители и двамата ищци живеели заедно, били в прекрасни
отношения. Д. и брат му бил отраснали от малки покрай ищците, те ги
гледали, между тях никога не е имало конфликти. Д. никога не бил напускал
домът си и когато пораснал започнал той да подпомага дядо си и баба си, да
се грижи за тях и да ги води където е необходимо. След като починал, ищците
не се чувствали добре, не било както преди, когато се заговорели за него
бабата започвала веднага да плаче.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
От представените по делото доказателства се установява наличието на
елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ, обосноваващ пряката
отговорност на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на смъртта на Д. К., настъпила от ПТП,
причинено на 16.05.2021г. по вина на застрахования при ответното дружество
водач Н.С., както и отправената извънсъдебна претенция от двамата ищци до
5
застрахователното дружество, която не е удовлетворена. Въпреки липсата на
съдебен акт, който на основание чл. 300 ГПК да установява със задължителна
сила деянието на Н.С., неговата противоправност и вината й, съвкупната
преценка на доказателствата в настоящото производство не дава основание за
съмнение за наличието на тези обстоятелства. Този извод се подкрепя и от
признанието направено от ответното дружество за наличието на
предпоставките да бъде ангажирана отговорността му за обезщетяване на
вреди причинени от процесното ПТП, направено с изплащането на
обезщетение на родителите на починалия Д. К..
С ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по ТД№ 1/2016 г., ОСНГТК е
прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
Както е прието в горепосоченото ТР, от гледна точка на чл. 52 ЗЗД
обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг,
да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с
починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради
съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му,
сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-
близките. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и
доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на
принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от
Конституцията на Република България и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за
основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона.
Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне
като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи
особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително
6
претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или
вместо тях – ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт).
В случая се установява от събраните гласни доказателства, че двамата
ищци са били особено силно привързани към своя внук, имали са с него
връзка изпълнена с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост, които са били по-силни от обичайните такива между дядо, баба и
техния внук. Починалия Д. от своето раждане е живял с ищците, бил е част от
тяхното ежедневие, хранили са се заедно на една маса, разчитали са едни на
друг, отглеждан и възпитаван е бил от тях, а след като е пораснал е станал
тяхна опора и помощник. Загубата му е довела до страдание и празнина, по-
силна от обичайната за роднинската им връзка, тъй като липсата му е довела
до значителна промяна в техния живот, загубили са не просто внук, а един от
членовете на своето семейство, един от хората с който ежедневно са
общували, който е стоял всеки ден до тях, на когото са разчитали и който е
бил смисъл на живота им. Безспорно се установява, че смъртта му им се е
отразила изключително негативно, загубили са мотивация да се грижат за
домашното стопанство, да общуват с хора, сринали са се психически и
физически, коренно се е променило тяхното ежедневие. За разлика от тях
свидетелят Д. К., който също е дядо на Д. и безспорно изпитва дълбока болка
и страдание от загубата му, не би могъл да изживее толкова тежко липсата му
доколкото не са живели в едно общо домакинство и не би могъл да усети
толкова дълбоко загубата му в ежедневието си. На практика двамата ищци са
били като втори родители за починалия Д. и загубата му категорично е довела
да търпени от тях неимуществени вреди, които е оправдано да бъдат
обезщетени по справедливост по реда на чл. 52 ЗЗД.
По отношение на размера на дължимото обезщетение настоящият
съдебен състав, съобразявайки представените по делото доказателства,
установените по делото специфични обстоятелства, релевантни за определяне
на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, отчитайки близките
отношения между ищците и починалия Д. К., възрастта му и тази на ищците,
обстоятелството, че са живели в едно домакинство, обществените и
икономически отношения и застрахователните лимити към момента на
настъпилата смърт – 16.05.2021 г., счита, че доколкото неимуществените
вреди могат да бъдат обезщетени с паричен еквивалент, изискването за
справедливо обезщетяване на ищците ще бъде постигнато с присъждане на
7
претендираното от тях обезщетение в размер на по 15 000лв. за всеки.
По делото направените от ответника възражения за съпричиняване
категорично се установява, че са неоснователни. Естеството на настъпилото
произшествие не дава основание да се приеме, че починалия Д. К. е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като не си поставил
предпазен колан. Настъпилата смърт категорично не би могла да бъде
избегната в конкретния случай дори и да имаше поставен предпазен колан. На
следващо място безспорно е установено, че водачът на автомобила Н.С. не го
е управлявала под въздействието на алкохол или наркотични вещества. С
оглед на това не би могло да се приеме, че дължимото на ищците
обезщетение подлежи на намаляване поради основателност на направеното от
ответното дружество възражение за съпричиняване.
По изложените съображения предявените като частични искове за
сумите от по 5100лв. за всеки от ищците следва да бъдат изцяло уважени.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.6 ГПК в тежест на
ответното дружество следва да се възложат дължимите по делото държавни
такси в размер на 408лв.
На основание чл. 38, ал.2 ЗА, в полза на адвокат К. Д. от АК – Русе,
оказал безплатна правна помощ на ищците следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размера по чл. 7, ал.2 т. 4 от Наредба №1/2004г. на ВАС
(съгласно редакцията й към момента на упълномощаването му) в размер на
общо 836лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс” АД ,
ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
“Симеоновско шосе” №67А, представлявано от изп. директори Мария
Масларова – Гъркова и Павел Димитров, да заплати на К. С. И.
ЕГН********** и С. И. И. ЕГН********** и двамата със съдебен адрес гр.
Русе, ул. „Хан Аспарух“ №31, ет.3, адвокат К. Д. сумите от по 5 100лв. за
всеки, претендирани частично от сумите по 15 000лв., дължими като
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на внука им Д.
И. К. при ПТП настъпило на 16.05.2021г. в гр. Русе с лек автомобил **** с
8
рег. № ****, както и законна лихва върху присъдените суми считано от
25.03.2022г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс” АД ,
ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
“Симеоновско шосе” №67А,, да заплати по сметка на Районен съд – Русе
държавна такса по делото в размер на 408лв.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс” АД,
ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
“Симеоновско шосе” №67А,, да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА на
адвокат К. Д. от АК – Русе сумата от 836лв. адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9