№ 315
гр. Разград , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20203330101953 по описа за 2020 година
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “ОТП Факторинг България” ЕАД гр. София, против
АЙС. С. Х., с която е предявени обективно съединени искове за установяване дължимостта
на сумата 5297,17лв. главница, законната лихва от датата на подаване на заявлението по
ч.гр.д. №917/2017г. на РРС, сумата 204,17лв. договорна лихва за периода от 21.01.2017г. до
09.05.2017г., 1,39лв. – лихвена надбавка за забава за периода от 21.01.2017г. до 27.04.2017г.,
17,64лв. лихвена надбавка за забава върху цяла главница за периода от 28.04.2017г. до
09.05.2017г., 120 лв. такси и разноски, ведно със законната лихва от 10.05.2017г. В
условията на евентуалност осъдителен иск за сумата 2733,44 непогасена по давност част от
главницата включена в падежиралите вноски от 20.02.17г. до 20.11.2020г., 2624,66лв.
предсрочно изискуема част от главницата, 1436,97лв. възнаградителна лихва, 1154,19лв.
наказателна лихва по чл.19.1 от ОУ за периода от 26.11.17г. до предявяване на иска. Сочи се,
че по заявление на Банка ДСК ЕАД и представено извлечение от счетоводните книги
ответникът е осъден да заплати установителните претенции, произтичащи от неизпълнение
на Договор за текущо потребление от 21.05.2013г. като заявителят по това производство
Банка ДСК ЕАД по силата на договор за покупко-продажба на вземания, прехвърлили
вземането произтичащо от процесния договор за банков кредит за текущо потребление,
което обуславя и правния интерес. Както, че на 21.05.2013г. между Банка ДСК ЕАД и
ответника като кредитополучател е сключен договор за кредит за текущо потребление в
размер на 7000лв., със срок на издължаване 120 месеца, с постигнати уговорки с падежна
дата - 20-то число на месеца, лихвен променлив процент 12,45%, ГПР-14,33% годишно, с ОУ
неразделна част от договора за кредит. Поради преустановяване на погасяване на
1
задължението при наличие на предпоставките на чл.19.2 от ОУ кредиторът е обявил същия
за предсрочно изискуем, чрез нотариална покана връчена на длъжника на 21.02.2017г. по
реда на чл.47 ал.1 ГПК. На 07.08.2017г. по силата на договор за покупко-продажба на
вземания, Банка ДСК ЕАД прехвърлила пакет от вземания, ведно с привилегиите,
включително процесното. На базата на изрично пълномощно предоставено от Банка ДСК
ЕАД изпратили от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането до
кредитополучателя, което получил лично.
В предоставения срок ответникът чрез особен представител депозира отговор, като
намира иска за недопустим поради липса на активна легитимация на ищеца. По отношение
на евентуалните искове – неоснователни, сочи, че не е настъпила предсрочна изискуемост,
тъй като длъжникът не е уведомен за това, както и за извършената цесия. Възразява за
изтекла погасителна давност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: На 21.05.2013г. между Банка ДСК ЕАД и ответника като
кредитополучател е сключен договор за кредит за текущо потребление в размер на 7000лв.,
със срок на издължаване 120 месеца, с падежна дата - 20-то число на месеца, лихвен
променлив процент 12,45%, ГПР-14,33% годишно, с ОУ неразделна част от договора за
кредит. Поради преустановяване на погасяване на задължението при наличие на
предпоставките на чл.19.2 от ОУ кредиторът е обявил същия за предсрочно изискуем, чрез
нотариална покана връчена на длъжника на 21.02.2017г. по реда на чл.47 ал.1 ГПК. На
базата на изрично пълномощно предоставено от Банка ДСК ЕАД изпратил от името на
цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя. На
10.05.2017г. банката е подала заявление по чл.417 от ГПК, като по ч.г.д. №917/2017г. на
РРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, както и изпълнителен лист за
претендираните и в настоящото производство суми. На 07.08.2017г. Банка ДСК ЕАД по
силата на договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ е прехвърлила вземането си
срещу ответника на ищеца, съпроводено и с приемо-предавателен протокол към Договор за
покупко-продажба на вземания от 07.08.2017г, като ищецът бил упълномощен да уведоми от
името на банката длъжниците по вземания по кредити, в т.ч. и ответника за извършената
цесия. На последния било изпратено уведомително писмо, което получил лично.
Според заключението на вещото лице изготвило съдебно-счетоводна експертиза, на
ответника е предоставен банков кредит от Банка ДСК в размер на 7000лв. съгласно договор
за потребителски кредит, като сумата е преведена на ответника на 22.05.2013г. по банкова
сметка, която е усвоена. Общо внесената от кредитополучателя сума е в размер на
4677,02лв., погасената главница е в размер на 1702,83лв., 2847,73лв. договорна лихва,
1,46лв. санкционираща лихва главница, 125лв. такси. Последното плащане по кредита е на
06.03.2017г. Към 10.05.2017г. има 3 бр. месечни падежни вноски остатък непадежирали
вноски главница 5156,27лв. Размерът на непогасените задължения по договора към датата
на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение 10.05.2017г. са 73бр. в размер
2
на: 7400,08лв., от които главница 5156,27лв., договорна лихва 2243,81лв. След 10.05.2017г.
няма извършени плащания. Задълженията са в размер на 5297,17лв. главница, 204,17
договорна лихва, 1,39лв. лихва за забава просрочена главница, 17,64лв. лихва за забава за
цяла главница и 120 лв. такси и разноски. Съдът намира заключението за обективно пълно,
компетентно, не оспорено от страните, поради което го кредитира.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415
от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение
от длъжника, заявителят следва да предяви установителен иск за сумата, която му е
присъдена със заповедта за изпълнение. Между Банка ДСК ЕАД и ответника е сключен
валиден договор от 21.05.2013г., по силата на който на последния е предоставена сума в
размер на 7000лв., усвоен на 22.05.2013г. Договорът за кредит посочен като основание за
вземането е уреден в чл.240 ал.1 от ЗЗД, съгласно който заемодателят предава в собственост
на заемателя пари или други заместими вещи в задължение за връщането им. Предаването
на сумата или вещта е елемент от фактически състав на договора и е необходима
предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него връщане
на заемната сума или вещ. Договора не е оспорен от ответника. В случая искът е предявен от
цесионера, станал кредитор след издаване на заповедта за изпълнение и съгласно т.10б от
ТР №4/2013г. ОСГТК в хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия в срокът
на чл.415 ал.1 от ГПК искът може да се предяви и от цесионера. Спорно в случая е дали
ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземания. Същото е задължителна
материална предпоставка за основателност на претенцията. С получаването на препис от
исковата молба с приложените към нея препис от договор за цесия, уведомление за
извършена цесия, ответникът е узнал за цедирането на вземането, като в т.см. е и практика
на ВКС/р-е №78/09.07.14г. т.д. №2353/13г. ІІ т.о./ В случая следва да се разгледа въпросът
дали длъжникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. Като
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора. Съгласно т.18 от ТР №4/13г. в хипотезата на предявен иск по
чл.422 от ГПК вземането произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства, или се обявява по реда на чл.60 ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Установено е, че изпратено от банката уведомление до длъжника, че е
трансформиран целия неплатен остатък от кредита в предсрочно изискуем е връчено по
чл.47 ал.1 ГПК/л.17 от ч.гр.д.№917/2017г./. Уговореното в договора връчване съобщенията
от кредитора на посочения от длъжника адрес е сторено, като редовно е връчена
нотариалната покана по правилата на чл.47 ал.1 и ал.3 от ГПК, съобразно действащата
редакция на разпоредбата, поради което намира връчването на уведомлението за редовно.
3
По изложените съображения длъжникът е надлежно уведомен. Предвид установения размер
на задължението според заключението на вещото лице, дължимите от ответника суми са в
размер на претендираните, такива са посочени и в извлечението от счетоводните книги на
ищеца, които са доказателство при хипотезата на чл.182 ГПК. Поради което претенциите за
дължимост на 5297,17лв. главница, 204,17 договорна лихва, 1,39лв. лихва за забава
просрочена главница, 17,64лв. лихва за забава за цяла главница и 120 лв. такси и разноски са
доказани. По отношение възражението на ответната страна, за изтекла давност: По въпроса
за естеството на вземанията за главница по договор за банков кредит и по-конкретно дали
задълженията за месечни погасителни вноски представляват периодични плащания има
трайна практика на ВКС, като в постановени решения по реда на чл.290 ГПК се приема, че
уговореното между страните връщане на предоставена в заем/кредит/ сума на погасителни
вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка
за изпълнението му на части. В решение №38/26.03.2019г. състав на II т.о. излага аргументи,
че горното разбиране съответства изцяло на разясненията дадени с ТР №3/18.05.2012г. на
ОСГТК ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични
плащания“ по смисъла на чл.111 б. „в“ ЗЗД. Връщането на предоставената за ползване сума
на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното
задължение на длъжника на части/чл.66 ЗЗД/, като приложима по отношение на това
задължение е общата 5 г. давност по чл.110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен
срок за погасяване на кредита. В конкретния случай кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, като крайният срок за погасяване е 20.05.2023г., от когато започва да тече
петгодишния срок. Към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 10.05.2017г.
този срок не е изтекъл. Не е изтекъл и тригодишния срок по чл.111 б.“в“ ЗЗД по отношение
на претендираните лихви за забава. Поради което възражението на ответната страна е
неоснователно.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство
разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в общ размер на 1037,08лв./л.134/. Съгласно т.12
от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на
ищеца и сумата 262,81лв. за разноските по ч.гр.д. №917/2017г. на РРС
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АЙС. С. Х. ЕГН**********, адрес
с.Стражец, общ.Разград, ул.************, че дължи на “ОТП Факторинг България” ЕАД,
ЕИК************, седалище гр.София район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков
№19 ет.2 сумата 5297,17лв./пет хиляди двеста деветдесет и седем лева и седемнадесет
стотинки/ главница, законната лихва считано от 10.05.2017г. до окончателното и изплащане,
сумата 204,17лв./двеста и четири лева и седемнадесет стотинки/ договорна лихва за периода
4
от 21.01.2017г. до 09.05.2017г., сумата 1,39лв./един лев и тридесет и девет стотинки/ –
лихвена надбавка за забава за периода от 21.01.2017г. до 27.04.2017г., сумата
17,64лв./седемнадесет лева и шестдесет и четири стотинки/ лихвена надбавка за забава
върху цяла главница за периода от 28.04.2017г. до 09.05.2017г., сумата 120 лв./сто и двадесет
лева/ такси и разноски
ОСЪЖДА АЙС. С. Х. ЕГН**********, адрес с.Стражец, общ.Разград,
ул.************ ДА ЗАПЛАТИ на “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК************,
седалище гр.София район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков №19 ет.2 сумата
1037,08лв./хиляда тридесет и седем лева и осем стотинки/ за разноски в настоящото
производство и сумата 262,81лв./двеста шестдесет и два лева и осемдесет и една стотинки/
за разноски по ч.гр.д. №917/2017г. на РРС.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5