№ 147950
гр. София, 15.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Частно
гражданско дело № 20241110144647 по описа за 2024 година
Образувано е по заявление с вх. № 240132/23.07.2024 г., подадено от *** за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу **** .
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за част от вземанията за цени на
предоставени услуги, неустойка и мораторна лихва и законна лихва както и за разноските,
съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за
сумите: 12, 82 лв. – такса за събиране на дължими суми по фактура № ********* от
04.09.2023 г, 1, 07 лв. - мораторна лихва върху сумата от 12, 82 лв. за периода от 25.09.2023
г. до 22.07.2024 г.
На заявителя са дадени указания да уточни вземанията си предмет на заявлението, като
в изпълнение на дадените указания е постъпила допълнителна молба.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/. Това задължение на съда не е обусловено
от качеството потребител на длъжника, а нормативно установено.
Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 3
на Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС съдът
да има задължение да следи служебно за спазването на добрите нрави при претенция за
неустойка.
По отношение на таксата за събиране на дължими суми, видно от заявлението и
уточнителната молба същата се претендира като част от вземането, дължимо за електронни
съобщителни услуги. Не става ясно обаче за какви конкретно услуги се дължи тя или какво
фактически е извършено. Извънсъдебното събиране на задълженията или уведомяване за
тях изобщо не е услуга, която се предоставя на абоната. Това е дейност, извършвана от
мобилния оператор в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, поради което и
разходите за нея не следва да бъде понесени от насрещната страна по договора. Следва да се
отбележи и че няма никаква яснота как се формира въпросната „такса“, а именно въз основа
на какви действия. Посочването на математическата формула и процент за изчисление не
обосновава наличие на основание. Всъщност се оказва, че не става въпрос за такса, защото
1
не се дължи заради извършени разходи или услуга, а самото наименование покрива
неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата, респ.
неизпълнението.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 240132/23.07.2024 г., подадено от *** за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу **** за сумите 12, 82 лв. – такса за събиране
на дължими суми по фактура № ********* от 04.09.2023 г, 1, 07 лв. - мораторна лихва
върху сумата от 12, 82 лв. за периода от 25.09.2023 г. до 22.07.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане на настоящото разпореждане
в сила може да предяви осъдителен иск за отхвърлените вземания – чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2