О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№1129/29.5.2020г.
29.05.2020 г, гр. Ямбол
Ямболският
районен съд ХV граждански състав
На 29.05 2020 година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
М. Х.
като
разгледа докладваното от съдията Х.
гражданско
дело № 3553/2019 г. по описа на
Ямболския районен съд,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал.1 от ГПК.
Образувано е по молба на ответника по делото с искане за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските за особен представител, възложени в
негова тежест по изложени съображения.
В законоустановения едноседмичен срок насрещната страна не е
депозирала отговор по молбата.
ЯРС, след като се запозна с молбата и доказателствата
по делото, намира следното от фактическа и правна страна.
Молбата е процесуално допустима, като подадена от
легитимна страна в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Производството по иска е с правно
основание чл. 150 СК и чл. 143,ал.3 от СК. В исковата молба ищцата е посочила
адрес за призоваване на ответника в гр. Ямбол. След като същият не е бил открит
в продължение на един месец на посочения адрес е залепено уведомление,
извършена е справка за регистрирани адреси /които съвпадат с посочения от
ищцата и с посочения от самия ответник в молба –становище от 27.01.2020 год./.
Т.к. в законоустановения двуседмичен срок ответникът
не се е явил, за да получи книжата по делото, съдът е извършил справка за
регистрирани трудови договори, след което е приел ответникът за редовно
уведомен по смисъла на чл. 47,ал. 5 от ГПК и е развита процедура по чл. 47,ал.6
от ГПК. Предвид характера на производството е определено депозитът за особен
представител да бъде заплатен от бюджета на съда. С определение от 05.12.2019
год. за особен представител на ответника е назначена адв.
Р.Р., като на същата е връчено копие от исковата
молба и доказателствата с едномесечен срок за отговор. В последствие е
депозирана молба от ищцата, с която е посочено, че ответникът живее на
посочения адрес, но вероятно се укрива, както и че е военнослужещ в посочено
ВФ. На 16.01.2020 год. адв. Р. е депозирала отговор
на исковата молба. На 27.01.2020 год. ответникът , чрез упълномощен адвокат е депозирал
молба – становище. Предвид, че са отпаднали предпоставките за назначаване на
особен представител, с определение от 11.02.2020 год. адв.
Р. е освободена като особен представител на ответника, като съдът е определил
на същата да се заплати възнаграждение в размер на 150 лв. за изготвяне на отговор на исковата молба от
бюджета на съда.С постановеното по делото решение , съдът е осъдил ответника да
заплати по сметка на ЯРС сумата от общо 300, 80 лв., 150 лв., от които
заплатени от бюджета на съда разноски за особен представител.
В т.6 от ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на
ВКС е прието, че особеният представител
се назначава с акт на съда – определение, от който произтича и неговата
представителна, спрямо отсъстващата страна, власт. Това представителство,
съобразно чл. 36, ал.1 ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката
(особеният представител винаги е адвокат) се дължи възнаграждение, независимо
от изхода на делото. След като особен представител на страната може да бъде
само адвокат, съгласно чл. 32 ГПК, то и размерът на дължимото от ищеца
възнаграждение, следва да бъде определен от съда с акта за назначаването му,
като този размер се съобразява с указаното в чл. 36, ал. 1 ЗА, препращащ към
Наредба № 1/2004г., с оглед установяване минималното възнаграждение за вида процесуална
дейност.
В процесния случай адв. Р. е назначена за особен представител на ответника в
хипотезата на чл. 47,ал.6 от ГПК още на 05.12.2019 год.Единственото действие,
което същата е извършила по делото е подаване на отговор на исковата молба.
Както беше посочено по-горе нейното представителство не може да остане
безвъзмездно, поради което и при освобождаването й , и съобразявайки
разпоредбите на Наредба № 1/2004 год. и чл. чл.46,ал.6 , изр. второ от ГПК,
съдът е определил размерът на възнаграждението под минималния.
Предвид частичното уважаване на
претенциите и с оглед правилата за разпределение на разноските , съдът е
определил дължимото възнаграждение са бъде заплатено от ответника.По
гореизложените съображение доводите на същия за недължимостта
му се преценяват като неоснователни.
Предвид горното, ЯРС
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя
без уважение искането на ответника за изменение на осн. чл. 248 от ГПК на решение № 114/19.02.2020 г. по
гр. дело №3553/2019 год. на ЯРС в частта
за разноските за особен представител в размер на 150 лв.
Определението подлежи на обжалване пред ЯОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: