Решение по дело №716/2018 на Районен съд - Велико Търново

                                   Р Е Ш Е Н И Е №

             гр. Велико Търново , 13.06.2018 г.

 

Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми  състав, в  публично заседание на 7.06.2018 година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА РАДЕВА

                                                  

при участието на секретаря Д. Бабекова , като разгледа докладваното от съдията  Гр.д. №716  по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производство за прекратяване на брака с развод  по реда на  чл. 49 от СК.

          Ищцата Д.Г.В., чрез пълномощника си        адв. Н.  от ВТАК твърди, че е сключила брак с  ответника на 18.09.2013 г.  От брака няма родени деца.   Заявява, че поради появили се различия между тях от м.септември 2016 г. живеят при условията на фактическа раздяла. Твърди, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака и  моли съда да го прекрати с развод, без да се произнася  по въпроса за вината. Желае да носи предбрачното си фамилно име и да и се предостави ползването на семейното жилище. Претендира разноски. В съдебно заседание се явява лично и с адв.Н. от ВТАК. Поддържа иска.

          Ответникът Р.М.В. в срока и по реда на чл.131 от ГПК не  е  депозирал  отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание, не взема становище .

           Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

            Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение ,  страните   са  сключили граждански брак на 18.09.2013 година, за което е съставен акт за граждански брак № 0105/18.09.2013 година на Община Горна Оряховица. От брака няма родени деца. За доказване на изложените в исковата молба фактически твърдения се събраха гласни доказателства. Разпитаният свидетел Т заяви, че живее на съпружески начала с майката на ищцата. След сключването на брака  страните заживели добре в гр.Долна Оряховица, но постепенно отношенията им се влошили. Според свидетеля ответникът изпитвал силна ревност към ищцата, поради което упражнявал психическо и дори  физическо насилие над нея. На два пъти ходили до дома им в гр.Долна Оряховица, след като ищцата се обаждала посред нощ на майка си силно притеснена. Първия път, когато отишли до дома и,  заварили Д. разстроена, по нея имало драскотини, дистанционното на телевизора било счупено. Д. се изнесла от семейното им жилище, но  положила усилия да запази брака си и отново се върнала при съпруга си. След няколко месеца се изнесла окончателно, тъй като тормозът от страна на съпруга и продължил. От м. септември 2016 година Д. ***. Според свидетеля, страните не могат да живеят заедно като съпрузи. Св. Д познава страните, приятелка е на ищцата. Семейството живеело в къща в гр.Долна Оряховица. Д. много пъти се оплаквала от неоснователната ревност на Р., който се държал лошо с нея- упражнявал психическо и физическо насилие над приятелката и. Свидетелката  заяви, че според нея причината за лошото отношение на ответника се кореняла в неговата ревност. В периода, в който той останал без работа отношенията им се влошили още повече. Въпреки направените опити от страна на Д. да заздрави брака им, отношенията им не се подобрили, след което тя се изнесла окончателно през 2016 година и заживяла в гр. Велико Търново. Тя също счита, че бракът между страните не може да продължи.

      При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

      Доказа се по делото, че страните са законни съпрузи от 18.09.2013 година . От брака няма родени деца. Страните живеят разделени от м. септември 2016 година, без да поддържат съпружески контакт помежду си. От събраните по делото гласни доказателства се установи по безспорен начин, че отношенията между страните са влошени, двамата съпрузи не живеят заедно, ищцата се е изнесла от семейното жилище в гр.Долна Оряховица и живее заедно с майка си и нейния съжител в гр.Велико Търново. Свидетелите Т и Д заявиха, че ответникът упражнявал психическо и физическо насилие над съпругата си, имал лошо отношение към нея, изпитвал силна ревност. Св.Т изложи, че след обаждане от страна на ищцата посред нощ са ходили до дома им, където са я заварили разстроена, с драскотини по нея, с изпочупени предмети в дома. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, като логични и непротиворечиви помежду им и кореспондиращи с изнесените от ищцата фактически твърдения. Ответникът с пасивното си процесуално поведение не само не опроверга изложеното досежно наличието на дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения , но и демонстрира незаинтересованост и по този начин и отношението си към брака. В съдебно заседание свидетелите заявиха и ищцата потвърди, че е правила опити за помирение, които са били безуспешни. От изложеното съдът намира, че се доказа дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните.Съпрузите не живеят заедно от почти две години, не поддържат нормални контакти, бракът им не изпълнява основните си  функции и се явява изпразнен от съдържание.  Въпреки положените усилия, връзката между съпрузите не е могла да бъде запазена и заздравена. Всяка от страните има свой  живот, не свързан с другия, липсва взаимно уважение, разбирателство и общи грижи за семейството. От изложеното,  иска се явява основателен и доказан и следва да се уважи, като се прекрати брака с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен. По искане на ищцата съдът не се произнася по въпроса за вината. По отношение обективно съединените небрачни искове: при направено искане на основание чл.53 от СК след развода съпругата следва да носи предбрачното си фамилно име - Г.. По отношение обективно съединения небрачен иск по чл.56 от СК:  в исковата молба ищцата претендира да и се предостави ползването на семейното жилище. В съдебно заседание заявява, че жилището е придобито по време на брака, след като тя е изтеглила ипотечен и потребителски кредит, вноските по които се плащат от нея. Твърди, че има ключ от жилището, но се е изнесла от него при фактическата раздяла, защото не може да живее с ответника. Тъй като ответникът още живее там, предоставя на съда да определи на кого ще предостави ползването на жилището. Към исковата молба не са представени доказателства по отношение собствеността на жилището, няма събрани данни дали то е поделяемо. От брака няма родени деца, чиито интереси да се отчетат на първо място при решаване на въпроса , освен това бракът се прекратява без съдът да се произнася по въпроса за вината. От друга страна ответникът не  е депозирал отговор на исковата молба , не се е явил  в съдебно заседание   и не е  изразил становище по претенцията на ищцата. Няма спор, че семейното жилище е придобито в режим на СИО и макар да няма доказателства за това, съдът на основание чл.153 от ГПК приема, че това е безспорен факт, имащ значение за делото. При разрешаване въпроса за семейното жилище съдът следва да съобразява разпоредбите на чл.56 от СК и на Постановление №12 от 1971 г. на ПВС , което е задължително за всички съдилища. За да се предостави ползването на семейното жилище на двамата , то следва да е поделяемо и страните да са в отношения, които позволяват това. По делото безспорно се доказа, че ищцата се е изнесла от жилището заради упражняван от ответника психически и физически тормоз върху нея, което води до извода, че дори поделяемо, страните не могат да ползват общо  жилището след прекратяването на брака . При това положение, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, на основание чл.56, ал.1 от СК, съдът следва да предостави ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. В конкретният случай само жената е поискала предоставяне на семейното жилище, но не е изтъквала, че има жилищна нужда. Следователно,  приложима е разпоредбата на чл.56,ал.5 от СК  според която, когато съпрузите са съсобственици, или имат общо право на ползване върху семейното жилище съдът предоставя ползването му на единия от тях, като се ръководи от интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. От брака няма родени деца, няма произнасяне по вината, няма наведени твърдения за здравословни проблеми на единия или другия съпруг. Следователно при решаване на въпроса съдът взема предвид други относими обстоятелства.  В конкретния случай това е желанието на ищцата обективирано в исковата молба, на което ответникът не се е противопоставил. Съдът  съобрази , че ищцата  се е изнесла от жилището не по свое желание, а за да бъде преустановен упражнявания върху нея тормоз, за което по делото се събраха гласни доказателства.  С оглед горното ползването на семейното жилище следва да се предостави на ищцата.  На основание чл.  329, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да носи разноските си така, както ги  е направила. При  завеждане на делото първоначалната ДТ в размер на 25 лева е платена от ищеца. Допълнителната ДТ по допускане на развода, която   съдът определя на 25 лева, следва да се възложи върху ответника , който да я плати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС , ведно с 5 лева такса при  служебно издаване на изп.лист.

   Водим от горното и на основание  чл. 49 ,ал.1 от СК  съдът 

  Р Е Ш И:       

                                                          

   ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен с Акт № 0105/18.09.2013 г. на Община Горна Оряховица между Р.М.В.  с                    ЕГН ********** *** и Д.Г.В. с ЕГН ********** *** , като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината. 

   ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище находящо се в гр.Долна Оряховица , ул."Хаджи Димитър" № 14 на Д.Г.В..

   ЖЕНАТА след прекратяване на брака ще носи предбрачното си фамилно име-Г..

   ОСЪЖДА Р.М.В.  с  ЕГН ********** *** да заплати  в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС допълнителна държавна такса по допускане на развода в размер на 25 /двадесет и пет/ лева   ведно с 5 лева такса при служебно издаване на изп.лист .

      

           Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено, пред Окръжен съд Велико Търново, чрез Районен съд Велико Търново.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ ……………