№ 401
гр. Велико Търново,05.11.2020г.
Административен
съд – гр. Велико Търново, V–ти състав, в закрито
съдебно заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: Мария Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 607/2020г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.
Постъпила е молба вх. № 4122/28.10.2020г
от *** С. пълномощник на К.Д. *** за
допълване на определение № 364/16.10.2020г. , постановено по настоящото дело с
което е отменено Решение № Ц1012-04-57#1/31.08.2020г., издадено от Директор на
ТП на НОИ В. Търново, с което производството по подадената от него жалба вх. №
Ц1012-04-57/30.07.2020г. срещу Разпореждане № О-04-999-00-**********/15.07.2020г.
на оправомощено лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в
ТП на НОИ В.Търново е спряно и преписката върната на ТП на НОИ – Велико Търново
за продължаване на процесуалните действия. Със заявление вх. № 3939/19.10.20г.
били представени адвокатско пълномощно и договор за правна помощ и съдействие,
в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, заплатени
напълно и в брой. От съда се иска да постанови определение, с което да допълни
горепосоченото определение, като присъди сторените от страната разноски в
размер на 360 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2
от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК от страна на процесуалния представител на
Директор на ТП на НОИ В. Търново е постъпило становище вх. № 4209/03.11.2020г. за
неоснователност на така подадената молба. Счита, че това е станало
несвоевременно, доколкото съгласно чл.199 от АПК делото се разглежда в закрито
заседание, поради което жалбоподателят не е могъл да има очаквания, че това ще
стане в открито съдебно заседание. Освен това договореното възнаграждение е за
процесуално представителство и защита, каквото по делото не е осъществявано,
тъй като адвокатската услуга е била само за изготвяне на жалба. Позовава се на
практиката на СЕС, С-427/2016 и С-428/2016г. , в които съдът посочва, че
Наредба № 1/2004г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения противоречи
на чл.101, §1 от ДФЕС. На следващо място прави възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144
от АПК. На последно място, с идентично съдържание са образувани пет съдебни
производства, касаещи отделните болнични листи, по всяко от които се претендира
сумата от 360лв., което поставя под съмнение действителното й заплащане в брой
от лице, което очаква изплащането на парично обезщетение за временна
неработоспособност.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства от фактическа
страна, намира за установено следното:
Производството по делото е било
образувано по жалба на К.Д. *** чрез *** С.,***, кантора 216 против Решение
№Ц1012-04-57#/31.8.2020г. издадено от Директор на ТП на НОИ В. Търново, с което
производството по подадената от него жалба вх. № Ц1012-04-57/30.7.2020г. срещу
разпореждане № Д-04-999-00-**********/15.07.2020г. на ръководителя по изплащане
на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ В. Търново е спряно.
В жалбата е направено
искане за разноски, но към същата не е представено доказателства за тяхното
извършване. С определение № 364/16.10.2020г.,
постановено по настоящото дело, настоящият състав е отменил оспорваното решение,
като не е присъдил разноски. Мотивите на съда са, че държавна такса не е
събирана поради разпоредбата на чл. 120 от КСО и няма данни и доказателства за
платен адвокатски хонорар.
След постановяване на
определението от закрито заседание на 16.10.20г., със заявление вх. №
3939/19.10.20г. били представени адвокатско пълномощно и договор за правна
помощ и съдействие, в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на
360 лева, посочено в същия като заплатено напълно и в брой при подписване на
договора за правна защита и съдействие от 23.09.20г.
След постановяване на
определинето, със заявление вх. № 3939/19.10.20г. за първи път по делото е
представен и списък за разноските.
Въз основа на така
установеното съдът прави следните правни изводи:
Молбата е допустима, като
подадена в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл. 144 от АПК от страна, в чиято полза е постановен съдебния акт и
на която съгласно чл. 143 от АПК се дължат сторените по делото разноски, т. е.
подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.
248, ал. 1 ГПК.
Искането за присъждане на
разноски в хипотезата, когато производството приключва с произнасяне в закрито заседание, като жалбата не се разглежда
в открито заседание, какъвто е настоящия
случай с оглед разпоредбата на чл. 199 от АПК, за да е допустимо, следва да
бъде заявено най-късно до приключването на това заседание. В този срок следва
да бъдат представени и доказателствата за извършването на претендираните
разноски, за да е на свой ред и основателно искането за присъждането им.
Пропускът на ответника да
ангажира до този момент доказателства за извършването им не може да бъде
компенсиран в производството по реда на чл. 248 ГПК. Производството по допълване или изменение в частта за разноските на
съдебния акт, с който приключва производството в съответната инстанция, е
предназначено за отстраняване на допуснати единствено от съда пропуски и грешки
при произнасянето му относно разноските. В този смисъл са: определение № 1189 от
10.12.2015 г. по гр. д. № 2588/2015 г. на ВКС, III-то г. о., определение № 167 от
16.07.2015 г. по т. д. № 3303/2014 г. на ВКС, II-ро т. о., определение № 16 от
29.01.2015 г. по т. д. № 1341/2014 г. на ВКС, II-ро т. о., определение № 29 от
24.01.2014 г. по т. д. № 1427/2013 г. на ВКС, I-во т. о., определение № 397 от
11.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2600/2015 г. на ВКС, IV-то г. о., определение № 106 от
16.05.2017 г. по т. д. № 2248/2016 г. на ВКС, I-во т. о.
В разглеждания случай до
приключване на закритото заседание и
произнасянето от 16.10.2020г., молителят макар да е поискал присъждането на
разноски, не е представил доказателства за заплащане на договореното адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 23.09.20г., който е
бил налиечен при него и е разполагал със същия. Твърдението на молителя, че
съдът е следвало да остави молбата без движение, поради липса на пълномощно за представителна
власт е обосновано, но пропускът на съда е саниран с представянето от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя, със заявление вх. № 3939/19.10.20г.,
на пълномощното от 23.09.20г. Извършените действия от съда не са порочни,
доколкото с представеното пълномощно по делото същите се явяват процесуално
допустими, тъй като представителната власт по пълномощното, произтичаща от договора
за правна защита и сейдействие е възникнала още от 23.09.20г., т. е. преди образуване
на делото и съответно произнасянето на съда.
Пропускът на жалбоподателят
обаче, чрез процесуалния му представител, да представи доказателства,
обосноваващи уговарянето и заплащането на адвокатското възнаграждение, не може
да бъде саниран с последващото им представяне за първи път на 19.10.20г., т. е.
след произнасянето на съда в закрито заседание от 16.10.20г. Страната не може
да се позовава на собственото си неправомерно поведение, за да удължава
предвидените от закона преклузивни срокове.
Освен това, в трайната практика
на ВКС, при прекратяване на производството по делото в закрито заседание, с оглед
конкретната фактическата обстановка, ответникът може да представи
доказателствата за разноските с молбата си по чл.
248, ал. 1 ГПК. В този смисъл и определение № 101 от
12.03.2012 г. по гр. д. № 102/2012 г. на ІІ г. о. на ВКС, в което е прието,
че когато ответникът не е разполагал с възможност да представи доказателства за
реалното им извършване, той може да направи това и след прекратяване на
производството по делото, поради оттегляне на иска. Явно настоящата хипотеза не
може да бъде приравнена на тази практика, тъй като не се касае за присъждане на
разноски на ответника, а на жалбоподателя, които са сторени преди подаването на
жалбата и след като адвокатът е знаел, че по този вид дела не се провеждат
открити съдебни заседания съгласно чл. 199 от АПК, то същият е следвало да
представи доказателства за тяхното извършване, в едномесечния срок от
постъпване на жалбата съобразно чл. 200 от АПК, но не по-късно от поризнасянето
на съда. Това е така, тъй като този срок е разписан за съда, който дължи
произнасяне в неговите рамки, а не за жалбоподателя да поправи пропуските си,
ако произнасянето от съда е станало преди изтичането му.
Както се посочи, по-горе
производството по допълване или изменение в частта за разноските на съдебния
акт, с който приключва производството в съответната инстанция, е предназначено
за отстраняване на допуснати единствено от съда пропуски и грешки при
произнасянето му относно разноските. В този смисъл са: Определение № 157 от
5.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4575/2017 г., I г. о., ГК и цитираните в него Определение № 1189 от
10.12.2015 г. по гр. д. № 2588/2015 г. на ВКС, III-то г. о., определение № 167 от
16.07.2015 г. по т. д. № 3303/2014 г. на ВКС, II-ро т. о., определение № 16 от
29.01.2015 г. по т. д. № 1341/2014 г. на ВКС, II-ро т. о., определение № 29 от
24.01.2014 г. по т. д. № 1427/2013 г. на ВКС, I-во т. о., определение № 397 от
11.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2600/2015 г. на ВКС, IV-то г. о., определение № 106 от
16.05.2017 г. по т. д. № 2248/2016 г. на ВКС, I-во т. о.
По отношение на съмнението
на процесуалния представител на ТП на НОИ дали действителното са заплатени в
брой адвокатски възнаграждения от по 360лв. по адм. дела № 604/20г., 605/20г.,
606/20г. и 608/20г. от лицето К.Д.П., което очаква изплащането на парично
обезщетение за временна неработоспособност, следва да се приложи разрешението,
дадено в т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В
разяснителната част на същото е пояснено, че в договора за правна помощ следва
да бъде указан вида на плащане и когато възнаграждението е заплатено в брой,
този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, който има характер
на разписка в частта, с която се удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Служебна проверка от
страна на съда покзава и, че адвокатско възнаграждение от по 360лв. е било
присъдено по адм. дела № 605/20г. и № 608/20г., тъй като доказателства за
направените в тази връзка разноски са били направени своевременно – преди
произнасянето на съда.
При това положение искането
за допълване на определението, с което е
отказано присъждането на разноски по съображения, че не са представени
доказателства за заплащането им, се явява неоснователно.
Предвид горното и на
основание чл.
248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК Административен съд Велико Търново, пети
състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К.Д.
***, чрез *** С., за допълване в частта за разноските на Определение № 364/16.10.2020г.
по административно дело № 607/20г. по
описа на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: