ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34859
гр. София, 22.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20251110115669 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Д. П., чрез адв. М. Д. П., срещу Областна
администрация на Област С., с която е предявени искове с правно основание чл. 224, ал. 1
КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на
2240,90 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
29 работни дни за периода от 21.07.2021 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, и сумата от 620,21
лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 21.02.2024 г. до 17.03.2025 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „Главен специалист“ в
отдел „Разпоредителни сделки, обезщетителни процедури, актуване и деактуване“ към
Дирекция ............“; че трудовото правоотношение било прекратено със заповед № ЛС-06 от
21.07.2021 г. на Областния управител на Областна администрация на Област С. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ; че с влязло в сила на 29.11.2023 г. решение №
577/06.02.2023 г. по в. гр. д. № 12053/2022 г. на Софийски градски съд, II-Д въззивен състав,
посочената заповед е отменена, като ищцата е възстановена е на заеманата преди
уволнението длъжност и в нейна полза е било присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищцата твърди, че със заявление от 20.02.2024 г. е отправила искане за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, с всички произтичащи от
това последици, включително и да бъде изплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за периода 2021 г. и 2022 г., като към момента на сезиране на съда такова
обезщетение не й е изплатено. Изложени са съображения, че съгласно решение от 25.06.2020
г. на Съда на ЕС по съединени дела С-762/18 и С-37/19 служителят има право на платен
годишен отпуск и за периода, през който не е полагал действително труд за работодателя
1
поради незаконното уволнение, като в случая периодът, за който на ищцата се полага
обезщетение за платен годишен отпуск, е от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, което впоследствие е признато за незаконно, до датата, на която
служителят е започнал работа по ново трудово правоотношение, което обезщетение следва
да се определи по реда на чл.224, ал. 2, вр. чл.177 КТ. Сочи се, че среднодневното брутно
трудово възнаграждение, начисленото при същия работодател за последния календарен
месец, през който ищцата е отработила най-малко 10 работни дни, е месец юни 2021 г., с 22
работни дни при месечно възнаграждение в размер на 1700 лв. Поради това се претендира
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2240,90 лв. за 29 дни, от
които: 9 дни за 2021 г. (от 21.07.2021 г. до 31.12.2021 г.) и 20 дни за 2022 г. (от 01.01.2022 г. до
31.12.2022 г.), както и 620,21 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 21.02.2024 г. до
17.03.2025 г. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Областна администрация на
област С. не е депозирал отговор на исковата молба.
По разпределянето на доказателствената тежест:
По предявения иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да
докаже: прекратяване на трудовото правоотношение; наличие на полагаем и неизползван
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение платен годишен отпуск; размера
на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението.
В тежест на ответника е докаже ползването на отпуск за процесния период или
изплащане на обезщетението за неползването му.
Представените с исковата молба писмени доказателства са допустими и относими
към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК на ищеца следва да бъдат дадени указания в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи банкова сметка или друг начин
на плащане.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи
банкова сметка или друг начин на плащане.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.10.2025 г. от
10:15 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
2
ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в мотивната част на настоящото
определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът
може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие; неприсъственото решение не се мотивира по същество; в него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
3
постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно
основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран докладът по делото, да се
връчи на страните, а на ищеца - и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4