№ 9150
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110123039 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т... ЕАД за осъждане на ответниците И. И. и Н. Ч..., като наследници
на Б. И. Ч. да заплатят вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и цена на
услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената на обща
стойност 1317,08 лв.
Ищецът „Т... АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията, а след 12.03.2014 г. по новите общи условия – в същия срок
след публикуване на цената в профила на купувача на интернет страницата на доставчика.
Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца следните суми: всеки един от тях
сумата от 535,64 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.05.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 29.04.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 111,53 лв. за периода от
15.9.2019 г. до 12.04.2022 г., главница за дялово разпределение за имота за периода
01.03.2019 г. – м.04.2020 г. в размер на 9,17 лв., мораторна лихва за забава върху главница
за дялово разпределение в размер на 2,13 лв. за периода от 30.04.2019 г. до 12.04.2022 г.
Претендира разноски.
Ответникът И. И., редовно уведомен чрез назначения му особен представител адв.
П., в срока по чл. 131 ГПК оспорва исковете и обстоятелствата, на които същите са
предявени. Ответникът Н. Ч..., редовно уведомен, чрез назначения му особен представител
1
адв. П., е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК оспорва наличието на облигационно
правоотношение с ищеца.
Третото лице – помагач „...“ ООД не изразява становище по основателността на
предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за тях е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за
енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява,
че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие.
От събраните по делото доказателства се установява, че с Договор рег. № 10, том XIV
за покупко-продажба на жилище по реда на чл.117 ЗТСУ от 10.02.1979 г. процесният
недвижим имот ап. 3, находящ се в гр. София, ж.к. „... е придобит от Б И. Ч., който видно от
приложената справка НБДН /л.29 от делото/ е наследодател на ответниците И. И. – син и Н.
Ч... - съпруга. От представеното по делото Удостоверение за идентичност на имена изх.№
БК-30-69/23.06.2011 г. на СО, район Люлин се установява, че е налице идентичност между
процесния недвжими имот, описан в исковата молба и имота придобит с Договор рег. № 10,
том XIV за покупко-продажба на жилище по реда на чл.117 ЗТСУ от 10.02.1979 г.
Следователно съобразно процесния период, предявен от ищеца с исковата молба и
действащата нормативна уредба ответниците са клиенти на топлинна енергия, като законни
наследници на собственика на имота – чл.5 и чл.9 от ЗН. Така придобитото качество законът
не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови
основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и
загубването на това качество става при отчуждаване на топлоснабдения имот или
настъпване на други законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения,
каквито в настоящия случай не се твърди да са настъпили.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
2
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този
смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през
процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение
по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ
се регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с
абонатен № 288120 за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топлоМ., се определя въз основа на
показанията на топлоМ.те в отделните имоти.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно
което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. За процесния период м.05.2018 г. –
м.04.2020 г. фирмата за ДР е отчитала водомера в имота. По време на отчетите са попълнени
документите за главен отчет, които са подписани от потребител. Отчетите са коректно
отразени в изравнителните сметки. По данни на ФДР в имота е не е имало монтирани
отоплителни тела, респ. не са монтирани топлоразпределители. По данни на ФДР в имота се
ползва топла вода и има водомер за топла вода, по който се отчита разхода. Технологичните
разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид при определяне на
общото количество топлинна енергия за разпределяне между етажните собственици, като са
приспаднати за сметка на ищеца. Относно топлинната енергия, отдадената от сградна
инсталация, следва да се отбележи, че процесният имот е с отоплям обем по проект 161 м3,
съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предаден от
председателя на домсъвета на ищеца. На база на този отопляем обем се разпределя енергия,
отдадена от сградна инсталация, съгласно НТ. Изчисленото количество топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на
имотите по проект в сградата. Изравнителните сметки, издадени от ФДР, са изготвени
напълно в съответствие с Наредба № 16-334, според заключението на вещото лице. Всяка
изравнителна сметка включва ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ за загряване на
топла вода. ТЕ за отопление на имота и за общи части не се начислява. За периода м.05.2018
г. – м.04.2020 г. количеството топлинна енергия отдадена от сградна инсталация в СЕС е
изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към чл.61, т.6.1.1 от Наредба № 16-
334.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба / Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия
за битово горещо водоснабдяване и от сградната инсталация, като не е начислявана
топлинна енергия за отопление на общи части. При изчисляване на сумата за действително
3
ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия
период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата сума следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според
вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 1046,07 лв., поради което всеки един от ответниците следва да
бъде осъден да заплати половината от тази сума, а именно 523,03 лв., а исковете до пълните
предявени разМ. от 535,64 лв. следва да се отхвърлят.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид изложеното по-горе, ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на ищеца, в качеството му на
продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода м.03.2019 г.–
м.04.2020 г. възлиза на сумата от 18,35 лв., определен при съобразяване на счетоводна
справка на ищеца, респ. всеки един от товетниците следва да заплати сумата от 9,17 лв.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, в сила от 11.08.2016 г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за
4
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Продавачът връчва, чрез търговеца, на упълномощеното лице в СЕС изравнителните
сметки /обща и индивидуални/ на клиентите, като датата на връчването на изравнителните
сметки се удостоверява с подпис на упълномощеното лице, а последното информира
клиентите в СЕС за общата изравнителна сметка, датата на получаването и връчва
индивидуалните изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на връчването –
чл. 28 от Общите условия.
В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на продавача
да начисли и получи обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата до
момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените клаузи, съдът
приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не
би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от
страна на ищеца, т. е., преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване
на действително потребеното количество топлинна енергия с начисленото за периода
/отоплителния сезон/ отлага изпълнението на клиентите до извършването му, респ.
осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може да иска изпълнение. Следователно
настоящият съдебен състав приема, че задължението за заплащане на стойността на
действително потребената топлинна енергия е възникнало като срочно и по правилото на
чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответникът е в забава, считано от 15 септември на съответната година. С
оглед изложеното се налага извод, че поставянето на потребителя в забава не е обусловено
от публикуване на общата фактура на интернет-страницата на дружеството. Задължението
за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно.
Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника,
нито от публикуване на общите фактури на интернет страницата на ищцовото дружество. В
този смисъл доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главни вземания,
акцесорните претенции се явяват установени в своето основание за исковия период, а
техният размер възлиза на сумата от 111.53 лева представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 12.04.2022 г., определен от
съда по реда на чл. 162 ГПК чрез лихвен калкулатор и с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба пред съда,
поради което акцесорната претенция за лихва в размер 2,13 лв. спрямо всеки един от
ответниците се явява неоснователна.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. Ответниците са се
представлявали от назначен от съда особен представител, поради което допълнителни
разноски извън вече направените, за които е внесен депозит от ищеца, не им се следват. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски съобразно
размера на уважените претенции в размер общо на 882.39 лв. държава такса, депозит за
вещо лице, за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, които следва да
5
бъдат понесени по равно от всеки един от ответниците, т.е. всеки един следва да бъде
осъден да заплати по 441,19 лв. разноски по производството.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Ц. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ”..., да заплати на „...”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „..., по иска с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата от 523.03 лева, ведно със
законната лихва, считано от 29.04.2022 г. до погасяването, представляваща стойността на
топлинни услуги за периода от м.05.2018 г. – м.04.2020 г. за имот ап. 3, находящ се в гр.
София, ж.к. „..., за който се води партида с аб. № 152757, както и на основание чл.86 ЗЗД,
сумата от 111.53 лева , представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 12.04.2022 г. и сумата от 9.17 лева главница за
дялово разпределение за периода от м.03.2019 до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
29.04.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 441.19 лева, разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над уважената част до пълния
предявен размер от 535.64 лева, както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 2,13 лева за периода 30.04.2019 г. – 12.04.2022 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И. Б. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ”..., да заплати на „...”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „..., по иска с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата от 523.03 лева, ведно със
законната лихва, считано от 29.04.2022 г. до погасяването, представляваща стойността на
топлинни услуги за периода от м.05.2018 г. – м.04.2020 г. за имот ап. 3, находящ се в гр.
София, ж.к. „..., за който се води партида с аб. № 152757, както и на основание чл.86 ЗЗД,
сумата от 111.53 лева , представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 12.04.2022 г. и сумата от 9.17 лева главница за
дялово разпределение за периода от м.03.2019 до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
29.04.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 441.19 лева, разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над уважената част до пълния
предявен размер от 535.64 лева, както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 2,13 лева за периода 30.04.2019 г. – 12.04.2022 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „...“ ООД като трето лице-помагач,
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка на „...” ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми:
IBAN BG48SOMB913010....
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7