Р Е Ш Е Н И Е
№ 2856/25.06.2019 г.
гр. В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Мирослава Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 17210 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от
„Е.п.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, срещу И.П.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК да
бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
3621,59 лв., представляваща
главница за незаплатена ел. енергия за обект
с абонатен № * и клиентски
№*. находящ се в гр. В., ул. „С." №13, ап. 97, за която
сума е издадена фактура № *г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 19.09.2018 г. г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 95,57 лв., представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на
фактурата – 04.05.2018 г. до
03.08.2018 г., които суми са предмет на
издадената заповед за изпълнение № * г. на парично задължение
по ч. гр. д. № * г. по описа на
ВРС, ХLVII състав.
В исковата си молба ищецът
„Е.п.” АД, ***, излага, че ответникът И.П.Д. е клиент на
дружеството във връзка с продажба на ел. енергия
за обект, находящ се в гр.
В., ул. „С." №*, ап. *,
с абонатен № * и клиентски
№ *. Излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от
ГПК срещу ответника за заплащане на
сумата 3621,59 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия по
фактура № *г., за обекта му на
потребление, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 19.09.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 95,57 лв., представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на
фактурата – 04.05.2018 г. до
03.08.2018 г. Посочва, че в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал писмено възражение против заповедта за изпълнение, поради което в законоустановения едномесечен срок е депозирал настоящата искова молба. Излага, че в изпълнение на свое законово
право и договорно задължение дружеството оператор на електроразпределителната
мрежа „Ел. С.“ АД извършило контролна проверка на измервателната
система обслужваща процесния обект на потребление. Съставен е Констативен протокол № 1103738/17.10.2017г., в който
са отразени измервания направени с еталонен калибриращ уред, посредством които е установена преминалa ел. енергия
по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана
на дисплея на СТИ. Сочи се,
че процесният електромер е демонтиран и предаден за експертиза
в БИМ, където е съставен констативен протокол, според който е осъществена намеса в тарифната схема на електромера. Така, в резултат на извършената проверка и на основание
чл. 50 от ПИКЕЕ операторът на електроразпределителната
мрежа коригирал сметката за ел.
енергия на абоната за периода
18.10.2016 г. – 17.10.2017 г. до 22602 квтч., а ищецът краен-доставчик издал фактура № *г. за сумата от 3621,59 лв. Доколкото потребителят
не заплатил процесната сума на падежа, ищецът
претендира и начислената върху нея мораторна
лихва в размер от 95,57 лв. за
периода от 04.05.2018 г. до 03.08.2018 г. Счита, че извършената корекция е законосъобразна и отразява количество ел. енергия, която
е реално потребено от абоната. По изложените съображения моли предявените иское да бъдат уважени.
Претендира разноски.
Ответникът И.П.Д.,***,
е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК, чрез процесуалния му представител – Д. Ст. Потвърждава, че е клиент на ищцовото
дружество и сочи, че собственик на
електроснабдения процесен обект на потребление.
Оспорва изцяло дължимостта на сумата по корекцията
и сочи, че същата е извършена в резултат на едностранни
действия на ищеца без присъствието
или съгласието на ответника. Излага,
че КП и становището за начисляване са частни документи,
които не обвързват съда и страната. Излага, че в БИМ не е установена
грешка при измерването на енергията, нито дефект на тарифния
превключвател. Сочи да липсват данни
дали реално е потребена енергията в скрития регистър и в кой часови диапазон.
Поддържа нищожност на корекционните разпоредби в ПИКЕЕ като нарушаващи принципите на равнопоставеност на страните по
договорното правоотношение
и за защита интересите на потребителите
при търговия с електрическа енергия. Сочи, че е битов
абонат и няма законен повод СТИ да се отчита
по върховата тарифа 1.8.3, която е само за стопански
абонати. Счита, че софтуерното вмешателство не може да се
основание за корекция по чл.
50 от ПИКЕЕ, което е неприложимо по отношение на процесния
електромер, който не от типа
„смарт“. Оспорва да е налице техническа
възможност коригираното количество ел. енергия да се
достави за процесния период. Излага, че няма
възможност да контролира показанията на електромера. Оспорва методиката и начина, по който
е изчислена сумата по корекцията и сочи, че не
се е съгласявал на едностранно преизчисляване на сметката му за
минал период. Поддържа, че е заплатил всички месечни сметки по партидата, както
и че няма задължение да поддръжка
и отчита СТЕ. По изложените в отговора съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В о.с.з. страните поддържат
изразените позиции по спора, чрез процесуалните си представители.
След преценка на становищата на страните, събраните
по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия
закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото не спорят,
че ответникът е абонат на ищцовото дружество за обект, находящ се в гр.
В., ул. „С." №*, ап. *,
с абонатен № * и клиентски
№ *.
От представения по делото КП
за техническа проверка № * г., се установява, че на тази дата, при проверка на СТИ процесния обект на потребление служители на „Ен.Пр. Мр.” АД са констатирали следните
показания по тарифите на СТИ: 1.8.1 – *, 1.8.2 – *, 1.8.3 – *, 1.8.4 – *. СТИ с фабр.
№ * е демонтирано, изпратено за
експертиза в БИМ, а на негово
място е монтирано изправно СТИ.
Съгласно Констативен протокол
от метрологична експертиза на СТИ № * г. на БИМ, Регионален отдел - В., не са установени механични дефекти на
кутията, клемите и клемнния блок на електромера.
Относно техническото състояние на частите и механизмите, защитени от
нерегламентиран достъп в експертизата е отразено, че при софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера изразяваща се в наличие на
преминала енергия на тарифа Т3 – 022602,5 кВТч.
Посочено е, че не е осъществяван достъп до вътешността
на електромер, който съответства на метрологичните характеристики и на
изискванията за точност при измерване на електроенергия.
От становище за начисляване на
ел. енергия от 13.04.2018 г. се установява, че е осъществена корекция на потребената ел. енергия на адреса на потребление в размер
на 22602 кВТч, за периода 18.10.2016 г. – 17.10.2017
г., както следва: 10589 кВТч за периода 16.11.2016 г. до 06.04.2017 г., 5263 кВТч за периода
07.04.2017 г. до 30.06.2017 г.и 6750 кВТч за периода
от 01.07.2017 г. до 17.10.2017
г. Като основание на корекцията е
посочен чл. 50 от ПИКЕЕ и софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено
точното количество неотчетена ел. енергия.
Въз основа на извършената
корекция ищецът е издал фактура № * г. на стойност 3621,69 лв. с
получател И.П.Д., досежно
корекцията на ел. енергия за периода 18.10.2016 г. – 17.11.2017 г.
С писма с изх. № от * и * г. до И.П.Д., същият е уведомен от „Ен. Пр. Мр.” АД, съответно от ищеца
за извършената проверка на СТИ и корекциионна
процедура. Приложени са КП за проверката и процесната
фактура.
От заключението на
вещото лице инж. Н.В. по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано като
обективно и компетентно дадено се установява, че към момента на проверката
електромерът е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия.
Експертът е посочил, че извършеното неправомерно претарифиране
по отделните регистри на СТИ е с цел неотчитане в пълен обем на енергията по
двата видими регистъра – 1.8.1 и 1.8.2. Т.е. установеното неправомерно
софтуерно вмешателство в СТИ, следствие на човешка намеса, цели да се
пренасочат показания от видимите регистри към скрития 1.8.3. Поддържа се, че
електромерът е отчел цялото количество на потребена
ел. енергия от 42458 кВТч и, че то може да бъде
отразено там само в следствие на човешка намеса. Според заключението процесното СТИ не е включен в системата за дистанционен
отчет и не може да се определи с точност началната дата на въздействието. Сочи
се, че налице са били техническите предпоставки за извършване на допълнително
начисляване на ел. енергия съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ.
Съдът, въз
основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени
доказателства, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за претендираната сума, срещу която от
длъжника в срок е подадено възражение, както и че искът по чл.415, ал.1 от ГПК
е предявен в законоустановения срок, което обуславя
допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за ищеца.
За успешното провеждане на предявените установителни
искове, ищецът следва да установи, че: 1/ ответникът има качеството на
потребител по договор за продажба на ел. енергия; 2/ в резултат на извършената
проверка и при спазване на предвидените в Правилата за измерване на
количеството ел. енергия и Общите условия законосъобразно е коригирал сметката
на абоната и е начислил сумата, предмет на иска; 3/ изпадането на ответника в
забава за плащане на начислената цена за ел.енергия.
По делото не се
спори, че ответникът е битов потребител на ел. енергия
по смисъла на § 1, т.2а от ДР на Закона за
енергетиката (ЗЕ), както и че имотът, който
се обслужва от процесния електромер,
е бил присъединен към ел. мрежа.
Следователно страните по делото са
страни и по договор за продажба
на електрическа енергия, сключен при публично известни
общи условия (чл. 98а от ЗЕ).
Между страните по делото
е спорно обаче дали ищецът има право да
извършва едностранна корекция и в частност налице ли са били предпоставките,
даващи право на дружеството да извърши такава корекция на посоченото в отговора
на исковата молба основание - чл. 48, ал.1, т.1Б от ПИКЕЕ, обн.
ДВ., бр. 98/12.11.2013 г. Провеждането на пълно и главно доказване по отношение
на посочените спорни правнорелевантни факти е възложено
в тежест на ищеца.
В процесния
случай за периода на начислената допълнително ел. енергия - 18.10.2016 г.-
17.10.2017 г. са приложими ПИКЕЕ,
приети от Държавната комисията за енергийно и водно регулиране (сега КЕВР), обн. в ДВ бр.
98/12.11.2013 г. На съда е служебно известно, че поради съществено нарушение на
процедурата по тяхното приемане с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. Правилата са отменени с изключение
на чл. 48 - 51. Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017 г. Съгласно чл.
195, ал. 2 от АПК, правните последици,
възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е
отменен като унищожаем, се уреждат служебно от
компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на
съдебното решение. В случая компетентен орган по смисъла на цитираната
разпоредба се явява КЕВР, на която съобразно нормата на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ
са делегирани правомощия да приема правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Към момента на извършване на корекцията обаче - 13.04.2018 г. Комисията не е приела
нови Правила на мястото на отменените норми, следователно не
е изпълнила вмененото ѝ с нормата на чл. 195, ал. 2 от АПК задължение да
уреди последиците от отмяната на подзаконовия нормативен акт. Поради това към
момента на корекцията - , а и понастоящем липсва приложим материален закон, по
силата на който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Това е така защото с решението на ВАС е отменена
включително разпоредбата на чл.47 от ПИКЕЕ, регламентираща специалните
изискванията към констативния протокол (оправомощно
лице да го състави, изискуем брой свидетели при отсъствие на абоната и тн.), който е елемент от фактическия състав пораждащ
правото на оператора на разпределителната мрежа да извърши едностранна
корекция. След отмяната на чл. 41 - 44 от ПИКЕЕ липсва също ред и предпоставки
за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност
на СТИ. Неотменените с решението норми (чл.48 - 50) не могат да запълнят обема
на възложеното с чл. 83, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.6 от
ЗЕ правомощие на Комисията. Тези норми регламентират хипотезите, при които може
да бъде извършена едностранната корекция, но не определят ред за установяване
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Липсата на нормативна
уредба, която да регламентира реда за възникване на правото на оператора да
извършва едностранни корекции, съответно на ищеца да фактурира тези
допълнително начислени количества енергия, не може да бъде заместена по
аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото.
Меродавна за уредбата
на обществените отношения по доставка и продажба на електрическа енергия е само
тази воля на законодателя, която е намерила външен израз в приетите по
установения за това ред нормативни актове, но не и предполагаемата воля,
търсена по тълкувателен път - Решение № 200/30.12.2013 г. на
ВКС по т. д. № 983/2012 г., II т.о. Съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните
обществени отношения се уреждат именно със специалния закон, а да се приеме
обратното на практика означава, както субектите, за които Правилата са
създавали права и задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта на решението на административния съд за
преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане
на юридическата им сила. Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 83, ал.2,
изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на енергийните
предприятия. След като законодателят е признал правото на последните да
установяват по облекчен ред своите претенции по отношение на абонатите,
енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си бездействие да
запълнят съществуващата към момента нормативна празнота в Правилата, в частта
уреждаща реда за извършване на едностранни корекции.
При това положение
съдът намира, че с оглед действието занапред на решението на Петчленния състав
на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането
на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, нито операторът на
разпределителната мрежа, нито ищецът могат да се ползват от корекционната
процедура, за която към датата на проверката (17.10.2017 г.)
е липсвал ред за извършване.
Следователно правото
на ищцовото дружество да начисли исковата сума на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите от проверката извършена
на тази дата, следва да се отрече изцяло.
От горното следва, че
към момента на корекцията не е съществувала нормативна уредба, която да урежда възможността
на енергийните дружества едностранно да коригира сметките на потребителите,
само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия. Това правно положение обаче лишава ищцовото дружество единствено от облекчения ред за
ангажиране на отговорността на потребителя. За да не се допуска
неоснователно разместване на блага в полза на едната страна по правоотношението
за продажба на ел. енергия, а именно в полза на потребителя, евентуално биха
намерили приложение общите основания по ЗЗД. Въпреки това и при знание за
отменените ПИКЕЕ към датата на съставяне на протокола за проверката, ищецът не
е твърдял, съответно не е ангажирал доказателства за наличие на неправомерно
виновно действие от страна на ответника-потребител във връзка с установеното
вмешателство в софтуера на процесното СТИ.
В обобщение, съдът
намира, че по делото не е доказано наличието на основание годно да породи оспореното
от ответника право на ищеца да начисли и претендира от него сума по едностранно
извършена корекция на сметката на потребителя. При това положение след като е
твърдял, че е титуляр на спорното право, то ищецът е и страната по делото,
която следва да понесе неблагоприятните последици от неуспешно проведеното
доказване на фактите годни да го породят. В случая правният резултат от
ненадлежното начисляване на сумата от 3621,59 лв. по процесната фактура се изразява в
отхвърляне на исковата установителна претенция за
главница предявена срещу потребителя. Респективно неоснователна се явява и акцесорната претенция за обезщетение за забава от 95,57 лв.
При този изход на
спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат
възложени разноските сторени от ответника за заплатено адвокатско
възнаграждение в заповедното и исковото производство възлизащи на общо 1032,00
лв., съгласно представените доказателства - списък по чл. 80 от ГПК и договори
за правна защита и съдействие.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.п.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, срещу И.П.Д., ЕГН **********, с адрес: *** кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 3621,59
лв., представляваща главница за незаплатена
ел. енергия за обект с абонатен
№ * и клиентски №*. находящ
се в гр. В., ул. „С." №*, ап. *, за която сума
е издадена фактура № *г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 19.09.2018
г. г. до окончателното
ѝ изплащане, както и сумата 95,57 лв., представляваща обезщетение за забава, считано
от падежа на фактурата – 04.05.2018 г. до 03.08.2018 г., които суми са предмет
на издадената заповед за изпълнение
№ * г. на парично задължение по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, ХLVII
състав.
ОСЪЖДА „Е.п.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на И.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***2,00
лв. (хиляда
тридесет и два лева), представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение заплатено в заповедното и исковото производство, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: