№ 1482
гр. Русе, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520100870 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и
чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД
гр. Русе срещу В. П. Д., в която се твърди, че ищцовото дружество доставя на
ответницата питейна вода за имот, находящ се в гр. Русе, *******, с абонатен
номер ***. Твърди се, че ответницата като абонат не е платила дължимите от
нея суми за предоставените й услуги съгласно фактури, издадени в периода
от 01.10.2019 г. до 01.08.2022 г. - общо 33 бр. на обща стойност 2767,97 лв.,
както и дължала лихва за забавеното плащане в размер на 428,99 лв. като сбор
от отделните обезщетения за забава по всяка една от фактурите. За тези суми
в полза на ищцовото дружество била издадена Заповед за изпълнение по реда
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** от 2022г. по описа на РС - Русе.
С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск за установяване
на вземането, се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
признато за установено вземането на ищеца по отношение на ответницата за
предоставените й „ВиК“ услуги за периода от 27.08.2019г. до 07.07.2022г., по
партида № *** в размер на 2767.97лв. главница и лихва за забавено плащане в
размер на 428.99лв. за периода от 30.10.2019г. до датата на подаването на
1
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 02.11.2022г., ведно със
законната лихва, считано от 03.11.2022г. за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № ***/2022г. по описа на РС - Русе. Претендират се и
направените в заповедното и в исковото производства разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, особеният представител на ответницата,
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК изразява становище за допустимост, но
за неоснователност на исковата претенция, като оспорва същата по основание
и размер, включително и в частта за претендирани разноски.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №*** от 24.09.2019г. на кмета на Община Русе,
ответницата В. П. Д., заедно с четирите си деца и един внук е настанена в
процесното жилище общинска собственост (описано в исковата молба) –
апартамент находящ се в гр. Русе, *******. На същия адрес е регистриран и
настоящия й адрес според данни от справката от НБД „Население“. Видно от
представените от ищцовото дружество фактури и справки, за този имот на
ответницата е открита партида с абонатен номер *** за доставяните „ВиК“
услуги. За последните, за отчетния период от 09.06.2022г. до 26.09.2019г. са
издадени 33 броя фактури на обща стойност 2767,97лв.
Общото количество вода начислено с процесните фактури е 881 куб.
метра за период от 33 месеца или 26,70 куб. м. средно месечно.
Видно от отбелязванията в издадените отделни фактури, както и от
справката за извършените отчети на индивидуалния измервателен уред за
процесното жилище, в началото на процесния период са налице реални
отчети, преобладават след това служебно начислени количества потребена
вода, а към края на периода консумацията е начислявана само служебно
поради обстоятелството, че водомерът на ответницата е извън срока си на
метрологична годност, т.е. не е налице в жилището годен измервателен уред,
който да бъде отчитан и неговите показания да бъдат съобразени за отчитане
на реалното потребление на питейна вода.
По депозирано от ищцовото дружество заявление по чл. 410 ГПК, е
издадена срещу ответницата заповед за изпълнение №***/04.11.2022г. по
ч.гр.д.№***/2022г. за сумите 2767,97лв. за консумирана вода и такса канал за
периода 27.08.2019г. до 07.07.2022г. в имот в гр. Русе, *******, както и лихва
2
за забавено плащане в размер на 428,99лв. за периода 31.10.2019г. до
07.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.11.2022г. до окончателното изплащане и 87,94лв. разноски в заповедното
производство. Заповедта е връчена на ответника в хипотезата на чл. 47, ал.5
ГПК, с оглед на което и на осн. чл. 415, ал.1 т.2 ГПК съдът е указал на
ищцовото дружество необходимостта да предяви установителен иск за
вземането си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и се явява процесуално допустим.
Представените и неоспорени писмени доказателства установяват, че
ответникът се явява потребител (клиент) на ищцовото дружество във връзка с
доставени „В и К“ услуги за посочения в исковата молба имот. Няма данни по
делото, че ответницата е уведомила ищцовото дружество за прекратяване на
наемното й правоотношение, съответно да е поискала и закрИ.е на откритата
на нейно име партида за отчитане на потребената питейна вода, включително
и след като лично й е била връчена покана за доброволно плащане на част от
процесните фактури на 13.06.2022г. Като наемател на процесното жилище,
общинска собственост, за ответницата е възникнало задължение да заплаща
потребените „ВиК“ услуги, съответно и да поддържа годно измервателно
средство за тях.
За да бъде годно измервателно средство, индивидуалният водомер
(собственост на отделния потребител/клиент) следва да отговаря на
нормативно установени изисквания, да е от тип, одобрен по реда на Закона за
измерванията и подзаконовата нормативна уредба към него, или с оценено
съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите.
Също така следва да е преминал през периодична проверка, която се
извършва от и за сметка на потребителя, което изрично е предвидено и в чл.
16, ал.4 от ОУ на ищцовото дружество и която разпоредба е съобразена с
изискването на чл. 38 ЗИ. В конкретния случай няма спор, че индивидуалният
водомер на ответницата не е преминал необходимата периодична
метрологична проверка и не представлява годно измервателно средство,
което да служи за измерване на преминалата през него вода, независимо от
3
техническите му характеристики. Поради това не съществува задължение и на
ищцовото дружество да отчита показанията му. Не е налице и негово
задължение да подмени измервателния уред. Точно обратното – налице е
задължение на ответника като потребител да поддържа в изправност
измервателния си уред, чиито собственик е и да организира и заплаща
последващите му метрологични проверки, евентуално подмяната му. След
като тя не е изпълнила това свое задължение, ищцовото дружество следва да
й начислява количество вода по реда на чл. 25, ал.8 от ОУ, независимо от
реалното потребление. За да не се стигне до неоснователно обогатяване на
дружеството в тази хипотеза, правилно при това „служебно“ начисляване на
количества вода се съобразява и показанието на общия водомер на етажната
собственост.
Според представената по делото „настанителна заповед“ от Община
Русе, броят обитатели на процесното жилище е 6. Т.е. налице е основание за
ищцовото дружество за всяко от тях да начислява „служебно“ по 5 куб. метра
консумация на вода за всеки месец или общо 30, без да се отчита завишението
от 1 куб. метра на обитател за всяко тримесечие. В процесните фактури не е
начислено по-голямо количество доставена вода от тази която е допустимо
съгласно ОУ на ищцовото дружество. Дали това количество вода е реално
потребено от ответницата и останалите обитатели на жилището е
правноирелевантно за спора, тъй като не се установява тя да е изправна
страна в отношенията си с дружеството, т.е да е осигурила годно
измервателно средство, което да бъде отчитано, само в който случай би
дължала заплащане на реално потребената вода. В случая е възможно част
или цялото количество по процесните фактури да не е потребено (от
обитателите на процесното жилище), но след като няма обективна
възможност това да бъде установено, единственият начин за уреждане на
отношенията между страните е прилагането на горепосочените правила от ОУ
и „служебно“ начисляване на количества вода.
За пълнота на изложеното, следва да се отбележи, че естеството на
ВиК инсталацията в жилищни сгради като тази в която се намира процесния
имот не позволяват прекратяване на водоподаването без съдействието на
потребителя.
По изложените съображения предявеният иск в частта за главницата
следва да бъде изцяло уважен като основателен.
4
Основно задължение на ответника като потребител и купувач на
доставената му питейна вода е да я заплаща по определените цени и в
предвидените за това срокове – в 30 дневен срок от издаване на съответната
фактура съгласно чл. 33, ал.2 от ОУ. Неизпълнението на това задължение е
поставило ответника в забава, поради което върху главницата по отделните
фактури следва да заплати и обезщетение за забава, което според
представените по делото и неоспорени изчисления възлиза на 428,99лв.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на
ищцовото дружество следва да се присъдят направените от него разноски за
настоящото производство в размер на 620 лв. адвокатско възнаграждение,
96,78 лв. за държавна такса и 300лв. за особен представител или общо 1016,78
лв. За заповедното производство дължимите на дружеството разноски са в
размер на 87,94 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. П. Д. ЕГН**********, с адрес
гр. Русе, *******, дължи на "Водоснабдяване и канализация" ООД ,
ЕИК827184123, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Добруджа“
№6, представлявано от управителя Илиан Милев сумите: 2767,97лв. за
консумирана вода и такса канал по партида №*** за периода 27.08.2019г. до
07.07.2022г., 428,99лв. обезщетение за забавено плащане за периода
30.10.2019г. до 02.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.11.2022г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед №***/04.11.2022г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА В. П. Д. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, ******* да
заплати на "Водоснабдяване и канализация" ООД , ЕИК827184123, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Добруджа“ №6, представлявано
от управителя Илиан Милев сумата от 1016,78лв. разноски за настоящото
производство и сумата от 87,94лв. разноски за заповедното производство по
ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6