№ 1897
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110106020 по описа за 2022 година
Първоначално производството/ гр.д. №42542/2021 г./ е образувано по искова молба по
предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС от Н. Г. Г. с ЕГН ********** и адрес АДРЕС
срещу ВМК с ЕГН ********** и адрес в АДРЕС с която се иска да бъде установено спрямо
ответницата че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ******************, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-27 / 03.04.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект: няма данни, адрес: АДРЕС,
намиращ се в сграда с идентификатор ********, предназначение: жилищна сграда-
многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1505.2327,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1,
посочена в документа площ: 79,53 кв. м., прилежащи части: избено помещение Х20, 2.734%
ид. ч. от общ. части на сградата, при съседи: на същия етаж ********.39, ********.19, под
обекта ********.17, над обекта: няма; стар идентификатор: няма, както и да бъде осъдена
ответницата да предаде владението върху ½ ид.ч. от същия самостоятелен обект.
Инкорпорирано е и искане съдът на основание чл.537, ал.2 ГПК да отмени Нотариален акт
за собственост на недвижим имот придобит въз основа на покупко-продажба, развод и делба
№ 193, том IX, рег. № 41731, дело № 1611 от 2005 г.
С уточнителните молби ищецът предявява и иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД, с
който се иска да бъде обявена за нищожна упълномощителна сделка- пълномощното, с
което ищецът Н. Г. Г. е упълномощил адв. В. И., за сключване на съдебна спогодба,
сключена между него, чрез адв. И. и ВМК и обективирана в Протокол от 28.06.1990 г. по гр.
д. № 472 / 1990 г на СРС.
С Определение №416 от 07.01.2022 г. производството по иска по чл. 26 ЗЗД е отделено
за разглеждане в отделно производство, като е образувано настоящото такова – гр.д.
№6020/2020 г. на СРС. Така производството по настоящото дело е висящо по иск на Н. Г. Г.
с ЕГН ********** и адрес АДРЕС срещу адв. В. Т. И., с адрес: АДРЕС, с искане да бъде
прогласена за нищожна упълномощителна сделка- пълномощното, с което ищецът Н. Г. Г. е
1
упълномощил адв. В. И., за сключване на съдебна спогодба, сключена между него, чрез адв.
И. и ВМК и обективирана в Протокол от 28.06.1990 г. по гр. д. № 472 / 1990 г на СРС.
Ищецът твърди, че по време на брака си с ВМК са придобили апартамент № 44,
находящ се в АДРЕС представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
******************, който след прекратяването на брака останал съсобствен между
бившите съпрузи. През 2021 г. ВМК се легитимирала като едноличен собственик въз основа
на Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит въз основа на покупко-
продажба, развод и делба № 193, том IX, per. № 41731, дело № 1611 от 2005 г. Ищецът
извършил проверка и установил, че е било образувано гражданско дело за делба № 472 по
описа на СРС за 1990 г., 10 състав, което е приключило със съдебна спогодба, обективирана
в протокол от 28.06.1990 г.
В съдебното заседание по делбеното било представено пълномощно, изхождащо от
ищеца в полза на адвокат В. И., тогава от 8-и адвокатски колектив. Адвокат И. е следвало да
го представлява, като подпише от негово име протокол, с който имотът се възлага в дял на
ВМК.
Ищецът твърди, че пълномощно е неистински документ, доколкото нито на 06.06.1990
г., нито на която и да е следваща или предходна дата не се е явявал пред нотариус /от текста
на пълномощното не ставало ясно кой е нотариусът, извършил заверката на подписа/ и не е
подписвал такова пълномощно. Поддържа, че не познава и никога не е виждал и
„упълномощения“ от него адвокат В. И..
Препис от исковата молба е връчен на ответницата. В срока по чл. 131 ГПК е подаден
отговор на исковата молба, с който иска се оспорват като недопустим и неоснователен.
Твърди се, че в първоначалната искова молба исковете са насочени срещу ВМК и в
уточняващите молби ищецът не е посочил друг ответник.
Поддържа се, че изложеното в исковата молба не отговаря на истината, като ищецът е
знаел за воденото срещу него дело за делба на семейния апартамент, както и за неговия
резултат. Сочи се, че данъчната партида за имота е на името на бившата му съпруга и той не
е плащал данъци за имота.
Сочи се, че ищецът няма правен интерес да води иск по чл.26 от ЗЗД, доколкото това
се явява преюдициален въпрос за производство по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК, което е погасено
по давност.
Ответницата твърди, че е представлявала ищеца с представено нотариално
пълномощно, което е заверено по съответния ред от действащия през 1990 година държавен
нотариус. Като пълномощник на ищеца се е явила на две заседания на 20.06.1990 г. и на
28.06.1990, когато е подписана спогодба, съобразно текста на пълномощното.
По допустимостта:
Предявеният иск е допустим. Ищецът е насочил исковата претенция срещу адв. И. с
уточнителна молба от 01.04.2022 г. Ищецът обуславя правния си интерес от прогласяване на
нищожността на пълномощното във връзка с последващо установяване на нищожност на
делбата/ съдебна спогодба/, имаща характера на договор в производството по
ревандикационния иск срещу ВМК.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 26, ал.2, изречение 1, предл. 3 ЗЗД.В
тежест на ищеца е да установи обстоятелствата обуславящи липса на предписана от закона
форма/неавтентичност на положения от него подпис/ в пълномощното. В тежест на
ответника е при условията на насрещно и непълно доказване да опровергае ищцовите
твърдения.
Изискано е гражданско дело за делба № 472 по описа на СРС за 1990 г., 10 състав. По
същото дело е приложено Пълномощно с нотариална заверка от 06.04.1990 г. на I нотариус
2
при Ленински районен съд - София, с което Н. Г. упълномощава адв. В. И. от 8 адвокатски
колектив да го представлява по гр.д. №472 от 1990 г., VI-ти районен съд, 10 състав, от
негово име а сключи спогодба, според която притежаваният от него апартамент, находящ се
в АДРЕС да остане е дал и изключителна собственост на бившата му съпруга ВМК, като за
уравнение на дяловете тя е изплатила сумата от 3400 лева в брой, а движимите вещи,
придобити по време на брака остават така както са разделени.
По настоящото дело е назначена съдебно-почеркова експертиза, вещото лице С. Ц. е
депозирала заключение, изслушано и прието по делото, което съдът кредитира като
компетентно изготвено. Вещото лице е изследвало в оригинал Пълномощно с нотариална
заверка от 06.04.1990 г. Посочено е, че пълномощното представлява текст, напечатан с
механична пишеща машина през черна карбонова лента на бледожълт гланциран лист,
формат А4. В мястото за „УПЪЛНОМОЩИТЕЛ: Н. Г./“ е изпълнен подпис, а в вляво от
него с лилаво тампонно мастило е положена нотариална заверка с вписани текстове и
положен подпис, както и отпечатък от кръгъл печат с подпис. В горната лява част е залепена
марка, върху която има печат и малко по-долу от нея - подпис на нотариуса. Непосредствен
обект на изследването е подписът, положен в мястото за УПЪЛНОМОЩИТЕЛ: /Н. Г./.
Вещото лице е направило извод, че структурата на щрихите съответства на признаците,
характерни за изписване с пишещо средство тип химикалка, т.е. изследваният подпис
действително е изпълнен върху документа, а не е извършена техническа подправка чрез
пренасяне от друг документ. Не са констатирани признаци на имитация - колебливи
движения, необосновани точки на спиране, обръщане на посоката и направлението на
движение и пр.
Вещото лице е установило, че при изследване на образците с почерк и подписи
представени като сравнителен материал/ Заявление за подаване документи гражданин с вх.
№ 45/09.02.2015 г.; вх. № 216/03.02.2020 г. Находящи се по делото: Пълномощно от
20.07.2021 г. - копие (л. 6); Искова молба с вх. № 29654/29.07.2021 г. - копие (л. 7-9);
Пълномощно - без дата, копие (л. 55); Находящи се по гр.д. № 472/1990 г. на 10 състав при
СРС: Призовка, получена на 20.04.1990 г.; Протокол за избор на жилище от 30.01.1987 г. -
копие; Пълномощно от 04.06.1990 г.; Договор за покупка-продажба на жилище, сключен по
реда на чл. 117 от ЗТСУ от 15.06.1987 г. – копие/ в тях се съдържат достатъчни по обем и
стойност признаци на почерка, за провеждане на сравнително изследване. Установени са
съвпадения в степента на обработеност, в общия вид, структурната сложност и
съдържанието на транскрипцията, в преобладаващата форма и посока на движенията, в
размера и наклона, в степента на свързаност и в темпа на изпълнение, както и в характерни
частни графически признаци.
Така вещото лице е заключило, че подписът, в мястото за „УПЪЛНОМОЩИТЕЛ: /Н.
Г./“ на Пълномощно с нотариална заверка от 06.04.1990 г. на I нотариус при Ленински
районен съд - София, с което Н. Г. упълномощава адв. В. И. - обект на експертизата, е
изпълнен с черна химикална паста от Н. Г. Г..
В практиката на ВКС се застъпват противоречиви становища каква е вида нищожност
при липса на автентичен подпис. Според Решение № 143 от 16.12.2019 г. по к. гр. д. № 2729
/ 2018 г. на Върховен касационен съд нормата на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД обхваща
случаи, когато воля не е изявена, каквато е хипотезата на договор в писмена форма с
неавтентичен подпис. Според Решение № 121 от 17.11.2021 г. по гр. д. № 4630 / 2019 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. установената неавтентичност на подпис на страна по
сделката обосновава извод за нищожност на сделката на основание чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД.
Независимо кое становище би се възприело тежестта за доказване е еднаква, а именно
страната позоваваща се на нищожността следва да установи неавтентичност на положения
подпис.
В процесния случай такова доказване не е проведено. Напротив от кредитираното от
3
съда заключение на съдебно-почерковата експертиза се установява, че положеният подпис в
Пълномощно с нотариална заверка от 06.04.1990 г. на I нотариус при Ленински районен съд
- София, с което Н. Г. упълномощава адв. В. И. е изпълнен именно от Н. Г. Г., съответно
същият валидно е упълномощил адв. В. И.. Ето защо предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 ответницата има право на разноски. Тъй като адвокатската
помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението за ответника В. Т.
И. следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1000
лева, определен по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Г. Г. с ЕГН ********** и адрес АДРЕС срещу адв. В.
Т. И., с адрес: АДРЕС, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на
нищожността на упълномощителна сделка- пълномощното, с което ищецът Н. Г. Г. е
упълномощил адв. В. И., за сключване на съдебна спогодба, сключена между него, чрез адв.
И. и ВМК и обективирана в Протокол от 28.06.1990 г. по гр. д. № 472 / 1990 г на СРС-
Пълномощно с нотариална заверка от 06.04.1990 г. на I нотариус при Ленински
районен съд – София.
ОСЪЖДА Н. Г. Г. с ЕГН ********** и адрес АДРЕС, да заплати на адв. К. Х. С.,
ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатски
хонорар в размер на 1000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4