Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……/………,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна
колегия, VІ състав, в публично заседание на двадесет
и девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа
докладваното от съдията НДАХ № 299 по
описа за 2020год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Фиском
33“ ЕООД ЕИК ********* подадена чрез адв. Т.Р.З., против НП № 03-011695 от 16.10.2019год. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна, с което на въззивното дружество е наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. на
основание чл.413, ал.2 от КТ за нарушаване разпоредбата на чл.11, ал.5 вр. чл. 12, ал.1 от Наредба РД 07-2 за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
В
жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и необосновано и
постановено е при допуснати съществени нарушения на процес. правила. Навежда
доводи за обективна несъстамерност – проверяваното
помещение не било производствен обект и нямало лица назначени на трудов
договор, а в условията на евентуалност сочи, че нарушението било маловажно по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено, а в условията на
алтернативност моли за намаляване размера на наложеното наказание до минималния
предвиден в закона.
В
съдебно производство процесуалният представител на въззивното дружество
поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено на
основанията изложени в жалбата. Алтернативно отправя искане за намаляване размера
на наложеното наказание.
Процес.
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество
моли НП да бъде потвърдено като изразява становище, че нарушението е безспорно
доказано. Отправя и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Варненска
районна прокуратура, редовно призована за датата на съдебното заседание не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка
на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На
02.10.2019год. около 10:50ч., по повод на постъпил сигнал, свидетелките М. -
Жечева и М., и двете инспекторки в Д „ИТ“ Варна, извършили проверка в обект
склад за орехи, находящ се в гр.Варна, ул. „Мир“ №1 (на територията на Нов
хлебозавод) и стопанисван от въззивното дружество. В хода на проверката
проверяващите установили, че в обекта, на поточна линия работят две жени една
от които св. Наджие С.. На работещите били предоставени за попълване декларации
по чл. 402 от КТ. В своята декларация св. С. декларирала, че работи за
въззивното дружество от 15.09.2019год. на длъжност „сортиране на орехи“, в
обект склад за орехи в Нов хлебозавод, гр.Варна, ул. „Мир“, с работно време от
09:00ч. до 12:30ч., че няма сключен трудов и граждански договор, че получава
дневно трудово възнаграждение в размер на 25лв., че има почивка в работния ден
в размер на 40 минути. Оставена била призовка с определена дата за явяване на
представител на въззивното дружество и представяне на редица документи в това
число трудови досиета на работниците, документи по осигуряване на ЗБУТ – оценка
на риска, инструктажни книги и др. По време на документалната проверка,
извършена с участието и на представляващия и управител на въззивното дружество,
били представени копия от инструктажни книги за начален и периодичен инструктаж,
заповед за определяне на видовете инструктаж и длъжностното лице, което ще го
провежда и др. ТД сключен със св. С. не бил представен. Не били представени и
отчетни форми.
При
проверка на книгата за начален инструктаж св. М.-Жечева констатирала, че в нея
няма отразяване за проведен инструктаж на Наджие А.С. на 02.10.2019год. като
св. М.-Жечева приела че инструктаж изобщо не е бил провеждан.
Констатациите
от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка №
ПР1932227/08.10.2019год.
На
същата дата (08.10.2019год.) св. М.-Жечева съставила срещу въззивното
дружество като работодател АУАН за това, че е допуснало лицето Наджие А.С. с
ЕГН *** да престира труд в негова полза изпълнявайки трудови функции по
сортиране на орехи с работно място склад за орехи находящ се в гр.Варна, ул. „Мир“
№1 на територията на нов хлебозавод, без да е документирано провеждането на
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в нарочна книга за
начален инструктаж (Приложение 1). Приела, че са били нарушени нормите на
чл.11, ал.5 вр. чл. 12, ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и чл. 14, ал.2 от
ЗЗБУТ, както и че нарушението е извършено на 02.10.2019год., към който момент
следвало да бъде документиран провеждането на начален инструктаж. Като място на
извършване на нарушението в акта св. М.-Жечева посочила мястото на обекта на
контрол.
Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващия
въззивното дружество лице.
На 16.10.2019год., въз основа на акта, било издадено и атакуваното наказателно постановление като
в същото АНО възприел изцяло фактическата обстановка отразена в АУАН, приел че
въззивното дружество е нарушило разпоредбите на чл. чл.11, ал.5 вр. чл. 12, ал.1 от от Наредба №
РД-07-2 за условията
и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд и чл. 14, ал.2 от ЗЗБУТ и на основание чл.413,
ал.2 от КТ му наложил адм. наказание имуществена
санкция в размер на 2000лв.
Като
свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали М.М.
– Жечева (актосъставител) и М.М.
(свидетел вписан в акта), които в показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията
си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.
Същите заявяват, че по време на проверката на място в обекта са установили две
жени, които полагали труд (едната Наджие С.), на които били предоставени за
попълване декларации, които декларации били попълнени собственоръчно от лицата.
Като
свидетели са разпитани също така Н.С. и Антон Арнаудов. В показанията си пред
съда св. Арнаудов сочи, че към момента на проверката обекта не е функционирал,
помещението не било оборудвано и е нямало назначени работници в този обект.
Сочи, че инструктаж не е бил провеждан.
На
свой ред св. С. сочи, че в деня на проверката тя е била отишла да чисти обекта
в който щяло да се сортират орехи, както и че имала уговорка за сключване на
граждански договор, но той не бил сключен към този момент. Същата потвърждава,
че тя е попълнила декларацията.
Като
писмени доказателства към АНП са приложени протокол за извършена проверка №
ПР1932227/08.10.201*9год., декларация по чл. 402 от КТ изходяща от Наджие А.С.,
препис от книга за начален инструктаж, идентификационна карта, призовка по чл.
45 от АПК, Заповед № ЧР-1596/08.10.2019год. на Главния секретар на ИА „ГИТ“,
Заповед № В0011/12.01.2010год. на ИД на ИА „ГИТ“.
Като
писмени доказателства в хода на съдебното следствие допълнително са приети
договор за наем на недвижим имот от 25.09.2019год., заповед № 21/26.09.2019год.
на управителя на „Фиском 33“ ЕООД, договори за услуга
сключени между „Фиском 33“ ЕООД и Н.А.С. и Миглена С.
Александрова, препис от книга за начален инструктаж, препис от книга за
инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж, договор за
обслужване от служба по трудова медицина, писмо изходящо от управителя на
въззивното д0ружество и а9дресирано до Дирекция „ОИТ“ Варна, удостоверение за
наличието или липса на задължения към държавата, ТД сключен на 18.02.2020год.
между въззивното дружество и Наджие А.С., справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ, длъжностна характеристика за длъжността общ работник, заповед на управителя на
въззивното дружество от 03.01.2019год. досежно видовете инструктаж и
длъжностните лица определени да ги провеждат, сигнал от Марин Райнов адресиран
до Д „ИТ“ Варна и др.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събрани по делото
доказателства, както писмени, така и гласни (с изключение на представения от
въззивника договор за услуга сключен на 01.10.2019год. между него и Н. Ахмедодва С., показанията на св. С. в частта в която заявява,
че не е работила в обекта към 02.10.2019год., както и показанията на св.
Арнаудов в частта в която заявява, че обекта на контрол изобщо не е функционирал
като цех за преработка на орехи), които се кредитират от съда изцяло и
преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.
Съдът
не кредитира посочения по-горе договор за услуга с отразена дата на сключване
01.10.2019год. между въззивното дружество и Н. Ахмедодва С., доколкото наличието на сключен такъв договор
към 02.10.2019год. се опровергава по категоричен начин от показанията на св. С..
Последната заявява, че такъв договор към момента на проверката (02.10.2019год.)
не е бил подписан.
Съдът
не кредитира и показанията на св. С. в частта в която заявява, че към
02.10.2019год. не е работила в обекта на въззивника тъй като в тази им част
същите са в пълно противоречие както с приложената към АНП и попълнената лично
от нея декларация по чл. 402 от КТ, за която С. потвърждава, че данните в
декларацията са вписани от нея, така и с показанията на свидетелките М.-Жечева
и М., които потвърждават, че С. собственоръчно е попълнила декларацията си,
както и че лично са възприели същата с още една жена да работят на поточна
машина в обекта. От друга страна в коментираната по-горе декларация С. сама е посочила,
че работи за въззивника от 15.09.2019год. в обекта на контрол, посочила е
работно време трудово възнаграждение и почивка в рамките на работния ден. От
друга страна към настоящия св. С. се намира в трудови правоотношения с
въззивника, изпълнява същата длъжност и е мотивирана да показания в негова
угода.
Съдът
не кредитира и показанията на св.Арнаудов в посочената по-горе част (че обекта
не е функционирал, че само се почиствал че машините не били инсталирани към
02.10.2019год.) с оглед на това, че на първо място този свидетел изобщо не е
бил в обекта на контрол към тази дата и на следващо място защото показанията му
в коментираната по-горе част са в пълно противоречие с показанията на
свидетелките М.-Жечева и М., които лично за възприели функциониращата поточна
линия и работещите на нея две жени – едната С., както и с декларацията по чл.
402 от КТ попълнена от св. Н.С..
В
последната същата е посочила, че работи в този обект от 15.09.2019год.,
фиксирала е работно време и т.н.
При проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът
констатира, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентните длъжностни
лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени
в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Безспорно фактическата обстановка е в акта
и НП е твърде лаконична, но същата съдържа факти, които в достатъчна степен
описват нарушението вменено на въззивника, а именно че на 02.10.2019год. е
допуснал лицето Н. *** да престира труд в негова полза да изпълнява функции по
сортиране на орехи без да е документирано провеждането на начален инструктаж.
Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм.
наказателното производство съдът не констатира.
След преценка на събраните по делото доказателства обаче
съдът счете че НП е издадено в нарушение на материалния закон по следните
съображения:
По делото няма спор, че към 02.10.2019год.сключен в писмена
форма трудов договор между св. С. и въззивното дружество не е имало.
От събраните по делото доказателства обаче се установява,
че към тази дата (02.10.2019год.) въззивното дружество е имало качеството на
работодател по отношение на св. Н.С. като на посочената дата последната е
изпълнявала трудови функции. В горната насока са както показанията на
свидетелките М.-Жечева и М., които лично са възприели С. да
работи на поточна машина в обекта, така и приобщените писмени доказателства –
декларация по чл. 402 от КТ изходяща от св. С. в които същата е декларирала
всички елементи на едно трудово правоотношение. Посочила е работодател, работно
място работно време, почивка в рамките на деня, заплата. Безспорно горното е
налагало провеждане на начален инструктаж на св.С. Халил Кьойбашиев преди
постъпването й на работа съобразно чл. 12, ал.1 и 2 от Наредбата и съответно
неговото документиране съобразно чл. 11, ал.5 от същата наредба. Няма спор, а и
по категоричен начин от приложената към делото книга за начален инструктаж
представена от въззивника по време на документалната проверка се установява, че
към момента на проверката на място в обекта на 02.10.2019год. в нея името на
св. С. като лице което е било инструктирано (лице на което е бил проведен
начален инструктаж) липсва.
Според настоящия съд обаче в случая неправилно контролния
орган е определил субекта на адм. нарушение по
следните съображения:
Съгласно чл.
11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009
г. работодателят осигурява
провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа, а според
ал. 2 на същата правна норма
инструктажите по чл. 10, ал. 3 се
провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при
условия, определени от работодателя. От анализа на
цитираните разпоредби се установява, че задължението на работодателя е да осигури провеждането
на инструктаж чрез определянето на длъжностно лице,
което да извършва и документира инструктажа. Тоест документирането на проведения инструктаж е вменено
в задължение не на работодателя, а на съответното длъжностно лице, което го е извършило. В горната насока е и константната практика на АС
Варна – Решение по КНАД № 3652/2015год.; решение по КНАХД № 951/2016год.,
Решение по КНАХД № 2189/2016год.; решение по КНАХД № 2540/2016год.; Решение по
КНАХД № 284/2017год., Решение по КНАХД № 3134/2016год., Решение по КНАХД №
2971/2018год., Решение по КНАХД №800/2019год.; Решение по КНАХД № 2216/2019;
Решение по КНАХД №82/2019год. Решение по КНАХД № 3394/2018год., Решение по КНАХД
№ 81/2020 ; Решение по КНАХД №167/2020 ; Решение по КНАХД №3335/2019; Решение
по КНАХД №3408/2019 и др.
Въззивното дружество като
работодател би могло да носи отговорност по наредбата в случай че изобщо не е определило лице да
провежда инструктажа (нарушение на чл.11, ал.1) или ако допусне до работа лице,
което не е инструктирано (нарушение на чл.3 от Наредбата).
На следващо място според
настоящия съд недокументирането на проведен инструктаж, за каквото деяние е
ангажирана отговорността на въззивника, не представлява нарушение по смисъла на
чл.6 от ЗАНН защото за това деяние санкция не е предвидена. В тази връзка
следва да се посочи, че приложената от АНО санкционна норма на чл. 413, ал.2 от КТ изисква деецът да не е изпълнил задълженията си по осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, а с провеждането на инструктажа,
макар и недокументиран, това задължение е изпълнено - работникът е бил запознат
с всички особености и опасности във връзка с работата, която изпълнява. Както
бе посочено по-горе в мотивите нарушение ще има ако инструктаж не е бил
проведен. В случая обаче такова обвинение не е повдигнато и не за това е
наказан въззивника. Следва да бъде отбелязано и това, че задължението за
документиране на начален инструктаж възниква само в случай, че инструктаж е бил
проведен, а такива доказателства (за проведен начален инструктаж на
конкретния работник) не са ангажирани от страна на въззиваемата страна върху
която и лежи тежестта на доказване в адм.наказателното
производство. Представена е само една книга за начален инструктаж в която
липсва отбелязване за проведен такъв на работника към 02.10.2019год. Липсата на
отбелязване в нарочната книга (официалния удостоверителен документ съобразно
наредбата) на проведен такъв инструктаж обаче означава само едно, а именно че
такъв инструктаж не е бил проведен. Нещо повече от показанията на
актосъставителката депозирани в хода на съдебното следствие се установява, че
тя е приела, че инструктаж изобщо не е бил проведен, който факт впрочем не се
оспорва от въззивника, а и се потвърждава от
показанията на св. Арнаудов – служител във въззивното дружество.
С оглед всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното
НП е издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде
отменено.
С оглед крайния изход на делото – НП подлежи на отмяна като
издадено в нарушение на материалния закон, то искането на процес. представител
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление
№ 03-011695 от 16.10.2019 год. на Директора
на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „Фиском 33“ ЕООД ЕИК *********, на основание чл.413, ал.2 от КТ е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. за нарушаване нормите на чл. чл.11, ал.5 вр. чл. 12, ал.1
от от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и чл. 14, ал.2 от
ЗЗБУТ.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на въззиваемата страна Д „ИТ“ Варна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Варненски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщенията
от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: