Р Е Ш Е
Н И Е
Гр.В.,
15.11.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският районен съд, V-ти нак.състав, в публичното заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:СТЕЛА КОЛЧЕВА
При секретаря Б.С.и в
присъствието на прокурора……
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НАХД № 839 по описа за
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.Образувано е по
жалба на И.Н.А. *** против наказателно постановление №
18-0967-000105/31.01.2018 г. на Началник група в сектор „ПП” към ОДМВР-В., с което
на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание
чл.175, ал.3 ЗДвП са наложени наказания глоба от 200.00 лв. и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от шест месеца. Жалбата е
бланкетна и не съдържа конкретни доводи, обосноваващи направеното искане за
отмяна на постановлението. В съдебното заседание, в което делото е разгледано и
е даден ход по същество, жалбоподателят
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, редовно призована, също не е ангажирала
представител и становище по жалбата.
След преценка и анализ на събраните по делото доказателства,
във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът намери за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията
на чл.59 и сл. от НПК. Разгледана по същество е основателна, при следните
съображения:
На производство в РП-В.
е стояла преписка №2555/17 г. по техен опис, образувана по повод изпратени
материали от извършена полицейска проверка на настоящия жалбоподател, в
качеството му на водач на МПС и констатирани нарушения по чл.150а, чл.140, ал.1
и чл.147, ал.1 ЗДвП. След проведено разследване, преписката е приключила с
постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 24.01.18 г.
на основание чл.213, вр.чл.24, ал.1,т.1 НПК. В постановлението е прието за
безспорно установено, че на 06.10.17 г., жалбоподателят Ив.А. е управлявал
л.а.”Ситроен Корса” с рег.№ ***, който е бил със служебно прекратена
регистрация, но деянието не е извършено виновно /с умисъл/, тъй като същият не
е бил уведомен за прекратяването на регистрацията и при управлението на
автомобила не е съзнавал, че управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. В постановлението е прието за установено и че жалбоподателят е
управлявал горепосоченото МПС без да е правоспособен, поради липса на валидно
СУМПС, но доколкото същият не е наказван предходно по административен ред за
това, то и не е налице състава на престъпление по чл.343в, ал.2 НК.Това му
деяние запазва характера си единствено на административно нарушение по ЗДвП. За
това и с отказа за образуване на наказателното производство, препис от
постановлението е изпратено по компетентност на сектор „ПП” към ОДМВР-В..
След получаване на постановлението е последвало издаването
на обжалваното НП, като в него никъде не е посочено въз основа на какъв
констатиращ нарушението акт се издава. В обстоятелствената му част е описано,
че на 06.10.17 г. в 15.35 ч., гр.В., ул.”***” до магазин „Аутоплюс”,
жалбоподателят е управлявал горепосоченото МПС, собственост на трето лице,
което не е регистрирано по надлежния ред/прекратена регистрация на 24.03.17 г.
от ГФ/. Така описаното поведение е квалифицирано като нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, за което и на
основание чл.175, ал.3 ЗДвП са наложени наказания глоба от 200.00 лв. и
лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца.
Гореизложените фактически положения, съдът възприе въз
основа на приобщената и цитирана по-горе пр.преписка 2555/17 г. на ВРП, ведно с
цитираното постановление от 24.01.18 г. и свидетелските показания на М.Т. и Г.А..
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено и
неотстранимо нарушение на процесуалните правила, представляващи абсолютно
основание за отмяната му, без разглеждане на спора по същество.
Съгласно чл.53, ал.1,т.3 ЗАНН в уводната част на
постановлението следва да са посочени датата на АУАН, въз основа на който се
издава, име, длъжност и местослужене на актосъставителя. Когато наказващият
орган е бил сезиран по реда на чл.36, ал.2 ЗАНН, както в случая, това изискване
следва да бъде приспособено към особеностите на сезиращия документ-прокурорско
постановление и в уводната част следва да се посочат обстоятелствата по чл.199,
ал.2,пр.1-3 НПК.
Горепосочените законови изисквания обезпечават
законосъобразното формиране на съдебните изводи относно начина, по който
наказващият орган е бил сезиран, наличието/липсата на основания за отвод по
чл.51 ЗАНН, спазването на преклузивните срокове по чл.34, ал.3 ЗАНН,
наличието/липсата на идентичност между административното обвинение, повдигнато
срещу определено лице по реда на чл.36, ал.1 и ал.2 ЗАНН и произнасянето на
наказващия орган по същото.
В случая, както вече се посочи по-горе, обжалваното НП е
лишено от въпросния задължителен реквизит, поради което и подлежи на отмяна само
на това самостоятелно основание.
Независимо от горните изводи и за пълнота на изложението,
съдът отбелязва следното: в хода на прокурорската преписка е било категорично
установено /посочено изрично и в постановлението/, че жалбоподателят А. не е
имал никакво знание и представи, че управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. След като такова знание и представи липсват изначално, т.е.
изначално липсва интелектуалния момент, то няма как да е налице следващия
волеви момент формиращ вината и предопределящ нейната форма като умисъл или
непредпазливост.При това положение конкретното деяние, извършено от
жалбоподателя се явява изцяло несъставомерно от субективна страна, не само като
престъпление по чл.345, ал.2 НК, но и като административно нарушение по чл.140,
ал.1 ЗДвП. В този смисъл обжалваното НП е необосновано и подлежи на отмяна и на
това основание.
При горните съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.3 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-0967-000105/31.01.18
г., издадено от Началник група в сектор „ПП” към ОДМВР-В., с което на И.Н.А. ***,
с ЕГН:********** за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание
чл.175, ал.3 ЗДвП са наложени наказания глоба от 200.00 лв. и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от шест месеца като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВОС в
14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: