Решение по дело №839/2018 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 263
Дата: 15 ноември 2018 г. (в сила от 4 декември 2018 г.)
Съдия: Стела Петрова Колчева
Дело: 20181420200839
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 август 2018 г.

Съдържание на акта

                             Р Е Ш Е Н И Е

 

                           Гр.В., 15.11.2018 г.

 

                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, V-ти нак.състав, в публичното заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:СТЕЛА КОЛЧЕВА

 

При секретаря Б.С.и в присъствието на прокурора……           като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НАХД № 839 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.Образувано е по жалба на И.Н.А. *** против наказателно постановление № 18-0967-000105/31.01.2018 г. на Началник група в сектор „ПП” към ОДМВР-В., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание чл.175, ал.3 ЗДвП са наложени наказания глоба от 200.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца. Жалбата е бланкетна и не съдържа конкретни доводи, обосноваващи направеното искане за отмяна на постановлението. В съдебното заседание, в което делото е разгледано и е даден ход по същество,  жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.

         Ответната страна, редовно призована, също не е ангажирала представител и становище по жалбата.

         След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:

         Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 и сл. от НПК. Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

          На производство в РП-В. е стояла преписка №2555/17 г. по техен опис, образувана по повод изпратени материали от извършена полицейска проверка на настоящия жалбоподател, в качеството му на водач на МПС и констатирани нарушения по чл.150а, чл.140, ал.1 и чл.147, ал.1 ЗДвП. След проведено разследване, преписката е приключила с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 24.01.18 г. на основание чл.213, вр.чл.24, ал.1,т.1 НПК. В постановлението е прието за безспорно установено, че на 06.10.17 г., жалбоподателят Ив.А. е управлявал л.а.”Ситроен Корса” с рег.№ ***, който е бил със служебно прекратена регистрация, но деянието не е извършено виновно /с умисъл/, тъй като същият не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията и при управлението на автомобила не е съзнавал, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В постановлението е прието за установено и че жалбоподателят е управлявал горепосоченото МПС без да е правоспособен, поради липса на валидно СУМПС, но доколкото същият не е наказван предходно по административен ред за това, то и не е налице състава на престъпление по чл.343в, ал.2 НК.Това му деяние запазва характера си единствено на административно нарушение по ЗДвП. За това и с отказа за образуване на наказателното производство, препис от постановлението е изпратено по компетентност на сектор „ПП” към ОДМВР-В..

         След получаване на постановлението е последвало издаването на обжалваното НП, като в него никъде не е посочено въз основа на какъв констатиращ нарушението акт се издава. В обстоятелствената му част е описано, че на 06.10.17 г. в 15.35 ч., гр.В., ул.”***” до магазин „Аутоплюс”, жалбоподателят е управлявал горепосоченото МПС, собственост на трето лице, което не е регистрирано по надлежния ред/прекратена регистрация на 24.03.17 г. от ГФ/. Така описаното поведение е квалифицирано като  нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, за което и на основание чл.175, ал.3 ЗДвП са наложени наказания глоба от 200.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца.

         Гореизложените фактически положения, съдът възприе въз основа на приобщената и цитирана по-горе пр.преписка 2555/17 г. на ВРП, ведно с цитираното постановление от 24.01.18 г. и свидетелските показания на М.Т. и Г.А..

         При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, представляващи абсолютно основание за отмяната му, без разглеждане на спора по същество.

         Съгласно чл.53, ал.1,т.3 ЗАНН в уводната част на постановлението следва да са посочени датата на АУАН, въз основа на който се издава, име, длъжност и местослужене на актосъставителя. Когато наказващият орган е бил сезиран по реда на чл.36, ал.2 ЗАНН, както в случая, това изискване следва да бъде приспособено към особеностите на сезиращия документ-прокурорско постановление и в уводната част следва да се посочат обстоятелствата по чл.199, ал.2,пр.1-3 НПК.

         Горепосочените законови изисквания обезпечават законосъобразното формиране на съдебните изводи относно начина, по който наказващият орган е бил сезиран, наличието/липсата на основания за отвод по чл.51 ЗАНН, спазването на преклузивните срокове по чл.34, ал.3 ЗАНН, наличието/липсата на идентичност между административното обвинение, повдигнато срещу определено лице по реда на чл.36, ал.1 и ал.2 ЗАНН и произнасянето на наказващия орган по същото.

         В случая, както вече се посочи по-горе, обжалваното НП е лишено от въпросния задължителен реквизит, поради което и подлежи на отмяна само на това самостоятелно основание.

         Независимо от горните изводи и за пълнота на изложението, съдът отбелязва следното: в хода на прокурорската преписка е било категорично установено /посочено изрично и в постановлението/, че жалбоподателят А. не е имал никакво знание и представи, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. След като такова знание и представи липсват изначално, т.е. изначално липсва интелектуалния момент, то няма как да е налице следващия волеви момент формиращ вината и предопределящ нейната форма като умисъл или непредпазливост.При това положение конкретното деяние, извършено от жалбоподателя се явява изцяло несъставомерно от субективна страна, не само като престъпление по чл.345, ал.2 НК, но и като административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. В този смисъл обжалваното НП е необосновано и подлежи на отмяна и на това основание.   

         При горните съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.3 ЗАНН, съдът

                                             Р  Е  Ш  И  :

 

         ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-0967-000105/31.01.18 г., издадено от Началник група в сектор „ПП” към ОДМВР-В., с което на И.Н.А. ***, с ЕГН:********** за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание чл.175, ал.3 ЗДвП са наложени наказания глоба от 200.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВОС в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: