РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Перник, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500309 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 256/19.03.2025 г. по гр.д. № 3673/2021 г. на Районен съд – Перник са
отхвърлени исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2, пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 579, ал.
2 ГПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД от Ч. Й. П. срещу С. Й. А. и А. Т. А., да бъде прогласена
нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот с вх. рег. № ***, акт. № ***, т. ***, дело № 1906/2016 г. на
Служба по вписванията при Пернишки районен съд и № ***, том. ***, рег. № ***, дело №
436 от 27.09.2016г на нотариус Р.М., район на действие Пернишки районен съд, с който С. Й.
А. и А. Т. А. са придобили в режим на СИО 4/6 идеални части от самостоятелен обект в
сграда с ид. 55871.505.491.4.26 по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед № РД-18-
91/13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, който обект се намира в с града № ***,
разположена в поземлен имот с ид. 55871.505.491, с предназначение на обекта: жилище,
апартамент. с площ 55.73 кв.м., представляващ апартамент № ***, находящ се в *** в
жилищната сграда - блок № ***, на *** етаж, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, заедно с принадлежащите към този апартамент мазе № ***, с обща площ от 3,
60 кв.м. и 2, 474 8 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
1
терена, като сключен при нарушение на нормата на чл. 579, ал. 2 ГПК, евентуално сключен
при липса на воля, липса на съгласие, при накърняване на добрите нрави, евентуално да се
унищожи двустранната сделка на осн. чл. 31, вр. с чл. 32 ЗЗД като неоснователни и
недоказани досежно наследствената квота на Ч. Й. П. от ½ ид.ч. от правото на собственост
върху процесния имот и оставя без разглеждане предявените искове досежно разликата над
наследствената квота на Ч. Й. П. от ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот
до размера от 4/6 идеални части от правото на собственост върху процесния имот като
недопустими и прекратява производството в тази част. С решението съдът се е произнесъл и
относно разноските по делото.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Ч. П., чрез адв. М., с
която се обжалва постановеното от първата инстанция решение само в частта, с която е
отхвърлил предявените искове на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 579,
ал. 2 от ГПК и чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД като неоснователни и недоказани. Излагат се доводи,
че същото е неправилно и незаконосъобразно. За неправилно се сочи приетото от първата
инстанция, че предявеният на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД иск е неоснователен, като се
излагат съображения, че атакуваната сделка противоречи на добрите нрави. Твърди се, че от
свидетелските показания се установява, че продавачът е бил с убеждението, че подписва
пълномощно за представителство пред ТЕЛК. Изразява се несъгласие с приетото от съда, че
уговорената продажна цена е еквивалентна на прехвърлената собственост като се излагат
аргументи в тази насока, че съобразена с реалната цена на имота, уговорената продажна
цена, та дори и на идеална част, е значително нееквивалентна. На следващо място за
неправилно се сочи и обстоятелството, че решаващият съд е отхвърлил като неоснователен
и предявеният иск по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД. Твърди се, че в разпитът си пред първата
инстанция, нотариусът не дава отговор на въпроса дали продавачът е разбрал съдържанието
на акта и дали изобщо акта е прочетен на продавача. Допълва, че видно от назначената по
делото експертиза продавачът е бил с намалено зрение до слепота и не би могъл да положи
ръкописен подпис, както и да постави палеца на дясната си ръка сам, освен ако същият не е
поставен пасивно с чужда намеса. Навеждат се твърдения, че нотариалната процедура е
опорочена. За безспорно доказано се счита, че продавачът не е могъл да формира собствена
воля. Въз основа на изложените съображения се твърди, че искът по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от
ЗЗД е основателен и доказан. Моли се съда за отмяна на постановеното от районния съд
решение, разглеждане на спора по същество и постановяване на ново решение, с което
предявените искови претенции да бъдат уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С. А. и А.
А., чрез адв. В., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна и недоказана. Излагат
се съображения, че сделката не е сключена в нарушение на добрите нрави, като решаващият
съд не е допуснал грешка като е приел, че продажната цена може и да е близка до данъчната
оценка на имота, както и, че това обстоятелство не води до несъмнен извод за сключване на
сделка противоречаща на добрите нрави. В продължение са твърди, че в практиката си ВКС
е провел разграничителен критерий в т.нар. „съзнавано“ и „несъзнавано отсъствие на воля“,
2
като разликата между нищожността на сделката поради липса на съгласие и
унищожаемостта поради неразбиране на значението на действията е в субективния момент,
като допълва, че в първия случай липсата на воля е съзнавана, а във втория случай –
неосъзнавана. Отбелязва, че в приложното поле на основанието за нищожност по чл. 26, ал.
2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД попадат случаите в които лицето е дееспособно, но поради душевна
болест или старческо слабоумие е в трайна неспособност за разбиране или ръководене на
действията. Допълва, че поради съществуващи многобройни решения на ВКС с отразени
противоречия в практиката е образувано тълкувателно дело № 5/2020 г. ОСГТК на ВКС,
където е указано, че договор сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е
било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си е
унищожаем на осн. чл. 31, ал. 2 ат ЗЗД. По подробно изложени аргументи се твърди, че за да
е налице нищожност на сделката на основание значителна и явна нееквивалентност на
насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави,
неравностойността следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация,
като в подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика. На следващо място се навеждат
твърдения, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че
процедурата по изповядване на сделката е опорочена. За правилно се сочи приетото от
районния съд, че няма законово изискване нотариалният акт да бъде приподписан от
свидетели, както и обстоятелството, че съдът е кредитирал показанията на разпитания в хода
на производството нотариус, който е заявил, че процедурата по изповядване на сделката
пред него е формално спазена. Въз основа на изложеното се моли съда въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а решението на районния съд да бъде потвърдено. Прави се
искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на
обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо – в обжалваната
му част.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният
съд е ограничен от предмета на спора, очертан от въззивната жалба и посоченото в жалбата.
Установява се по делото, че ищецът Ч. П. и ответницата С. А. са брат и сестра, които
са наследници-деца на Й. П. М., който е починал на ***, като преди него на *** е починала
неговата съпруга Е. А. М.. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със
запазено вещно право на ползване № ***, том ***, рег. №***, дело № 436 от 27.09.2016 г. Й.
М. прехвърлил правото на собственост върху своите 4/6 ид.ч. от процесния имот на дъщеря
си С. А., която към този момент била в граждански брак с ответника А. А. със сделка за
покупко-продажба и тя станала собственик на общо 5/6 ид.ч. от правото на собственост
върху процесния имот, като от тях закупените 4/6 ид.ч. станали СИО. Продажната цена на
4/6 ид.ч. от процесния имот е уговорена в размер на 9600 лв., като данъчната оценка на
недвижимия имот предмет на покупко-продажбата била 27 913,60 лв. Продавачът Й. П. М.
си запазил пожизнено вещното правото на ползване върху процесния имот. На последната
3
страница на нотариалния акт срещу текста "продавач" е положен пръстов отпечатък със
забележка: Продавачът постави отпечатък от десния си палец, поради невъзможност да
изпише пълното си име.
Съгласно първата и повторната КСМЕ пред РС, Й. М. е имал двигателен дефицит с
еластично повишен мускулен тонус и треперене в дясната ръка което може да затрудни
полагане ръкописен подпис в документите , освен това е диагностициран и с амавроза
/пълна слепота/. Полагането на пръстов отпечатък само по себе си не може да се разглежда
като недвусмислено доказателство за разстройство на съзнанието. Възможно е Й. М. поради
телесното си състояние да не е можел да положи подпис, въпреки че е бил грамотен. При
съпътстващо намалено зрение до слепота, Й. М. не би могъл да положи ръкописен подпис,
както и постави палеца на дясната си ръка сам, активно, осъзнато на правилното място,
освен ако същия е поставен пасивно с чужда намеса, защото същата ръка е с ограничена
подвижност, намалена мускулна сила, повишен мускулен тонус и с невъзможен захват.
Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по
смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от доказателствата пред РС
фактическа обстановка.
По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:
По иска с пр. осн. чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 579, ал. 2 от ГПК
В трайно установената практика на Върховния касационен съд е даден отговор на
правния въпрос за приложението на чл. 579, ал. 2 ГПК. Относно процедурата при
нотариално удостоверяване в хипотезата на чл. 579, ал. 2 ГПК и по- точно длъжен ли е
нотариусът да опише причината, поради която вместо подпис се полага отпечатък от десния
палец, в решение № 313 от 22.06.2011 г. по гр. д. № 1409/2010 г. IV г. о. подробно е
разяснено, че нормата на чл. 579, ал. 2 ГПК, изисква когато някое от участващите в
нотариалното производство лица не може да се подпише поради неграмотност или
недъгавост, да се приложи чл. 189, ал. 1 ГПК. Този текст изисква документът да носи вместо
подпис, отпечатък от десния палец. Ако не може да се постави отпечатък от десния палец,
тогава следва да се посочи причината за това и от кой друг пръст е поставен отпечатък.
Полагането на десния палец е алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради
неграмотност или недъгавост. Недъгавостта като понятие е по-стар термин на инвалидността
и представлява синоним на тази дума. Тя включва всякакъв вид заболявания, които имат за
последица някакъв вид недъг, т. е. някакво трайно увреждане на здравето. Когато това
увреждане е свързано с невъзможност да се положи подпис, като израз на волеизявление,
законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от
десния палец. Това е свързано с уникалността на дактилоскопските линии, които правят
всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват идентифициращ белег в
много по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и подписа. В посоченото
решение на ВКС ясно е посочено, че в хипотезата на чл. 579, ал. 2 ГПК не е предвидено
задължение за нотариуса да описва причината, поради която страната в нотариалното
производство полага отпечатък от десен палец, а такова задължение той има само в
4
случаите, когато се полага отпечатък от пръст, различен от десния палец.
В решение № 220 от 24.10.2014 г. по гр. д. № 505/2014 г. на ВКС, първо г. о. е прието,
че под недъгавост по смисъла на чл. 579, ал. 2 ГПК следва да се има предвид всяко
физическо увреждане, вродено или придобито, в резултат на което лицето не може да
положи подпис изобщо или не може да положи идентифицируем такъв. Когато е налице
такова увреждане, законът предвижда потвърждаването на изразената в документа воля да
стане с отпечатък от десния палец. Прието е също, че удостоверителното изявление на
нотариуса се ползва с посочената в чл. 179, ал. 1 ГПК доказателствена сила и задължава
съда да приеме до доказване на противното, че подписът, в случая отпечатъкът от палец, е
положен на посочената дата и място от посоченото лице. В решение № 316 от 23.01.2014 г.
по гр. д. № 2371/2013 г. на ВКС, III г. о. е прието, че както полагането на ръкописен подпис,
така и полагането на пръстов отпечатък от палец е съзнателно действие на страната, което,
когато е извършено пред нотариус, сочи на безпорочно волеизявление за настъпване на
посочените в документа правни последици. Щом лицето само е положило отпечатък от
палеца си пред нотариуса, следва да се приеме, че волеизявлението му е осъществено във
форма, която законът приравнява на нотариално удостоверена.
При гореустановената фактическа обстановка и съотнесена към посочената възприета
практика на ВКС, настоящия въззивен състав намира, че в случая лицето, което не е могло
да полижи подпис с достатъчно идентифицируеми белези поради заболяване, е положило
отпечатък от палеца, при което не е нарушен чл. 576 ГПК, във вр. с чл. 579, ал. 2 ГПК,
защото е спазено законовото изискване, даващо по-голяма сигурност за автентичността на
направеното изявление. "Недъгавост" по смисъла на чл. 579, ал. 2 ГПК означава всяка
хипотеза, при която, по една или друга причина, едно лице физически не е в състояние да
положи подпис. Правомощие на нотариуса, който има пряко впечатление от състоянието на
лицето към сключване на сделката, е да прецени дали се налага полагането на заместващ
подписа отпечатък. От събраните по делото доказателства не се оборва констатираната от
нотариуса, към момента на извършване на сделката, невъзможност на лицето да положи
подпис под договор. В случая се касае за лице на възраст *** г., с двигателен дефицит с
еластично повишен мускулен тонус и треперене в дясната ръка и с амавроза /пълна слепота
/, която хипотеза допуска приложение на разпоредбата на чл. 579, ал. 2, вр. чл. 189 ГПК. А и
полагане на отпечатък от десен палец дава по-голяма сигурност за автентичността на
волеизявлението на съответното лице и е предвидено за защита интересите на лицата, които
страдат от някакъв недъг, с оглед установяване автентичността на направените от тях
изявления, като ги защитава и от възможна подправка при не особено обработен почерк и
подпис поради затруднението за писане, какъвто е и настоящия случай.
Освен това и от показанията на разпитания по делото нотариус Р.М. – нотариусът
изповядал процесната сделка, се установява, че процедурата по изповядване на сделката
пред него е била формално спазена съобразно изискванията на закона. Според нотариуса
прехвърлителят Й. М. нямал никакви интелектуални увреждания, от нищо не се е оплакал,
нито че е доведен насила, поради което според нотариуса категорично описаното в
5
нотариалния акт изразява действителната воля на прехвърлителя. В конкретния случай даже
му направило впечатление, че има голям палец продавача, големи белези, резки по палеца.
Доводите на жалбоподателя, че при подписване на нотариалния акт не е спазено
изискването на чл. 579, ал. 1 ГПК за прочитане на съдържанието на нотариалния акт са
релавантни по иска по чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД във вр. с чл. 579 ГПК - предмет на въззивна
проверка. Видно от съдържанието на процесния нот. акт в него е налице изричен текст, че
нотариусът Р.М. е прочел нотариалния акт на страните и след одобрението му са го
подписали. Изрично посоченото в нот. акт, че нотариусът е прочел на участващите лица
съдържанието на акта е част от неговото нотариално удостоверяване, т.е. съставлява
официален удостоверителен документ в тази част и съответно се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила относно обстоятелството, че договорът е прочетен пред страните при
спазване на изискването на чл. 579 от ГПК. Следователно и доколкото не е опровергана при
условията на пълно и главно доказване по предвидения в закона ред официалната
удостоверителна сила на направеното от нотариуса изявление, че е прочел акта на страните,
то и възраженията в обратен смисъл са неоснователни.
Доводите на жалбоподателя, че продавачът е мислил, че подписва пълномощно за
представителство пред ТЕЛК, са извън предмета на въззивна проверка на
първонистанционното решение, очертан от въззивната жалба – обжалва се изрочно
първонистанционното решение само в частта по иска по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД във връзка
с чл. 579, ал. 2 от ГПК, но не и по чл. 26, ал.2, пр. 2 и чл. 31 ЗЗД. Освен това тези доводи се
опровергават от показанията на св. очевидец - нотариуса изповядал процесната сделка,
според които описаното в нотариалния акт изразява действителната воля на прехвърлителя
Й. М., че продава идеални части от имота, които не се опровергават от други доказателства
по делото, включително и от показанията на свидетелка на ищеца, която не е присъствала
при изповядването на сделката.
Ето защо, настоящия въззивен състав намира, че нотариалното удостоверяване не е
нищожно, защото е спазено изискването на чл. 579, ал. 1 ГПК и са били налице основанията
на чл. 579, ал. 2 ГПК, поради което е спазена формата на сделката и не е налице нищожност
на сделката на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, поради което предявеният иск по чл. 26, ал.
2, пр. 3 ЗЗД като неоснователен следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД
В трайно установената практика на Върховния касационен съд по чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД се приема, че при преценка действителността на двустранните възмездни договори
относно това дали са накърнени добрите нрави следва да се отчита действителната обща
воля на страните. В практиката нееквивалентността на престациите са разглежда като
неравностойност, която да е сведена до липса на престация. Налага се разбирането, че
липсата на еквивалентност е недостатъчна за осъществяване на основанието по чл. 26, ал. 1
пр. 3 ЗЗД, а е необходимо да е "явна", "значителна". Първоначално в решенията на ВКС тази
неравностойност има конкретни цифрови изражения – напр. в решение № 615/15.10.2010 г.
по гр. д. № 1208/2009 г, III-то ГО – дванадесет пъти, в решение № 119/22.03.2011 г. по гр. д.
6
№ 485/2010 г. III-то ГО – двадесет и осем пъти. Постепенно се приема, че цифровите
изражения не следва да се отчитат механично без съобразяването на други, също релевантни
за правоотношението факти. Приема се, че в противен случай би се достигнало до подмяна
на волята на страните и би се накърнил принципът за свобода на договаряне (чл. 9 ЗЗД),
"защото еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се
съобразява с техния правен интерес" – решение № 24/09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г.,
III-то ГО. В решението се приема също, че "само наличието на нееквивалентност на
насрещните престации според представата на съда не е достатъчно, за да стигне до извода,
че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна нееквивалентност е
допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на
престациите да се извършва от съда с оглед техния интерес". Преценката дали даден договор
противоречи на добрите нрави не се ограничава единствено до сравняване на насрещните
престации, а следва да бъдат съобразени и обсъдени всички останали обстоятелства,
установени по делото във всеки конкретен случай, които са от значение за изясняване на
действителните отношения между страните, включително - техните мотиви да сключат
договора именно при съответните условия, като преценката за нищожност следва да бъде
направена към момента на сключването на сделката. Нарушаване на добрите нрави има при
прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне, при такава
съществена нееквивалентност, при която не може да се предположи, че договор би бил
сключен - при пренебрежимо малка, почти нулева насрещна престация. Неравностойността
би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на насрещна престация, за да
бъде сделката нищожна поради противоречие с добрите нрави. В изложения смисъл са и
Решение № 241/ 15.01.2021 г. по гр.д. № 3796/ 2019 г., по описа на ВКС, ІV ГО и Решение №
29/ 22.03.2017 г. по гр.д. № 2955/2016 г., по описа на ВКС, I ГО.
Изследвайки въпроса доколко нееквивалентността на разменените престации е от
естество да опорочи сделката до степен на нищожност, поради противоречие с добрите
нрави, съдът съобразява действителната обща и насрещна воля на страните по нея, както го
задължава чл. 20 ЗЗД, като следва да бъде зачетен принципът, залегнал в чл. 9 ЗЗД за
свобода на договаряне, тъй като еквивалентността на престациите поначало се преценява от
страните и се съобразява с техния интерес. За преценката на съда е задължително да се
отчете и обстоятелството, че в националната традиция и общоприети морални норми е
прието продажби на недвижими имоти между лица в близкия семеен кръг, да са натоварени
и с формирани етични отношения на привързаност, взаимопомощ, признателност между
контрахентите, което да стои в основата на съзнателно и свободно договаряне на цената на
имота на непазарен принцип, без това да накърнява добрите нрави. Следва да бъде добавено
също, че при формиране на свободна воля за разпореждане с имота от страна на продавача,
последният, дори и да има добри отношения с низходящите си, има възможност ако прецени
да продаде имота си в полза на някой от низходящите си или на трето лице, включително и
на занижена цена, без това също да накърнява добрите нрави.
При наведено оплакване, че цената е определена "много под данъчната оценка" съдът
7
се ръководи от правното значение на данъчните оценки. На първо място те не са пазарен
ориентир. Данъчната оценка на недвижимите имоти не може да бъде определяна като
минимален предел на договаряне на цената. Още повече Законът за местните данъци и такси
и Законът за нотариусите и нотариалната дейност изрично допускат възможността сделки да
се сключват и под данъчната оценка, но държавната такса се плаща по нея. Щом не се
нарушават императивни разпоредби и законът изрично предвижда възможност да се
договоря цена, равна на данъчната оценка или по-ниска от нея, то не е налице значителна
нееквивалентност на ответната престация, водеща до абсолютна, изначална, непоправимо
нищожност поради накърняване на добрите нрави. Същевременно следва да бъде
съобразено, че тази данъчна оценка касае прехвърления имот, но не отчита, че купувачът
придобива т.н. „гола собственост”, доколкото прехвърлителят е запазил за себе си правото
на ползване на имота.
При гореустановеното по делото, настоящия въззивен състав намира, че в настоящия
случай установените близки роднински отношения между баща и дъщеря, са все фактори
които могат да участват при формиране на свободна воля за разпореждане с имота от страна
на продавача. След като страните по сделката са желали нейните правни последици,
възприемали са я като удовлетворителна за целите и намеренията им по отношение на
конкретния имот, преценката на съда за наличието на порок, поради противоречие с добрите
нрави, не следва да подмени действителната им воля, формирана от всички свързани
уговорки, с които страните са постигнали свой законен интерес. Въпреки че е прехвърлил
правото на собственост в полза на дъщеря си С. Й. А., продавачът Й. М. си е запазил
вещното право да ползва имота безвъзмездно докато е жив, което също следва да бъде
съобразено, предвид факта, че възможността за С. Й. А. да ползва закупения имот,
включително да получава доходи от него, е ограничена за неопределен период от време.
В тази връзка и от показанията на разпитания по делото нотариус Р.М. – нотариусът
изповядал процесната сделка, се установява, че има спомени по отношение на продажната
цена, която е 3 пъти по ниска от данъчната оценка на продаваемите идеални части от имота,
като мотива на продавача защо продава три пъти под данъчната цена бил „Защото продавам
барабар със себе си и си запазвам правото да го ползвам докато съм жив“.
В обобщение на горното, съдът намира, че договорът и съпътстващите го други
обстоятелства, преценени комплексно, не водят до извода, че се е стигнало до неоправдано
разместване на блага, при което продавачът -наследодателят на ищеца и ответницата С. Й.
А., е търпял значителна загуба, която не е желал и очаквал. Напротив, при уговорената цена,
макар и около три пъти по-ниска от данъчната оценка на имота, продавачът е прехвърлил
своите 4/6 ид.ч. от процесния имот на дъщеря си С. Й. А. като си запазил пожизнено
вещното правото на ползване върху процесния имот.
В съответствие с така установеното от правна и фактическа страна искът с правно
основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.
С решението си в обжалваната част РС е достигнал до идентични правни изводи и
краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта
8
за разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78
ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемата С. Й. А. и въззиваемият А. Т. А. претендират и доказват разноски по
въззивното производство всеки от тях по 1500 лв. - заплатено адв. възнаграждение (съгласно
представените договори за правна защита и съдействие, в които е посочено и отбелязано, че
уговореното възнаграждение от по 1500 лв. е платено изцяло в брой, и списъци по чл. 80
ГПК), които предвид неоснователността на въззивната жалба, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
жалбоподателят дължи на въззиваемите изцяло.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 256/19.03.2025 г., постановено по гр.д. № 3673/2021 г.
по описа на Районен съд – Перник, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Ч. Й. П., ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, да заплати на С. Й. А.,
ЕГН: ********** с адрес в ***, сумата 1500 лева – разноски по въззивното производство
пред ОС - Перник.
ОСЪЖДА Ч. Й. П., ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, да заплати на А. Т. А., ЕГН:
********** с адрес в ***, сумата 1500 лева – разноски по въззивното производство пред ОС
- Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9