№ 3176
гр. София, 12.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА М. АНТОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА М. АНТОНОВА Гражданско дело №
20221110100497 по описа за 2022 година
При извършване на служебна проверка на допустимостта и редовността на исковата
молба и след служебна справка съдът констатира следното:
С исковата молба ищецът е предявил иск по чл.357 от КТ за отмяна на заповед №
762/27.04.2021г. на председателя на Районен съд- Пловдив.
Съдът счита, че така предявената претенция е недопустима и производството следва
да бъде прекратено, поради следните съображения:
Ищецът е магистрат, изпълняващ функцията на „съдия“ в Пловдивски районен съд,
като претендира да се отмени заповед на председателя на същия съд № 762/27.04.2021г., с
която се отменя собствена предходна заповед № 642/14.04.2021г., с която на ищеца е
разрешено ползване на 4 дни платен годишен отпуск в периода 29.04.2021г. – 10.05.2021г.
Действитело, ищецът не полага труд по трудово правооношение и има особен статут,
като изрична уредба на правния статут на магистратите се съдържа в ЗСВ – арг. от чл. 133
от Конституцията. Съгласно чл. 333 от ЗСВ, съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен
изпълнител или съдия по вписванията има право да ползва отпуски за временна
неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за
кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител при
условията, по реда и в размерите, предвидени в Кодекса на труда и Кодекса за социално
осигуряване. Посочената разпоредба има процесуален характер и относно условията за
ползване и размера за отпуска препраща към Кодекса на труда, а относно обезщетението
към КСО. С разпоредбата на чл. 229 от ЗСВ също е предвидено, че за неуредените въпроси
се прилага Кодексът на труда, т.е. спорът следва да се приравни на трудовоправен, при
1
което принцпното положение е, че компетентен да разгледа спора е именно районен съд.
Според разпоредбата на чл.124 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Макар и да се твърди, че е нарушено субективното му право да ползва платен отпуск,
разрешено по негово искане и без съгласие за отмяна на вече даденото разрешение за
ползване на отпуска, то за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска – правото не
може да бъде възстановено по съдебен ред; негативните последици, които ищецът твърди да
е претърпял, поради издаване на атакуваната в настоящото производство заповед, касаят
наличие на дисциплинарно производство срещу него инициирано от председателя на РС-
Пловдив пред ВСС и именно където следва да се разреши въпросът дали законосъобразно е
отменено даденото разрешение за ползване на платен отпуск и съответно неявяването на
работа на ищеца за дните на първоначално разрешен отпуск дали е дисциплинарно
нарушение, като не е необходимо законосъобразността на заповедта да е проверена преди
това по съдебен ред, още повече в случаите, когато същата не подлежи на самостоятелно
обжалване пред административен съд, доколкото не изпълнява изискванията за
индивидуален административен акт, а и представлява действие във връзка с ползване и
изпълнение на права и задължения по трудово правоотношение /т.е факт с правно значение,
което не подлежи на съдебно установяване, освен ако е изрично предвидено, каквото
изключение не е налице/, което е недопустимо да бъде проверявано за законосъобразност в
самостоятелно гражданско съдопроизводство.
Следва да се има предвид, че фактически ищецът претендира да се установи като
последица от отмяната на заповедта, че е ползвал законосъбразно разрешен му платен
отпуск, каквато изрична претенция е била предявена пред СРС и с влезнало в сила
определение по гр.д. № 40046/2021г. производството прекратено, като образувано по
недопустим иск.
Горните съображения, обосновават извода на съда за недопустимост на предявената
претенция, поради което и исковата молба следва да бъде върната.
Така мотивиран и на основание чл.130 ГПК, Софийският районен съд
2
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба № 1842/06.01.2022г. подадена от Д. СТ. В. и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 497/2021г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от
връчването му на ищеца пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3