№ 303
гр. Перник, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720105650 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Подадена е искова молба с вх. № 21859/31.10.2022 г. от П. С. С., ЕГН:
********** – пълнолетна, учаща, против баща й С. С. С., с ЕГН: **********,
с която се иска ответникът да бъде осъден да заплаща на дъщеря си издръжка
в размер на сумата от 300 лева месечно, считано от 15.10.2022 г. /денят, в
който ищцата е навършила пълнолетие/ до завършване на средното
образование на ищцата, но не по-късно от навършване на 20 годишната й
възраст /периодът, уточнен в съдебно заседание/, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, считано от датата на просрочието до
окончателното заплащане.
В исковата молба се твърди, че бракът на родителите на ищцата е
прекратен с развод – по силата на Решение № 291/11.12.2008 г. По гр.д. №
846/2008 г. На РС *****. С посочения съдебен акт ответникът бил осъден да
заплаща на дъщеря си издръжка от 55 лева месечно. Впоследствие последната
била увеличена на 100 лева месечно – с решение по гр.д. № 846/2008 г. на РС
*****. Твърди, че се след това ответникът заплащал издържка на дъщеря си
епизодично като предприел съответни мерки сумата да не може да му бъде
удържана от трудовите доходи.
На следващо място в исковата молба се твърди, че към настоящия
момент ищцата е навършила пълнолетие – доколкото е родена на 15.10.2004
г., като след това баща й окончателно е престанал да й предоставя каквито и
да било средства. Ищцата обаче посочва, че все още е ученичка – в 12-ти клас
на ТПГ Никола Йонков Вапцаров – като не е завършила средното си
образование. Поради това ищцата твърди, че не работи и не разполага с
1
доходи и имущество, от които да се издържа. Излага доводи, че има нужда от
средства, доколкото е ученичка и й предстои кандидатстване във висше
учебно заведение и полагане на матури, свързано с много разходи, както и
абитуриентски бал. Уточнява, че към настоящия момент живее с майка си, но
последната нямала възможност да покрие изцяло нуждите на дъщеря си.
Допълва, че майка й имала и други две деца, за които също трябвало да се
грижи.
От друга страна ищцата твърди, че баща й работи в областта на
дърводобива и дървообработването – като получава доходи от около 1500
лева месечно – макар да не полага труд по трудов договор. Доколкото освен
това баща й не дължал издръжка на други лица, то ищцата счита, че за същия
нямало да представлява особено затруднение да й заплаща издържка.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена.
С исковата молба са представени: два броя съдебни решения,
удостоверение за раждане – 3 броя и служебна бележка от учебно заведение.
Препис от исковата молба е връчен на ответника – лично на 09.12.2022
г., който в срока на чл. 131 от ГПК не е депозирал отговор на същата.
В хода на производството по делото е разпитан свидетел на ищцата –
В.Л.Р. Представено е писмо от НАП ТД Перник с приложени справки за
актуално състояние на действащи трудови договори на ответника и справка
данни за осигуряване по ЕГН на ответника за период от 12 назад.
В съдебно заседание, проведено на 27.02.2023 г., ищцата П. С. С.
редовно призована, не са явява, вместо се явява адв. Ц., който излага доводи
за уважаване на исковата претенция в пълен размер респ. в минимален
размер. Претендира разноски.
От своя страна ответникът С. С. С. редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. От ответника обаче е постъпило писмено становище
делото да се гледа в негово отсъствие. В становището си ответникът оспорва
иска изцяло и иска същият да бъде отхвърлен. Поддържа, че има желание да
дава средства на дъщеря си, но няма тази възможност. В тази връзка твърди,
че работи на половин работен ден и минимално възнаграждение. Освен това
поддържа, че има още две деца – които обаче не са навършили пълнолетие,
поради което им дължи издръжка. Поради това и твърди, че не може да
предоставя издръжка на ищцата. Евентуално ако съдът приеме иска за
основателен иска издръжката да бъде присъдена в минимален размер. С
писменото си становище ответникът предоставя удостоверение за родствени
връзка и служебна бележка от работодател.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, а и от приложеното удостоверение за
раждане се установява, че ХР.Р.ХР. и С. С. С. са родители на ищцата П. С. С.,
която е родена на 15.10.2004 г.
От служебна бележка от Техническа професионална гимназия „Никола
2
Йонков Вапцаров“ гр. ***** се установява, че ищцата П. С. С. е редовен
ученик в 12а клас през учебната 2022 г. – 2023 г. със специалност промишлена
електроника.
От два броя удостоверения за раждане се установява, че майката на
ищцата ХР.Р.ХР. има още две деца – АЛ.С.С. /чийто баща отново е
ответникът/ – роден на 18.07.2006 г. – непълнолетен и Е.О.В. /чийто баща е
лицето О.В./ – роден на 17.04.2010 г. – малолетен.
От своя страна от удостоверение за семейно положение, съпруга и деца
е видно, че ответникът също има две деца – общият с майката на ищцата
непълнолетен син АЛ.С.С. и още един син – СВ.С. С. – роден през 2011 г. т.е.
малолетен.
От служебна бележка за доходи на бащата С. С. С., както и от
представени справки от НАП ТД Перник се установява, че същият работи в
дружеството „Бъдника 2009“ ЕООД като е на трудов договор, но при 4 часов
работен ден. Поради това и бащата получава брутно трудово възнаграждение
от 334.75 лева – за периода от м.януари 2022 г. до м. март 2022 г. и в размер
367.78 лева за периода от м. април 2022 г. до м. декември 2022 г.
По делото не са представени доказателства за доходите на майката на
ищцата.
От показанията на свидетеля В.Л.Р. /без дела и родство със страните по
делото/ се установява, че познава ищцата от около 10 години като двамата са
съседи и общуват няколко пъти месечно. Знае, че към настоящия момент
ищцата е вече пълнолетна, но все още е ученичка в гимназия. В тази връзка
знае и че ищцата иска да продължи образованието си в университет. За целта
ищцата имала желание да посещава частни уроци с оглед подготовка за
матурите. Според свидетеля ищцата искала да следва специалност за учител.
На следващо място свидетелят твърди, че доколкото знае ответникът не
предоставял средства на дъщеря си към момента, а назад в годините й давал
по-малко пари, отколкото дължал. Поради това ищцата работела сезонно през
лятната ваканция. През учебната година обаче предвид посещението на
училище ищцата не работела.
На последно място свидетелят твърди, че ищцата му споделяла, че баща
й има достатъчно доходи, за да й дава средства, но не го правел.
Уточнява, че ищцата живее с майка си, двамата си по-малки братя и
новия мъж на майка си, които полагали грижи за нея, но средствата не
стигали, а на ищцата й предстояли и изпити и бал.
Посочените свидетелски показания съдът кредитира предвид липсата на
заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, както и обстоятелството,
че показанията са последователни и логични, като няма основание за
поставяне под съмнение на тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 144 от СК – за заплащане на
издръжка на пълнолетен учащ от родител. Съгласно посочената разпоредба
3
родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в
средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет
и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат
да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и
родителите могат да я дават без особени затруднения.
Безспорно е по делото, че ответникът е баща на ищцата П. С. С..
Безспорно е и че последната е навършила пълнолетие – като към момента на
постановяване на решението е на 18 годишна възраст, но продължава
образованието си в средно учебно заведение – редовна форма на обучение.
Безспорно е и че предвид обстоятелството, че е 12 клас ищцата не може да се
издържа от имуществото си и не работи на постоянна работа. Освен това
ищцата живее със своята майка, която има още две ненавършили пълнолетие
деца, които също се нуждаят от средства.
От събраните по делото доказателства обаче се установи, че бащата на
ищцата макар да работи по трудов договор, то полага труд на 4 часов работен
ден – с минимална заплата от 367.78 лева. Освен това ответникът има още две
деца – ненавършили пълнолетие, на които дължи издръжка – поне по 195 лева
месечно /предвид размера на минималната заплата/. По делото не се
установява ответникът да получава други доходи – нито като размер, нито
дали същите са с траен характер, като в последна сметка посоченото
обстоятелство се основава единствено на житейско предположение от
ищцата.
С оглед гореизложеното съдът намира, че не е налице изискването на
цитирания законов текст – ответникът по делото да може да дава издръжка на
навършилата си пълнолетие дъщеря ученик без особени затруднения, каквото
е изискването на чл. 144 от СК. Посоченият извод на настоящия състав се
обосновава с обстоятелството, че ответникът получава съвсем ниско
възнаграждение като няма доказателства да разполага с никакво друго
имущество. Същевременно през исковия период последният дължи
безусловно издръжка на още две непълнолетни лица – в размер на общо поне
390 лева месечно през 2023 г. /а през 2022 г. – 355 лева/, а следва да му
останат и достатъчно средства, които да обезпечат неговото собствено
съществуване. В тази насока съдът намира за нужно да отбележи и че на
задължителната издръжка, дължима на непълнолетни лица съгласно чл. 143
от СК, следва да се признае приоритет, предвид обстоятелството, че същите
изначално са във възраст, в която не могат да работят и да реализират доходи,
за разлика от правоимащите лица по чл. 144 от СК. Нещо повече дори
непълнолетните лица да реализират доходи, съгласно чл. 143, ал. 2 от СК това
не освобождава родителите от задължението им за издръжка. В съответствие
с така изведените изводи е и трайната съдебна практика – напр. Решение №
273 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1694/2010 г., III г. о., ГК, Решение №
195 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1424/2010 г., III г. о., ГК, Решение от
13.06.2012 г. на СРС по гр. д. № 5590/2012 г., III г. о. и др, както и решение по
в.гр.д. № 73/2019 г. на Пернишкия ОС.
С оглед гореизложеното и съдът счита, че исковата претенция следва да
4
бъде отхвърлена изцяло. В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите
на ищцата, че й подлежи на присъждане издръжка в минимален размер.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направила само ищцата. Предвид изхода на делото
претенцията й е неоснователна.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски.
С оглед неоснователността на исковата претенция и предмета на делото
/издръжка/ не подлежи присъждане на държавна такса в полза на съда.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на П. С. С., ЕГН: ********** и адрес:
гр. *****, ***** – пълнолетна, учаща, против баща й С. С. С., с ЕГН:
********** и адрес: гр. *****, ул. *****, с която се иска ответникът С. С. С.
да бъде осъден да заплаща на дъщеря си издръжка в размер на сумата от 300
лева месечно, считано от 15.10.2022 г. /денят, в който ищцата е навършила
пълнолетие/ до завършване на средното образование на ищцата, но не по-
късно от навършване на 20 годишната й възраст, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, считано от датата на просрочието до
окончателното заплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Пернишкия
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5