№ 16945
гр. ..., 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20251110107703 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 7,
§ 1, б. „а” от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 година, вр. чл. 82 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ...
дължи на Д. А. С. сумата 488,96 лева, представляваща обезщетение за вреди, поради
закъснение на полет ... на ... от летище ..., ... до летище ..., ..., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.09.2024 г., до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че с ответника е сключил договор за въздушен превоз от ... до ...,
полет ..., определен за изпълнение по разписание на ... Поддържа, че авиокомпанията е
потвърдила резервацията за полета под номер ... и му е издала бордна карта. Сочи, че
полетът е изпълнен със закъснение от повече от три часа след предвиденото време по
разписание. Поддържа, че не е получил отговор на отправена до ответното дружество преди
процеса жалба за заплащане на дължимото парично обезщетение. Сочи, че ответникът, в
депозираното възражение, не е уточнил в какво се състоят твърдените извънредни
обстоятелства, изключващи отговорността му. Прави искане за уважаване на иска в
предявения размер. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва иска. Не
оспорва да е страна по сключен договор с ищеца за въздушен превоз за редовен полет ... на
... от летище ..., ... до летище ..., ..., както и че полетът е изпълнен със закъснение от повече
от три часа. Твърди, че полетът е закъснял поради наличие на извънредни обстоятелства от
категорията „рискове за сигурността“, а именно констатирано счупване на лявото плъзгащо
стъкло на пилотската кабина на въздухоплавателно средство с регистрационен знак ...,
планирано да извърши процесния полет. Твърди, че нарушената цялост на компонент на
самолета, регулиращ налягането на външната среда и това в самолета, по своето естество
представлява непосредствен риск за сигурността на пътниците и е наложило извършването
на полета с друго въздухоплавателно средство – с рег. № .... Излага довод, че установеният
1
непосредствено преди полета технически дефект, представлява неприсъщо събитие за
нормалното упражняване на дейността на превозвача и се намира извън ефективния му
контрол, което счита, че го освобождава от отговорността му за обезщетяване на пътника, по
реда на Регламент /ЕО/ 261/2004 г., за допуснатото закъснение в изпълнението на полета.
Евентуално оспорва ищецът да се е явил навреме за регистрация. Прави искане за
отхвърляне на исковата претенция и претендира присъждане на разноски в производството.
Оспорва претенцията на ищеца за разноски, в частност, че се дължи ДДС върху адвокатското
възнаграждение, което се претендира при условията на безплатно предоставяне на правна
защита и съдействие от адвокат в полза на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен, предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, пар. 1,
б. „а“, вр. чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г., вр. чл. 82 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване следните
кумулативни предпоставки: факта на сключен с ответника договор за въздушен превоз, по
силата на който дружеството се задължило на ... г. да изпълни полет с номер ... от летище ...
до летище ...; потвърдена резервация за полета; представяне на гишето за регистрация в час,
посочен от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент, а ако не
е посочен такъв – не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане; че кацането на
самолета, извършващ полета, е осъществено с повече от 3 часа закъснение и разстояние на
изпълнения полет до 1500 км.
Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 г. урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за
претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на
въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз съобразно планираното разписание.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е
приложим горепосоченият Регламент, съгласно чл. 1 и чл. 19 от същия. В разпоредбите на
чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на
въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на
Европейския съюз, какъвто е и превозът, осъществен от ответника. Няма спор между
страните, че ... е „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на легалната дефиниция на чл.
2, б. „б“ от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да
изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или
физическо, имащо договор с този пътник.
Предвиденото обезщетение в твърд фиксиран размер в чл. 7 от Регламент /ЕО/ №
261/2004 г. презумптивно обхваща обичайно търпените вреди, вкл. такива, свързани с
нарушение на първоначално предвидения план, но отговорността на въздушния превозвач
не е лимитирана до размера на обезщетенията, посочени в чл. 7, като всеки пътник, който е
претърпял вреди над този размер има право да получи допълнително обезщетение по общия
ред.
Между страните по делото не е спорно и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че между ищеца и ответника е сключен договор за въздушен
превоз за редовен полет ... на ... с направление от летище ..., ... до летище ..., ..., и изпълнение
на полета със закъснение от 3 часа и 15 минути. Тези обстоятелства са отделени за безспорни
по делото с неоспорения и приет за окончателен доклад по делото. Ето защо и на основание
чл. 153 ГПК, съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.
Не е спорно и обстоятелството, че разстоянието между началната и крайната точка на
полета е до 1500 км.
2
Спорни между страните са обстоятелствата налице ли са твърдените от ответника
извънредни обстоятелства, изключващи отговорността му съгласно регламента, както и явил
ли се е ищецът на регистрационното гише на летището съгласно указания от превозвача час,
а ако не е обявен час - поне 45 минути преди обявения му час за излитане.
Ответникът обосновава извънредното обстоятелство със счупване на лявото плъзгащо
стъкло на пилотската кабина на въздухоплавателно средство с регистрационен знак ...,
наложило процесният полет да бъде изпълнен с друга машина с регистрационен знак ....
Твърдението за това извънредно обстоятелство не се доказа по делото пълно и главно. За
установяването му ответникът представя рапорт – дневна смяна, както и справка от
специализираната система NetLine. Дневният рапорт съдържа информация за проявила се
необходимост от подмяна на лявото плъзгащо стъкло, но представената справка от
специализираната система NetLine включва технически параметри, които са неясни, поради
което без изслушването на специализирана техническа експертиза, каквото искане не е
направено от ответника, не може да се установи какви данни предоставя справката. Видно е
единствено, че се касае за информация за полет ... с дата ...
За да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо
закъснение или отмяна на полет, опериращ въздушен превозвач може да се позове на
„извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със същото
въздухоплавателно средство полет, при условие, че е налице пряка причинно-следствена
връзка между настъпването на това обстоятелство и закъснението или отмяната на
следващия полет – решение от 11.06.2020 г. по дело C-74/2019 на СЕС. Съгласно
съображение 14 от Регламент (ЕО) 261/2004 г., извънредни обстоятелства, които не са могли
да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, може да възникнат в случаи
на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на
съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на
полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Съгласно
Решение по дело С-12/11 Denise McDonagh срещу Ryanair Ltd на Съда на Европейския съюз,
от съображения 14 и 15 на Регламента се извежда неизчерпателен списък на тези
обстоятелства. В Решение по Дело C-549/07 Съдът на Европейския съюз сочи още, „че
общностният законодател не е имал предвид, че тези събития, чийто списък е само
ориентировъчен, представляват сами по себе си извънредни обстоятелства, а единствено, че
могат да създадат такива обстоятелства”. Нещо повече, за да бъде определено едно събитие
като извънредно, то следва да „не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на
съответния въздушен превозвач” и да „се намира извън ефективния му контрол поради
своето естество или произход“ – в този смисъл и Решенията по дела C-12/11 и C-257/14 на
СЕС.
За целите на изясняване на понятието „извънредни обстоятелства” по смисъла на
съображения 14 и 15 от Регламента, следва да се има предвид, че Съдът на Европейския
съюз счита, че e необходимо превозвачът да установи, че дори като използва всички
човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл
— освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието му към
дадения момент, да избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да
доведат до закъснение на полета /Решение по дело C-549/07 Friederike Wallentin-Hermann
срещу Alitalia – Linee Aeree Italian/.
В случая не са ангажирани доказателства, установяващи, че ответникът е използвал
всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, за да
осигури експлоатацията на процесния полет съгласно предварително планираното от
въздушния превозвач разписание. В тази връзка следва да се вземе предвид и твърдението на
самия ответник, че впоследствие процесният полет е бил изпълнен с друго, а не с
планираното въздухоплавателно средство. Ето защо, дори да беше доказано по делото, че е
3
била налице необходимост от подмяна на стъкло във връзка с процесния полет, то не се
установява с общо какъв ресурс е разполагал ответникът към процесния момент и защо този
ресурс от резервно въздухоплавателно средство и екипаж не са използвани на по-ранен етап,
своевременно, с което би се предотвратило процесното закъснение. Предоставеният рапорт
създава убеждението, че въпреки че въздушният превозвач е разполагал с резервна машина,
е разчитал на случайността въздухоплавателно средство с регистрационен знак ... да бъде
ремонтирано, чакайки до последно, като едва след като се е оказало, че ще се навлезе в 3 –
часовото закъснение, е използвал наличния допълнителен ресурс. Съдържащото се
признание в рапорта за допълнителното забавяне, след като е взето решение да се използва
друг самолет за полета, свързано с промяна на места, билети, гейтове, отново свидетелства
за лошото менажиране на ситуацията от отговорните лица на въздушния превозвач, вредите
от което последният следва да покрие.
Неоснователно е и направеното от ответника възражение, че ищецът не е провел
доказване на факта, че се е явил на регистрационното гише на летището съгласно указания
от превозвача час, а ако не е обявен час - поне 45 минути преди обявения му час за излитане.
Издаването на бордна карта, представена към исковата молба, както и потвърждение за
закъснението от ответника, са достатъчни, за да се приеме, че ищецът е бил навреме на
гишето за регистрация (в този смисъл и Решение № 4261 от 27.06.2018 г., постановено по в.
гр. д. № 1165/2018 г. по описа на СГС, IV – „Б“ въззивен състав). Нещо повече, съгласно
практиката на Съда на Европейския съюз /Определение от 24.10.2019 г. по дело С – 756/18
на Съда на Европейския съюз/ „чл. 3, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да се
тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение от три или повече часа,
установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не
може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено
поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по –
конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация на
този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с
разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери“. Даденото в
практиката на СЕС тълкуване на чл. 3, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, което е
задължително за националния съд, на основание чл. 633 ГПК, води до извода, че при
положение, че пътникът разполага с потвърдена резервация от въздушния превозвач за
съответния полет, то представянето му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез
който е бил превозен, се презюмира. В този случай, в тежест на въздушния превозвач е да
проведе обратно доказване и да докаже, че пътникът не е бил превозен чрез съответния
полет. По делото ответникът не оспорва факта, че пътникът е бил превозен, нито е
опровергал чрез обратно доказване така въведената оборима презумпция.
Поради изложеното се налага извод за доказаност на всички елементи от фактическия
състав на спорното материално право, поради което се установява, че пътникът има право на
обезщетение в размер на претендираната сума. Ответникът не доказа погасяване на
задължението. Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. В настоящото
производство се претендира сумата от по 25,00 лева държавна такса, заплатена от ищеца,
която следва да му бъде присъдена.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство, съобразно изхода от
спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер на по
25,00 лв. за държавна такса, която сума също следва да бъде присъдена.
4
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на адв. В. В. Ч.-М., от ВАК, с личен номер на адвокат ..., сумата
от 480,00 лева с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца в настоящото производство. Касае се за
възмездна, облагаема с ДДС доставка на правна услуга по смисъла на чл. 2, т. 1 ЗДДС, за
осъществяването на която от регистрираните по ЗДДС адвокати и адвокатски дружества се
начислява ДДС, като предоставената услуга става възмездна в момента, в който съдът
определя възнаграждение за адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., за който адвокат
възниква задължение да начисли ДДС по реда на чл. 86 ЗДДС. С оглед на това адвокатското
възнаграждение за исковото производство следва да се присъди с ДДС. Съдът намира, че
претендираната сума от 400,00 лева без ДДС съответства на фактическата и правна
сложност на делото, поради което не следва да бъде редуцирана.
Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за сумата от 480,00 лева с
включен ДДС в полза на адв. В. В. Ч.-М., която сума следва да бъде присъдена в пълен
размер с оглед изхода на делото. Във възражението не е направено възражение, досежно
размера на възнаграждението на адвоката, като направено едва с отговора на исковата
молба, се явява преклудирана процесуална възможност, следователно и е недопустимо да се
обсъжда от съда.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ..., с ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление: град ..., ДЪЛЖИ НА Д. А. С., с ЕГН: ********** от ..., на
основание чл. 7, § 1, б. „а” от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година, вр. чл. 82 ЗЗД, сумата 488,96 лева, представляваща
обезщетение за вреди, поради закъснение на полет ... от дата ..., с направление от летище ...,
... до летище ... Зарзис, ..., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – 04.09.2024 г., до окончателното погасяване на задължението, за която сума
е издадена заповед за изпълнение от 20.09.2024 г. по ч.гр.д. № 53854/2024 г. по описа на
СРС, 138 – ми състав.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ..., с ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: град ..., ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. С., с ЕГН: ********** от ..., сумата 25,00 лева,
представляваща сторени разноски по гр. дело № 7703/2025 г. по описа на СРС, 138 – ми
състав, и сумата 25,00 лева, представляваща сторени разноски по ч.гр.д. № 53854/2024 г. по
описа на СРС, 138 – ми състав.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., ..., с ЕИК: ..., със седалище
и адрес на управление: град ..., ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. В. Ч.-М., от ВАК, с личен номер на
адвокат ..., с адрес в ..., тел. **********, сумата 480,00 лева, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на ищеца Д. А. С. по гр. дело №
7703/2025 г. по описа на СРС, 138 – му състав, и сумата 480,00 лева, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на заявителя Д. А. С. по ч.гр.д
№ 53854/2024 г. по описа на СРС, 138 – ми състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5